Домът на Хадес

LXXI. Анабет

КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА? — изсъска богът на Ямата. — ЗА КАКВО СИ СЕ ДОМЪКНАЛ, ПРОВАЛЕНИ МОЙ СИНКО?

Дамасин погледна към Анабет и посланието му бе от ясно по-ясно.

„Бягайте. Веднага.“

Той се обърна към Тартара. Меонийския дракон тропна с крак и изсъска.

— Нали искаше по-достоен съперник, татко? — отвърна спокойно Дамасин. — Аз съм един от гигантите, с които толкова се гордееш. Искаше от мен да бъда по-войнствен? Може би това желание е изпълнимо. Мога да започна, като те унищожа например!

Дамасин насочи копието си напред и нападна. Чудовищната армия го обкръжи, но Меонийския дракон премаза всичко по пътя си, като плющеше с опашка и пръскаше отрова. А Дамасин нападна Тартара и принуди божеството да отстъпи като притиснат в ъгъла лъв.

Боб се запрепъва назад и отстъпи от битката. Саблезъбият тигър бе до него. Пърси се опита да го прикрие, доколкото му стигат силите — като взривяваше кръвоносните съдове по земята един след друг. Някои чудовища изчезнаха в Стикс. Други рухнаха и заплакаха, опръскани от водите на Кокит. Имаше и такива, намокрени от Лета, които стояха и се взираха объркани около себе си, без да знаят къде са и дори кои са.

Боб с куцукане приближи Портите. Златен Икор течеше от раните по ръцете и гърдите му. Униформата му на портиер висеше на парцали. Стойката му бе изгърбена и изкривена, все едно Тартара бе пречупил нещо вътре в него заедно с копието. И въпреки всичко това бе ухилен, а сребристите му очи грееха доволно.

— Вървете — нареди той. — Аз ще натисна бутона.

— Боб — ахна Пърси, — не си в състояние…

— Пърси. — Гласът на Анабет потрепера. Бе на ръба да се разплаче. Мразеше се, задето позволява на Боб да направи това, но знаеше, че няма друг начин. — Трябва.

— Не можем просто да го оставим!

— Трябва, приятелю. — Боб потупа Пърси по ръката и едва не го събори. — Имам силите да натискам един бутон. И имам добра котка, която ще ме пази.

Саблезъбият Боб изръмжа одобрително.

— Освен това — продължи Боб — съдбата ти е да се върнеш в своя свят и да спреш лудостта, започната от Гея.

Един пищящ циклоп, опръскан с отрова, прелетя над главите им. На петдесет метра от тях Меонийския дракон тъпчеше чудовищата, а лапите му издаваха отвратителни мляскащи звуци, все едно мачкат грозде. Зад гърба му Дамасин обиждаше и дразнеше бога на Ямата, като го примамваше все по-надалеч и по-надалеч от Портите.

Тартара се движеше тежко подире му, а железните му ботуши оставяха кратери по повърхността.

НЕ МОЖЕШ ДА МЕ УБИЕШ — изрева той. — АЗ СЪМ САМАТА ЯМА. ТОВА Е ВСЕ ЕДНО ДА ОПИТАШ ДА УБИЕШ ЗЕМЯТА. АЗ И ГЕЯ СМЕ ВЕЧНИ. НИЕ ТЕ ПРИТЕЖАВАМЕ, ТЕЛОМ И ДУХОМ!

Той стовари огромния си юмрук към гиганта, но Дамасин отстъпи и заби копието си във врата на Тартара.

Ала Тартара само изръмжа. Бе по-скоро ядосан, отколкото наранен. Той обърна завихреното си вакуумно лице към гиганта, но Дамасин се измъкна точно навреме. Дузина чудовища потънаха във водовъртежа и изчезнаха.

— Боб, недей! — каза Пърси с умолителен поглед. — Той ще те унищожи завинаги. Няма да се върнеш повече. Няма да се преродиш.

— Кой може да знае какво ще стане? — сви рамене Боб. — Важното е, че ти трябва да вървиш. Тартара е прав за едно. Не можем да го победим. Можем само да ви спечелим време.

Портите се опитаха да се затворят около крака на Анабет.

— Дванайсет минути — каза титанът. — Мога да ви дам това.

— Пърси, задръж вратите.

Анабет скочи и прегърна титана през врата. Тя го целуна по бузата, а очите й бяха пълни с толкова сълзи, че не можеше да вижда. Брадясалото лице на Боб ухаеше на почистващи препарати с аромат на лимон и сапун.

— Чудовищата са вечни — каза тя и се опита да не заплаче с глас. — Ще си спомняме за теб и за Дамасин като за герои. Най-добрият титан и най-добрият гигант. Ще разкажем историята на децата си. Някой ден ще се преродите.

Боб разроши косата й. Кожата около очите му се набръчка от уморената усмивка, която огря лицето му.

— Това е прекрасно. Дотогава, приятели, кажете на слънцето и звездите едно здравей от мен. И бъдете силни. Това може би няма да е последната жертва, която правите, за да спрете Гея.

След това я избута.

— Нямаме повече време. Вървете!

Анабет стисна ръката на Пърси и го издърпа в асансьора. Видя за последно как Меонийския дракон захапва един великан и го разтърсва като играчка в устата си, докато Дамасин мушка краката на Тартара.

Богът на Ямата посочи Портите на Смъртта и изкрещя:

ЧУДОВИЩА, СПРЕТЕ ГИ!

Малкият саблезъб Боб изви гръб и изръмжа, готов за битката на живота си.

Боб намигна на Анабет.

— Дръжте Портите затворени от вашата страна — каза той. — Те ще се съпротивляват на пътуването ви. Дръжте ги…

И тогава вратите се затвориха.