Кралицата на жарта

Вода

Минават три дни, докато стигнем до гората Перея. Три сутрини обучение с Блейз. Три нощи на продължителни спорове с Майли, Артемизия и Херон какво да правим, когато действително стигнем до Водната мина. Останалите ни воини чакат в засада под прикритието на гората, но нямаме достатъчно численост, за да превземем мината със сила… Поне не без тежки загуби, които не можем да си позволим.

Би ни било от полза, ако знаем какво да очакваме, но колкото повече някой се опитва да накара Артемизия да ни разкаже подробности за мината, толкова повече се ядосва тя.

— И през ум не ми е минавало, че ще се върна там! — тросва се тя най-накрая. — Когато най-сетне се махнах, се опитах да залича тази мина от съзнанието си веднъж завинаги!

Единственият план, с който се съгласихме, е много неопределен: да ги ударим по слабите места с всички сили.

Спираме се там, където гората Перея се среща с езерото Кулан. Там конете ни могат да се напият с вода, по два наведнъж, докато останалата част от армията ни се разпръсва и търси прикритие в гората. От заслонения от дървета бряг мога да различа едва-едва стените на лагера и Водната мина от другата страна на езерото. За разлика от стените на Огнената мина, тези тук са изградени от плоскости студен метал — навярно железни, ако се налага да предположа. Това е предпочитаният метал на каловаксийците, когато златото е непрактично. Стените не изглеждат особено здрави, но когато го споменавам пред Арт, тя поклаща глава.

— Те не са построени, за да са здрави. Около Огнената мина нямаше стена, защото километрите от пясъци, които я заобикаляха, предлагат добра защита от огнената магия. Стената тук не е, за да предотвратява нападения отвън, а за да обуздава водната магия на хората вътре.

Боса, Арт нагазва до глезените в езерото, навила крачолите си малко под коленете. Промяната, която предизвиква у нея водата, е удивителна. Да призовава вода за конете и хората, й костваше много, уморяваше я и я правеше по-заядлива от обикновено, но сега животът се е върнал в нея. Изглежда в мир със себе си, макар че мир не е дума, която бих свързала с Арт.

— Поне засега имаме предимството на изненадата — казва тя. — Ако бяха разбрали, че идваме, щяха да изпратят патрул навън. Но те не очакват нападение — във всеки случай не и от тази посока.

— Жалко, че не можем да се приближим от тази посока — отбелязвам аз и се намръщвам. Скръствам ръце на гърдите си и оглеждам езерото. — Нямаме лодки, а и не можем да докараме корабите от океана до тук.

— Наистина не можем — въздъхва Артемизия. — Но ако беше възможно, нещата щяха да са много по-прости.

— Бих се зарадвала на малко простота — съгласявам се аз. — На известна промяна.

— Няма ли да ти липсва рискът? Сложните планове, които не могат да се изпълнят до последния момент точно преди да е станало прекалено късно? Признай си, че щеше да ти липсва това усещане — отвръща иронично Артемизия.

Изсумтявам.

— Не, никак! Наистина вярвах, че досега все ще сме измислили нещо. Но ето че сме тук, останалите ни воини са заели местата си, без да ги видят, а все още не знаем как да нападнем.

— Не казвай на Сьорен, че съм го признала, но той знаеше какво прави — отвръща тя. — Поне за това беше полезен.

Поглеждам я косо.

— Говориш така, сякаш ще го видим отново — казвам.

Тя не отговаря веднага.

— Надявам се да го видим. Имаме ли вести от Ерик?

— Не — отговарям и отново се заглеждам в гладката повърхност на езерото. — Херон каза, че щом получи вест, ще ми каже. Но не сме чули и дума от Ерик. Мисля, че Херон започва да се тревожи.

— Ерик е силен — напомня ми Арт. — А в момента си имаме достатъчно проблеми точно пред нас.

Зървам една фигура, която върви по брега към нас, и веднага я познавам: Майли.

— Като стана дума за проблеми… — прошепвам на Артемизия и посочвам с глава към Майли.

От гърдите на Арт се изтръгва продължителна, тиха въздишка.

— Как мислиш, късно ли е да се престорим, че не сме я видели, и да потърсим убежище в гората? — пита тя и аз не съм напълно сигурна, че не се шегува.

— Можеше поне да ни донесе още кафе — подмятам, макар че вдигам ръка и помахвам на Майли.

— Ужасно си дипломатична — казва Арт, макар че от нейната уста не звучи като комплимент.

Искам да отговоря, но Майли е прекалено близо и несъмнено ще ме чуе.

— Търсих ви — обръща се Майли към мен, макар че погледът й се стрелва бдително към Артемизия. — Какво прави тя?

— Опитвах се да се отпусна и да възстановя силите си — отвръща Арт рязко. — Да знаеш, че не беше лесно да призовавам вода за всички, след като отдавна не съм била близо до нея.

— О! — удивлява се Майли и се намръщва. — Мислех, че просто… така действа дарбата ти.

— Аз не разполагам с неизчерпаем запас — обяснява Арт и сбърчва нос. — Но щях да ти предложа няколко пълни ведра, ако това би те накарало да се изкъпеш. Вониш като цял сандък развалени ябълки.

— Непременно ще си го запиша в списъка с най-важните задачи — отговаря Майли и отново се обръща към мен: — Изпратихме половината войници да се скрият в пещерите покрай брега, където ще чакат допълнителни инструкции. Аз обаче забелязах нещо странно: от външната страна на стената не патрулират никакви стражи. А стената… тя сякаш не е построена, за да отблъсква нападения.

— Наистина не е — потвърждава Артемизия и обяснява на Майли това, което току-що беше обяснила на мен. — Те не очакват някой да ги нападне отвън — защитите им целят да предпазят тях от затворниците им.

Майли се замисля и очите й заблестяват.

— В такъв случай мисля, че имам идея как да се приближим, без да загубим предимството на изненадата.

Двете с Артемизия се споглеждаме.

— Наистина ли? — обръщам се към Майли.

— Да, но едва ли ще ти хареса.

Оказва се обаче, че планът ми допада, макар че когато го споделяме с Херон и Блейз, аз май съм единствената, която го одобрява.

— Искаш да се скрием — казва Блейз на Майли бавно, скръствайки ръце пред гърдите си. Слънцето се е спуснало ниско и докосва хоризонта. Блейз накара Гризелда да използва дарбата си, за да запали лагерен огън, а Херон употреби своята, за да разпръсне пушека и така да не допусне да привлечем внимание към себе си. Сега обаче сме застанали малко настрана от лагера, който сме построили, и Херон не откъсва поглед от пушека във въздуха. Когато димът започне да се сгъстява, той махва с ръка и с помощта на дарбата си го разпръсква.

— Не — подсмихва се ядно Артемизия. — Иска да ни използва за разсейване. — Произнася думата с безкрайно презрение.

Майли обаче не отстъпва.

— Няма да спечелим тази война с дарбите на четирима души, колкото и да сте надарени.

— Дванадесет — поправя я Блейз. — С Пазителите, които освободихме от Огнената мина.

— Все същото. От всичките дванадесет, вие тримата сте единствените, които сте получили свястно обучение — настоява Майли и посочва към Блейз, Херон и Арт.

— През последните дни Тео бележи голям напредък — възразява Блейз. — Може да се защитава в битка. А Лайъс и Гризелда са сред най-силните, които съм виждал някога.

— Наистина са силни, но не и стабилни — добавя тихо Артемизия.

— А четирима е почти същото като трима — отсича Майли и посочва към мен. — А тя е прекалено ценна, за да рискуваме да я загубим, като я пратим в челните редици. Веднага щом покажеш на каловаксийците коя е и на какво е способна, тя ще се превърне в мишена. Никой няма дори да помисли за останалите.

— И вместо това — казва бавно Блейз — искаш да се скрием в гората.

— Вместо това — поправя го Майли с неочаквано търпение — искам да се скриете в гората и да им създадете колкото се може повече неприятности. Докато тичат напред-назад и се мъчат да разберат какво се случва зад гърба им, ние ще нахлуем през главната порта и ще ги нападнем с цялата си сила. Вярно, това не е кой знае какво предимство, но е по-добре от нищо.

— Искаш да ни използваш за разсейване — повтаря Артемизия.

Майли поглежда към мен за помощ.

— Това не е само разсейване — казвам аз. — Ние ще ги атакуваме от друга посока, просто отдалеч. Виждала съм как вие тримата можете да използвате силите си — дори от гората пак ще можем да помогнем. Херон, ти можеш да им изпратиш същинска ураганна буря. Артемизия, ти можеш да спечелиш на войниците ни още повече време. Сега, когато си толкова близо до водата, можеш да призовеш вълните и да ги запратиш срещу стените на мините. Сама го каза — те не са построени, за да устоят на нападение. Може и да не сме в състояние да изпратим хора през езерото, но това не означава, че не можем да атакуваме оттук по друг начин

Това кара Артемизия да се усмихне широко.

— Една голяма вълна положително ще стигне, за да унищожи стените, както и голяма част от лагера.

— Да не забравяме, че в лагера има невинни хора — всъщност невинните са повече от стражите — напомня й Херон с тих глас.

— Прав си. Е, добре, значи малки вълни — съгласява се Артемизия, но изглежда раздразнена.

— Що се отнася до теб, Блейз — продължава Майли, — чух, че си унищожил три кораба от по-голямо разстояние от това, на което ще се намираме ние.

Потръпвам, когато си спомням как Блейз използва дарбата си, за да разбие каловаксийските кораби пред Огнената мина, дъска по дъска, как това усилие едва не го уби — едва не уби всички ни — преди Артемизия да го повали в безсъзнание и да му спаси живота.

— Мисля, че това не е най-уместният пример — измърморвам аз.

Това, за което говорим — разстоянието, мащабът на действията ни — изисква голяма мощ. Изключително голяма. Отново си представям врящото гърне, както Мина описа Пазителите като Блейз, Лайъс и Гризелда — онези, чиито сили не са съвсем стабилни, макар че самите те не са и берсерки.

Стомахът ми се стяга на възел. Преди да унищожи корабите, Блейз каза, че не би използвал силите си до краен предел, ако аз го помоля да не го прави. Сега обаче не мисля, че бих могла да го спра.

— Тръгваме след вечеря — обръщам се към Майли. — Има една тясна част от езерото, съвсем близо, на запад от нас, която е достатъчно плитка, за да я прегазим. Отведи нашите войници, за да се присъединят към другите. Дванадесетте души с дарби ще останем тук и ще нападнем призори. Веднага щом започнем, нападате и вие.

Майли кимва и ме измерва с поглед, който не ми харесва. Струва ми се, че си съставя мнение за мен, и не съм сигурна какво да мисля.

— Което означава, че сега трябва да се нахраниш — казвам натъртено. — И да се изкъпеш. Артемизия е права — наистина започваш да вониш.