Завинаги

Десета глава

Някъде там, на планетата, наречена Ню Йорк, баща ми, доктор Джордж Сейнт Клеър, доктор на философските науки, сертифициран лекар и член на „Менса“, беше голям фен на научния процес. Той беше луд учен от добрия тип. Пукаше му защо се случват нещата. Пукаше му как се случват. Дори и когато не му пукаше за съответния обект на изследване, той се интересуваше как би могъл да подобри формулата, за да повтори експеримента по по-успешен начин.

На мен, от друга страна, ми пукаше най-вече за крайния резултат.

Също така адски много държах да не приличам по никакъв начин на баща си. Всъщност голяма част от житейските ми решения бяха основани върху философията, че не трябва да бъда като доктор Джордж Сейнт Клеър.

Точно затова ми беше изключително неприятно да се съглася с баща си по въпрос, който той намираше за наистина важен, нищо че никога нямаше да научи този факт. Когато отворих очи, чувствайки се така, сякаш вътрешностите ми са били прекарани през месомелачка, първото нещо, което направих, бе да се пресегна към бележника на нощното шкафче до мен. Бях се събудил по-рано и установих, че лежа жив на пода в гостната — което си беше изненадващо — след което някак се бях добрал до стаята си, за да поспя или пък да приключа с процеса на умирането си в по-комфортна обстановка. Имах усещането, че крайниците са били прикачени към тялото ми във фабрика с наистина отвратителен качествен контрол. Присвил очи срещу сивкавата светлина, по която нямаше как да позная кое е времето от деня, аз разтворих бележника с пръсти, които чувствах като неодушевени обекти. Трябваше да прехвърля страниците, изписани с почерка на Бек, за да стигна до собствените си записки. Написах датата, след което преписах формулата, която бях използвал предишните дни. Почеркът ми от предходните страници изглеждаше далеч по-уверен от буквите, които надрасках сега.

Затворих бележника и го оставих върху гърдите си. Щях да отворя шампанското в чест на откритието ми в първата секунда, когато успеех да остана буден. Когато прогресът, които бях постигнал спреше да ми се вижда като болест.

Отново затворих очи.