Дни на кръв и звездна светлина

9. ЗЪБИ

– Ей, Зузе!

– Ммм? – Зузана седеше на пода пред опряно до стола огледало и рисуваше розови точки по бузите си, затова мина известно време, преди да вдигне очи. Когато погледна, видя Мик да я наблюдава с оная лека бръчица на загриженост, която от време на време се появяваше между веждите му. Прелестна бръчица. – Какво има? – попита тя.

Той върна поглед върху екрана на телевизора пред себе си. Намираха се в апартамента, който той споделяше с още двама музиканти; в апартамента на Кару, където живееше през повечето време Зузана – медийният цирк най-накрая беше поутихнал – нямаше телевизор, а двамата обикновено нощуваха там. Мик ядеше мюсли от една купа и преглеждаше новините, докато Зузана се приготви за представлението си за деня.

Макар то да им беше донесло цяла торба пари, Зузана все повече се изнервяше от цялата тази работа. Проблемът с куклените представления е, че трябва да ги повтаряш отново и отново, а това изисква качества, каквито тя не притежаваше. Лесно се отегчаваше. Не и от Мик обаче.

– Какво толкова има в теб? – беше го попитала наскоро. – Аз никога не съм харесвала хората, освен в минимални дози, но никога не ми омръзва да бъда с теб.

– Дължи се на моята свръхсила – отвърна той. – Изключително мощна да-си-с-мен-овост.

Той пак откъсна поглед от телевизора и бръчката на загриженост стана още по-дълбока.

– Кару колекционираше зъби, нали?

– Хм, ами да – отвърна разсеяно Зузана. Точно в този момент си търсеше изкуствените мигли. – Събираше ги за Бримстоун.

– Какви зъби точно?

– Всякакви. Защо?

– Аха.

Аха? Мик пак се втренчи в екрана, а Зузана внезапно застана нащрек.

– Защо? – попита тя отново и се надигна от пода.

Посягайки към дистанционното, за да включи звука, Мик каза:

– Трябва да видиш това.