Разнищи ме

Осемнайсета глава

Изглеждаме като бездомници.

Следователно изглеждаме като цивилни граждани.

Преместили сме се от класната стая в коридора и носим сходно облекло — дрипаво, сивкаво, опърпано. Всички донагласяват маскировката си в движение, Уинстън сваля пластмасовите си очила и ги пъхва в сакото си, след което закопчава якето си. Вдига яката чак до брадичката си и се сгушва в нея. Лили, едно от другите момичета, увива дебел шал около устата си и слага качулката на палтото си. Виждам как Кенджи си нахлузва чифт ръкавици и дооправя тъмнозеления си панталон така, че да скрие по-добре пистолета, пъхнат под колана му.

Брендън се промъква до мен.

Изважда кепе от джоба си и го нахлупва на главата си, после закопчава якето си догоре. Черният плат на шапката му подчертава по стряскащ начин синьото на очите му, прави го още по-ярко, още по-пронизително. Той ме хваща да го гледам и ми праща усмивка. После ми хвърля чифт стари ръкавици с 2 размера по-големи от моя и се навежда да стегне връзките на кубинките си.

Поемам си малка глътка въздух.

Старая се да съсредоточа всичката си енергия в сегашния момент и предстоящата задача. Казвам си да не мисля за Адам, да не се чудя какво ли прави, или дали се възстановява, или как се чувства. Умолявам се да не задържам мислите си на последните ни няколко мига заедно, на допира му, на прегръдката му, на устните му и ръцете му и учестеното му дишане…

Провалям се.

Не мога да не мисля за това как вечно се опитва да ме предпази, как едва не загуби живота си заради това. Още от самото начало ме защитава, бди над мен, без да осъзнае, че аз съм била най-голямата заплаха. Най-голямата опасност. Има прекалено високо мнение за мен, незаслужено ме издига на пиедестал. Навярно не би му хрумнало дори, че вече познавам способностите си. Знам, че ако пожелая, мога да нараня всеки.

Вече знам.

Знам, че мога да прекърша Касъл надве. Знам, че мога да разбия главата на Кенджи в някоя стена. Знам, че мога да разцепя Земята. Знам, че мога да принуждавам хората да правят разни неща. Лоши неща. Болезнени неща. И това не ме кара да се чувствам по-добре. Не ме кара да се чувствам самоуверена и всемогъща.

Кара ме да се чувствам зле.

Но определено нямам нужда от нечия закрила. Нямам нужда някой да се тревожи за мен или да ме мисли, или да рискува да се влюби в мен. Аз съм неуравновесена. Всички трябва да ме избягват. Хората с право се страхуват от мен.

Така е редно.

— Здрасти. — Кенджи спира до мен, хваща лакътя ми. — Готова ли си?

Кимвам. Усмихвам му се леко.

Дрехите на гърба ми са взети назаем. Картата, висяща от врата ми, скрита под униформата ми, е чисто нова. Днес ми издадоха фалшива регистрационна карта, служеща като доказателство, че работя и живея в някой от комплексите на Възобновителите, че съм вписана като гражданин, обитаващ регулираната от тях територия. Всеки законен гражданин си има такава. На мен така и не ми бяха издали досега, понеже живеех в психиатрична клиника; хора като мен нямаха нужда от карта. Даже ми се струва, че очакваха просто да си умра там. Документи за самоличност не бяха нужни.

Но тази регистрационна карта е различна.

Не всички в Пункт Омега получават фалшива карта. Оказва се, че били доста трудни за фалшифициране. Представляват тънки правоъгълничета от изключително рядък вид титан с лазерна гравюра на баркод и биографични данни за собственика ѝ, освен това имат вградено проследяващо устройство, отчитащо местонахождението на гражданина.

— Регистрационните карти съдържат информация за всичко — обяснил ни беше Касъл. — Нужни са ви, за да влизате и излизате от комплексите, да влизате и излизате от работните си места. На гражданите се плаща с В-долари; заплатите се формулират с помощта на сложни алгоритми, изчисляващи трудността на професиите им и работните им часове, те определят цената на труда им. Електронната валута се изплаща автоматично на седмични вноски, постъпващи в чипа на регистрационните карти. В-доларите могат да бъдат заменяни за храна и други стоки от първа необходимост в Продоволствените центрове. Загубите ли регистрационната си карта — предупредил ни беше Касъл, — загубили сте препитанието си, спестяванията си, гражданския си статут. Ако ви спре войник и поиска документ за самоличност — беше продължил Касъл, — трябва да му представите регистрационната си карта. Не я ли представите, последствията са… неприятни. Граждани без карта се считат за заплаха за Възобновителите. Автоматично се приема, че умишлено отхвърлят закона, и това ги обуславя като подозрителни субекти. Всяка проява на неотзивчивост, дори простият бунт срещу това постоянно да сте под лупата на управляващите, ви прави привърженик на отцепническите групировки. А това ви превръща в заплаха. Заплаха — казал беше Касъл, — която Възобновителите ще премахнат, без да им мигне окото. Затова — продължил беше, поемайки си дълбока глътка въздух, — в никакъв случай не бива да губите регистрационната си карта. Нашите фалшификати не са снабдени с проследяващото устройство, нито с чипа за В-доларите, защото нито разполагаме с подобни технологии, нито имаме нужда от тях. Но! Това не ги прави по-маловажни, макар и само за заблуда на противника. И въпреки че за законните граждани на територията на Възобновителите регистрационните карти са част от доживотната им присъда, в Пункт Омега те се считат за привилегия. Затова ще се грижите за тях подобаващо.

Привилегия.

Сред многото неща, които научих от тазсутрешната среща, беше и това, че карти се дават само на хората, изпълняващи мисии извън Пункт Омега. Всички в стаята бяха внимателно подбраният елит на движението, най-силните, най-обещаващите кадри. Кенджи беше поел голям риск, канейки ме сред тях. Явно така ми демонстрираше, че ми има доверие. Въпреки всичко случило се, той показваше както на мен, така и на всички останали, че съм добре дошла тук. Което обяснява защо Уинстън и Брендън говореха така открито пред мен. Защото вярват в системата на Пункт Омега. И вярват на Кенджи.

Вече съм една от тях.

И каква ще е първата ми задача като официален член?

Да се превърна в крадец.