Лицето

Глава 76

Скрит от дъжда в колата, треперейки под топлата струя въздух от включеното отопление, все още търсен от мъртвия Хектор Х, Хазарт се изнервяше все повече при всеки звън и силно му се прииска да смъкне прозореца и да изхвърли телефона на улицата.

Звъненето престана в момента, в който забеляза раздвижване в дома на Лапута. Мъж излезе от къщата, спря се да заключи вратата и слезе по стълбите.

Дори през дъжда и сгъстяващата се мъгла Хазарт позна човека, който преди известно време бе влязъл в къщата през гаража. Почти със сигурност това беше Владимир Лапута.

Когато стигна до края на частната алея пред къщата и стъпи на тротоара, Лапута зави надясно и се върна по същия път, по който беше дошъл. Той продължаваше да стъпва гордо, но, изглежда, този път не си пееше.

Беше се преоблякъл изцяло в черен костюм, който явно беше непромокаем, сякаш се готвеше да замине на ски курорт на север.

Сякаш предусещайки снега, бели парцали мъгла се виеха около него и почти го скриваха, докато зави надясно на ъгъла и изчезна от поглед.

Хазарт вече беше освободил ръчната спирачка, беше включил на скорост, светна фаровете и потегли към ъгъла, където колите фучаха по перпендикулярната улица. Той погледна надясно и видя Лапута да върви на север. Когато професорът почти изчезна от погледа, Хазарт зави и го последва.

Винаги когато се приближеше на разстояние от половин пряка до Лапута, той се приближаваше до тротоара и спираше, изчаквайки плячката си да се отдалечи, но в границите на видимостта. После отново подкарваше колата след него.

Карайки така на пресекулки, Хазарт проследи професора на две и половина преки, където, без да се обърне нито веднъж назад, Лапута се качи в един черен ленд роувър.

Тъй като беше твърде далече и не можеше да прочете номера на колата, а оставяше други коли да го надминат от време на време, за да замаскира присъствието си, Хазарт продължи да следи ленд роувъра по пътя, водещ право към Център Бевърли на ъгъла на булевард „Бевърли“ и „Ла Сиенега“. Макар че беше облечен странно за посещение в търговски комплекс, Лапута явно бе тръгнал на пазар.

Да следиш кола в покрит паркинг е много по-сложно, отколкото на пътя. Хазарт следваше ленд роувъра по рампите, по етажите, покрай редиците от паркирани коли, докато Лапута намери празно място.

Почти на края на същата редица се намери място и за Хазарт. Той паркира, изключи двигателя, излезе и се зае с наблюдение на обекта си над покривите на колите.

Очакваше професора да последва знаците към най-близкия вход на комплекса. Вместо това Лапута тръгна обратно пеша по рампата, по която току-що бе пристигнал.

Макар че доста хора се движеха из паркинга и много коли търсеха къде да паркират или излизаха, Хазарт внимаваше да бъде възможно най-далече от обекта на наблюдението си, за да не би да бъде забелязан и намеренията му да бъдат разкрити.

Лапута слезе по две последователни рампи. Два етажа под този, на който бе оставил ленд роувъра, той се приближи към една акура, която изчурулика, когато я отключи с дистанционното управление.

Хазарт замръзна от изненада, а професорът седна зад волана.

Значи не беше дошъл на пазар, а да смени колата си.

Ленд роувърът или акурата явно беше за еднократна употреба — да послужи за извършването на престъпление и после да бъде изоставена. А може и двете да бяха за такава цел.

Хазарт помисли дали да не го арестува заради подозрително поведение.

Не. Не можеше да рискува. Ставаше дума за уважаван университетски преподавател. Още повече че случаят с Блондинката в басейна беше на път да се разреши и един влиятелен градски съветник щеше да се превърне в негов смъртен враг. Да не говорим, че специален екип вече го разследваше за престрелката и убийството на Хектор Х. При тези обстоятелства всяка грешка, която направеше, щеше да бъде вплетена във въжето, с което щяха да го обесят.

Той нямаше законна причина да следи Лапута. Убийството на Мина Рейнърд не беше възложено на него. Беше използвал полицейските си правомощия и беше отделил цял ден, за който му плащаха данъкоплатците, за да помогне на приятел по личен въпрос. Беше си пъхнал главата в торбата и сам беше стегнал връзките. И в резултат не можеше да предприеме внезапна атака срещу професора, без да си навлече голяма беля.

Без да забележи, че е под наблюдение, Лапута дръпна вратата на акурата и запали двигателя. После, изглежда, се залови с копчетата на радиото.

Хазарт хукна обратно по пътя, по който бе дошъл, към служебната си кола. Карайки припряно, той се надяваше да настигне акурата преди изхода, но Лапута вече бе изчезнал.