Домът на Хадес

XIX. Франк

Едва успяха да влязат.

Веднага щом домакинът им спусна резето, кравешките създания започнаха да мучат и да блъскат глави във вратата, като я разтърсиха цялата.

— Не могат да влязат — обеща им младежът с ризата, — в безопасност сте!

— Каква безопасност? — попита Франк. — Хейзъл умира!

Домакинът им се намръщи, все едно е сърдит от това, че Франк му разваля доброто настроение.

— Да, вярно. Отнеси я натам!

Франк пренесе Хейзъл в посоката, в която тръгна мъжът. Нико му предложи помощта си, но Франк нямаше нужда от нея. Хейзъл бе съвсем лека, а и кръвта му бе кипнала от адреналин. Виждаше как Хейзъл трепери, което означаваше, че е жива. Кожата й обаче бе студена на допир, а устните й позеленяха. Франк се надяваше просто да недовижда.

В крайна сметка очите му още смъдяха от отвратителния дъх на чудовището. Чувстваше се все едно е вдишал струя пламък. Не знаеше защо газта му е повлияла по-малко, отколкото на Хейзъл. Може би тя просто бе вдишала повече. Ако можеше, щеше да се размени с нея.

Гласовете на Марс и Арес не спираха да крещят в главата му, като настояваха да убие Нико, младежа в ризата и всички останали в квартала. Франк обаче успя да заглуши шума в ума си.

Предната стая на къщата бе нещо като парник. Около стените имаше масички, върху които бяха поставени саксии с растения, осветени от флуоресцентни лампи. Въздухът миришеше на изкуствена тор. Може би венецианците имаха градини по домовете си, тъй като всичко навън бе вода? Франк не бе сигурен, но не го бе и грижа за това.

Задната стая изглеждаше като комбинация между гараж, спално отделение и компютърна лаборатория. На масите до лявата стена бяха наредени компютри и лаптопи, чиито екрани показваха картини на ниви и трактори. До дясната стена имаше легло, отрупано бюро и отворен гардероб, пълен с дънки и земеделски сечива като вили и мотики.

Задната стена пък бе огромна гаражна врата. До нея бе паркирана златисточервена открита колесница с една ос. Франк се бе състезавал с подобни в лагер „Юпитер“. Тази обаче си имаше и чифт гигантски криле.

Около лявото колело се бе увил петнист питон и хъркаше оглушително. Франк дори не знаеше, че питоните могат да хъркат. Надяваше се самият той да не го е правил предишната нощ.

— Остави приятелката си тук — нареди младежът с ризата.

Франк положи нежно Хейзъл върху леглото. Свали меча й, а след това се опита да я настани така, че да й е удобно. Тя обаче бе скована и вече нямаше съмнение, че има зеленикав тен.

— Какви бяха онези крави? — попита Франк. — Какво й направиха?

— Катоблепони — отвърна домакинът им, — в единствено число катоблепс. Означава гледащи надолу. Наричат ги така, защото…

— Защото гледат надолу! — Нико се плесна по челото. — Сега си спомних! Чел съм за тях!

— Чак сега ли се сети! — изгледа го кръвнишки Франк.

Нико увеси нос и заби очи в земята, досущ като катоблепс.

— Аз… уф. Когато бях малък, играех на едни глупави карти. „Митомеджик“. Катоблепсът беше една от единиците в нея.

— И аз си играех на „Митомеджик“ — премигна Франк, — но не съм виждал тази карта.

— Тя беше в разширения комплект „Африканус Екстрийм“

— О.

— Гийкове — отбеляза домакинът им.

— Извинете — промърмори Нико. — Така или иначе, катоблепоните имат отровни дъх и поглед. Но мислех, че живеят само в Африка!

— Оттам произлизат — сви рамене младежът, — но ги пренесоха по погрешка във Венеция преди няколко века. Чували ли сте за Свети Марк?

На Франк му идеше да се разкрещи от яд. Нямаше представа какво общо има това с Хейзъл, но прецени, че ако иска да види приятелката си излекувана, трябва да е любезен с домакина си.

— Светец? Значи не е част от гръцката митология.

— Не — засмя се младежът. — Свети Марк обаче е покровител на града. Починал в Египет преди много, много години. Когато Венеция станала световна сила… е, мощите на светците били голяма туристическа атракция през Средните векове. Венецианците решили да откраднат останките на Свети Марк и да ги отнесат в голямата църква „Сан Марко“. Отмъкнали тялото му в бъчва, пълна с мариновано свинско.

— Това е отвратително — отбеляза Франк.

— Да — съгласи се домакинът с усмивка. — Това, което исках да ви кажа обаче е, че такива неща имат последици. Без да искат, венецианците докарали и нещо друго от Египет. Катоблепоните. Те дошли на борда на кораба и се размножили като плъхове. Обожават вълшебните корени, които растат тук — блатните вонящи растения, виреещи по каналите. Те правят дъха им дори още по-отровен. Катоблепоните обикновено не обръщат внимание на смъртните, но героите са друго нещо. Особено ако им се изпречат на пътя.

— Ясно — разбра Франк. — Можеш ли да я излекуваш?

— Вероятно — сви рамене младежът.

— Вероятно? — повтори Франк. Едвам се сдържа да не удуши мъжа. Вместо това обаче постави ръка под носа на Хейзъл. Не долавяше дъха й.

— Нико, моля те да ми кажеш, че тя в момента си пести дъха така, както ти в онази делва.

Нико направи гримаса.

— Не знам дали умее това. Баща й е Плутон, а не Хадес, така че…

— Хадес! — излая домакинът им и направи крачка назад, след което погледна с неприязън към Нико. — Ето какво съм надушил. Деца на Подземното царство. Ако знаех това, никога нямаше да ви пусна в дома си!

— Хейзъл е добър човек! — изправи се Франк. — Ти обеща да й помогнеш!

— Нищо не съм обещавал!

— Това е сестра ми — изтегли меча си Нико. — Не зная кой си, но ако можеш да я излекуваш, ще го направиш. Иначе, кълна се в Стикс…

— Кълнеш се, дрън-дрън! — махна с ръка младежът и на мястото на Нико се появи засадено растение с височина от около метър и половина. То имаше зелени листа и няколко кочана царевица.

— Така ти се пада — размаха пръст към растението мъжът. — Децата на Хадес нямат никакво право да ми държат такъв тон! Трябва повечко да слушаш и по-малко да приказваш. Сега ще правиш това цяла вечност!

— Какво… как… — направи крачка назад Франк.

Младежът повдигна вежда. Франк издаде звук, който не подобаваше на син на бога на Войната. Бе изгубил ума си от тревога по Хейзъл и бе забравил напълно за това, което им бе казал Лио.

— Ти си бог — спомни си той.

— Триптолем — поклони се мъжът. — Приятелите ми викат Трип, но ти не си такъв, затова не си го позволявай. Надявам се, не си дете на Хадес, иначе…

— На Марс! — каза бързо Франк. — Аз съм син на Марс!

— Почти същото е — подсмръкна Триптолем, — но може би заслужаваш по-добра участ от това да бера царевици от теб. Може би ще те превърна в сорго10. Много по-приятно е…

— Чакай! — помоли се Франк. — Дойдохме с най-добри намерения. Носим ти подарък!

Той свали много внимателно раницата си и извади от нея книгата с кожена подвързия.

— Мисля, че това е твое.

— Алманахът ми! — ухили се Триптолем и грабна книгата. Прелисти страниците и започна да подскача от крак на крак. — Това е страхотно! Къде я намери!

— В Болоня. При онези…

Франк се усети, че не бива да казва за джуджетата.

— При онези ужасни чудовища. Рискувахме живота си, защото знаехме, че е важен за теб. Сега може, ако искаш и е удобно, да превърнеш Нико отново в човек и, хм, кой знае, да излекуваш Хейзъл?

— Хм. — Трип вдигна поглед от книгата си. Весело си рецитираше нещо за репите и това кога трябва да се садят. Франк съжали, че Ела не е с тях. Тя щеше да се разбере прекрасно с младежа.

— Да ги излекувам? — Триптолем изцъка неодобрително. — Виж, благодарен съм за книгата и ще те пусна без проблем, сине на Марс. Отдавна обаче имам зъб на Хадес. В крайна сметка дължа божествените си сили на Деметра.

Франк напъна мозъка си, но не му беше лесно. Отровата на катоблепса го бе замаяла, а гласовете на бога на Войната не спираха да крещят в главата му.

— Деметра — повтори той, — богинята на Земеделието. Тя не обича Хадес, защото… — Внезапно си спомни историята, която бе учил в лагер „Юпитер“. — Той откраднал дъщеря й, Прозерпина…

— Персефона — поправи го Трип. — Предпочитам гръцките имена.

Убий го! — нареди Марс.

Той е голям пич! — възрази Арес. — И все пак, убий го!

Франк реши да не се сърди. Не му се искаше да бъде превърнат в сорго.

— Добре. Значи Хадес е откраднал Персефона.

— Точно така! — отвърна Трип.

— Тази Персефона приятелка ли ти е била?

Трип изсумтя.

— Тогава бях обикновен смъртен принц. Персефона никога не би ме забелязала. Но когато Деметра тръгна да я търси по целия свят, повечето хора отказаха да й помогнат. Само Хеката освети пътя й през нощта с факлите си. А аз… е, когато Деметра дойде в Гърция, я подслоних. Успокоих я, нагостих я, предложих помощта си. Тогава не знаех, че е богиня, но тя ми се отплати за доброто и ме направи бог на Селското стопанство!

— Невероятно — повтори Франк, — бог на Селското стопанство. Поздравления!

— Нали! Но да знаеш, Деметра така и не прости на Хадес, а аз съм лоялен на покровителката си. Затова не бих помогнал на децата му. Освен това едно от тях, скитският цар Линх, уби десния ми питон, когато се опитах да науча поданиците му на селска работа!

— Десния ти питон?

Трип се обърна към крилатата колесница и скочи в нея. Дръпна една ръчка и крилете започнаха да пляскат. Питонът от лявото колело отвори очи и се разгъна около оста като пружина. Колесницата се размърда, но дясното колело остана на едно място и така Триптолем започна да се върти в кръг. Играчката му явно беше дефектна.

— Виждаш ли! — извика Трип, докато се въртеше. — Не става за нищо! Откакто загубих десния си питон, не мога да разпространявам селската мъдрост сред хората! Поне не лично. Трябва да преподавам онлайн.

— Моля? — попита Франк и мигновено съжали за това.

Трип скочи от колесницата, докато тя още се въртеше. Питонът се забави и отново захърка. Богът на Селското стопанство притича до компютрите и започна да щрака по клавиатурата. Екраните показаха тучни ниви, пред които бе застанал щастлив селянин в тога и кепе. Държеше бронзова коса.

— Университетът по селско стопанство „Триптолем“! — гордо заяви той. — Само за шест седмици можете да станете бакалавър в специалността на бъдещето — селскостопански мениджмънт!

Франк почувства как по бузата му се стича едра капка пот. Не се интересуваше от селскостопанския мениджмънт, нито от ненормалния бог със змиите. Хейзъл обаче ставаше все по-зелена, а царевиците кротко си висяха от растението, което някога бе било Нико. Беше останал съвсем сам.

— Виж — каза той, — донесохме ти алманаха. А и приятелите ми са наистина свестни хора. Не са като другите деца на Хадес, които си срещал. Ако има някакъв начин…

— О! — щракна с пръсти Трип. — Разбирам накъде биеш!

— Така ли?

— Да! Ако излекувам приятелката ти Хейзъл и превърна онзи другия, Никола…

— Нико.

— Ако го превърна обратно в човек…

Франк се поколеба.

— Да?

— Ами тогава в замяна ти ще останеш и ще запишеш селскостопански мениджмънт! Един от синовете на Марс ще бъде мой специализант! Това е прекрасно! Ще бъдеш чудесен мой говорител! Ще превърнем мечовете в плугове и ще си изкараме чудесно!

— Всъщност… — Франк отчаяно се опита да измисли нещо. Арес и Марс се разкрещяха в ума му.

Мечове! Пушки! Взривове! Бум-бум-бум!

Ако откажеше предложението на Трип, щеше да го обиди и да се превърне в сорго или в някое друго житно растение. Разбира се, ако единственият начин да спаси Хейзъл бе да стане специализант на Трип, да, щеше да се запише в програмата за селскостопански мениджмънт. Но трябваше да има и друг начин! Франк отказа да повярва, че е избран да участва в този подвиг заради отглеждането на репи.

Внезапно погледът му се спря на счупената колесница. Очите му се разшириха.

— Имам по-добро предложение — каза внезапно той. — Мога да я оправя.

Усмивката на Трип угасна.

— Да оправиш… колесницата ми? Моята колесница?

На Франк му идеше да се срита. За какъв се мислеше? Той не беше Лио. Не можеше да се измъкне сам дори от китайски капан. Едвам сменяше батериите на дистанционното. Как смяташе да оправи вълшебната колесница?

Нещо обаче му нашепна, че това е единственият му шанс. Колесницата бе нещото, което Триптолем желае най-силно.

— Ще намеря начин да я оправя — обеща той, — а в замяна ти ще върнеш човешкия облик на Нико и ще излекуваш Хейзъл. И ще се разделим с мир. И… още нещо. Ще ни помогнеш някак да победим Гея?

Триптолем се изсмя.

— Какво те кара да мислиш, че мога да ви помогна с това?

— Така каза Хеката — отвърна Франк, — тя ни изпрати тук. Тя избра Хейзъл за своя фаворитка.

— Хеката? — Трип внезапно пребледня.

Франк се надяваше, че не е прекалил. Не искаше да разгневи и повелителката на магията. Но ако Триптолем и Хеката бяха приятели на Деметра, може би това щеше да подейства.

— Богинята ни помогна да намерим алманаха ти в Болоня — каза Франк. — Тя искаше да ти го върнем, защото… ами защото смяташе, че можеш да ни помогнеш да стигнем до Дома на Хадес в Епир.

— Да, ясно — кимна бавно Трип, — сега разбирам защо Хеката ви е пратила при мен. Добре тогава, сине на Марс. Поправи колесницата ми. Ако успееш, ще направя каквото поискаш. Провалиш ли се обаче…

— Знам — изсумтя Франк. — Приятелите ми ще умрат.

— Точно така — бодро отвърна Трип, — а ти ще станеш на прекрасен стрък сорго!