Лицето

Глава 80

Преди да влезе незаконно в къщата, Хазарт позвъни на вратата. Никой не отвори и той звънна отново.

Тъмнината в къщата на Лапута не означаваше, че вътре няма никой.

Вместо да се промъкне към задния вход, с което би могъл да привлече вниманието на някой съсед, Хазарт влезе смело през предния с помощта на специалното приспособление.

Бутна вратата и извика:

— Има ли някой тук, или сте само агнета в кошарата?

Хазарт не цитираше вица за вълка, който се опитал да измами фермера, като се престорил на агне, а проявяваше благоразумие. Дори в последвалата тишина той прекрачи предпазливо прага.

Веднага след като влезе обаче, той намери ключа на стената и светна лампата на тавана. Въпреки дъжда и мъглата някой от минаващите коли или пешеходец можеше да е забелязал, че влиза. Светването на лампата без колебание би придало законност на действията му за подозрителните хора.

Освен това, ако Лапута се върнеше неочаквано, той би се подготвил за атака при вида на светещата лампа, която бе угасил при тръгването си, или при светлината на фенерче, ала би се почувствал обезоръжен, ако намереше цялата къща окъпана в светлина. Успехът на операция като тази зависеше от смелостта и бързината.

Хазарт затвори вратата, но не я заключи. Трябваше да си осигури лесен изход, в случай че го изненадат.

Най-вероятно нямаше да намери доказателства за престъпна дейност на първия етаж. Убийците имат склонност да държат сувенири от всякакъв характер от престъпленията си в спалните си.

Второто им любимо място за съхранение на съкровищата им беше в подземния етаж, най-често в скрити или заключени помещения, където можеха да се радват на колекциите си, без да се страхуват, че някой ще ги открие. В такава обстановка те можеха отново да преживеят кървавото си дело, без да се страхуват, че някой ще ги хване.

Заради опасността от земетресения и свлачища къщите в Калифорния рядко имат подземен етаж. А тази сграда бе построена върху скала и нямаше врата, която да води надолу към потънали в мрак помещения.

Хазарт обиколи първия етаж, без да отваря шкафове и чекмеджета. Ако не намери нищо на втория, щеше да претърси по-щателно тези стаи.

Засега искаше само да се увери, че тук не се крие никой. Той светваше лампите навсякъде, откъдето минаваше. Тъмнината не му беше помощник.

Когато стигна до кухнята, той отключи задната врата, за да си осигури втори безпрепятствен изход.

Привлечена от топлината вътре, мъглата протегна пипала през отворената врата, които веднага се стопиха.

Всичко в къщата изглеждаше щателно изчистено, изтъркано, изсмукано, излъскано до блясък с маниакално настървение. Колекции от декоративни предмети — стъклени, керамични, бронзови — бяха подредени не с окото на художник, а със строго чувство за ред, напомнящо на подредбата на фигурите за шах. Гърбът на всяка книга се намираше точно на сантиметър от ръба на полицата.

Домът приличаше на убежище от безредието на света зад стените му. Въпреки това, независимо от множеството удобства, от хубавата мебелировка, от чистотата и реда, атмосферата не бе гостоприемна, липсваше топлината на домашното огнище. Освен напрежението, което Хазарт изпитваше заради незаконното си присъствие, още нещо го караше да бъде на тръни и да усеща някакво необяснимо отчаяние.

Единственото неразтребено място на първия етаж беше масата в трапезарията. Пет свитъка с чертежи или скици, завързани с ластик. Лупа с дълга дръжка. Тефтерче с жълти редове. Две химикалки — една червена, една черна. Макар че не бяха прибрани, тези вещи бяха подредени една до друга по права линия.

Като се убеди, че на този етаж няма неприятни изненади, Хазарт се качи на горния. Беше сигурен, че с действията си дотук би привлякъл внимание, ако имаше някой вкъщи, затова продължи, без да се прикрива, и светна лампата в коридора на втория етаж.

Главната спалня беше близо до стълбището. Тя също се оказа почти стерилна и стряскащо подредена.

Ако Лапута бе убил майка си и Мина Рейнърд и ако си бе запазил нещо за спомен не от жените, а от насилието, той най-вероятно би избрал някое от бижутата им, като например гривна, медальонче или пръстен. Навярно най-доброто, на което човек би могъл да се надява, бе окървавени дрехи или кичури от коса.

Често някой с обществено положение, с престижна работа и материално обезпечен, в случай че бъде тласнат да извърши едно-две убийства, не би запазил нищо за спомен. Водени не от яростта на безумието, а от желанието за финансова облага или ревност, този тип убийци не изпитваха необходимост да преживяват отново и отново престъпленията си в ярки подробности с помощта на сувенири.

Хазарт имаше чувството, че Лапута ще се окаже изключение от това правило. Необичайната жестокост, с която Джъстин Лапута и Мина Рейнърд бяха пребити, подсказваше, че в почтения гражданин живееше нещо по-лошо от хиена, а именно един господин Хайд, който преживяваше многократно зверските си престъпления не само с наслада, а и с радост.

Дрешникът беше подреден с казармена прецизност. Няколко кутии на рафтовете над закачените дрехи привлякоха вниманието му. Той се постара да запомни положението на всяка, преди да я помести, с надеждата, че ще може да я върне точно там, където е била.

Докато търсеше доказателства, се вслушваше в шумовете на къщата и поглеждаше часовника си прекалено често.

Чувстваше, че не е сам. Може би защото на цялата задна стена на дрешника имаше голямо огледало, което постоянно отразяваше погледа му и движенията му. А може би не беше точно така.