Лицето

Глава 81

В дъжда и мъглата развалините на къщата напомниха на Корки последната сцена от Ребека на Дафни дю Морие — величественото имение Мандърлей, пламнало в нощта, мастиленото небе, обагрено в алено, сякаш оплискано с кръв, и пепел на крилете на вятъра.

Развалините високо тук в Бел Еър не бяха опожарени, нито пък духаше вятър, разнасяйки пепел, но въпреки това Корки се развълнува от гледката. В купищата отломки той виждаше символ на големия хаос, който щеше да настъпи в бъдещето.

В миналото това е било благородно имение, в което са се правели увеселения за богатите и знаменитите. Сградата бе построена в стила на френски замък, с елегантни пропорции и изящна изработка, и се бе извисявала като паметник на стабилността и на изискания вкус, развиван в продължение на векове.

В наши дни за новите принцове и принцеси на Холивуд класическата френска архитектура беше демоде, както и самата история. Тъй като миналото не беше на мода, нито пък дори го разбираха, сегашният собственик на имота беше наредил старата постройка да бъде разрушена и на нейно място да бъде построена една висока и просторна сграда от стъкло в тон със съвременните изисквания.

В този район земята определя високата цена, а не това, което е върху нея, както всеки професионален агент по недвижими имоти би потвърдил.

Преди да съборят сградата, бяха свалили всички ценни архитектурни детайли — фризовете от главния вход, украсените с резба фронтони над прозорците и множество варовикови колони. После бе извикан екипът за събаряне. Те бяха свършили половината от работата. Те бяха майстори на разрухата.

Няколко минути преди седем часа Корки бе пристигнал тук пеша от мястото, където бе паркирал четиригодишната акура, отдалечено на няколко преки. Бе купил колата евтино под фалшиво име с единствената цел да я използва за тази операция. По-късно щеше да му трябва само за още едно нещо и след това щеше да я изостави с ключа на таблото.

В началото алеята към вътрешността на дванайсетдекаровия имот беше преградена с порта със стоманени тръбни рамки и метална мрежа между тях. Двете й крила бяха завързани с верига, заключена с тежък катинар, който практически не беше възможно да се отвори по никакъв начин, дори и да се среже със специални клещи.

Без да губи време с катинара, Корки сряза веригата.

Не след дълго, застанал пред отворената порта в ролята на Робин Гудфелоу от Националната агенция за сигурност, носещ на гърба си малка раница, която бе взел от багажника на акурата, той посрещна Джак Тротър и двамата му помощници, които пристигнаха с дванайсетметров камион. Корки ги направляваше по криволичещата алея и ги накара да паркират близо до къщата.

— Това си е чиста лудост — бе заявил Тротър, когато слизаше от камиона.

— Нищо подобно — възрази Корки. — Вече няма никакъв вятър.

— Но продължава да вали.

— Не много силно. Освен това дъждът вдига малко шум, което ни е от полза.

В типичния стил на Куиг фон Хинденбург Тротър се отдаваше на песимизъм като Нострадамус в най-черното му настроение. Подутото му лице бе провиснало като спаднал балон и в изпъкналите му очи се четеше ужасът от предстояща гибел.

— Ще ни се такова майката в тази мъгла.

— Не е чак толкова гъста. Точно колкото ни трябва за допълнително прикритие. Идеална е. Преходът е кратък, целта е видима дори при средно гъста мъгла.

— Ще ни забележат, преди да сме помислили да тръгнем.

— Къщата е на хълм. Никой от съседите не може да я види отвисоко. Заобиколени сме с дървета. Не могат да ни видят от улицата.

Тротър продължаваше с пагубните си предположения.

— Няма начин някой да не ни види на път за там.

— Може и да е така — съгласи се Корки. — Но какво ще разберат през палисадите от мъгла?

— През палисадите?

— Обичам литературата, хубавите изрази — обясни Корки. — Цялата ви мисия ще трае седем-осем минути. Ще се върнете тук и ще си тръгнете, преди някой да е разбрал къде точно сте били. Освен това аз съм поставил агенти навсякъде по хълмовете и те няма да допуснат полицията да се приближи до вас.

— И когато изчезна от Малибу, сведенията за личността ми ще бъдат заличени от всички държавни архиви. За личността ми и за всичките имена, които съм използвал.

— Да, както се договорихме. Но сега се размърдай. Времето тече.

Гримасничейки като в реклама за лекарство против диария, Тротър огледа Корки от главата до петите и рече:

— Какво, по дяволите, е това, в което си облечен?

— Облекло за лошо време — отвърна Корки.

След малко повече от час Тротър и двамата му помощници почти бяха завършили подготовката си.

През това време Корки се бе забавлявал с изучаване на останките от полуразрушения замък от най-различни гледни точки.

Той, естествено, не се бе включил в работата на групата. В образа на Робин Гудфелоу той бе висококвалифициран и ценен правителствен кадър. Робин бе поел задължение да служи на истината, справедливостта и приключенията, но не бе се съгласявал да извършва какъвто и да било физически труд. Един Джеймс Бонд не бърше прах от мебелите и не мие прозорци.

Но и без неговата намеса надуха малкия наблюдателен дирижабъл.