Завинаги

Шейсет и пета глава

Аз съм Сам Рот. Аз ще открия Грейс. Ще открия вълците. Ще ги отведа при езерото. Аз съм Сам Рот. Аз ще открия Грейс. Ще открия вълците. Ще ги отведа при езерото.

Втурнах се в гората, тичайки с всички сили. Лапите ми блъскаха по камъните; скоковете ми раздираха пръстта. Всеки нерв в тялото ми гореше. Държах мислите си като шепа хартиени жеравчета. Достатъчно здраво, за да не ги изпусна. Достатъчно внимателно, за да не ги смачкам.

Аз съм Сам Рот. Аз ще открия Грейс. Ще открия вълците. Ще ги отведа при езерото. Аз съм Сам Рот. Аз ще открия Грейс. Ще открия вълците. Ще ги отведа при езерото.

До слуха ми достигаха хиляди звуци. В ноздрите ми нахлуваха десетки хиляди миризми. Имаше милион следи от безбройните форми на живот в тази гора. Аз обаче нямах нужда от милион. Имах нужда само от една.

Тя се привеждаше към мен и ухаеше на сладкарница. Всеки цвят, който не можех да различа в момента, обагряше стените и етикетите край нас.

Аз съм Сам Рот. Аз ще открия Грейс. Ще открия вълците. Ще ги отведа при езерото.

Нощта беше светла, огряна от наполовина пълната луна; светлината се отразяваше от няколко ниски облачета и от парцаливите воали на мъглата. Можех да видя ясно всичко около мен. Зрението обаче не беше сетивото, което щеше да ми помогне в момента. От време на време забавях ход и се заслушвах. Нейният вой. Той беше предназначен за мен, бях сигурен в това.

Вълците виеха; аз стоях до нейния прозорец и гледах навън. Ние си бяхме чужди, но се познавахме един друг подобно на пътека, по която вървим ежедневно. Не спи на пода, беше ми казала тя.

Сега вече се чуваха и други гласове, които откликваха на позива й. Не беше трудно да ги отлича. Беше ми трудно да си спомня защо трябваше да ги отличавам.

Нейните очи, кафяви и горящи в пламъците на най-различни емоции, върху вълче лице.

Аз съм Сам. Аз ще открия Грейс. Ще открия вълците.

Препънах се и лапите ми се плъзнаха по мократа глина. Чух как нещо наблизо падна във вода.

Някакъв глас просъска в дълбините на съзнанието ми. Предупреждение за опасност. Забавих предпазливо ход и я видях — огромна яма, на чието дъно имаше достатъчно вода, за да се удавя в нея. Бавно я заобиколих, преди да се ослушам отново. Гората беше утихнала. Умът ми се гърчеше в отчаяни опити да… отметнах глава назад и завих: дълъг, треперлив зов, които ми помогна да успокоя болката вътре в мен. Няколко мига по-късно чух нейният глас и започнах да вия отново.

Аз ще открия Грейс. Ще открия вълците.

Пред мен избухна експлозия от пера и крясъци, когато приближаването ми подплаши ято птици. Те се стрелнаха във въздуха, бели на фона на чернотата, и нещо в тяхната многобройност, в еднаквата форма на разперените им криле, в начина, по който се носеха над мен, пърхащи сред нощния вятър, а звездите блестят над тях, ми напомни за нещо друго.

Опитвах се отново и отново да се вкопча в това нещо, но то непрекъснато ми се изплъзваше. Тази загуба беше смазваща, въпреки че не можех да си спомня какво точно бях изгубил.

Аз ще открия Грейс.

Нямаше да изгубя това. Нямаше да изгубя това.

открия Грейс.

Имаше някои неща, които не можеха да ми бъдат отнети. Неща, които просто не можех да предам на забвението.

Грейс