Лицето

Глава 53

Подобно на арабски шейх с жълто наметало, извикан на бял свят с потъркване на вълшебна лампа, Корки Лапута представляваше едно ярко петно в инак мрачната къща на триокия урод.

Тананикайки си „Отново заедно“ и „Танцувай шейк“ — и двете хитове на Пийчис и Хърб, той обикаляше задръстените стаи, подреждаше ги по скалата „смрадлива, по-смрадлива, най-смрадлива“ и търсеше нещо останало от първите двайсет хиляди долара, които бе дал на Хокънбери преди няколко седмици.

Биячът можеше да е записал името на Корки в някое тефтерче, на някое листче или дори на някоя от стените, като се има предвид колко много тези мърляви стени приличат на стените в най-мръсните обществени тоалетни. На Корки не му пукаше за това. Не беше дал на Хокънбери истинското си име.

Хокънбери, който знаеше, че паметта му е пробита като решето, сигурно беше записал телефона на Корки някъде. На Корки не му пукаше и за това. Дори полицията някога да го намереше, той нямаше да я доведе до него.

Корки си купуваше нов мобилен телефон всеки месец или на шест седмици. Той пристигаше с нов номер и чисто нова сметка на фалшиво име и фалшив адрес. Корки го използваше за всички опасни разговори, свързани с дейността му в служба на хаоса.

Той се снабдяваше с тези телефони от един суперкомпютърен хакер и анархист мултимилионер на име Мик Сачатоун. Мик ги продаваше за шестстотин долара парчето и гарантираше, че ще работят трийсет дни.

Обикновено минаваха два месеца, преди от телефонната компания да разберат, че някой е проникнал в системата им, и да открият незаконната сметка. Тогава те спираха услугата и се заемаха да издирват виновника. По това време Корки беше вече изхвърлил телефона и си беше взел нов.

Целта му беше не да спести пари, а да гарантира анонимността си, когато се занимаваше с противозаконна дейност. Скромният му принос към евентуалната финансова разруха на телефонната компания беше една допълнителна приятна награда.

Най-сетне Корки откри съкровището от банкноти на Нед Хокънбери в спалня, която беше само една степен по-цивилизована от пещера, в която мечка прекарва зимния си сън. Подът беше затрупан с мръсни чорапи, списания, празни торбички от пържен бекон, празни кутии от печени пилета и оглозгани пилешки кокали. Парите бяха пъхнати в празна кутия от пастърма под леглото.

От двайсетте хиляди бяха останали само четиринайсет. Останалите шест хиляди явно бяха похарчени за мазна и нездравословна бърза храна.

Корки извади парите от кутията.

В къта за ядене до хола Хокънбери продължаваше да лежи мъртъв и все тъй грозен.

При предишните им три срещи Корки бе стигнал до заключението, че Хокънбери не поддържа семейни връзки. Неженен, непривлекателен за любовник и непринадлежащ към общителните екземпляри, които имат безброй приятели, пристигащи на гости без предупреждение, бившият бияч по турнетата на рокгрупите едва ли щеше да бъде намерен, докато ФБР не пристигнеше тук вследствие на отвличането на малкия Манхайм.

И все пак, за да предотврати случайното откриване на трупа от някой любопитен съсед или нещо подобно, Корки взе ключовете на Хокънбери от една кука в кухнята и заключи предната врата на излизане от къщата. После пусна ключовете в избуялия храсталак.

Като ръмжаща адска хрътка, беснееща из небесата, гръмотевицата лаеше сърдито от провисналия сив небосвод.

Сърцето на Корки подскочи от радост.

Той вдигна поглед нагоре към дъжда, търсейки светкавица, но веднага си спомни, че тя би се показала преди гръмотевицата. Ако бе имало светкавица, тя не бе пробила облаците или бе паднала някъде далеч в огромния град.

Гръмотевицата трябва да бе предзнаменование.

Корки не вярваше нито в бога, нито в дявола. Не вярваше в никакви свръхестествени сили от никакъв характер. Вярваше само в силата на хаоса.

И все пак той реши да повярва в гръмотевицата като предзнаменование за успеха на похода му в Палацо Роспо тази вечер, в резултат на който той щеше да се върне вкъщи с упоеното момче.

Вселената може и да бе тъпа тракаща машина, но движеща се с бърза стъпка с единствената цел да постигне собственото си разрушение. Ала от време на време и тя би могла да изхвърли някой болт или счупено зъбно колело, което да подскаже на мислещия индивид посоката, в която тя се кани да тръгне. Гръмотевицата беше такова счупено зъбно колело и тембърът и продължителността й даваха основание на Корки да се чувства уверен в предстоящата си победа.

Ако най-голямата кинозвезда в света, живееща зад укрепени стени и електронно ограждение и охранявана от щатни пазачи и телохранители, не можеше да опази семейството си, ако единственият син на Лицето можеше да бъде измъкнат от имението в Бел Еър и скрит някъде, въпреки че актьорът бе изрично предупреден с доставката на шест пратки, опаковани в черно, то никъде никое семейство не беше в безопасност. Нито бедните, нито богатите. Нито неизвестните, нито славните. Нито неверниците, нито вярващите.

Това щеше да бъде поуката, извлечена от обществото час по час, ден след ден, докато траеше дългото мъчително преживяване на Чанинг Манхайм.

Корки възнамеряваше първо да съсипе плененото момче емоционално, после умствено и накрая физически. Той щеше да снима на видео този процес, който според очакванията му щеше да отнеме седмици. Щеше да направи монтаж и да размножи лентата с апаратурата, която бе купил специално за това, и щеше периодично да бомбардира определени вестници и телевизионни мрежи с доказателства за изтезанията на Елфрик.

Някои от медиите щяха да се въздържат да покажат дори и отделни кадри от записа. Ала други, на които им липсват съвест и добър вкус, щяха да се възползват от превъзходството си над по-плахите и оправдавайки се с благородни думи, щяха да се впуснат да повишават тиражите си с тази отвратителната сензация. След това и някои от по-въздържаните щяха да ги последват.

Изкривеното от ужас лице на момчето щеше да прикове вниманието на нацията и още един от дългата поредица удари щеше да бъде нанесен върху основите на американския ред и стабилност. Милиони граждани щяха да бъдат лишени от и без това разклатеното си чувство за сигурност.

На две преки от къщата на Хокънбери, когато Корки се приближаваше към беемвето си, една светкавица проби с копието си облаците, гръмотевица изтрещя и небето се пукна като узрял цирей. Дъждът, който бе ръмял дотогава, внезапно се изля с тонове, задушавайки наполовина под тежестта си напора на вятъра.

Ако гръмотевицата сама по себе си беше предзнаменование за триумфа му, то втора гръмотевица, предшествана от светкавица, беше потвърждение, че правилно е изтълкувал значението на първата.

Небето отново се раздра от блясък и гръм. Едри капки студен дъжд брулеха с рев листата на дърветата и биеха с чук по паважа.

В продължение на половин минута блаженство Корки се разприпка като Джийн Кели, пеейки си „Танцувай шейк“, без да го интересува кой може да го види.

После се качи в колата си и потегли, защото го чакаше много работа в най-важния ден в живота му.