Домът на Хадес

XLIII. Пайпър

Пайпър не бе решила да изстрелва мъфини с боровинки към противниците си. Явно корнукопията бе доловила колко е притеснена и бе решила самичка, че топлите сладкиши ще успокоят нея и гостите й.

Половин дузина дъхави мъфини полетяха от Рога на изобилието. За жалост, не можеше да се каже, че атаката е особено ефективна.

Хиона просто се наведе на една страна и повечето мъфини паднаха зад борда. Бореадите обаче успяха да си вземат по един и щастливо ги захапаха.

— Мъфини — обади се големият. Пайпър си спомни, че се казва Кал, съкратено от Калаид. Бе в същите дрехи, с които се бе облякъл и в Квебек — панталони и червена хокейна риза. Двете му очи бяха насинени, а част от зъбите му липсваха. — Мъфините са вкусни.

— Мерси — обади се и кльощавият. Пайпър си спомни, че се казва Зет. Той стоеше на платформата с каталуптите, разперил криле. Бялата му коса все още бе оформена в ужасна прическа от епохата на диското, а яката на ризата му стърчеше над бронята. Бледозелените му полиестерови дънки бяха гротескно тесни, а и акнето му се бе влошило. Въпреки това той повдигна вежди и се усмихна, все едно е първият красавец измежду героите.

— Знаех си, че ще липсвам на хубавицата — заговори на квебекски френски и Пайпър го разбра без проблеми. Тя знаеше езика на любовта благодарение на родството си с Афродита. Но не искаше да си говори със Зет.

— Какво правите? — попита Пайпър и след това добави с очарователната магия: — Пусни приятелите ми.

— Трябва да пуснем приятелите ти — премигна Зет.

— Да — съгласи се Кал.

— Не, идиоти такива! — сопна се Хиона. — Тя използва очарователна магия. А вие трябва да използвате умовете си!

— Ум… — Кал се намръщи, все едно не бе сигурен за значението на думата. — По-добре мъфини.

След което напъха цялото сладкишче в устата си и задъвка.

Зет си взе една боровинка от върха на своя мъфин и я хапна деликатно.

— Ах, красива моя Пайпър… тъй дълго очаквах да те видя отново. Но уви, сестра ми е права. Не можем да пуснем приятелите ти. Всъщност трябва да ги отведем в Квебек, където ще ни забавляват за вечни времена. Уви, такива са заповедите ни.

— Заповеди?

От края на миналата зима Пайпър бе очаквала Хиона да покаже леденото си лице рано или късно. Когато я победиха във Вълчия дом на Сонома, снежната богиня се бе заклела да отмъсти. Какво обаче търсеха тук Зет и Кал? В Квебек Бореадите се бяха държали почти дружелюбно — поне в сравнение с мразовитата си сестра.

— Момчета, чуйте ме — започна Пайпър, — сестра ви се противопостави на заповедите на Борей. Тя работи с гигантите и се опитва да върне Гея на бял свят. Иска да вземе трона на баща ви!

Смехът на Хиона отекна, тих и студен.

— Мила ми Пайпър Маклийн. Наистина се опитваш да манипулираш безволевите ми братя като една истинска дъщеря на Афродита. Умела лъжкиня си.

— Лъжкиня? — извика Пайпър. — Ти се опита да ни убиеш! Зет, тя работи за Гея!

— Уви, вече всички работим за Гея — направи гримаса Зет. — Опасявам се, че заповедите идват лично от баща ми.

— Какво? — Пайпър не искаше да повярва, но надменната усмивка на Хиона й подсказа, че това е истината.

— Най-после татко се вслуша в съветите ми — измърка Хиона, — макар после римската му страна да нападна гръцката. Боя се, че сега е много неразположен и аз управлявам на негово място. Нареди силите на Северния вятър да подкрепят цар Порфирион и… Майката Земя, разбира се.

— Как изобщо си тук? — преглътна Пайпър и махна към ледената стена, сковала кораба. — Лято сме!

— Силите ни нарастват — изсмя се Хиона. — Законите на природата се преобръщат. Веднъж щом Майката Земя се събуди, ще направим света такъв, какъвто трябва да бъде!

— С хокей — каза с пълна уста Кал — и пица. И мъфини.

— Да, да — изсъска Хиона, — трябваше да обещая това-онова на този простак. А на Зет…

— О, моите нужди са простички. — Зет приглади коса и намигна на Пайпър. — Щях да те задържа в двореца си още щом те видях, скъпа моя Пайпър. Но скоро двамата ще бъдем отново заедно в един незабравим романс.

— Благодаря, но не — отвърна Пайпър. — А сега пусни Джейсън.

Тя вложи такава сила в гласа си, че Зет се подчини. Той щракна с пръсти и Джейсън се размрази, след което падна на земята. От тялото му се издигаше пара, а самият той кашляше. Поне бе жив.

— Тъпак такъв! — кресна Хиона и махна с ръка. Джейсън отново замръзна, този път проснат на палубата като меча кожа. След това богинята се завъртя към Зет. — Щом искаш момичето за себе си, трябва да докажеш, че можеш да я контролираш, а не обратното!

— Да, разбира се. — Зет изглеждаше много огорчен.

— А що се отнася до Джейсън Грейс — светнаха заканително очите на Хиона, — той и останалите ти приятели ще се присъединят към колекцията ни ледени статуи в Квебек. Джейсън наистина ще пасне на тронната ми зала — като Златното руно, открито от неговия легендарен съименник!

— Сигурно цял ден си мислела тази фраза — промърмори в отговор Пайпър.

Поне знаеше, че е още жив. Това намали малко паниката й. Замразяването бе обратим процес. Това означаваше, че и приятелите й на долната палуба вероятно също са живи. Просто трябваше да измисли начин да ги освободи.

За нещастие, тя не бе Анабет. Не я биваше много в плановете. Освен това й трябваше време да помисли.

— Ами Лио? — попита тя. — Какво си направила с него?

Богинята на Снега заобиколи Джейсън, все едно е статуя, на която се наслаждава.

— Лио Валдес заслужаваше специално наказание — каза тя. — Изпратих го на място, откъдето няма връщане.

Пайпър не можа да си поеме въздух. Бедничкият Лио. Идеята никога да не го види повече едва не я смаза. Хиона явно го прочете в лицето й.

— Уви, моя скъпа Пайпър — усмихна се триумфално тя. — Но пък той си го просеше. Бе направо нетърпим. Не бих могла да го понеса дори като ледена статуя. Все пак той отказа да владее света заедно с мен. А и този негов контрол над огъня… — Тя поклати глава. — Не можех да му позволя да стигне Дома на Хадес. Опасявам се, че господарят Клитий обича огъня дори по-малко от мен.

Огънят — помисли си Пайпър и стисна кинжала си. — Благодаря, че ми го напомни, вещице.

Тя огледа палубата. Как можеше да запали огън? До предната балиста имаше стъкленици с гръцки огън, но той бе твърде далеч. А и дори да стигнеше дотам без да бъде замразена, щеше да изпепели всичко с него — включително кораба и приятелите си. Трябваше да има и друг начин.

Погледът й се стрелна към носа на кораба. Да, драконът Фестус можеше да бълва внушителни пламъци. За нещастие, Лио го бе изключил, а Пайпър нямаше представа как да го пусне отново. Никога не бе имала времето да се научи да управлява конзолите на кораба. Имаше смътен спомен за това, че Лио човъркаше нещо в бронзовата глава на дракона и мърмореше за главния диск. Дори ако Пайпър стигнеше до носа, нямаше да знае какво да направи.

Въпреки това някакъв инстинкт й нашепна, че Фестус е най-добрият възможен шанс. Само да успееше да убеди похитителите си да я оставят да го приближи…

— Е — прекъсна мислите й Хиона, — опасявам се, че срещата ни приключи. Зет, ако обичаш…

— Чакай! — извика Пайпър.

Това бе проста заповед и затова подейства. Бореадите и Хиона й се намръщиха и зачакаха.

Пайпър бе сигурна, че ще може да очарова двамата братя, но Хиона бе проблем. Магията не работеше добре, ако човекът срещу теб не те харесва, не действаше достатъчно силно на боговете и бе наистина слаба, ако жертвата знае, че се мъчиш да я очароваш. Всяко от изброените важеше за Хиона.

Какво би направила Анабет? — запита се Пайпър и си отговори сама. — Щеше да протака нещата. Когато се съмняваш в нещо, не спирай да говориш.

— Страх те е от приятелите ми? — попита тя. — Защо просто не ги убиеш?

— Не си богиня и не можеш да разбереш — изсмя се Хиона. — Смъртта е кратка и незадоволителна. Жалката смъртна душица на жертвата потъва в Подземното царство и какво става после? Най-много да отидете в Полята на мъченията или Асфодел, но пък вие, героите, сте непоносимо благородни. Вероятно ще се озовете на Елисейските поля или ще се преродите отново. Защо да ви оставя да се измъкнете по този начин, когато мога да ви подложа на вечно наказание?

— Ами аз — с боязън попита Пайпър — защо не съм замръзнала?

Хиона погледна подразнено към братята си.

— Най-малкото защото си обещана на Зет.

— Аз се целувам великолепно — обади се Зет. — Ще видиш, красавице!

Пайпър едва не повърна.

— Но не е само това — добави Хиона. — Аз те мразя, Пайпър. Искрено и от дъното на душата си. Ако не беше ти, Джейсън щеше да остане с мен в Квебек.

— Мечтай си.

Погледът на Хиона се втвърди като диамантите върху диадемата й.

— Ти си една никаквица, дъщеря на съвършено безполезна богиня. Какво можеш да направиш? Нищо! От всички останали от седмината има някаква полза, но не и от теб! Искам да останеш самичка и безпомощна, за да видиш как Гея се надига. А за да съм сигурна, че няма да се пречкаш…

Тя махна към Зет, който взе нещо от въздуха — замръзнала сфера с размера на софтбол, покрита с ледени висулки.

— Специална бомба — обясни Зет — за теб, любов моя.

— Бомби! — изсмя се Кал. — Мъфини! Мъфини и бомби!

— Хм — Пайпър свали кинжала си, който й се стори още по-безполезен от обикновено. — Бих предпочела цветя.

— Не, няма да убием хубавицата — намръщи се Зет. — Поне така мисля. Но когато този крехък контейнер се счупи… не след дълго… ще отприщим пълната сила на Северния вятър. Корабът ще отлети надалеч от курса си. Много, много надалеч.

— Наистина — гласът на Хиона потрепери от фалшиво съчувствие. — Ще вземем приятелите ти за колекцията статуи, ще пуснем ветровете и с това ще се сбогуваме. Ще видиш края на света от… ами, от края на света! Може би ще успееш да очароваш рибите и да се нахраниш с по-мощта на тъпата си корнукопия. Освен това ще можеш да обикаляш палубата на празния кораб и да наблюдаваш нашата победа от кинжала си. Когато Гея се надигне и светът, какъвто го познаваш, свърши, тогава Зет ще се върне и ще те вземе за своя жена. И най-хубавото е, че не можеш да направиш нищо. Героинята Пайпър! Каква подигравка.

Думите я попариха като слана, най-вече защото Пайпър сама си бе мислела всичко това. Какво можеше да направи? Как щеше да спаси приятелите си с уменията, които има?

Едва не избухна. Бе на косъм да се втурне към враговете си с кинжал в ръка и да изгуби живота си.

Но тогава видя самодоволното изражение на богинята и разбра, че Хиона се надява именно на това. Тя искаше да пречупи Пайпър. Искаше да се позабавлява.

Тогава Пайпър се изпъчи. Спомни си момичетата, които й се бяха подигравали в училището „Уилдърнес“. Спомни си Дрю, себичната водачка, която бе заменила в хижата на Афродита, Медея, която бе омагьосала Джейсън и Лио, така че да се изправят един срещу друг в Чикаго, а също и Джейн, старата секретарка на баща й, която се бе държала с нея като с безполезен предмет. През целия си живот Пайпър бе обиждана, хулена и наричана безполезна.

Но това не е вярно — прошепна й друг глас, който прозвуча като майка й. — Всички те обиждаха, защото ги бе страх от теб, защото ти завиждаха. Така е и с Хиона. Използвай това!

И тогава Пайпър на свой ред се изсмя, макар никак да не й бе смешно. Опита пак и смехът долетя отново, по-сигурен. Скоро се превиваше от кикот.

Калаид се присъедини към нея, докато Зет не го сръчка.

— Какво? — помръкна усмивката на Хиона. — Какво толкова смешно има! Обрекох те на най-ужасна участ!

— Обрекла си ме — изсмя се отново Пайпър. — Богове… извинявай. — Тя си пое дълбоко въздух и се опита да сподави смеха си. — Наистина ли смяташ, че съм беззащитна и безполезна? В такъв случай мозъкът ти наистина е замръзнал. Не знаеш тайната ми, нали?

Хиона присви очи.

— Нямаш никаква тайна — процеди тя. — Лъжеш!

— Както кажеш — съгласи се Пайпър. — Давай, вземи приятелите ми. Остави ме тук… сама и безполезна. — Тя изсумтя. — Гея ще е много доволна, сигурна съм.

Снежна виелица се завихри около богинята, а Зет и Калаид се спогледаха нервно.

— Сестро — обади се Зет, — ако наистина има някаква тайна…

— Пица — намеси се и Калаид. — Хокей!

— … ще трябва да я узнаем — довърши Зет.

Но Хиона не се върза. Пайпър запази сериозното изражение на лицето си, но очите й блещукаха подигравателно.

— Каква е тайната ти? — попита Хиона. — Разкрий я пред нас!

— Както искате — сви рамене Пайпър и посочи носа на кораба. — Последвайте ме, ледени.