Шейсет и трета глава

Сам

За един миг, за частица от секундата, за откъслек от дихание, взривът на болката помете всичките ми мисли. Вените ми се топяха. Тялото ми се преподреждаше, чертаейки нови форми, оформяйки нови кости, докато раздробяваше старите на прах.

Нямаше нищо от мен, което може да бъде запазено.

Забравил бях безмилостната агония на трансформацията. Бях на седем, когато ми се беше случило за първи път. Майка ми беше първата, която ме видя. В момента не можех дори да си спомня името й.

Гръбнакът ми хрущеше.

Коул хвърли спринцовката на стъпалата.

Гората пееше на своя език, който разбирах единствено като вълк.

Последния път, когато бях напускал човешкото си тяло, пред мен стоеше лицето на Грейс. Последният път, когато бях напускал човешкото си тяло, бе моето сбогуване.

Никога повече. Никога повече нямаше да се сбогувам.

Аз съм Сам Рот. Аз ще открия Грейс.

Загрузка...