Домът на Хадес

XLIV. Пайпър

Тя мина между Бореадите, което бе като да минеш през фризер за месо. Въздухът бе толкова студен, че изгори лицето й. Почувства се все едно диша чист сняг.

Опита се да не поглежда към замръзналото тяло на Джейсън, докато минаваше покрай него. Опита се да не мисли и за приятелите си на долната палуба или за Лио, който бе изпратен от кораба на място, от което няма да се завърне. И наистина се опита да не мисли за Бореадите и за богинята на Снега, които я следваха.

Вместо това се съсредоточи върху главата на дракона.

Корабът се поклащаше под краката й. Един-единствен полъх летен вятър прогони мраза и Пайпър го вдиша. Реши, че това е добра поличба. Навън все още бе лято. Мястото на Хиона и нейните братя не бе тук.

Пайпър знаеше, че не може да победи богинята и крилатите мечоносци в битка. Не бе умна като Анабет, не умееше да решава проблемите като Лио. Имаше обаче някаква сила и възнамеряваше да я използва.

Миналата нощ, докато разговаряше с Хейзъл, бе разбрала, че тайната на очарователната магия не се различава много от тази на Мъглата. Пайпър често бе имала проблем с очароването, тъй като винаги заповядваше на враговете си каквото тя иска. Викаше „Не ни убивайте!“ на чудовищата, а това бе противоположно на най-съкровеното им желание. Влагаше цялата си сила в думите и се надяваше, че те ще прекършат волята на противника.

Понякога се получаваше, но бе уморително и несигурно. Афродита не бе богиня, която печели с груба сила. Нейните оръжия бяха дискретността и чара… Пайпър прецени, че не бива да кара хората да правят това, което тя иска. Трябваше да ги изкуши да направят това, което те искат.

На теория звучеше страхотно, сега оставаше да го приложи и на практика.

Тя спря пред предната мачта и погледна Хиона.

— Разбрах защо ни мразиш толкова — заяви тя и изпълни гласа си със съжаление. — Унижихме те жестоко в Сонома.

Очите на Хиона пробляснаха като заледено кафе. Тя погледна разтревожено братята си.

— Но ти не си им казала! — засмя се Пайпър. — Не те обвинявам. В крайна сметка царят на гигантите бе на твоя страна заедно с армия от вълци и земеродни и въпреки това не успя да ни победиш.

— Млъкни! — изсъска богинята.

Въздухът се изпълни с мъгла. Пайпър усети как веждите й се заскрежават и ушите й замръзват. Въпреки това успя да се усмихне.

— Щом искаш — намигна тя на Зет, — но беше доста забавно.

— Красавицата сигурно лъже — отвърна Зет. — Хиона не бе победена във Вълчия дом. Каза, че са предприели… как го каза всъщност? Тактическо отстъпление?

— Такт… — повтори тъпо Калаид. — К’во?

Пайпър побутна закачливо едрото момче.

— Има предвид, че сестра ти е избягала.

— Не съм! — кресна Хиона.

— Как те нарече Хера? — запита се Пайпър. — Низша богиня?

След това се засмя толкова искрено, че Кал и Зет също се захилиха.

— Très bon! — заяви Зет. — Низша богиня!

— Ха-ха! — обади се и Кал — Сестра бяга! Ха!

От бялата рокля на Хиона се издигна мраз, а устите на Зет и Кал замръзнаха.

— Покажи ни своята тайна, Пайпър Маклийн — изръмжа Хиона, — а после, ако се помолиш, ще оставя кораба ти цял. Но ако си играеш с нас, ще ти покажа всички ужаси на леда. Съмнявам се, че Зет ще те желае, ако пръстите или носът ти окапят от студ.

Зет и Кал изплюха леда от устата си.

— Хубавицата няма да е толкова хубава без нос — призна Зет.

Пайпър бе виждала жертви на измръзване и заплахата я ужаси. Не го показа обаче с нищо.

— Хайде тогава — поведе ги тя към носа и започна да си тананика една от любимите мелодии на баща си — Summertime.

Когато стигна носа, постави ръка на врата на Фестус. Бронзовите люспи бяха студени. Машината не работеше. Рубинените очи бяха помътнели и тъмни.

— Помните ли дракона ни? — попита Пайпър.

— Това ли ти е тайната? — изсумтя Хиона. — Драконът е счупен. Огънят му е угаснал.

— Така е… — погали Пайпър дракона по муцуната.

Нямаше умението на Лио да събужда машините към живот. Не разбираше нищо от техника. Можеше обаче да вложи цялото си сърце в това, което казва, и да изрече думите, които драконът най-много иска да чуе.

— Но Фестус е много повече от машина. Той е живо същество.

— Нелепо — излая богинята. — Зет, Кал, съберете замръзналите герои от долу. След това ще счупим Сферата на ветровете.

— Можете да го сторите, момчета — съгласи се Пайпър, — но тогава не ще видите Хиона унизена. А съм сигурна, че го искате.

Бореадите се поколебаха.

— Хокей? — попита Кал.

— Почти толкова яко — отвърна Пайпър. — Вие не се ли бихте на страната на Язон и аргонавтите? На борда на първия Арго?

— Да — съгласи се Зет, — Арго. Много приличаше на този кораб, но си нямахме дракон.

— Не я слушай! — скастри го Хиона.

Пайпър усети как устните й се покриват с лед.

— Можеш да ме накараш да млъкна — каза бързо тя, — но така няма да узнаеш тайната ми и това как възнамерявам да унищожа теб, Гея и гигантите.

Очите на Хиона пламнаха от омраза, но тя спря магията си.

— Ти нямаш такава сила — процеди тя.

— Думи, типични за истинска низша богиня — отговори Пайпър. — Такава, която никой не взема насериозно и затова винаги иска още и още. — Тя се обърна към Фестус и погали металните му уши. — Ти си добър приятел, Фестус. Никой не може да те изключи наистина. Хиона не го разбира. — След което се обърна към Бореадите. — Тя не ви цени, нали знаете? Смята, че може да ви командва, понеже сте полубогове. Не разбира колко сте могъщи.

— Отбор — изръмжа Кал. — Като кана… ка-на-дци-те.

Доста се поизмъчи с тази дума, тъй като в нея имаше цели четири срички. Но след това се ухили. Изглеждаше много доволен от себе си.

— Точно така — отвърна Пайпър, — точно като хокейния отбор. Заедно те са повече, отколкото поотделно.

— Като пица — заключи Кал.

— Колко си умен, Кал — засмя се Пайпър. — Дори аз те подцених.

— Чакай малко — възрази Зет. — И аз съм умен! И красив!

— Много умен — съгласи се Пайпър, но пропусна частта за красотата. — Затова оставете Сферата на ветровете и вижте срама на Хиона.

Зет се ухили, след което се наведе и търкулна ледената сфера по палубата.

— Глупак такъв! — изкрещя Хиона.

Но преди богинята да се затича зад сферата, Пайпър извика:

— Тайното ни оръжие е, че ние не сме просто няколко герои, Хиона! Ние сме отбор! Фестус не е просто събрани в едно части! Той е жив! Той ми е приятел! И когато приятелите му са в беда, особено Лио, той може да се събуди!

Събра цялата си увереност в думите, любовта, която изпитваше към металния дракон, благодарността за всичко, което е сторил за тях.

Разумът й нашепваше, че това е безумие. Как може да включиш машина с емоции?

Ала Афродита не бе разумна. Тя управляваше със силата на чувствата. Тя бе най-древна и първична измежду Олимпийците, родена от кръвта на Уран, обагрила морето. Силата й бе много по-древна от тази на Хефест, на Атина, дори на Зевс.

За един ужасен миг не се случи нищо. Хиона я изгледа кръвнишки, а Бореадите се събудиха от унеса си. Изглеждаха разочаровани.

— Зарежете плана — изведнъж каза Хиона. — Убийте я!

Бореадите вдигнаха мечове и тогава металната повърхност на дракона се затопли под ръката на Пайпър. Тя отскочи от пътя му и се счепка със снежната богиня, докато драконовата глава се завъртя на сто и осемдесет градуса и изпепели Бореадите на място. Оцеля — по някаква незнайна причина — само мечът на Зет. Той падна на палубата и запуши.

Пайпър се изправи на крака. Забеляза Сферата на ветровете в основата на предната мачта и се затича към нея. Преди обаче да успее да приближи, Хиона се появи пред нея с един леден повей. Кожата й блестеше ослепително бяла.

— Ах, ти, мизернице! — изсъска тя. — Мислиш, че можеш да победиш мен, богинята?

Фестус изрева зад гърба на Пайпър и избълва облак пара, но момичето знаеше, че драконът не може да пусне пламъци, за да не изгори и нея. На около шест метра от тях ледената сфера започна да се пука и да съска.

Времето за игри бе минало. Пайпър извика, вдигна кинжала си и се метна към богинята.

Хиона я сграбчи за китката и ръката на момичето замръзна. Острието на Катоптрис побеля.

Лицето на богинята бе на сантиметри от нейното. Хиона се усмихна, сигурна в победата си.

— Дъще на Афродита — каза тя, — ти си едно нищо.

Фестус изскърца. По някаква причина Пайпър бе сигурна, че той се опитва да я окуражи. Внезапно изпита топлина — не от гняв или страх, а от любов към дракона, към Джейсън, който разчиташе на нея, към приятелите й, хванати в капан долу, и към Лио, който бе загубен и се нуждаеше от помощта й.

Може би любовта не бе равностойна на леда… но пък Пайпър я бе използвала, за да пробуди метален дракон. Смъртните извършваха свръхестествени подвизи заради нея. Майките повдигаха коли, за да спасят децата си. А Пайпър далеч не бе обикновена смъртна. Тя бе героиня от лагера на нечистокръвните. Полубогиня.

Ледът по острието на ножа й се стопи. От ръката й се издигна пара.

— Все още ме подценяваш — каза Пайпър на богинята. — Наистина правиш голяма грешка.

Усмивката на Хиона угасна, когато Пайпър я удари с кинжала си. Острието докосна гърдите на богинята и тя избухна като миниатюрна виелица. Пайпър рухна, замаяна от студа, и чу жуженето на Фестус, а също и активиралата се аларма.

Бомбата.

Пайпър се помъчи да се изправи. Сферата бе на около три метра от нея и започваше да съска под напора на събраните в нея ветрове.

Момичето се стрелна към нея. Пръстите й се затвориха около бомбата точно когато ледът се пропука и отприщи вихрите, скрити под него.