Лицето

Глава 63

Джак Тротър, известен на света под много имена, а само на Корки като Куиг фон Хинденбург, не живееше в най-хубавата част на Малибу. Домът му бе далеч от китните хълмове и плажовете, по които актьори, рокзвезди и приказно богати основатели на банкрутирали точка-ком компании се печаха на слънце, играеха и си обменяха рецепти за курабийки с марихуана.

Той бе във вътрешността, зад хълмовете и без гледка към морето, в една от затънтените долини, които привличат не само коневъдите, влюбени в простия живот, но също и всевъзможни невротици и странни типове, наркомани с имена като Бумър и Мус, които отглеждат марихуана на електрическо осветление в хамбари и бункери, екотерористи, които планират да взривят магазини за коли в знак на протест за поставените под заплаха от изчезване дървесни плъхове, и членове на религиозни култове, кланящи се на НЛО.

Оградата около четиридекаровото ранчо на Тротър спешно се нуждаеше от пребоядисване. Портата обикновено беше затворена, за да не насърчава посетители.

Днес обаче тя бе широко отворена, защото той се страхуваше, че Корки, известен му под името Робин Гудфелоу, страховит федерален агент, ще връхлети през тази преграда с колата си и ще я откачи от пантите, както бе направил преди.

На края на покритата с чакъл алея се намираше къщата в стил хасиенда с бледожълта мазилка и открити греди. Не достатъчно порутена, за да се нарече съборетина, и не достатъчно мръсна, за да се нарече бордей, тя имаше вид просто на леко занемарена.

Тротър не харчеше много пари за поддръжка на дома си, защото очакваше всеки момент да му се наложи да побегне от него. Човек, положил главата си под гилотината, не изпитва по-голямо напрежение от това, на което Джак Тротър бе подложен ежедневно.

Като поклонник на теориите за конспирация, той вярваше, че нацията се ръководи от тайна клика, която се кани в най-скоро време да премахне демокрацията и да наложи брутална диктатура. Той бе постоянно нащрек, за да долови първите сигнали за настъпващия погром.

В момента Тротър вярваше, че пощенските служители ще бъдат в челните редици на репресиите. Според него те не бяха прости чиновници, на каквито приличаха, а добре обучени нападателни отряди, преструващи се на невинни раздавачи на писма.

Той си бе подготвил цяла серия скривалища, всяко следващо по-отдалечено от предишното. По този начин се надяваше да се спаси на етапи от цивилизацията, когато започнеше кървавата баня.

Без съмнение той би избягал след първото посещение на Корки, ако не бе убеден, че Корки, в ролята на Робин Гудфелоу, знае местонахождението на всичките му скривалища и ще се нахвърли върху него там с група пощенски главорези, които не знаят какво е милост.

В източния край на имота, настрани от къщата, се намираха много стар небоядисан хамбар и панелна стоманена постройка от по-нови времена. Корки знаеше само част от това, което Тротър вършеше в тези сгради, но се правеше, че знае всичко.

В разгара на лятото истинската заплаха за Тротър би била пожар, а не зла правителствена клика. Стръмните склонове зад къщата му, както и половината от тясната долина нагоре и надолу от нея бяха покрити с храсталаци, които в края на август щяха да бъдат готови да пламнат също толкова лесно, както домът на Бритина Дауд с помощта на малко бензин.

В момента, разбира се, стръмните склонове бяха подгизнали от дъжда и рискът беше само от свличане на кал. При този терен част от склоновете около долината можеше да се свлече в помитаща вълна така внезапно, че дори и най-оцъкленият от изнервеност параноик не би могъл да я надбяга. Дори да се втурнеше при първия тътен, Тротър пак би могъл да бъде погребан жив, но жив не задълго, споделяйки гроба си с пълен ноев ковчег от смачкани и задушени животни.

Корки обожаваше Южна Калифорния.

Все още цял и незадушен, Тротър чакаше посетителя си на верандата. Ако изобщо беше възможно, той се надяваше да не трябва да пуска Корки вътре в къщата.

При едно от предишните си посещения, вживял се в ролята си на измамен правителствен агент, който използва Конституцията на Съединените щати за тоалетна хартия, Корки се бе държал лошо. Бе проявил пълно неуважение към собственическите права на Тротър. Бе се държал като звяр.

Сега, на двайсет и втори декември, Корки също не бе обзет от празнично доброжелателство. Той беше зъл като пънкар.

Макар че паркира на десет крачки от верандата, той не хукна през пороя, защото Робин Гудфелоу бе прекалено изискан, за да носи гумени ботуши, а не беше и човек, който обръща внимание на лошото време, когато е кипнал.

Той изкачи трите стъпала към верандата, извади глока от кобура си и притисна цевта му към челото на Тротър.

— Повтори това, което ми каза по телефона.

— По дяволите! — възкликна Тротър нервно. — Знаеш, че е истина.

— Лъжеш! — изсъска Корки.

Косата на Тротър беше рижа като козината на Чеширския котарак, който бе разигравал Алиса в Страната на чудесата. Очите му бяха ококорени и изцъклени като очите на Лудия шапкар. Носът му потрепваше нервно, напомняйки на Белия заек. Подутото му лице и огромните му мустаци го родееха със знаменития Морж и той бе като цяло сгладен, честлинен и окласен6 като множество герои на Луис Карол, събрани в едно.

— За бога, Гудфелоу! — изрева Тротър. — Помисли за бурята! Не е възможно да свършим работата в буря като тази!

Продължавайки да притиска пистолета към челото на Тротър, Корки рече:

— Бурята ще утихне до шест часа. Вятърът ще спре напълно. Условията ще бъдат идеални.

— Да, казват, че може да утихне, но какво ли разбират. Има ли случаи прогнозите им да са верни?

— Аз не слушам прогнозата за времето по телевизията, идиот такъв. Моите данни са от суперсекретни спътници на Министерството на отбраната, които не просто изучават атмосферните движения над планетата, но ги и управляват с импулси от микровълнова енергия. Ние ще принудим бурята да спре, когато ни е нужно.

Това налудничаво твърдение беше възприето от параноичния Тротър очите му се ококориха още повече.

— Управление на времето — прошепна треперещо той. — Урагани, смерчове, виелици, суши — скрито оръжие, също толкова поразяващо като атомна бомба.

В действителност Корки нямаше на какво друго да разчита, освен на съюзническата помощ на хаоса, с която да се сложи край на бурята, когато му трябваше чисто небе.

Хаосът никога не го бе подвеждал.

— И да вали, и да не вали, и да духа, и да не духа, ти ще се явиш на уреченото място в Бел Еър точно в седем часа, както се бяхме уговорили — нареди той на Тротър.

— Управление на времето — промърмори мрачно Тротър.

— Дори не помисляй да не се явиш. Знаеш ли колко очи ни наблюдават в момента — от хълмовете и полетата наоколо?

— Много очи — предположи Тротър.

— Моите хора са навред из каньона, готови да те накарат да удържиш на думата си или да ти пръснат черепа — както ти решиш.

В действителност единствените очи, които ги наблюдаваха, бяха тези на гаргите, ястребите, врабчетата и другите членове на пернатото общество, накацали по клоните на старите калифорнийски дъбове около къщата.

Джак Тротър се бе хванал на въдицата не заради фалшивите документи от Националната агенция за сигурност, нито заради виртуозното изпълнение на Корки в ролята на агента Робин Гудфелоу, а защото Корки знаеше твърде много за многобройните псевдоними на Тротър, както и някои неща за успешната му дотук кариера на обирач на банки и пласьор на екстази. Той вярваше, че Корки е научил всичко това от всезнаещия разузнавателен апарат на управляващата клика.

Знанията на Корки всъщност идеха от Мик Сачатоун, хакер и анархист мултимилионер, който търгуваше с фалшиви документи, мобилни телефони, чиито собственици не можеха да бъдат открити, както и други незаконни документи, предмети, вещества и информация. Мик беше снабдил Тротър с фалшивите имена, които после бе разкрил пред Корки.

Мик нямаше обичай да споделя аферите на един клиент с друг. Като се вземе предвид с какви хора търгуваше, подобна липса на дискретност би довела, ако имаше късмет, до смъртта му, а ако нямаше — до избождането на очите му, измъкването на езика му, отсичането на палците му и до кастрирането му с клещи.

Понеже Мик имаше причина да ненавижда Тротър, той бе рискувал да предаде информацията на Корки. Ярост, подбудена от ревност, го бе подтикнала да наруши обичайните си стандарти на конфиденциалност.

От своя страна Тротър бе заслужил омразата на Мик, макар че, изглежда, не го съзнаваше. Беше откраднал приятелката на Мик.

Приятелката на Мик беше порнозвезда, която се славеше сред някои кръгове като нечовешки гъвкава в тялото.

Възможно бе Тротър да си мислеше, че никой не би могъл да се привърже дълбоко през вечерите и почивните дни към жена, която оправяше по двама, шестима, че дори и десет мъже наведнъж пред обектива на снимаща камера през работното си време.

Ала още от тринайсетгодишната му възраст най-лелеяната мечта на Мик бе да си има приятелка, която е порнозвезда. Тротър бе ограбил единственото истинско желание на сърцето му и бе осуетил съдбата му.

След четиримесечна връзка с Тротър жената бе изчезнала. Мик смяташе, че след като й се е наситил, Тротър я е убил, защото е научила повече, отколкото трябва за нелегалните му деяния или просто за спорта, и я е заровил дълбоко в долината.

В резултат на това тя бе безполезна за когото и да било и безсмисленото прахосничество на изключителната й гъвкавост още повече вбесяваше Мик.

Корки свали пистолета от челото на Тротър и рече:

— Хайде да влезем вътре.

— О, не, нека да не влизаме — замоли се Тротър.

— Трябва ли да ти напомням — започна да лъже Корки с наслада, — че съдействието ти може да ти спечели изтриване на данните за личността ти от всички обществени архиви, от всички данъчни архиви и да те направи най-свободния човек, живял някога, човек, напълно неизвестен на правителството?

— Ще бъда на мястото довечера. Точно в седем часа. И да духа, и да не духа. Заклевам се.

— Въпреки това искам да вляза вътре — настоя Корки. — Искам да съм сигурен, че си ме разбрал.

В напомнящите на Лудия шапкар очи на Тротър се появи тъга. Подобното му Морж лице провисна.

Той примирено поведе Корки вътре в къщата.

Дупките от куршуми в стените от предишния път, когато Корки бе решил да даде урок на Тротър, не бяха запълнени. На полиците в хола обаче бе наредена нова колекция от фигурки от фин испански порцелан — статуйки на балерини, принцеси, танцуващи с принцове, подскачащи деца с кученца, красиво младо селско момиче, хранещо ято гъски в краката си…

Това, че един погълнат от мания за конспирации параноик, загрижен за оцеляването си обирач на банки и пласьор на наркотици със скривалища, водещи от тук до границата с Канада, е побъркан по крехки порцеланови фигурки, не учудваше Корки. Колкото и сурова да е външността, във всеки от нас се крие човешко сърце.

Самият Корки имаше слабост към стари филми с Шърли Темпъл, на които се наслаждаваше веднъж-дваж в годината. Без да се чувства неудобно.

Под погледа на Тротър Корки изпразни деветмилиметровия пълнител, разбивайки по една фигурка с всеки изстрел.

През месеците, след като неволно бе ранил Мина Рейнърд в крака, той бе се усъвършенствал невероятно много в стрелбата с пистолет. До неотдавна той не бе много склонен да си служи с огнестрелно оръжие в името на хаоса, защото това му изглеждаше прекалено студено, прекалено безлично. Ала пистолетът започваше да печели одобрението му.

Той сложи нов пълнител и довърши унищожението на порцелановата колекция. Влажният въздух замириса на тебеширен прах и барут.

— В седем часа — рече Корки.

— Ще дойда — отвърна смиреният Тротър.

— На летящо килимче.

Корки зареди пистолета с трети пълнител, пъхна го в кобура и се запъти към верандата.

Вървеше бавно под дъжда към ленд роувъра, смело обърнал гръб към къщата.

Влезе в колата и я подкара извън долината на Малибу към крайбрежието.

Небето се бе превърнало в кана, от която се изливаше не дъжд, а универсалният разтворител, който средновековните алхимици бяха търсили напразно. Хълмовете около него се топяха. Низините се разтваряха. Краят на континента пропадаше в бурното море.