Кодът на болестта

47.

231.05.05/3:42

Деветнайсет от общо сто трийсет и двамата лекари, психолози, учени, техници, сестри и други служители вътре в комплекса на ЗЛО бяха заразени. Всички ръководни кадри от кръга на Андерсън. Нищо чудно, че бяха участвали в заговор, за да го запазят в тайна от останалите.

Доктор Пейдж върна Томас и Тереза по стаите им и ги заключи, обяснявайки по пътя, че ще трябва да задейства протокола за Пречистването и да се увери, че всичко се движи според плана. Обеща им да се появи скоро. Върна се след два часа, като водеше със себе си Рейчъл и Арис. След като ги въведе в стаята, постави на пода четири натъпкани раници.

— За какво са? — попита Тереза.

— Всичко ще обясня — увери я докторката. — Днес ще имам отчаяна нужда от вас четиримата.

Томас кимна на приятелите си и те му отвърнаха. Арис изглеждаше пораснал, лицето му бе смръщено от тревога. Рейчъл бе подстригала още по-късо косата си и в черните й очи се долавяше печал. Но се държеше уверено и нещо в присъствието на двамата внушаваше на Томас спокойствие.

Доктор Пейдж не показваше никакви признаци на умора. Беше поела нещата в свои ръце с видимо удоволствие.

— Ето какво установиха моите хора — започна тя. — Андерсън е скрил всички заразени в сектор Д и съдейки по състоянието им, някои от тях са в доста напреднал стадий на болестта. Това обяснява защо не ги виждахме от известно време. Накарах да заключат цялата тази част на комплекса. Проверих отново медицинските резултати от вчерашните изследвания. Освен Андерсън, който още е в кабинета си, и Рандал, който е някъде отвън, всички останали заразени са изолирани. Служителите извън сектор Д са чисти. — Тя спря да си поеме дъх. Но не бива да губим нито миг. Трябва да се отървем от тези хора, и то колкото се може по-скоро. Имам няколко смели пазачи, които са готови да рискуват, но не мога да си позволя да губя повече хора. Ето къде идва вашият ред.

Тя млъкна, оставяйки думите да увиснат във въздуха за повече тежест, и едва тогава смисълът им проникна в съзнанието на Томас със силата на светкавица.

— Искате да…

Тя кимна с неразгадаемо изражение.

— Вие притежавате имунитет и сте най-възрастни и най-опитни от всички деца, които не са в лабиринта. Изправени сме срещу хора, които са много болни и много слаби. И което е по-важно — те всички сега спят, което означава, че трябва да действаме незабавно. Тези раници съдържат спринцовки, заредени с разтвор, който е бил приготвен за тази задача — достатъчно е само да се забият в шията и работата е свършена. Не би трябвало да имате проблеми.

Томас усети, че коленете му омекват, и приседна на пода, за да го скрие. Арис пръв произнесе думите, които никой от тях не смееше да изрече.

— Значи… искате да ги убием всичките?

— Те и без това ще умрат — обади се неочаквано Тереза и Томас неволно потръпна от решителността в гласа й.

— Чакайте, чакайте. — Той вдигна ръце и се изправи. Погледна Тереза, чудейки се дали това е някакъв начин да се освободи от чувството за вина, или наистина кожата й е загрубяла в последно време. — Трябва да обмислим всичко внимателно.

— Не, Том — тросна се Тереза. — Или ще го направим сега, или малко по-късно ще умрат всички.

Томас се отпусна на пода, озъртайки се слепешката със замъглен поглед. Не знаеше какво да й каже. Тя отказваше да общува с него телепатично. Можеше само да я гледа втрещено.

— Съжалявам — чу гласа й, този път поомекнал. — Съжалявам, Том. Наистина. Но аз просто… Зная, че всичко това е ужасно, но ще е по-лесно, ако просто го приемем и изпълним замисъла докрай.

— Тя с права — намеси се доктор Пейдж. — Вие четиримата скоро ще бъдете големи. Можете да се справите. Знаем точно къде се намират заразените достатъчно е да влезете във всяка от стаите и да ги инжектирате. — Тя посочи раниците. — Вътре има пистолети и дори гранатомети, ако ви потрябват. Но искам да ме чуете добре. Само ако наистина ви потрябват. Мисля, че ще успеете да го направите, докато спят. Ще разположа постове наблизо въпреки риска от предаване на заразата, в случай че нещо се обърка.

Известно време в помещението цареше тишина. Доктор Пейдж им бе оставила няколко минути, за да го обмислят.

— Бройте ме — рече първа Тереза.

— Мен също — добави Арис.

— Целта оправдава средствата — промълви горчиво Рейчъл.

— Трябва да го направят официално мото на ЗЛО. „Целта оправдава средствата.“ Но и аз ще участвам.

— Това е тъжната равносметка, нали? — попита Арис. Ако можеш да спасиш милиарди, като убиеш милиони, не трябва ли да го направиш? Говоря хипотетично, нали ме разбирате? Ако наистина се изправиш пред подобна възможност и откажеш, това не означава ли, че си съпричастен в смъртта на милиардите? Предпочитам да убия един милион, вместо един милиард.

Томас спря върху него объркания си поглед. Струваше му се, че светът е започнал да се върти в обратна посока.

Доктор Пейдж кимна на тримата, приели предложението й.

— Томас? — попита тя.

Той не отговори. Беше увесил глава.

— Том? — повика го Тереза. — Нужен си ми. Нужен си на всички ни. Моля те.

Не се чувстваше добре. Не се чувстваше никак добре. Мислите му се блъскаха отчаяно, докато търсеше най-верните думи. Знаеше, че те ще направят това, което доктор Пейдж иска от тях. Бяха стигнали твърде далече, за да се връщат обратно. Имаха приятели в лабиринта, трябваше да мислят и за Чък, за цял един свят. И той щеше да участва. В Пречистването. Трябваше да бъде направено. Щеше му се да каже нещо умно, нещо задълбочено, нещо, което да ги свърже, преди да се заемат с ужасната задача. Но вместо това произнесе:

— Гадна работа.