Лицето

Глава 30

Ако небето се отвореше, за да изсипе порой от крастави и отровни жаби, ако вятърът задухаше толкова силно, че да обели кожата до кръв и да ослепи незащитените очи, все едно, и такова убийствено време нямаше да спре тълпите, жадните за кървави гледки и клюки, да се събират ма мястото на тежки катастрофи или ужасни престъпления. Непрестанният ситен дъжд в студена декемврийска мощ беше като слънчево време за пикник за този тип хора, които се интересуват от нещастието, както други гледат бейзбол.

На тревната площ пред входа на един блок, разположен по диагонал срещу кръстовището с полицейската блокада, се бяха събрали трийсетина местни жители, за да обменят грешна информация и кървави подробности за станалото. Мнозинството бяха възрастни, но няколко пълни с енергия деца подскачаха около тях.

Повечето от тези общителни лешояди бяха облечени в дрехи за дъжд или носеха чадъри. Забелязваха се и двама младежи, само по джинси, голи до кръста и с боси крака, които обаче бяха така яко надрусани със смесица от наркотици, че изобщо не усещаха нощния студ, а сякаш се готвеха като рибни филета в лимонов сок на бавен огън.

Атмосферата беше като на карнавал — всички очакваха появата на фойерверки и уроди.

В лъскавото си жълто облекло Корки Лапута се движеше сред зяпачите като пчеличка, която, без да бръмчи, търпеливо събира по малко нектар ту тук, ту там. От време на време, за да се слее по-добре с рояка и да спечели приятели, той им даваше по малко имитация на мед, като измисляше цветисти подробности за жестокото престъпление, които твърдеше, че е чул от полицаите, охраняващи местопрестъплението на следващото кръстовище.

Той разбра бързо, че Ролф Рейнърд е бил убит.

Клюкарите и любителите на кървави сензации не бяха сигурни дали малкото име на жертвата е Ралф или Рейф, Долф или Рандолф. Или Боб.

Те бяха почти сигурни, че фамилията на нещастника е или Райнхард или Клайнхард, или Райнър, като филмовия режисьор, или може би Спилбърг, като друг прочут филмов режисьор, или Нърдоф3, или може би Нордоф.

Един от голите до кръста младежи настояваше, че всички са объркали малкото име, фамилията и прякора на жертвата. Според този вълшебник на дедуктивното разсъждение истинското име на убития беше Рей Ролф, досадникът.

Всички споделяха мнението, че жертвата е бил актьор, който напоследък изведнъж се е издигнал до нивото на звезда. Току-що бил завършил филм, в който играел най-добрия приятел или по-малкия брат на Том Круз. „Парамаунт“ или „Дриймуъркс“ били го наели да играе в другата главна роля заедно с Рийс Уидърспуун. „Уорнър Брадърс“ му предложили главната роля в нова серия за Батман, „Мирамакс“ го канели за ролята на шериф травестит в драма, посветена на омразата срещу хомосексуалистите в Тексас около 1890 г., а „Юнивърсъл“ се надявали да подпише договор за десет милиона за два филма, на които да стане също и сценарист, и режисьор.

Очевидно през новото хилядолетие въображението на масите, които се впечатляваха от живеещите в изисканата западна част на Лос Анджелис, не позволяваше на неуспелите да умират млади. Смъртта идваше рано само при знаменитостите, богаташите, кумирите. Би могло да се нарече синдромът на принцеса Даяна.

Дали този, който беше убил Рей Ролф, досадника, бе също актьор на път да стане суперзвезда, никой не знаеше със сигурност. Името на убиеца остана неизвестно, непреиначено.

Нямаше съмнение, че самият убиец беше застрелян. Трупът му лежеше на тревата пред блока на Ролф.

Зяпачите си предаваха два бинокъла от ръка на ръка. Корки взе единия, за да разгледа убиеца на Ролф.

Поради тъмнината и дъжда дори при увеличението той не можа да забележи никакви отличителни белези на мъртвеца, проснат на тревата.

Криминалистите, въоръжени с професионални прибори и фотоапарати, бяха наклякали около трупа. В черните си шлифери, набрани като свити криле, те напомняха с позата и напрегнатостта си на гарги, кълвящи мърша.

Във всяка версия на клюкарите, която се радваше на някакво доверие, убиецът бе убит от полицай, който случайно минавал по улицата точно в този момент или пък живеел в сградата на Ролф, или бе дошъл на гости на приятелката си или на майка си.

Каквото и да бе станало тук тази вечер, Корки беше почти сигурен, че няма да обърка плановете му или да накара полицията да насочи вниманието си към него. Познанството му с Рейнърд беше останало в тайна.

Той вярваше, че и Рейнърд също е бил толкова дискретен. Те бяха извършвали престъпления заедно и бяха планирали и други. Никой от двамата нищо нямаше да спечели, но щеше много да загуби, ако разкриеше връзката им пред други.

Макар да беше твърде глупав, Ролф не беше безразсъден. За да направи впечатление на жена или на безмозъчните си приятели, той би могъл да изпита желание да се похвали, че е организирал убийството на майка си или че е замесен в заговора срещу най-голямата кинозвезда в света, но само толкова — никога не би отишъл по-далече. Просто щеше да се ограничи с някоя цветиста лъжа.

Макар че днес Итън Труман бе дошъл инкогнито на посещение, вероятността смъртта на Рейнърд да има каквато и да било връзка с Чанинг Манхайм и шестте подаръка в черни кутии беше почти изключена.

Като апостол на анархията Корки разбираше, че хаосът управлява света и че в грубата безредица на ежедневието подобни безсмислени съвпадения на събитията се случват често. Този привиден синхрон подтикваше по-повърхностните от него хора да виждат тенденции, закономерности и смисъл в живота.

Той бе заложил бъдещето си, всъщност цялото си съществуване, на вярата, че животът няма смисъл. Бе инвестирал яко в хаоса дълги години и нямаше да вземе сега изведнъж да се откаже от него.

Рейнърд не само си беше въобразявал, че има потенциала за кинозвезда от световен мащаб, но също и че е лошо момче, а лошите момчета си създават врагове. Така например повече за забавление, отколкото за печалба той бе доставял наркотици, главно кокаин, метамфетамин и екстази, на група подбрани клиенти от развлекателната индустрия.

Най-вероятно по-закоравели типове от хубавеца Рейнърд бяха решили, че той жъне в тяхната нива. Един куршум в главата го бе отказал от по-нататъшна конкуренция.

Корки имаше полза от смъртта на Рейнърд.

Хаосът му бе свършил работата.

Ни повече, ни по-малко.

Време бе да си върви.

Време бе всъщност за вечеря. Освен шоколадовата вафла в колата и едно двойно кафе лате в търговския център, той не бе ял нищо след закуска.

През дните, когато бе зает с усилена разрушителна дейност, за него тя бе заместител на храната и той често пропускаше обяда си. Сега, след дългите часове на плодотворни дела, той бе изгладнял като вълк.

Въпреки това той остана достатъчно дълго, за да извърши още нещо в името на хаоса. Шестте деца бяха изкушение, на което той не можеше да устои.

Те бяха между шест и осемгодишни. Някои бяха по-добре облечени за дъжда и студа от други, но всички преливаха от неизчерпаема енергия, подскачаха, играеха и се гонеха в неприятната нощ, сякаш бяха океански птици, родени под мокрите ветрове и бурните небеса.

Погълнати от суматохата на полицаите и линейките, родителите бяха забравили за потомците си. Децата бяха достатъчно умни, за да осъзнаят, че ако играят на поляната зад гърбовете на родителите си и не повишават глас повече от допустимото, биха могли да продължат нощната си авантюра до безкрайност.

В този параноичен век никой непознат не можеше да си позволи да предложи бонбони на деца. Дори и най-наивните сред тях биха се разкрещели за помощ, ако случаен минувач им предложи близалка.

Корки нямаше близалки, но си носеше плик с дъвчащи карамели.

Той изчака децата да се отдалечат малко, измъкна плика от един дълбок вътрешен джоб на мушамата си и го пусна на тревата, където децата щяха да го намерят, когато игрите им ги върнеха отново насам.

Той не беше добавил отрова в бонбоните, а само вещество, предизвикващо халюцинации. Терорът и безредието можеха да се сеят сред обществото с по-рафинирани средства от крайното насилие.

Количеството от веществото във всеки бонбон беше така прецизно изчислено, че да няма риск от отравяне дори ако някое лакомо дете се натъпче с шест или осем бонбона. След три бонбона кошмарите наяве щяха да започнат.

Корки постоя още известно време сред възрастните, тайно наблюдавайки децата, докато две момичета намериха плика. Понеже бяха момичета, те веднага разделиха съдържанието му с четирите момчета.

Това вещество, освен ако не се вземеше едновременно с антидепресант, като прозак например, причиняваше такива ужасни халюцинации, че човек можеше да обезумее. Скоро на децата щеше да започне да им се струва, че от земята са се раззинали зъбати чудовища със змийски езици, които искат да ги налапат, че от гърдите им изскачат извънземни паразити и че всички, които познават и обичат, искат да ги разкъсат на парчета. Дори след като се оправеха, виденията щяха да ги тормозят в продължение на месеци, а може и на години.

След като пося тези семена на хаоса, той се върна при колата си ободрен от хладната нощ и пречистващия дъжд.

Ако се беше родил по-рано, Корки Лапута би тръгнал по стъпките на Джони Апълсийд4 и би изтребил до едно дърветата, които природата бе посадила на този континент.