Разнищи ме

Осма глава

Касъл стои като чучело.

Долната му челюст е увиснала. Ръцете му са отпуснати край тялото, очите му са опулени от тревога, изумление и късче уплаха и макар да мърда устни, като че ли не успява да произведе звук.

Имам чувството, че моментът е подходящ да скоча от някоя висока скала.

Кенджи докосва ръката ми и аз се обръщам към него, осъзнавайки, че съм вкаменена. Откога чакам той, Адам и Касъл да се досетят, че е грешка да се държат мило с мен, че всичко ще завърши зле, че не заслужавам добрината им, че съм просто инструмент, оръжие, прикрит убиец.

Той поема десния ми юмрук в дланта си с такава нежност. Внимава да не докосне кожата ми, изхлузвайки разкъсаната кожена ръкавица, и вдишва рязко при вида на кокалчетата ми. Плътта по тях е съдрана и окървавена и не мога да движа пръстите си.

Осъзнавам, че агонизирам.

Примигвам и рой звезди избухват пред очите ми, и нов вид мъчение връхлита крайниците ми така стремглаво, че не мога да говоря.

Простенвам

и

светът

и з ч е з в а.