Лицето

Глава 17

Корки Лапута пишеше с флумастер злобни расистки епитети по стените на мъжката тоалетна в търговския център.

Той самият не беше расист. Не изпитваше злоба към никоя определена група, но се отнасяше с презрение към цялото човечество. А и не познаваше никого, който да изпитва расистки чувства.

Обаче доста хора вярваха, че прикритите расисти са навсякъде. Тази вяра им беше нужна, за да придаде цел и значение на живота им и за да има кого да мразят.

За една значителна част от човечеството наличието на обект на омраза беше също толкова необходимо както хляба и въздуха.

Някои хора имаха нужда да се ядосват за нещо, каквото и да е то. Корки с удоволствие пишеше тези послания, които щяха да разпалят тлеещия гняв у някои от посетителите в тоалетната и да подсилят с още жлъч злобата им.

Докато работеше, Корки си тананикаше заедно с музиката, идеща от озвучителната система.

На 21 декември подборът не включваше коледни песни. Най-вероятно управата на търговския център се тревожеше да не би „Чуйте как ангелите вестители пеят“ или дори джазираната версия на „Звънете, звънчета“ да обиди дълбоко онези купувачи, които не изповядваха християнската вяра, или да отчужди някои особено чувствителни атеисти с пари за харчене.

В момента вървеше едно старо парче на „Пърл Джем“. В този аранжимент песента се изпълняваше от оркестър с голяма струнна секция. Инструменталната версия беше също толкова затъпяваща, както и оригиналът, макар и по-приятна.

Когато Корки приключи с писането на злобни расистки обиди в кабинката, пусна водата в тоалетната и си изми ръцете на една от мивките, той беше сам в помещението. Никой не го видя.

Той беше горд, че използва всяка възможност да служи на хаоса, независимо от това колко минимална може да е вредата, която нанася на социалния ред.

Нито една от мивките в тоалетната нямаше запушалка. Той накъса голямо количество хартиени кърпи за ръце, намокри ги, смачка ги на топки и запуши с тях три от шестте мивки.

Напоследък повечето от обществените тоалетни имаха кранове, които след натискане пускат няколко струйки вода и после автоматично спират. Тукашните кранове обаче бяха от стария тип, които се въртяха за пускане и спиране.

Той пусна водата да тече с всичка сила в трите запушени мивки.

В средата на пода имаше канал, който би могъл да осуети плана му. Той премести голямата кофа за боклук, наполовина пълна с използвани хартиени кърпи, и запуши канала с нея.

Взе торбата с покупките си — нови чорапи, спално бельо и кожен портфейл, купени в универсален магазин, както и прекрасен комплект прибори за хранене от магазин за домашни потреби, който обслужваше редовните зрители на телевизионния канал, посветен на въпросите, свързани с храненето — и се загледа в мивките, които се пълнеха бързо с вода.

В стената, на десет сантиметра над пода, имаше голям отдушник. Ако водата се вдигнеше дотам, прелееше в отоплителната система и тръгнеше по стените, малката беля можеше да се превърне в разорително бедствие. Няколко офиса в центъра и служителите им щяха да пострадат.

Едно, две, три, мивките преляха. Водата потече по пода.

Под шума от течащата вода, леко гарнирана с „Пърл Джем“, Корки Лапута напусна тоалетната с усмивка на уста.

Коридорът пред мъжката и дамската тоалетна беше празен и той сложи торбата с покупките на земята.

От един от джобовете на спортното си сако той извади ролка изолирбанд. Винаги беше подготвен за приключения.

С помощта на лепенката той затвори тесния процеп между вратата и прага. От двете страни на касата вратата прилягаше достатъчно плътно, за да удържи напиращата вода, така че нямаше нужда от лепенка.

После Корки извади от портфейла си стикер с размери 7,5 на 15 см, разгъна го, махна предпазната хартия от едната страна и го залепи на вратата.

Върху бял фон с червени букви беше написано ПОВРЕДА.

Стикерът би събудил подозрение у всеки член на охраната, но купувачите щяха да си тръгнат, без да проверят, и да потърсят друга тоалетна.

Корки бе приключил работата си тук. Окончателният размер на щетите от наводнението вече беше в ръцете на съдбата.

В тоалетните и пред тях не бе разрешено да се слагат наблюдателни камери. До този момент той не беше записан на видеолента в близост до престъплението.

Г-образният коридор пред тоалетните водеше към центъра на втория етаж, който беше под постоянно наблюдение. Преди да дойде тук, той беше проверил разположението на камерите, които бяха насочени към местата, водещи към коридора пред тоалетните.

На излизане той уж случайно извърна лицето си от обективите, наведе глава и бързо се смеси с тълпите купувачи.

Когато по-късно охраната прегледаше лентите, щеше да установи, че Корки е влязъл и излязъл от коридора пред тоалетните приблизително по времето на извършване на вандализма, но нямаше да намери ясна снимка на лицето му.

Той се бе облякъл умишлено в невзрачни дрехи, за да не се отличава от масите. На видеозаписите от други места в търговския център нямаше да е лесно да го идентифицират като същия човек, посетил тоалетните малко преди наводнението.

Изобилието от блестяща празнична украса още повече намаляваше ползата от камерите, тъй като закриваше част от кадрите.

Украсата на търговския център беше като зимна приказка, но избягваше както директните, така и символичните асоциации с Коледа — нямаше ангелчета, нито ясли, нито образа на Дядо Коледа, нито помощниците му, нито елени, нито традиционните украшения, нито пана от разноцветни светлини, само миниатюрни бели мигащи лампички. Навсякъде блестяха километрични гирлянди от ледени висулки, изработени от пластмаса и лъскаво алуминиево фолио. Хиляди големи снежинки от стиропор, обсипани с пайети, висяха на въженца от тавана. В центъра десет механични фигури на кънкьори в човешки ръст се пързаляха по релси покрай имитация на замръзнало езеро в детайлно пресъздаден зимен пейзаж, в който не липсваха снежен човек, снежни крепости, деца роботи, замерящи се със снежни топки, и движещи се фигури на полярни мечки в комични пози.

Корки Лапута беше очарован от неподправеното блажено безсмислие на всичко това.

Той се качи на първия ескалатор до партера, после на втория до гаража и през цялото време размишляваше над детайлите от плана си да убие Ролф Рейнърд. Както докато пазаруваше, така и докато вандалстваше в тоалетната на търговския център, Корки внимателно беше обмислил един смел и прост план за убийство.

Той имаше вродена способност да върши няколко неща едновременно.

За онези, които не са изучавали политическа стратегия и нямат солидна подготовка по философия, поразиите на Корки в мъжката тоалетна биха могли да изглеждат просто като детински пакости. Едно общество обаче рядко може да бъде съборено само чрез насилие и всеки мислещ анархист е длъжен да служи на мисията си всяка минута и да сее хаос както с дребни, така и с големи действия.

Неграмотни пънкари, обезобразяващи обществени места с графити, хора бомби, естрадни звезди, продаващи ярост и нихилизъм чрез несвързан брътвеж, подсладен със завладяващ ритъм, адвокати, специализиращи в областта на непозволеното увреждане, които предявяват искове от името на огромни групи с изричното намерение да затрият важни корпорации и вековни институции, серийни убийци, наркопласьори, продажни полицаи, корумпирани управители на големи бизнес компании, фалшификатори на счетоводни сметки и крадящи от пенсионните фондове, свещеници, презрели вярата и посягащи на деца, политици, осигуряващи си нови изборни победи чрез раздухването на класова ненавист: всички те, както и много други, работеха на различни нива. Някои имаха разрушителното действие на дерайлирали товарни влакове, други прояждаха тихичко като термити тъканта на цивилизацията и разума. Ала всички те бяха необходими, за да доведат до крах сегашния обществен строй.

Ако беше възможно да разнася чума, без да рискува собствения си живот, Корки би я предавал с ентусиазъм на всеки срещнат чрез кихане, кашляне, допир и целувки. Ако в даден момент не можеше да направи нищо повече от това да наводни обществена тоалетна, той нямаше да се поколебае да увеличи хаоса по този начин и да чака нови възможности да нанесе по-едри щети.

Той стигна до беемвето си в гаража и съблече спортното си сако. Преди да седне зад волана, той отново облече жълтата мушама и сложи шапката за дъжд на предната седалка до шофьора, за да може да я вземе лесно.

Освен че беше прекрасна защита дори срещу най-проливния дъжд, мушамата беше идеалното облекло за извършване на убийство. Кръвта можеше лесно да се измие от лъскавата винилова повърхност, без да остави никакви петна.

Според Библията „всичко си има време, време има за всяка работа под небето: време да убиваш и време да лекуваш“1.

Понеже не беше лечител, Корки вярваше, че има време да убиваш и време да не убиваш. Времето да убиваш беше дошло.

Списъкът на набелязаните му жертви съдържаше повече от едно име и Рейнърд не беше на първо място. За анархизма понякога трябваше да се полагат много усилия.