Лицето

Глава 68

Корки съжаляваше, че бе обезобразил Мик Сачатоун. Един добър приятел заслужава екзекуция, щадяща достойнството му.

Тъй като глокът нямаше заглушител, беше наложително да го убие с първия изстрел. Вероятно никой от съседите не си беше вкъщи, а и дори да беше, може би шумът от дъжда щеше да замаскира единичен изстрел достатъчно добре, за да не му обърнат внимание. Но изпразването на цял пълнител бе немислимо.

При стрелбата в Малибу Корки не бе пожелал да заглуши прекрасния глас на пистолета. Трясъкът от всеки гърмеж, насичащ крехкия хор на разбиващите се порцеланови фигурки, бе се забивал в сърцето на Джак Тротър.

Макар че носеше заглушител със себе си, удължената цев пречеше на глока да легне както трябва в кобура. А и изваждането на оръжието се забавяше от допълнителните сантиметри.

Освен това, ако бедният Мик бе видял, че глокът в кобура е със заглушител, той можеше да се притесни, колкото и безгрижно да се бе държал Корки.

След като прибра пистолета в кобура, Корки облече черното кожено палто и извади латексови хирургични ръкавици от единия джоб. Трябваше да внимава да не оставя отпечатъци от пръсти, разбира се, но в това светилище на грешната ръка той не се тревожеше толкова какво ще остави след себе си, колкото какво можеше да хване.

В останалата част на къщата етажерките с видеокасети и дивидита закриваха прозорците и я превръщаха в пещера, но в работното помещение мрачното лице на угасващия ден се притискаше към накапаните от дъжда стъкла. Корки дръпна пердетата.

Трябваше му време да претърси къщата, за да намери добре скритите запаси от банкноти на Мик, които сигурно бяха значителни, както и да изключи компютрите и да ги натовари в ленд роувъра, за да не допусне информацията, която евентуално съдържаха за него, да попадне във вражески ръце. Той щеше да увие трупа в брезент и да го изнесе оттук, след което щеше да почисти кръвта.

За да предотврати разследване на убийство, което би могло да доведе полицията до него въпреки предпазните мерки, Корки планираше да организира изчезването на Мик.

Той би могъл да залее къщата с бензин и да я подпали, за да унищожи всички улики, както бе направил с тесния дом на Бритина Дауд. Хилядите видеокасети щяха да развият много висока температура при горенето и да образуват огромни облаци токсичен дим, който да попречи на пожарогасителите да си свършат работата. Всички доказателства щяха да бъдат изпепелени.

Ала не му се щеше да унищожи архивите на похотливостта на Сачатоун, защото те бяха един от най-великите паметници на хаоса, които Корки бе виждал. Тази злокачествена маса издаваше вибрации, способни да разпространяват развала и безредие със същия успех както камара плутоний, срещу чиято смъртоносна радиация никое живо същество не може дълго да устои.

Намирането на парите на Мик, изнасянето на компютрите и на трупа в пижама обаче трябваше да изчакат Елфрик Манхайм да бъде изтръгнат от уютното лоно на славата и затворен в стаята, където в момента се намираше смрадливецът. Корки щеше да се върне тук след двайсет и четири часа.

Засега той изключи компютрите и другите работещи машини в офиса. После обходи къщата от горе до долу, за да провери някой електрически уред да не е останал включен, та да прегрее и да причини малък пожар, който да докара пожарната команда тук, преди да намери парите и да изнесе трупа.

Когато се върна в хола, Корки се спря за минута и се загледа в еротичните акробатични номера върху четирите екрана на несравнимата Джанел, преди да потопи в мрак стената от гърчеща се плът. Мина му през ума, че Джак Тротър може да бе се възползвал от невероятната й гъвкавост, за да я сгъне в половин гроб и да си спести част от копането.

След смъртта на Мик както Ромеото, така и Жулиетата на порнографията си бяха отишли. Тъжно.

Корки би предпочел да не убива Мик. Но горкият Мик сам си бе подписал смъртната присъда, когато бе издал Тротър. Подгонен от ревност, жадуващ за мъст, той бе разкрил пред Корки множеството идентификации под различни фалшиви имена, които бе създал през годините за Тротър. Ако той бе в състояние да предаде един от клиентите си, би могъл един ден да предаде и Корки.

Унищожаването на социалния строй осъждаше дейците си на самота.

Корки излезе от предния вход и заключи с ключа на Мик, който бе взел от кукичка на стената в кухнята.

Денят бе станал още по-студен.

Макар да бе пран и изстискван цял ден, парцалът за дъски на небето беше станал още по-мръсносив от сутринта и през него не се процеждаше ни лъч, ни сянка.

Толкова много неща се бяха случили, откакто бе станал да срещне деня. Ала най-хубавото предстоеше.