Петдесет и осма глава

Изабел

Чух тихо почукване по задната врата. Прекрачих няколко чифта ботуши, градинарска лопатка и торба с храна за птици, след което отворих.

Коул Сейнт Клеър стоеше насред черния правоъгълник, очертан от рамката, пъхнал ръце в джобовете си.

— Покани ме да вляза — каза той.

Загрузка...