Лицето

Глава 58

Прозрачно увитите кокали се строполиха на пода без вик на изненада или стон.

За да се увери, че Бритина е мъртва, Корки искаше да я застреля още веднъж, този път в тила. За съжаление, пистолетът му бе започнал да лае.

Дори и най-висококачественият заглушител престава да действа добре след многократна употреба. Независимо от това какъв материал се използва за заглушаване в удължителя, при всеки изстрел той се свива по малко и действието му се влошава.

Освен това Корки не притежаваше заглушител с качеството, на което се радват агентите на ЦРУ. Човек не може да се надява на материали и изработка, с каквито се славят големите производители на оръжие, когато купува заглушители от активисти, борещи се срещу яденето на телешко месо.

Той бе опраскал Хокънбери шест пъти и Бритина — два пъти. Заглушителят бе поел шума само на осем изстрела.

Навярно последният изстрел не се бе чул извън тясната къща, но следващият щеше да бъде значително по-силен. Той бе човек, готов да поеме добре обмислен риск, но случаят не беше такъв.

В багажника на колата си, в куфарчето с инструменти, той държеше резервен заглушител, както и очила нощно виждане и комплект спринцовки с успокоителни медикаменти и отрова. Също и две готови за взривяване ръчни гранати.

Както винаги обаче той бе паркирал на няколко преки от къщата на Бритина, не на нейната улица. Тъй като Корки бе щатен преподавател, а тя — студентка, те много старателно държаха връзката си в тайна.

Да отиде до беемвето и да се върне, за да донесе нов заглушител, му се виждаше ненужно усложнение. Вместо това той клекна до простреляната си любовница и опипа врата й, опитвайки се да намери пулс в сънната й артерия.

Тя беше също толкова свършена колкото диското.

Корки отиде в банята, изми си чатала, ръцете и лицето. Да си влюбен в хаоса не означаваше, че трябва да презираш добрата лична хигиена.

Той извади голямо шише с освежител за уста от аптечката. Тъй като мъртвата Бритина не бе в състояние да се засегне, Корки отпи голяма глътка направо от гърлото му и си изплакна устата.

Целувките й оставяха лош вкус.

Поради това че Бритина имаше навика често да гладува, тя изпадаше в състояние на кетоза, по време на което организмът й бе принуден да гори мизерните запаси от тлъстина, които ревниво бе пазил. Част от симптомите на кетозата са гадене и повръщане, но има и по-приятен симптом — дъх с миризмата на плодове.

На Корки му харесваше ароматът на дъха й, но след размяната на слюнка и търкането на езиците им понякога в устата му започваше да киселее. Като всички неща в този несъвършен свят за удоволствието от чукането трябва да се плаща.

В този случай, разбира се, Бритина бе платила по-скъпо от него.

Той се облече бързо и слезе по чорапи по тясното стълбище в малката кухня в задната страна на къщата.

Жълтата му мушама и шапката му за дъжд висяха на кукичка на стената в малката остъклена веранда пред кухнята. Черните му ботуши стояха на пода близо до мушамата.

Дъждът се лееше с такава сила върху покрива на верандата, че звучеше като порой в тропическата джунгла. Той почти очакваше да види ухилени алигатори в задния двор и пълзящи по дърветата питони.

Корки мушна пистолета в един от безбройните джобове на мушамата. От друг джоб извади парче гумена тръба и нещо, което приличаше на малка кофичка кисело мляко, макар че беше черно с червена капачка и по него не бяха нарисувани вкусни плодове.

Вече нямаше причини да показва уважение към чистотата на пода в къщата на Бритина, затова той си обу ботушите и се върна вътре. Дълбоките мокри грайфери на гумените му подметки заскърцаха по линолеума в кухнята.

Имаше още работа за вършене. Беше оставил доказателства, с които би могъл да бъде осъден за убийство. Сперма, косми, отпечатъци от пръсти — всичко трябваше да се премахне.

От деня, в който бе започнал да посещава този тесен дом преди няколко месеца, той бе идвал без латексовите ръкавици, които си слагаше обикновено при извършването на убийства. Макар че Бритина Дауд беше суперексцентрична, тя със сигурност би заподозряла, че нещо не е наред, ако любовникът й ходи постоянно с хирургически ръкавици.

По-стръмни и още по-тесни стълби от останалите в къщата водеха от кухнята надолу към гараж, в който три от четирите страни бяха под земята. Всичко в него тънеше в гъст мрак като в катакомба или затвор.

Корки сякаш долавяше звуците на цял оркестър от паяци, подръпващи копринените струни на арфите си.

Четирите малки прозорчета във вратата на гаража биха пропуснали малко слънчева светлина в типичен за Калифорния ясен ден. Сивият мрак на бурята изобщо не можеше да проникне през прашните стъкла.

Той светна една гола крушка на тавана, която бе твърде слаба, за да изтегли силата от бога на зороастризма.

Богът на зороастризма се казва Ахура Мазда. Колата на Бритина беше мазда, без ахура, но Корки сметна шегата си за остроумна.

Той извади от багажника четири аерозолни опаковки с размера на лак за коса. С всяка от тях водач на автомобил, закъсал на пътя, можеше да напомпа и да залепи спукана гума. Той ги остави настрана и извади от багажника две празни туби за бензин.

Беше купил тези неща за Бритина в допълнение към сигнални ракети и жълт флаг с надпис АВАРИЯ с тлъсти черни букви и бе настоял тя да ги носи винаги в багажника на зороастрийския си бог.

Тя бе трогната от грижата му и бе заявила, че не би могъл да докаже любовта си с диаманти така добре, както с тези скромни подаръци. Всъщност те бяха част от подготовката му за отърваване от трупа й, когато дойдеше времето да я убие.

Корки не отричаше, че може да се представи като много романтичен, когато бе необходимо, но талантът му за старателна подготовка беше още по-голям. За каквото и да се захванеше — било то печенето на пуйка за Деня на благодарността, убийството на неудобна любовница, или планирането на отвличане на сина на най-голямата кинозвезда в света, той подхождаше към задачата си с много мисъл и търпение, посвещавайки й необходимото време за разработването на безупречна стратегия и гарантираща успех тактика.

Тя не бе попитала защо са необходими две туби за бензин, след като би могла да носи само едната. Той беше сигурен, че тя няма да попита, нито дори да се замисли, бидейки човек на изображението и на утопичните мечти, а не на математиката и логиката.

Той сложи празните осемлитрови туби на пода. Вкара единия край на гумена тръбичка в отвора за наливане на бензин на колата и смукна през другия.

Редовните упражнения в този вид дейност помогнаха на Корки да поеме възможно най-малко бензинови пари в дробовете си и нито капка течност да не попадне в устата му. Източването започна веднага след пъхването на тръбичката в тубата.

След като и двете туби се напълниха, Корки ги отнесе на партера. Той остави бензина да се разлива по пода на гаража през свободния край на гумената тръбичка. После се върна за четирите аерозолни опаковки и ги занесе в кухнята. Сложи две от тях върху най-ниския рафт на долната фурна и другите две върху най-ниския рафт на горната фурна.

Докато се качваше по стълбите с една от осемлитровите туби, той изключи термостатите на първия и на втория етаж. Това щеше да попречи на електрическата запалка да хвърли искра в газовата фурна и да предизвика експлозия на бензиновите пари, преди да е напуснал къщата.

Корки остави капачката на тубата затворена и започна да полива обилно през чучура бледото голо тяло на Бритина Дауд. Дългата й коса можеше да послужи добре за подпалка, но в тялото й нямаше достатъчно тлъстина за поддържане на огъня.

Той изля близо литър бензин в банята, но напои насъбраните чаршафи с половин туба. Дори не влезе в двете малки стаички на горния етаж, защото никога не беше ходил в тях, а и защото не бе необходимо да полива навсякъде, за да постигне желания ефект.

Тръгна от спалнята, оставяйки непрекъсната бензинова следа след себе си по коридорчето на горния етаж, после по стълбите надолу към партера. Остави празната туба в основата на стълбището и взе пълната.

После обиколи хола и трапезарията и спря пред прага на кухнята. Сложи тубата на пода, отвъртя капачката и я хвърли.

Извади от джоба на якето си черната кофичка с червената капачка. Тя съдържаше взривно вещество.

Обвивката на веществото беше гъвкава. Той го оформи така, че да запуши като с тапа гърлото на осемлитровата туба, в която бяха останали около два литра бензин.

Дръпна халкичката върху червената капачка. Това беше началото на химическа реакция, при която се отделяше топлина и след четири минути щеше да се предизвика експлозия, достатъчно силна, за да подпали бензина в тубата и да предизвика пожар, достигащ бързо и до трупа в спалнята на втория етаж.

Сега не беше подходящ момент някой да звънне на вратата.

И, естествено, никой не позвъни, защото освен на отличната си стратегия, солидната тактика и прецизната подготовка, той можеше да разчита на Лапутския си късмет. Хаосът му беше ангел хранител и той се намираше неизменно в зоната на затишието на мощната му разрушителна сила.

Той се върна при фурните и залости и двете врати, което бе необходимо, за да може да се включи програмата за самопочистване. После натисна копчетата за почистване на всяка от тях.

Високата температура щеше бързо да разшири съдържанието на аерозолните флакони и те щяха да се взривят. Тъй като вратите бяха залостени, натискът от взрива нямаше да се освободи лесно. В резултат фурните можеха да се повредят достатъчно, за да причинят изтичане на газ и още по-голяма експлозия.

Къщата щеше да се разруши напълно и без номера с фурните. Високооктановият бензин, разлят от тубите почти навсякъде, а също и този, който продължаваше да се източва на пода в гаража, щеше да подхрани пламъците и да унищожи всички следи от неговото ДНК, от спермата до космите, както и всеки отпечатък, оставен от пръстите му. Въпреки това той предпочиташе да се презастрахова винаги, когато бе възможно.

Корки излезе на задната веранда и облече огромната си жълта мушама. После нахлупи шапката си за дъжд.

Бутна вратата и слезе по стълбите. Стигна до края на двора, мина през портата и тръгна по уличката, без да погледне повече къщата.

При дъжд той се чувстваше като риба във вода.

От небето се изливаше порой. Бурни потоци се вливаха в канавките, но вода заливаше и бордюрите.

Но този проливен дъжд нямаше да успее да угаси огъня, подготвен от него. Напоените с бензин пламъци щяха да погълнат изцяло дървената постройка, преди стените да рухнат и да пуснат вътре дъжда.

Нещо повече, бурята беше на негова страна. Наводнените кръстовища и задръстването щяха да попречат на пожарните коли да пристигнат бързо.

Корки бе завил на ъгъла и вече виждаше беемвето си, когато в далечината чу първата експлозия. Звукът бе нисък, равен, приглушен, но страшен.

Скоро той щеше да е изличил всички следи и улики, които биха могли да насочат полицията към него след нападението му в Палацо Роспо.