Кодът на болестта

61.

231.12.19/10:37

Доктор Пейдж отново седеше начело на дългата маса. Томас и Тереза се бяха настанили от едната страна, Арис и Рейчъл от другата. Още неколцина членове на психоекипа и техници запълваха останалите места, но не бяха произнесли нито дума, откакто влязоха. От време на време доктор Пейдж ги поглеждаше, търсейки одобрение на думите си.

Планът за прехвърлянето на елитната група вече бе изложен и оставаше да обсъдят някои дребни подробности. Томас полагаше усилия да овладее нетърпението си, да се преструва, че влага душа и сърце в нещата, които планираха за тях. Но бе твърдо решен нищо от това да не се случи.

— Погледнете на екрана. — Доктор Пейдж се извърна и посочи с ръка. — Вижте колко много нови променливи са подготвили нашите психолози във връзка с това прехвърляне. Тереза, позволихме си да отидем далеч отвъд първоначалните ти предложения. Виждаме в това златна възможност — бих го нарекла катализатор — да стимулираме множество модели на гибелни зони, които досега не сме имали удобен случай да изучаваме.

Томас разглеждаше схемата на екрана, опитвайки се да вникне в съдържанието й. Но буквите, изписани отдолу, бяха твърде дребни. А после, по сигнал от доктор Пейдж, екранът угасна.

Тя продължи:

— Дори само първите двайсет и четири или четиресет и осем часа ще предизвикат в Езерото събития, на каквито досега не сме били свидетели. Събития, които ще спомогнат за разрушаване на рутината, изградена през последните седмици, и ще породят нови мисли и емоции. Обекти, пристигащи в два поредни дни, появата на момиче в Езерото за първи път — можем само да гадаем какви ще са последствията. Трябва да призная, че оценявам високо предложението на Тереза. — Тя придружи думите си с лъчезарна усмивка.

Томас не даваше пукната пара за това, което се обсъждаше. Планът им никога нямаше да сработи, както го бяха замислили. Нищо от приказките им нямаше значение. Някога се отнасяше с голяма симпатия, дори с обич към доктор Пейдж, ала сега нямаше търпение да се раздели с нея. Както и с всички останали, свързани по един или друг начин със ЗЛО.

Той погледна Арис, сетне Рейчъл, но и двамата не изглеждаха особено доволни. Не бяха взели отношение досега, а и Тереза все още не бе решила дали би искала да ги включи в своя план. Нещата и без това бяха достатъчно сложни, рисковете — твърде големи. Но Томас не искаше да ги остави встрани. Бе твърдо решен да спаси и двете групи.

— Томас?

Той се сепна и осъзна, че доктор Пейдж, както и всички останали са вперили погледи в него.

— Извинете — смотолеви. — Бях се унесъл. Пропуснах ли нещо?

Тя го изгледа втренчено.

— Попитах те за мнението ти относно заличаването на паметта.

По челото му избиха ситни капчици пот.

— Какво искате да кажете?

— Това е единственият момент от плана, за който все още не съм сигурна. Всички обекти преди вас бяха прехвърлени след изтриване на спомените и съм обезпокоена от нарушаването на този принцип. Държа да чуя мнението ти по въпроса.

Той се понадигна на стола и се постара да се вземе в ръце. Може би това бе най-важният момент в живота му.

— Разбирам ви, двамата с Тереза доста дълго обсъждахме тази част. — Включи я, за да подсили аргументите си. — Смятаме, че така ще можем да увеличим възможностите, за които говорехте одеве. Да имате някой вътре, който да е наясно със ситуацията и да праща доклади като страничен наблюдател. Гледна точка, с каквато досега не сте разполагали. Виждам го като ново ниво в процеса на наблюдение и анализ, до което можем да прибягваме през следващите години.

— В думите ти има основание — кимна доктор Пейдж. — Наистина ли смяташ, че ще внесе съществена разлика?

Той се постара да изглежда напълно спокоен.

— И не само за наблюдаваните обекти. Помислете си за информацията, която ще получите за нас с Тереза, Арис и Рейчъл. Не забравяйте, че ние също сме обекти на изследване. Да изучавате нашите модели на фона на запазени спомени, при това вътре в Езерото и в лабиринта, ще е нещо, което не сте правили досега.

Доктор Пейдж кимаше, докато го слушаше, но не по начин, който би означавал недвусмислено, че е съгласна.

— Може да има и други възможности — приключи той, — но тези според мен са най-важни. — Надяваше се с тези думи да им внуши, че съществуват и други, все още непремислени последствия от идеята му.

— Добре казано, Томас — отбеляза доктор Пейдж. — Сигурно ще се зарадваш, ако ти кажа, че повечето от хората тук са съгласни с теб. — Тя се усмихна, сякаш въпросът й е бил поредното изпитание.

„Добре се справи“ — одобри мислено Тереза.

„Благодаря — отвърна той. — Нов момента трябва да изтърпя попа под мишниците си.“

Събранието продължи още половин час. В края Томас си помисли, че не би могло да протече по-добре. Планът бе обсъден и одобрен.

Пръв в лабиринта щеше да влезе Томас. Тереза щеше да го последва на следващия ден. И двамата със запазени спомени. Рейчъл и Арис щяха да бъдат прехвърлени по същия начин в лабиринта на група Б.‍ Томас получи всичко, което искаше.

А сега го чакаше работа.