Кралицата на жарта

Сделка

Чувствам се странно при мисълта, че лицето ми се е преобразило в това на принцеса Амиза. Почти не си спомням как изглежда тя — срещнах я само за кратко в Ста Криверо в нощта, в която пристигнахме там. Тя не каза почти нищо, но ме попита за наказанията, които бях изтърпяла по заповед на императора. Артемизия обаче очевидно е имала възможност да я огледа добре, защото, когато ми показва отражението ми в едно ръчно огледалце, веднага разпознавам лицето на принцесата.

Поглеждам към голите си ръце и виждам същия цвят на излъскан бронз, с който се отличава кожата на снахата на крал Етристо.

— Само толкова можах да направя — казва Артемизия, оглежда ме критично, взема си огледалото и го прибира в джоба си. — И така, не забравяй, че си жена на двадесет и две-три години и си водила живот без всякакви трудности — само реверанси, пърхане напред-назад и грациозни движения.

Ще ми се да можех да си спомня повече за Амиза, но така и не я видях втори път. Изведнъж това обстоятелство ми се струва странно, но може би стакриверите се отнасяха с нея така, както с другите си красиви притежания: държат я само за показ, не й позволяват да прави нищо друго, освен да изглежда красива и да ражда наследници.

Надявам се, че не е била на един от онези кораби заедно е Аварик.

— Не е нужно да го правиш — казва Херон, който изобщо не изглежда като Херон. Сега лицето му е това на Аварик. Той беше единственият достатъчно висок, за да мине за престолонаследника, и се поколеба само за миг, преди да се съгласи. Но не искаше аз да поемам този риск заедно с него. Настоя да се изтегля заедно с другите, да успокоя Блейз, когато се събуди от предизвикания с магия сън, в който помолих Херон да го потопи.

— Трябва да я видя — казвам аз, макар че това звучи глупаво дори в собствените ми уши. — Не знам как да го обясня. Просто… ако някой ще се изправи срещу нея, трябва да съм аз. Освен това аз я познавам най-добре — знам как ще реагира на определени неща, какво ще иска да чуе. Трябва да съм аз.

След като ни съобщават, че са видели каловаксийците да се приближават, двамата с Херон се отправяме да ги посрещнем заедно с шепа преобразени Огнени и Водни пазители, включително Артемизия. Когато преди известно време Арт заведе Бригита да се облекчи, двамата с Херон разменихме Джиан с преобразения Лайъс. Както можеше да се очаква, Джиан беше объркан и паникьосан, но времето беше от жизненоважно значение, затова се наложи Херон да го повали в безсъзнание с помощта на дарбата си. После го изнесоха от лагера и го пренесоха от другата страна езерото, където сме организирали лечебница. Стражите там имат заповеди: ако планът се обърка и стане ясно, че каловаксийците ще превземат лагера, Джиан ще бъде убит, преди каловаксийците да стигнат до него.

Тази мисъл ме ужасява, но не толкова, колкото мисълта Крес да се добере до веластра.

Така че сега Бригита и Лайъс са завързани един до друг със запушени усти. Отначало последното ми се стори излишно, но аз вярвам на Бригита също толкова малко, колкото и тя на мен. Не знам нито какво ще каже на Крес, нито как ще реагира, когато разбере, че Джиан вече не е Джиан. Мога само да се надявам, че Крес и хората й ще са си тръгнали дълго преди да махнат превръзката от устата на Бригита.

Нямам представа какви мисли минават през ума на Бригита, но стъпките й не се разколебават нито за миг. Сивите й очи — същите като на Крес — остават вперени право напред.

Напомням си, че с нищо не мога да й помогна, но това не уталожва чувството ми за вина.

Съсредоточавам се върху задачата да се държа така, както би се държала Амиза — сплитам деликатно ръце пред себе си, изправям рамене, навеждам глава. Цялата излъчвам изтънченост и почтителност.

На Херон определено му е по-трудно да се преструва на Аварик. Личи му, че се чувства неловко — че не е сигурен как да стои, какво да прави с ръцете си. За щастие, Крес никога не е виждала Аварик. А и никой няма причина да подозира, че сме самозванци. Може да имаме само една стъпка преднина пред каловаксийците, но и това е нещо все пак.

Спираме на почти цял километър от лагера с надеждата да попречим на каловаксийците изобщо да влязат в него. Останалите Водни пазители са готови да променят вида му, ако войниците на Крес все пак тръгнат към него, а освен това съм уредила да й предадат писмото, което написах, веднага щом стане нужда, но се надявам да не се стигне дотам.

Само след минута чуваме трополене на коне, които теглят една-единствена златна карета. Според мен стражите са около петдесетина. Почти половин километър по-назад различавам армията, която Крес води, макар че не мога да преброя колко войници има. Със сигурност са прекалено много, ако се стигне до сблъсък. Не мога да си представя каква задача изпълняват, освен да сплашат стакриверите и да им напомнят коя е силната страна в това сътрудничество.

Стражите слизат от конете в такъв синхрон, сякаш са го репетирали. Един от тях се приближава към каретата и отваря вратата.

Крес излиза бавно. Всяко нейно движение е преднамерена демонстрация на мощ още от мига, в който покритата й с бижута ръка се подава от каретата и проблясва на късното следобедно слънце. Когато най-накрая излиза навън, сребристата й копринена рокля я обгръща в блещукащ облак, който я кара да изглежда ефимерна. Изобщо не се е помъчила да прикрие обгорената кожа на шията си с козметика или плат — не, тя носи своя белег с гордост.

Студените й сиви очи изучават мен и Херон, плъзват се по нас от главата до петите, преди стиснатите й устни да се извият в усмивка.

— Принц Аварик — казва тя. Гласът й е мелодичен, но достатъчно висок, за да се пренесе през разстоянието, което ни разделя. — Принцеса Амиза. Радвам се, че успяхте да дойдете лично. Как беше пътуването?

Тя повдига полите си и прави крачка към нас. Двамата й най-яки стражи я следват на по-малко от половин крачка.

Чакам Херон да заговори пръв, но той не казва нищо, затова пристъпвам напред, усмихвам се и протягам ръка.

— По това време на годината моретата са прекрасни — отвръщам, като преправям гласа си да звучи по-ниско, за да не го разпознае. — Пътуването беше прекрасно и си заслужаваше заради великолепието на Водната мина.

Светлите вежди на Крес се извиват високо нагоре.

— Значи вече сте успели да я видите? — удивлява се тя. Изглежда разочарована. — Надявах се да ви я покажа лично.

— Пристигнахме по-рано, отколкото очаквахме — най-накрая успява да проговори Херон. — Вашите хора бяха много гостоприемни. Мината надминава всичките ни очаквания.

— Радвам се — отговаря Крес. — Що се отнася до вашата част от сделката… Моите кораби очакват ли ме?

Херон кимва.

— Съвсем близо до брега са. Ако желаете, изпратете хората си да ги видят.

Крес завърта рамо и кимва на двама войници, които бързо се мятат на конете и препускат към брега. Надявам се, че там ще намерят флотилия или по-точно илюзия за флотилия. Няколко от Водните пазители, които намерихме в мините, ще бъдат на брега, за да поддържат илюзията и да скрият от поглед останките на истинските кораби.

— И казвате, че това ще бъде достатъчно, за да унищожим метежниците в Огнената мина? — отново се обръща Крес към Херон.

Той кимва отсечено.

— Веднага щом приключим тук — изрича репликата, която сме упражнявали, — ще наредя да ги доведат тук. Сигурен съм, че моите и вашите войници ще сложат край веднъж завинаги на тази зараза на бунта.

— Много се надявам — отвръща Крес със слаба усмивка. — Но се боя, че метежите са като хлебарки — един или два винаги оцеляват. Като стана дума за това, къде са хлебарките, които сте ми довели?

Минава миг, преди да разбера за какво — или по-скоро за кого — говори.

— О! — казвам, щраквам с пръсти и махвам на Пазителите, застанали зад мен.

Преобразената Артемизия довежда пред нас Бригита и Лайъс, вързани и със запушени усти. Лайъс се препъва и аз изтръпвам. Макар че сега лицето му е като това на Джиан, съзирам през илюзията момчето, което той е в действителност, момчето, което отива на сигурна смърт. Но погледът му не трепва. Раменете му са изправени, главата — гордо вдигната. Въпреки това искам да го спра, да го дръпна обратно, да се откажа от плана. Но вече е късно. Не мога да предотвратя саможертвата му, но мога да се погрижа тя да не е напразна.

До него Бригита поглежда дъщеря си така, сякаш вижда призрак, и навярно наистина е така. Навярно вижда призрака на детето, което е изоставила, на чудовището, в което се е превърнало това момиче. Дали сега Бригита изпитва съжаление, или само страхът е останал?

Крес едва поглежда към Джиан. Погледът й е прикован в майка й. Тя пристъпва към нея и усмивката й става по-широка, а в очите й проблясва студена радост. По-висока е от майка си с няколко сантиметра и аз се питам какво ли си мисли за това Бригита, какво ли мисли за жената, застанала пред нея и толкова различна от момиченцето, което е изоставила навремето.

— Майко — казва Крес, протяга ръка и докосва майка си по бузата. Бригита потръпва и се дръпва от докосването, от горящите пръсти, които оставят върху кожата й тънки червени ивици. — Имаме да си разказваме толкова много.

Кимва към стражите и двама от тях се приближават и дръпват Бригита и Джиан към себе си. Заменят въжетата на ръцете на затворниците с тежки железни вериги, но не отпушват устите им.

— Какво ще правите с тях? — питам и оставям гласа си да потрепери — гласът на Амиза със сигурност би потреперил.

— Някои рани са много дълбоки — казва Крес и поглежда за последен път към майка си, преди да се извърне обратно към нас. Погледът й се задържа върху мен. — Някои рани изискват възмездие без отлагане, от собствената ни ръка. Сигурно имате известна представа за какво говоря.

Наистина имам. Разбирам нуждата й от отмъщение толкова добре, че се плаша, но Амиза не я разбира. Амиза не може да има зъб на някого до такава степен — тя не е получавала такива рани. Крес навярно го разбира, защото поклаща глава.

— Вие навярно мислите, че отмъщението е нещо грозно — усмихва се тя едва-едва. — Ако знаете колко ви завиждам! Някога и аз мислех така. Да ви покажа ли другата част от сделката ни?

Трудно ми е да прикрия въодушевлението си. Другата, част от сделката ни. Значи съм била права. Тази уговорка наистина не е била най-обикновена размяна, в противен случай принц Аварик нямаше да измине лично целия този път.

Златото не е особено важно за стакриверите, но покойният тейн имаше огромна колекция от творби на изкуството и реликви от миналото, които биха могли да им се сторят ценни.

Може би става въпрос точно за това.

Крес щраква с пръсти и един от стражите й отново отваря вратата на каретата. Отначало не се случва нищо, но после стражът се пресяга навътре и грубо измъква една фигура, окована с толкова много вериги, че не може да помръдне и пръст. Косата на затворника е така слепнала от кръв и пръст, че цветът й не се вижда, а лицето му е размазано от синини и строшени кости. Аз обаче го познавам веднага — познавам го с абсолютна сигурност.

Сьорен.

Стражът го хвърля грубо на земята, преди отново да се пресегне навътре и да измъкне друга окована фигура, тази не чак толкова пребита, макар че лицето все още е покрито с разрези и синини. Очите са покрити с дебела ивица бял плат. Аз обаче разпознавам веднага и втория пленник. Стомахът ми се свива и разбирам защо Ерик не ни е изпратил съобщение. Ненадейно ми се струва глупаво, че съм очаквала нещо друго.

Казах на Херон, че Ерик е добре, че навярно е зает да спасява Сьорен и затова не ни пише. Но дълбоко в себе си навярно съм знаела, че не е така. Усещам физическа болка като от удар, когато го виждам в това състояние.

Прогонвам емоциите си, съсредоточавам се върху здравия разум. Защо Етристо би искал Сьорен и Ерик и защо Крес би се съгласила да му ги отстъпи? Отговорът на първия въпрос е по-лесен: Сьорен беше арестуван в Ста Криверо за убийството на ерцхерцога. Нямаше значение, че е невинен. Крал Етристо вярваше, че е виновен, и това беше достатъчно, за да изрече смъртната му присъда. Стакриверите не прощават никакви престъпления. Етристо навярно е побеснял, когато Сьорен избяга. А Ерик? Може би Етристо си мисли, че Ерик е измъкнал Сьорен от ръцете му. Или може би иска Ерик просто защото е горак — в Ста Криверо това, изглежда, е престъпление само по себе си.

— Прекрасно — успявам да изрека с равен глас. — Крал Етристо ще се зарадва да прати тези престъпници обратно в тъмниците си.

Крес поглежда безстрастно към Сьорен и Ерик, а после отново към мен.

— Сигурно е така — казва тя. — Макар че да ги държи живи е разхищение на ресурси, което според мен Ста Криверо не може да си позволи. По-добре ги убийте сега и си спестете необходимостта да ги карате обратно. Мога да ви кажа, че са ужасно непокорни затворници. Императорът сключи сделка с мен да присъедини гораките към каузата ми, но имаше наглостта да се опита да измъкне принц Сьорен в нощта, в която стъпи в двореца ми. — Тя млъква и замислено накланя глава настрана. — Разбира се, аз вече планирах да го предам на крал Етристо като част от мирното споразумение, но така или иначе постъпката му беше ужасно груба.

— Иска ми се да не се налагаше да ги върнем живи — обажда се Херон. — Но баща ми много държи на това.

Крес въздъхва театрално.

— Мисля, че разбирам — отговаря тя. — Сигурна съм, че баща ви изгаря от желание лично да види смъртта им, в противен случай нямаше да поиска да ги върнем при него живи.

— Такова е стакриверското правосъдие — казвам аз и си спомням какво ми разказаха, когато влязох в града. Трудно ми е да откъсна поглед от смазаните тела на Сьорен и Ерик, но се насилвам да погледна Крес право в студените очи. — Публичната екзекуция на престъпниците разколебава други, които си мислят да нарушат нашите закони.

Крес свива устни.

— Е, добре, сигурна съм, че публичната екзекуция на един принц и един император действително ще ги разколебае. — Тя прави кратка пауза и продължава: — В моя двор все още има хора, които биха предпочели да видят на трона един принц предател вместо жена, и тези хора бяха замислили преврат, за да го освободят. Надявах се, че двамата с принца ще можем да се съюзим, но той упорито отказваше и ако не го държа близо до себе си, ще се превърне в заплаха за мен. Надявам се, че няма да проявите никаква милост.

Колкото и дипломатично да се изразява тя, схващам смисъла на думите й.

— Разбира се — усмихвам се. — Той ще бъде екзекутиран веднага щом се върнем у дома и вие ще можете да спите малко по-спокойно, защото заплахите ще са с една по-малко.

С всяка изминала секунда Херон се чувства все по-неспокоен — виждам го от начина, по който погледът му не спира да се стрелка към Ерик и Сьорен. По челото му избиват капки пот, които не се дължат на мекото време.

Трябва бързо да сложа край на тази среща.

— Трябва да тръгваме — обръщам се към Крес. — Капитаните ни искат да отплаваме още тази вечер, за да се възползваме от отлива. Здравето на крал Етристо се влошава и за моя съпруг е мъчително да бъде далеч от баща си в това тревожно време.

Пъхвам длан под лакътя на Херон и стискам ръката му — едновременно за да го успокоя и предупредя.

— Божичко! — измърморва Крес и сбърчва вежди. — Да, разбира се. Макар че през този сезон приливите и отливите са такива, че ще е по-добре да изчакате един час, в противен случай вълните просто ще продължат да ви блъскат назад. Елате! От няколко дни съм заобиколена само от войници и копнея за компанията на друга жена. Двете с вас ще пийнем по чаша вино, преди да потеглите.

Тя ми протяга ръка и аз нямам друг избор освен да пусна ръката на Херон и да поема нейната, макар че сърцето ми се блъска като обезумяло. Пръстите, които обвиват моите, са горещи и сухи. Имам усещането, че докосвам не човешко същество, а мраморна статуя, напечена от слънцето. За разлика от Блейз, Крес не изгаря от треска, но усещането все пак ме смущава.

— Ще ми бъде много приятно — отговарям аз и успявам да се усмихна. — Аварик, скъпи, нали ще се погрижиш да качат затворниците на кораба, за да можем да тръгнем веднага щом се разделя с императрицата?

Разширените очи на Херон се стрелкат между мен и Ерик, но той успява да кимне.

— Добре, любима — отговаря той. — Ще те очаквам след час.

В думите му се долавя лек страх и аз се надявам, че никой

друг не го е забелязал. Той ме целува за довиждане и задържа устни малко по-дълго върху бузата ми. Стисва ме по-силно за рамото. Не казва нищо, но в мълчанието помежду ни усещам предупреждението, макар че нямам нужда от него.

Пази се. Не допускай да те разкрият. Върни се.