Кодът на болестта

25.

226.11.13/1:34

Томас почувства съжаление към Гали в мига, когато той влезе в стаята. Нямаше нищо красиво в това момче — високо и мършаво, с чорлава черна коса и бледа кожа. Имаше грозни и криви зъби, но това не беше толкова необичайно. Томас също не помнеше някога да е ходил на зъболекар.

И въпреки това Гали пробуждаше с нещо състрадание. Заради очите може би. Надзърнеш ли в тях, ще си кажеш, че там вътре нещо се е прекършило — много отдавна.

— Хора, запознайте се с Гали — представи го Миньо. — Гали, това са моите приятели. Някои от вас го познават или поне са го срещали наоколо. Сигурен съм, че ще си паснем.

— Щом казваш — промърмори Нют.

Гали кимна на присъстващите и направи опит да се усмихне. Томас и останалите отвърнаха на поздрава му. След продължително и неловко мълчание Алби попита Томас за какво се чуди този път.

— За това как Гали ще помогне на идиотския план за бягство.

— Нека той ви каже — предложи Миньо и потупа новото момче по рамото.

Гали се покашля.

— Работя отвън, с още няколко момчета. Режем храсталаците, ринем снега, когато мине буря, плевим тревата. Но освен това се занимавам и с поддръжка на електрическата система. Ние сме трима, под ръководството на един мъж на име Чеиз.

— И как ще помогне това? — попита недоверчиво Алби. — Ще изкараш Миньо в гората скрит в количката за боклуци?

Нют се изкиска, но се сепна и се извини.

Гали обаче не се обиди, а само се ухили по-широко.

— Ако някого ще бутат в количка до храстите, това ще съм аз. Миньо ми е длъжник.

— Защо? — учуди се Тереза.

Вместо момчето отговори Миньо:

— Защото това е единственият начин да се получи.

Всички извърнаха очи към Гали в очакване на обяснение.

Всички, освен Чък, който бе заспал на пода.

— Между нас казано, Чейз едва ли е от мозъчният тръст на ЗЛО. — Докато говореше, Гали бе свел поглед. Томас не знаеше как да тълкува думите му. — От няколко седмици подготвям разни неща, които ще помогнат за преодоляване защитните системи на ЗЛО. Всъщност ЗЛО основно разчита на заплахата от побърканяците и на общото състояние на света срещу опитите ни да предприемем нещо. Доста по-трудно е да се проникне в комплекса, отколкото да бъде напуснат.

— И какво, по дяволите, смяташ да правиш, след като най-сетне се озовеш сред ледената пустош на Аляска? — попита Тереза. — Ще наемеш кола или уютно апартаментче край морето?

— Ама вие, хора, май наистина си падате по сарказма — подхвърли Гали. — Да не би да ме смятате за глупак? Само защото не се измъквам навън вечер и не си устройвам купони с крадена храна?

— Гали, успокой се — предупреди го Миньо.

Гали вдигна ръце.

— Те са тези, които се държат като деца.

— Ей! — викна му Алби. — Не ми се дръж като някой всезнайко. Не сме те канили при нас.

— Край, тръгвам си — тросна се Гали и закрачи към вратата. Миньо скочи пред него и опря ръка на гърдите му. Гали спря.

Миньо се огледа.

— Стига, момчета. Поне го изслушайте, ясно? Защо мислите, че чаках месеци, преди да дръпна спусъка? Защото не съм глупав и умея да бъда търпелив. Гали е намерил начин да си общува с един негов братовчед в Канада — живее близо до границата. Използвал е кодовете за достъп на Чейз. Така че наши хора ще ни чакат на няколко мили навътре в гората. Вече са в готовност.

Томас не можеше да повярва на ушите си. Миньо говореше напълно сериозно. Въпреки всичко, с което разполагаха тук и не биха имали във външния свят, той искаше да избяга.

— Защо? — попита Томас. — Кажи ни само това, Миньо — защо? Знаем, че не си глупав, изглежда, Гали също не е. Но защо искате да избягате?

— Защото тук сме затворници — изтъкна Миньо. — Защото ни държат против волята ни. Това ми стига като причина.

— Но никога няма да сте толкова добре отвън — дори наполовина! — почти извика Тереза. — И нима така лесно ще се откажете от възможността да помогнете на света?

За първи път, откакто се запознаха, Миньо ги изгледа така, сякаш всъщност не ги харесва особено.

— Предполагам, че философията ни е различна — обяви той. — Щом не можете да го схванете, значи не можете. Но никой не може да ми отнеме свободата, без дори да ме е питал.

— Съжалявам, ако съм се държал малко грубо — намеси се Гали. — Предполагам, че съм притеснен, задето съм тук с вас. Но повярвайте ми, хора, планът ми е напълно изпълним. — Той огледа бавно присъстващите и добави: — Някой ще дойде ли с нас?

— Кога? — попита Нют, нарушавайки настъпилата тишина.

Миньо и Гали отговориха едновременно.

— Утре вечер.