Кодът на болестта

46.

231.05.05/12:33

Доктор Пейдж крачеше с уверена стъпка по коридора, напълно различна от жената, която Томас познаваше досега. Сякаш се бе загърнала с някаква невидима мантия на отговорността и я носеше с изправени рамене. Томас внезапно се изпълни с вяра в способностите й да се справи с положението.

— В следващите двайсет и четири часа трябва да свършим всичко — подхвърли тя през рамо. — Разполагам с достатъчно сигурни хора в службата, а вие може да разчитате на Арис и Рейчъл.

— Къде отиваме? — попита Тереза. — Какво е Пречистването?

Доктор Пейдж спря при асансьора и натисна копчето за повикване. Вратата се отвори, те пристъпиха в кабината и поеха нагоре.

— Първо, най-важното. В края на всеки ден ЗЛО изисква да се направят задължителни кръвни изследвания на всички служители. Никога не сме подценявали необходимостта да следим за зараза. Но през последните няколко месеца забелязах странни неща — като че ли се наслагваше невидим слой от подозрителност — и после открих, че някой е прониквал в медицинските ни картони. Председателят Андерсън тогава реши всички резултати да отиват право при него, преди да се препращат в медицинската служба. И така аз получавах доклада всяка вечер и нито един от нашите служители не показваше положителна реакция. Но това е според доклада, който пристига през председателя.

Асансьорът спря, чу се познатият сигнал и вратата се отвори. Томас и Тереза последваха доктор Пейдж в нов коридор.

— Само че напоследък започнах да забелязвам симптоми — продължи тя. — Дори председателят има признаци на инфекция. Та затова съм сигурна, че нашият любим водач променя данните от доклада. Снощи видях Рандал на мониторите на медицинската служба. Той е много болен. И напълно вероятно не е единственият.

Доктор Пейдж спря пред врата, която Томас бе виждал само веднъж досега. Когато го поканиха да се срещне със самия председател.

— Но защо ние не забелязахме нищо? — попита Тереза. — Освен Рандал, имам предвид. Не видяхме други болни хора.

Доктор Пейдж кимна, сякаш очакваше въпроса.

— Може би за някои е още рано. А други успяват да се прикрият. Но случаят с Рандал ме накара да се замисля колко сериозно е положението. Ако резултатите са били фалшифицирани, както допускам, наложително е да активирам плана за безопасност, за да може оцелелите и здравите да довършат работата. Налага се да поема властта. Още тази нощ.

Томас не можеше да повярва колко бързо се променя обстановката. Никога не бе виждал доктор Пейдж толкова мрачна и решителна.

— Първо, трябва да открием истинските данни за кръвните изследвания. Да намерим оригиналния доклад, не подправения. Да разберем кой е болен и кой не е. А след това ще се справим с проблема.

Томас се опитваше да се пребори с лавината неочаквана информация.

— Но как ще влезем в кабинета му? Няма ли да ни засече охраната?

Тя се усмихна, сякаш слънчев лъч проби облаците.

— На кой от двата въпроса да отговоря първо?

— На втория — обади се Тереза. — Охраната.

Доктор Пейдж кимна.

— Да кажем, че има някои хора — немалко, — които ми дължат услуги. Че всички се боят да не се разболеят и разчитат на нас, за да гарантираме здравето им. Рамирес дълбоко вярва, че аз съм единствената, която може да доведе нещата докрай — до откриването на лека. Тъжната истина е, че времето на председателя Андерсън да управлява ЗЛО е изтекло.

Томас не знаеше какво да мисли.

— Ами… този кабинет. Как ще проникнем, без Андерсън да разбере?

По някое време усмивката на доктор Пейдж бе изчезнала напълно.

— О, той ще разбере. Всъщност, в момента е вътре. Ще влизаме ли? — Тя бръкна в джоба си, извади хирургическа маска и я постави на лицето си. — Предполагам, че вие двамата нямате нужда? — Очите й изглеждаха засмени. Доктор Пейдж отключи вратата и пристъпи в кабинета на председателя. Имаше второ помещение зад първото, нещо като място за отдих и частни срещи. Откриха Андерсън там, заспал, завит с одеяло. Беше увиснал заплашително от ръба на кушетката.

— Откъде знаехте? — попита шепнешком Тереза толкова тихо, че Томас едва я чу.

Доктор Пейдж им даде знак да се върнат в предната стая и затвори безшумно вратата зад себе си.

— Не можете да си представите какви предпазни мерки взех, за да не се заразя — рече тя иззад маската. — Крайни мерки. Нося тази маска почти двайсет и четири часа в денонощието, особено когато съм в помещение с потенциално заразни субекти. Мия ръце и лице на всеки половин час. Сама си приготвям храната… — Тя сведе очи към ръцете си. — Но разбира се, налагаше се да поемам известни рискове. Всеки ден. Ако не го правех, какъв доктор бих била?

— Но какво ще правите с… него? — Тереза посочи вратата, зад която спеше Андерсън.

— Той е една от причините да бъда толкова предпазлива. От няколко месеца го посещавам тук веднъж седмично. Между нас се появи нещо като… приятелство. Още преди да забележа… Разговаряхме дълги часове. За предишния живот, за ЗЛО, за прогреса в нашата работа. Председателят отдавна престана да заключва вратата. Но това, което искам да кажа, е, че през това време той се промени.

— Кой друг може да е заразен? — попита Тереза.

— Скоро ще разберем — ако не е унищожил официалните данни. — Тя отиде до бюрото на председателя — отгоре бяха разпръснати фотографии на близките му — и включи монитора. — Той е мнителен човек, но не проявява голяма изобретателност, когато става въпрос за пароли.

Усмихна се и пръстите й забарабаниха по клавиатурата. Стаята се изпълни със синкаво сияние от екрана.

— Няма да ни отнеме много… — промърмори замислено.

Томас изведнъж бе споходен от нова мисъл — ами ако не е муни, както всички твърдят? Веднъж вече го бяха налягали подобни опасения, но наистина досега не се беше разболял. За миг пред погледа му се мярна кошмарното видение на ямата.

Доктор Пейдж успешно преодоля няколко защити в компютъра на председателя и най-сетне на екрана се появи списък на всички служители от ЗЛО — от работниците в столовата, до лекарите и психолозите. И до децата. Тя прелисти няколко страници, откри графата за администрацията, цъкна върху нея и лицето на председателя Андерсън грейна на монитора. Сияещата му усмивка нямаше нищо общо със сегашното му състояние. Доктор Пейдж се зарови в данните и скоро откри резултата от кръвните проби от предния ден. Макар че вече предусещаше какъв ще бъде, когато Томас забеляза, че цифрите премигват в червено, по тялото му пробягаха тръпки.

Председателят Андерсън беше заразен с изблика.

И както се оказа, още неколцина от служителите на ЗЛО.