Лицето

Глава 48

Неподвластен на завистта и омразата, окрилен от отдадеността си за каузата на хаоса, Корки Лапута започна деня си с орехова кифла с канела, четири чаши черно кафе и две таблетки кофеин.

Всеки, който се заеме със събарянето на социалния строй, е длъжен да прегърне всичко, което би му дало допълнителни сили, дори да рискува да си съсипе стомаха и да предизвика хронично възпаление на червата си. За щастие редовното приемане на огромни дози кофеин увеличаваше горчивината на жлъчния сок на Корки, без да му причинява киселини или други нежелани последици.

Наливайки се с кофеин, той стоеше пред кухненския прозорец и се усмихваше на надвисналото мрачно небе и на влачещата се брада на нощната мъгла, която тъпият бръснач на сивото утро не бе избръснал напълно. Лошото време отново щеше да бъде негов съюзник.

Дъждът нямаше да се забави. Очакваше се преминалата буря да бъде последвана по петите от друг, още по-силен порой, който щеше да оправдае носенето на дъждобран, независимо от сложността на модела му.

Корки вече беше презаредил съдържанието на непромокаемите вътрешни джобове на жълтата си мушама, която в момента висеше на кука в гаража.

Той занесе последната си чаша кафе в спалнята за гости на горния етаж, където я допи, докато информираше смрадливеца, че любимата му дъщеря Емили е мъртва.

Предишната вечер той бе му съобщил за последните мъчения и зверското убийство на Рейчъл, жената на смрадливеца, която, разбира се, си беше жива и съвсем не беше пленница на Корки. Подробностите бяха съчинени с толкова въображение и описани така ярко, че бяха накарали развалината в леглото да се разридае неудържимо с нечовешки хлипания, които твърде противно се изтръгваха от изпосталялото му гърло.

Макар да бе смазан от отчаяние, смрадливецът не бе получил сърдечната криза, както Корки се бе надявал.

Вместо да се смили над жертвата си и да й даде приспивателно, Корки бе добавил мощен халюциногенен наркотик в системата му. Надяваше се, че при това положение пленникът му няма да може да заспи и ще прекара най-тъмните часове между полунощ и зората в ада на предизвиканите от дрогата видения на измъчваната му жена.

Докато угощаваше госта си с още по-развинтени фантазии за множеството сексуални насилия и физически жестокости, на които бе подложил малката Емили, на Корки му писна от сълзите и мъката, които човекът изливаше пред него. При тези обстоятелства един масивен сърдечен инфаркт не изглеждаше кой знае каква услуга, но миризливецът отказваше да съдейства.

За човек, който уж обичаше жена си и дъщеря си повече дори от живота си, упорството му да оцелее бе неприлично, след като му беше казано, че семейството му се е превърнало в гниеща мърша. Като повечето привърженици на традицията, които тръбят вярата и принципите си, смрадливецът вероятно бе измамник.

От време на време Корки забелязваше през скръбта на жертвата му да се прокрадва ярост. В очите му се появяваше такава силно нажежена омраза, че можеше да те изпепели с един поглед, но тутакси се стопяваше в океана от сълзи.

Може би само надеждата за отмъщение поддържаше миризливеца жив. Каква самозаблуда.

Освен това омразата унищожава единствено мразещия. С примера на прахосания си живот майката на Корки бе доказала истинността на това твърдение.

Ловко и бързо Корки смени системата, след като бе добавил в новата препарат, който щеше да парализира жертвата му. Мускулната тъкан на смрадливеца бе така изтъняла, че едва ли имаше нужда от изкуствена парализа, но Корки не беше склонен да остави нещата на случайността.

Колкото и да бе смешно, за да служи добре на хаоса, той трябваше да бъде организиран. Беше му нужна стратегия за победа, както и внимателно планирана тактика за осъществяване на стратегията.

Без стратегия и тактика човек не можеше да бъде истински борец за хаос, само канибал като Джефри Дамър или откачена жена, която отглежда сто котки и пълни двора си с боклуци, или пък бивш губернатор на Калифорния.

Преди пет години Корки се бе обучил да прави инжекции, да поставя канюли във вени, да слага системи за венозно вливане на глюкоза и лекарства и катетри както на мъже, така и на жени… Оттогава няколко пъти му се беше удавала възможност да прилага уменията си на практика, както в случая с миризливеца. Справяше се с лекота, на която би завидяла всяка медицинска сестра.

Всъщност той бе обучен от медицинска сестра, Мери Ноуан. Тя имаше лице на Мадоната на Ботичели и очите на пор.

Той се бе запознал с Мери на университетска среща за хора, интересуващи се от утилитарна биоетика. Утилитаристите вярваха, че според стойността на всеки човек за обществото може да се реши дали той заслужава да му се оказват съответните здравни грижи. Тази философия поддържаше убийството чрез неполагане на грижи на инвалидите, децата със синдрома на Даун, хората над шейсет, които се нуждаят от скъпоструващо лечение като диализа или байпас, и много други.

Срещата бе довела до много приятни и остроумни разговори и двамата с Мери Ноуан се бяха сдушили от пръв поглед. И двамата пиеха каберне совиньон, когато се запознаха, и на третата чаша те се пожелаха.

Няколко седмици по-късно, когато я помоли да го научи да бие правилно инжекции и да борави със системата за интравенозно вливане, Корки бе заявил с тъга, че здравето на майка му се влошава бързо.

— Ужасява ме мисълта, че иде денят, когато тя ще бъде прикована на легло, но бих предпочел да мога да се грижа сам за нея, вместо да я оставя на чужди хора в болницата.

Мери го похвали, че е прекрасен син, и той се престори, че приема комплимента със скромност, което не беше трудно, защото той лъжеше както за здравето на майка си, така и за намеренията си. Старата кучка беше здрава като скала и Корки обмисляше идеята да й инжектира нещо смъртоносно, докато спи.

Той беше почти сигурен, че Мери подозира истината. Въпреки това тя изпълни желанието му и го научи.

Отначало той си обясняваше готовността й да му предаде тези умения със страстните й чувства към него. Разгонените представители на семейство котки в джунглата не се съвкупяваха със свирепостта или честотата, с която го правеха Мери и Корки през няколкото месеца, в които бяха заедно.

След време той осъзна, че тя разбира истинските му мотиви и няма нищо против тях. Нещо повече, той започна да подозира, че Мери се е самоназначила като ангел на смъртта и прилага биоутилитарната си етика, като мълчаливо убива пациентите, за които смята, че нямат добро качество на живот и особена стойност за обществото.

Той не можеше да си позволи да продължи да й бъде сексуална играчка при това положение. Рано или късно тя щеше да бъде арестувана и съдена, както винаги става с ангели от нейния сорт. В качеството си на неин любовник Корки щеше да попадне под лупата на полицията, което щеше да застраши делото му, а може би и свободата му.

Освен това, след като бяха изкарали повече от три месеца заедно, Корки започна да се чувства неспокоен да спи в едно легло с Мери Ноуан. Макар като любовник да се ползваше с висока оценка при Мери, Корки не беше сигурен колко висока или ниска бе в нейните очи стойността му за обществото.

За негово учудване, когато той повдигна внимателно въпроса да се разделят като приятели, Мери откликна с облекчение. Явно тя също не бе спала спокойно.

В крайна сметка той бе решил да не убива майка си с инжекция, но усилията да се усвои тези медицински умения не отидоха на вятъра.

През изминалите години оттогава той бе видял Мери само два пъти и в двата случая на срещи на привържениците на утилитарната биоетика. Те не бяха изгубили сладострастното привличане помежду си, но и недоверието си стоеше.

С икономични и нежни движения, на които Мери Ноуан би се възхитила, Корки изпълни обичайните процедурите върху миризливеца.

Парализиращият препарат щеше да задейства, без да успива или замъглява разума на нещастника. С абсолютно ясно съзнание той щеше да прекара деня в мъчително изживяване на смъртта на жена си и дъщеря си.

— Сега трябва да се отърва от труповете на Рейчъл и Емили — излъга Корки със замах, който му достави удоволствие. — Бих ги дал на свинете да ги изядат, ако знаех къде да намеря свинеферма.

Той си спомни една неотдавнашна новина за млада блондинка, чийто труп бе хвърлен в блатото на пречиствателна станция. Черпейки детайли от това престъпление, той съчини описание за клоаките, в които любимите членове на семейството на смрадливеца щяха да потънат.

И това не му докара сърдечен пристъп.

Късно тази вечер, когато се върнеше тук с Елфрик Манхайм, Корки щеше да покаже на момчето този измършавял нещастник, за да го подготви за ужасите, които го очакваха. Страданията на Елфрик щяха да бъдат от малко по-друг характер от тези, които се полагаха на този някога арогантен почитател на Дикенс, Дикинсън, Толстой и Твен. Ако досадният инат не пукнеше от сърдечен пристъп през деня, Корки щеше да го убие преди полунощ.

Той остави миризливеца на странните мисли, които биха могли да се родят в изкривения мозък на един традиционалист при такива обстоятелства, облече богато оборудваната си мушама и подкара беемвето си в декемврийския ден.

В този час в града бушуваше новата буря. Грамадни драконови стада от черни облаци гъмжаха от хоризонт до хоризонт, сплетени в колосална бушуваща маса, ехтяща от надигащ се рев и бял огън, който скоро можеше да бъде издухан в ослепителни, назъбени пламъци.

Засега само кротко валеше, но съвсем скоро щеше да последва проливният дъжд, реките, пороите, водопадите от мащаба на Ниагара, потопът.