Лицето

Глава 32

Веднага след като му се обаждат по телефона, Дъни Уислър изпълнява и подкарва директно към Бевърли Хилс.

Колата повече не му трябва. Въпреки това на него му е приятно да седи зад волана на автомобил с високи технически показатели, а и удоволствието от самото шофиране придобива нова пикантност в светлината на скорошните събития.

Докато пътува, светофарите светват зелено точно когато му трябва, в движението непрекъснато се отваря място за него и той поддържа такава скорост, че черни криле от вода се вдигат от гумите му през по-голямата част от пътя. Той би трябвало да се чувства на върха на щастието, но съзнанието му е обременено с много тревоги.

В хотела, където цената на пристигащите и тръгващите си лимузини се изразява с шестцифрена сума, той оставя колата си на входа, за да бъде паркирана от персонала. Дава двайсет долара бакшиш на служителя, защото няма изгледи да се задържи достатъчно дълго, за да изхарчи всичките си пари за удоволствия.

Пищният разкош на фоайето го обгръща с такава топлина от цветове, форми и материи, че за Дъни е лесно да забрави студената и дъждовна нощ навън.

С разкошни ламперии, скъпо оборудване, романтично осветление, образец на омайващ декор, барът на хотела е огромен и въпреки това претъпкан.

Всяка жена тук, независимо от възрастта си, е красива благодарение на божията милост или на ножа на добър хирург. Половината от мъжете притежават чара и хубостта на кинозвезди, а останалата половина си мислят, че ги имат.

Повечето от тези хора работят в развлекателната индустрия. Не са актьори, а агенти и ръководни кадри в киностудии, рекламни дейци и продуценти.

В друг хотел, на друго място в града би могло да се чуят няколко чужди езика, но тук се говори на английски, и то само на тази ограничена, но цветиста негова версия, известна като диалекта на сделката. Тук се създават връзки, правят се пари, планират се сексуални оргии.

Тези хора, пълни с енергия и оптимизъм, са кокетни, шумни и убедени в безсмъртието си.

Подобно на Кари Грант, който се плъзга с такава лекота през забавляващи се тълпи във филмови сцени, сякаш е на кънки, докато останалите са с букаи на краката, Дъни се носи покрай бара през множеството право към една желана от всеки маса за четирима в ъгъла, на която седи самотен мъж.

Името на този мъж е Тифон или поне той твърди така. При запознанство той обяснява, че това е името на чудовище от гръцката митология, звяр, който пътувал с бурите и разнасял терор с дъжда. После се засмива, навярно защото съзнава, че името му е пълна противоположност на външността му, на безупречния му вид на бизнесмен и изисканите му маниери.

Нищо в Тифон няма и най-далечна прилика с чудовища или буреносни облаци. Той е закръглен, белокос, с миловидно лице, което би било подходящо за ролята на калугерка с ангелски вид или на пастор светец. Усмихва се често с готовност и изглежда искрен. Говори тихо, слуша внимателно и има неотразим чар. Може да спечели приятел за минута.

Облечен е в прекрасен тъмносин костюм, бяла копринена риза, връзка в синьо и червено и червена кърпичка, подаваща се от горния джоб на сакото. Гъстата му бяла коса е подстригана от фризьор, който работи за звезди и за кралски семейства. Чистата му кожа, поддържана със скъпи мазила, избелените зъби и маникюрът на ноктите му подсказват, че той се гордее с външността си.

Тифон седи с гръб към стената, в приятно царствена поза, подобно на благоразположен монарх пред събраните царедворци. Макар че присъстващите го познават, никой не го безпокои, сякаш на всички е ясно, че той предпочита да гледа и да бъде гледан, а не да разговаря.

От четирите стола до масата два са обърнати към вътрешността на заведението. Дъни сяда на втория.

Тифон яде стриди и пие превъзходно пино гриджо.

— Вечеряй с мен, момчето ми — поканва го той. — Поръчай каквото ти душа иска.

Сервитьорът се появява мигновено, повикан сякаш с магия. Дъни си поръчва двойна порция стриди и бутилка пино гриджо. Винаги бе имал голям апетит.

— Винаги си имал голям апетит — отбелязва Тифон и се усмихва дяволито.

— На това ще му дойде краят много скоро — отвръща Дъни. — Та докато виждам пир пред себе си, ще лапам.

— Браво, така те искам — заявява Тифон. — Обичам хора като теб, Дъни. Между другото много хубав костюм.

— И твоят шивач си го бива.

— Не е приятно да се говори за бизнес — казва Тифон, — затова нека да свършим първо с това.

Дъни замълчава и се подготвя да посрещне упрек.

Тифон отпива от виното си и въздъхва от удоволствие.

— Както разбирам, ти си наел професионален убиец да ликвидира господин Рейнърд.

— Да. Казва се Хектор Х.

— Професионален убиец — повтаря Тифон с ясно изразено учудване.

— Беше гангстер, когото познавах навремето. Заедно правехме и продавахме ангелски прах.

— Ангелски прах?

— ПЦП, ветеринарна упойка. Правехме коктейли по рецептата на Джим Джоунс — цигари с марихуана, смесена е кокаин и ПЦП.

— Всичките ти сътрудници ли имат такива очарователни биографии?

Дъни свива рамене.

— Той беше такъв.

— Да, беше. И двамата са мъртви сега.

— Ето как аз виждам нещата. Хектор беше убивал преди, и Рейнърд организира убийството на собствената си майка. Не съм покварил невинен човек, нито съм ликвидирал такъв.

— Не е въпросът дали си покварил, или не, Дъни. Това, което ме притеснява, е, че не са ти ясни границите на пълномощията ти.

— Знам, че да наемеш един убиец да очисти друг е малко необичайно…

— Необичайно! — Тифон поклаща глава. — Не, момче, това е неприемливо.

Стридите и виното на Дъни пристигат. Сервитьорът отваря бутилката пино гриджо, отлива малко за одобрение, Дъни отпива и кима с глава.

Като разчиташе разговорите на веселящите се знаменитости в бара да заглушат поверителния им диалог, Тифон се връща отново на темата.

— Дъни, трябва да действаш благоразумно. Вярно е, че си бил мошеник през по-голямата част от живота си, но през последните години се отказа от това, нали?

— Опитах се. И до голяма степен успях. Виж какво, господин Тифон, не съм убил Рейнърд собственоръчно. Работих задкулисно, както се уговорихме.

— Наемането на професионален убиец не е задкулисно.

Дъни преглъща една стрида.

— Тогава не съм те разбрал правилно.

— Съмнявам се — възразява Тифон. — Смятам, че съзнателно си превишил пълномощията си, за да видиш дали номерът ще мине.

Преструвайки се, че е погълнат от стридите, Дъни не смее да зададе очевидния въпрос.

Най-влиятелният шеф на студио във филмовата индустрия се появява в далечния край на заведението, излъчвайки уравновесеността и самоувереността на Цезар. Заобиколен е от свита от млади мъже и жени, които са лъскави и самонадеяни, но при по-внимателно вглеждане изглеждат твърде напрегнати и нервни.

Този холивудски крал веднага забелязва Тифон и му махва с ръка с отмерен, но забележим ентусиазъм.

Тифон отговаря на поздрава значително по-въздържано, с което веднага го идентифицира като по-високопоставения и предизвиква контролирано, но видимо сконфузване от страна на Цезар.

Тифон задава въпроса, отбягван от Дъни:

— При наемането на Хектор Х превиши ли пълномощията си?

И после сам му отговаря:

— Да. Но аз съм склонен да ти дам още един шанс.

Дъни преглъща нова стрида, която се плъзва в гърлото му по-лесно от предишната.

— Много от мъжете и жените в този бар — продължава Тифон — редовно се уговарят за условията на договори с намерението да ги нарушат. Хората, с които се споразумяват, са сигурни, че ще ги измамят, или се канят също да нарушат някои от условията. В крайна сметка се разменят обвинения, парадира се с адвокати, подават се искове в съда и съпроводено с гневни пререкания, се постига извънсъдебно споразумение. След цялата разправия, а понякога и още докато трае, същите страни договарят нови условия, които също се канят да нарушат.

— Филмовата индустрия е лудница — отбелязва Дъни.

— Да, така е. Но не това имам предвид, момчето ми.

— Извинявам се.

— Това, което имам предвид, е, че нарушението на договор, или, общо казано, предателството, е част от тяхната култура, също както човешкото жертвоприношение е било практика при ацтеките. Ала предателството не е приемливо за мен. Не съм паднал дотам. Държа на думата, обещанието и честността. Те са много важни за мен. Не мога да правя сделки с хора, които се отмятат от думата си и постъпват нечестно.

— Разбирам — отвръща Дъни. — Заслужавам критика.

Тифон искрено потръпва от болка при реакцията на Дъни. Месестото му лице се сбръчква от мъка. Очите му, които обикновено се отличават с искрящата си веселост и със забележителния си син цвят, се замъгляват от тъга.

На този човек всичко му е написано на челото, няма нищо прикрито в чувствата му, никакви загадки, което е една от причините за неотразимия му чар.

— Много съжалявам, Дъни, ако си се почувствал неудобно от това, че те критикувам. Нямах такива намерения. Просто исках да изясня нещата. Работата е там, че искам да успееш, наистина искам, момчето ми. Но за да постигнеш успех, трябва да спазваш стриктно изискванията, за които се разбрахме.

— Съгласен съм. Това е повече от справедливо. И аз съм благодарен, че ми се дава още един шанс.

— Няма нужда от благодарности, Дъни. — Тифон се усмихва широко и веселите искрици се връщат в очите му. — Ако ти успееш, успявам и аз. Твоите интереси са и мои.

За да увери благодетеля си, че между тях няма недоразумения, Дъни казва:

— Ще правя всичко възможно в помощ на Итън Труман, като остана в сянка, разбира се. Но няма да предприема нищо срещу Корки Лапута.

— Какво ужасно създание е този човек! — Тифон цъква с език, но очите му продължават да искрят. — Светът има огромна нужда от божията милост, докато в него живеят хора като Корки.

— Амин.

— Знаеш, че Корки най-вероятно и без това щеше да убие Рейнърд, ако ти не се беше намесил.

— Знам — потвърждава Дъни.

— Тогава защо ти трябваше да изпращаш Хектор Х?

— Лапута нямаше да го убие пред свидетели, със сигурност не и в присъствието на Хазарт Янси. Когато Рейнърд умря пред очите на Янси, Янси бе замесен, и то повече, отколкото би могъл да се замеси иначе. Аз искам да е така заради Итън.

— Приятелят ти наистина има крещяща нужда от помощ — признава Тифон.

За минута-две те се наслаждават на стридите и хубавото вино в приятно мълчание.

После Дъни проговаря:

— Историята с круизъра беше изненада.

Тифон повдигна вежди.

— Не смяташ, че е била дело на нашите хора, така ли?

— Не — отговаря Дъни. — Знам как работят те. Беше изненада, но аз успях да я използвам за нашите цели.

— Това, че му остави трите звънчета, беше хитър ход — съгласява се Тифон. — Макар че го докара до пълно опиянение.

— Вероятно е така — кимна усмихнато Дъни.

— Не е въпрос на вероятност. — Посочвайки, Тифон добавя — Горкият Итън седи на бара.

Макар че от стола си Дъни вижда голямата част от помещението, около една трета от дългия бар е зад гърба му. Той се обръща, за да погледне натам, накъдето сочи Тифон.

Зад редица от маси, на които нарушителите на договори общуват като приятели, Итън Труман седи на висок стол пред бара, обърнат в профил към Дъни, и се взира в чаша, която би могла да съдържа висококачествено уиски.

— Ще ме види — разтревожва се Дъни.

— Едва ли. Много е разсеян. В известен смисъл той не вижда никого в момента. Все едно е сам тук.

— Ами ако ме види…

— Ако те види — успокоява го Тифон, — ще се оправиш някак си. Мога да те напътствам, ако потрябва.

Дъни продължава да гледа Итън за момент, после му обръща гръб.

— Избрал си това място, защото си знаел, че той е тук?

Единственият отговор на Тифон е подкупваща, леко крива усмивка, която показва, че осъзнава, че е бил непослушен, но не е могъл да се въздържи.

— Избрал си това място, защото той е тук.

— Знаеш ли — отвръща Тифон, — че свети Дънкан, чието име носиш, е покровителят на попечители и защитници от всякакъв характер и че той ще ти помогне да проявиш непоколебимост и находчивост в работата си, ако го помолиш?

— Така ли? — усмихва се невесело Дъни. — Каква ирония!

Тифон потупва Дъни по ръката и го уверява:

— От всичко, което съм видял досега, се убедих, че ти поначало си един изумително находчив човек.

За известно време Дъни се отдава на удоволствието от общуването с изисканото вино и после казва:

— Мислиш ли, че той ще успее да се измъкне жив?

Тифон приключва със стридата си и отговаря:

— Кой, Итън ли? До известна степен това зависи от теб.

— Но само до известна степен.

— Ех, нали знаеш как става в такива случаи. Най-вероятно ще умре преди Коледа. Но положението му не е абсолютно безнадеждно. Положението на никого не е абсолютно безнадеждно.

— А останалите в Палацо Роспо?

С бялата си коса, месесто си лице и искрящите си сини очи на Тифон му липсва само брадата за ролята на Дядо Коледа. Миловидното му лице не е създадено за мрачни физиономии. Той изглежда неприемливо весел, когато казва:

— Никой с опит в приемането на залози за конни състезания не би им дал голям шанс, нали? Не и при положение че срещу тях е човек като господин Лапута. Той притежава агресивния темперамент и безразсъдната решителност, които му позволяват да постига каквото поиска.

— Дори и момчето ли?

— Най-вече момчето — отвръща Тифон. — Най-вече то.