Ужас

62. Крозиър

На морското дъно Седна решава дали да изпрати тюлена на повърхността, за да могат другите животни и Истинските хора да ловуват, но в крайна сметка тюленът сам решава дали да им позволи да го убият или не.

И в крайна сметка тюленът е само един.

Тюлените приличат на Истинските хора по това, че имат две души — душата на живота, която умира заедно с тялото, и вечната душа, която напуска тялото в момента на смъртта. Първата душа, тарник, се крие в тюлена като малко мехурче от въздух и кръв и може да бъде открита от ловеца в червата му. Тя има формата на самия тюлен, само че е много по-малка.

Когато тюленът умре, вечната му душа го напуска и се завръща в същия си, неизменен вид в някое тюленче, потомък на тюлена, който е решил да позволи да го убият и изядат.

Истинските хора знаят, че през живота си ловецът ще улавя и убива много пъти един и същи тюлен, морж, мечка или птица.

Точно същото нещо се случва и с вечната душа на всеки представител на племето на Истинските хора, когато душата на живота му умре заедно с тялото. Инуа — вечната душа — запазила всичките и спомени и умения, само че скрити, се преселва в момче или момиче от рода на умрелия човек. Това е една от причините Истинските хора никога да не наказват децата си, колкото и непослушни или дори дръзки да растат. Освен детската душа в тялото на детето живее и инуа на възрастен — баща, чичо, дядо, прадядо, майка, леля, баба или прабаба, притежаваща цялата мъдрост на ловец, вожд или шаман, — която не трябва да бъде порицавана.

Тюленът не се предлага на първия срещнат ловец от племето на Истинските хора. Ловецът трябва да го спечели не само благодарение на своята хитрост, ловкост и умения, а чрез своята смелост и качествата на своята инуа.

Тези инуа — духовете на Истинските хора, тюлените, моржовете, мечките, елените, птиците, китовете — са съществували като духове още преди появата на Земята, а тя е много стара.

През първия период от историята на вселената Земята е представлявала плаващ диск под небе, поддържано от четири колони. Под Земята се намирало тъмно място, обитавано от духовете (където повечето от тях живеят и до днес). Тази ранна Земя се намирала под вода през повечето време и не била населена от човешки същества — нито Истински хора, нито други — докато изпод хълмовете й не изпълзели двама души, Акулуджууси и Уманиртук. Тези двамата станали първите от племето на Истинските хора.

През тази епоха нямало нито звезди, нито луна, нито слънце и тези първи двама мъже и техните потомци трябвало да живеят и ловуват в пълен мрак. Тъй като тогава нямало шамани, които да ръководят действията на Истинските хора, първите човешки същества имали много малко сили и ловували само най-дребните животни — зайци, бели яребици, някой друг гарван — и не умеели да живеят правилно. Единственото украшение, което рядко носели, бил ангуак, амулет от черупката на морски таралеж.

В онези най-ранни времена към двамата мъже на Земята се присъединили и жените (те излезли от глетчерите, както мъжете излезли от земните недра), но били безплодни и прекарвали времето си в бродене по брега, взиране в морето или копаене на земята в търсене на деца.

Вторият цикъл на вселената настъпил след дълга и ожесточена борба между една лисица и един гарван. Тогава се появили сезоните, а след това животът и смъртта; скоро след появата на сезоните започнала новата епоха, в която преходната душа на човешките същества започнала да умира заедно с тялото, а вечната инуа започнала своето преселение.

Шаманите научили някои от тайните на космическия порядък и започнали да учат Истинските хора как да живеят правилно — да създават закони, които забраняват кръвосмешението, брака извън рода, убийството и други постъпки, които нарушават Реда на нещата. Шаманите можели да надникват в миналото, дори във времето преди Акулуджууси и Уманиртук да изпълзят от земните недра, и започнали да обясняват на човешките същества произхода на великите души на вселената — инуат — като Душата на Луната, или за Наарюк, душата на самото съзнание, или за Силя, Душата на въздуха, най-могъщата от всички древни стихии; точно Силя създава жизнената енергия, която вдъхва във всички неща по света, и изразява гнева си чрез виелиците и снежните бури.

По това време Истинските хора научили за Седна, която е известна по другите студени краища като Уинигумайтук или Нуляюк. Шаманите обяснили, че всички човешки същества — Истинските хора, червенокожите туземци, които живеели далеч на юг от Истинските хора, иджирай духовете на елени и дори бледоликите хора, които се появили много по-късно — са се родили след съвкуплението на Седна-Уинигумайтук-Нуляюк с куче. Затова на кучетата им е позволено да имат имена, души на имената и дори да приемат частица от инуа на своя господар.

Инуа на луната, Анингат, встъпил в кръвосмесителна връзка със своята сестра Сикник, инуа на слънцето, и се държал много жестоко с нея. Жената на Анингат, Улилярнак, обичала да изкормва жертвите си — животни или Истински хора — и толкова мразела намесата на шаманите в духовните дела, че за наказание ги накарала да се смеят неудържимо. И до днес шаманите често са връхлитани от пристъпи на неконтролируем смях, от който често умират.

Истинските хора знаят много неща за тези три най-могъщи души във вселената — всепроникващата Душа на Въздуха, Душата на Морето, владееща всички животни, които живеят в морето или се хранят с даровете на морето, и последния член на тази триада, Душата на Луната, — но тези три първоначални инуат са твърде могъщи, за да обръщат внимание на Истинските хора (или на които и да е други човешки същества), тъй като тези върховни инуат са толкова над останалите души, колкото тези души са над човешките същества, затова Истинските хора не се прекланят пред тази триада. Шаманите рядко се опитват да се свържат с тези най-могъщи души — такива като Седна — и се задоволяват с това да забраняват на Истинските хора да нарушават различни табута, които биха разгневили Душата на Морето, Душата на Луната или Душата на Въздуха.

Но постепенно, със смяната на много поколения, шаманите — известни сред Истинските хора като ангакуит — научавали все повече тайни на скритата вселена и на по-нисшите инуат. За много векове някои от шаманите се сдобили с онзи дар, който баба Мойра наричаше ясновидска дарба — прозрение. Истинските хора наричат този дар кауманик или ангакуа, в зависимост от това в какъв образ се проявява. Също както човешките същества някога опитомили своите братя по душа, вълците, превръщайки ги в кучета, които да споделят инуа на своите господари, така и ангакуит, който умее да чува чуждите мисли и да предава своите мисли на другите, се учи как да укротява, опитомява и подчинява на своята власт по-малките души, които му се явяват. Тези души помощници се наричат туурнгайт и не само помагат на шаманите да виждат в незримия свят на душите и далечното минало, предшестващо появата на човешките същества, но им позволяват и да надникват в умовете на други човешки същества, за да научават за грешките, допуснати от Истинските хора, които нарушават естествения ред във вселената. Душите помощници туурнгайт помагат на шаманите да възстановят реда и баланса. Те учат ангакуит на своя език, езика на нисшите души, който се нарича ириналютит, за да могат шаманите да се обръщат директно към своите собствени предци и към по-могъщите сили инуат във вселената.

Когато шаманите овладели езика ириналютит на своите помощници туурнгайт, те получили способността да помагат на хората да признават своите грешки, както и да лекуват болести и да въвеждат ред в хаоса, който представляват човешките дела, като по този начин възстановяват реда в самия свят. Тази система от правила и табута, предадена от шаманите на останалите, била толкова сложна, колкото са и фигурите, които жените от народа на Истинските хора създават и до днес от опънатите между пръстите им вървички.

Шаманите изпълнявали и ролята на защитници.

Някои малки зли духове скитат сред Истинските хора, преследват ги и им носят лошо време, но шаманите се научили как да създават и освещават свещени ножове, с които да убиват тези тупилайт.

За да спират самите снежни бури, ангакуит открили и започнали да предават от поколение на поколение специални криви ножове, които могат да прережат силагисактук, артерията на вятъра.

Шаманите умеят също така да летят и да служат като посредници между Истинските хора и духовете, но освен това могат — и това се случва твърде често — да злоупотребяват със своите способности и да причиняват вреди на човешките същества, използвайки илисийксиник, могъщи заклинания, които пробуждат у хората завист, съперничество и дори омраза, която принуждава Истинския човек да убива останалите без причина. Често шаманът губи власт над своите помощници туурнгайт и когато това се случи, ако не се поправи бързо, този неумел шаман става като една огромна метална скала, привличаща летните мълнии, и на Истинските хора не им остава нищо друго, освен да завържат шамана и да го изоставят или да го убият, като му отрежат главата, и след това я съхраняват далеч от тялото, за да не може той да се съживи и да се впусне да ги преследва.

Повечето шамани, които притежават поне малко сила, могат да летят, да лекуват хора, семейства и цели села (всъщност те просто помагат на хората сами да се изцелят, като възстановят душевната си хармония, след като признаят грешките си), да напускат телата си, за да се издигнат до луната или да пътуват до морското дъно (обитавано от инуат, най-могъщите от душите) и — след съответните шамански заклинания, произнесени на езика ириналютит, напеви и биене на тъпани — се превръщат в животни като бялата мечка.

Докато повечето духове, които не обитават тела, са доволни от пребиваването си долу в духовния свят, зад пределите му живеят същества, които носят в себе си инуа на чудовища.

Някои от най-малките чудовища се наричат тупилек и всъщност са били създадени от хора, наречени илиситук, преди стотици и хиляди години. Тези илиситук не са шамани, а по-скоро зли старци и старици, които са овладели значителна шаманска сила, но я използват за занимания с магия вместо за изцеление на хората.

Всички човешки същества, особено Истинските хора, живеят, като се хранят с души — и те го знаят много добре. Какво е ловът, ако не стремеж на една душа да намери друга душа и да я принуди напълно да се подчини чрез смъртта? Когато един тюлен например се съгласи да бъде убит от ловец, този ловец трябва да окаже почит на инуа на тюлена, който е позволил да бъде убит, като му даде малка церемониална глътка вода — тъй като тюленът е водно същество, — след като го убие, но преди да го изяде. За тази цел някои от ловците на Истинските хора носят със себе си малки чашки с дълги дръжки, но най-старите и опитни ловци продължават да предават водата от собствените си уста в устата на мъртвия тюлен.

Ние всички сме душеядци.

Ала злите старци и старици илиситук били похитители на души. С помощта на своите заклинания те подчинявали на своята воля ловци, които често отвеждали семействата си от селото, за да живеят — и умрат — далеч върху морския лед или в планините на острова. Потомците на тези жертви на похитителите на души се наричали куивиток и били много по-свирепи от хората.

Когато членовете са семействата и жителите на селата започнали да подозират старите илиситук в тъмни дела, магьосниците често създавали малки злобни животни — тупилек, — които преследвали, наранявали или убивали враговете им. Първоначално тупилек представлявали малки неодушевени предмети с размера на скъпоценен камък, но когато оживявали с помощта на магията на илиситук, те можели да израснат до каквито размери пожелаят и да приемат най-ужасни, неописуеми форми. Но тъй като на дневна светлина жертвите можели с лекота да забележат подобни чудовища и да избягат, потайните тупилек предпочитали да приемат облика на обикновени живи същества — моржове например или бели мечки. Тогава нищо неподозиращият ловец, прокълнат от зъл илиситук, се превръщал от преследвач в преследван. Човешките същества рядко успявали да се спасят от кръвожадните тупилек, изпратени да извършат убийство.

В наши дни на света са останали много малко зли стари магьосници илиситук. Една от причините за това е, че ако тупилек не успявали да убият набелязаната жертва — ако се намесел някой шаман или ако ловецът бил толкова умен и ловък, че успявал да се спаси със собствени сили, — тупилек неизменно се връщали и убивали своя създател. Един по един старите илиситук ставали жертви на собствените си ужасяващи творения.

Но преди хиляди години настъпил момент, когато Седна, Душата на Морето, се изпълнила с гняв срещу своите родствени души, Душата на Въздуха и Душата на Луната.

За да ги убие — двете останали части на триадата, съставящи основните сили във вселената, — Седна създала свой собствен тупилек.

Тази одушевена машина за убийства била толкова ужасна, че получила свое собствено име-душа и се превърнала в същество, наречено Туунбак.

Туунбак можел свободно да преминава между света на духовете и земния свят на човешките същества и можел да приема каквато форма пожелае. И всяка една била толкова ужасна, че дори безплътните души не можели да го погледнат, без да полудеят. Силата му — съсредоточена от Седна единствено върху целта да разрушава и убива — сама по себе си представлявала ужас в най-чистия му вид. Освен това Седна била надарила своя Туунбак със способността да командва икситкусиктюк, безбройни по-малки зли духове.

В схватка един срещу един Туунбак можел да убие и Душата на Луната, и Силя, Душата на Въздуха.

Но Туунбак, който бил ужасен във всяко едно отношение, не бил толкова прикрит колкото малките тупилек.

Силя, Душата на Въздуха, чиято енергия изпълва вселената, почувствала смъртоносното му присъствие, докато я преследвал в света на духовете. Осъзнавайки, че Туунбак може да я убие и разбирайки, че ако бъде унищожена, вселената отново ще изпадне в хаос, Силя призовала Душата на Луната да й помогне да победи създанието.

Душата на Луната нямал желание да й помага. Нито пък се интересувал от съдбата на вселената.

Тогава Силя се обърнала с молба за помощ към Наарюк, Душата на Съзнанието и един от най-старите висши духове инуа (който, както и самата Силя, се появил преди много време, когато космическият хаос се отделил от малкото, но растящо зелено стъбло на реда).

Наарюк се съгласил.

В битка, която продължила десет хилядолетия и която оставила кратери, разкъсвания и вакуум в тъканта на самия свят на духовете, Силя и Наарюк отбили атаката на ужасния Туунбак.

Както всички тупилек, които не успявали да изпълнят поставената пред тях задача, Туунбак се върнал, за да убие създателя си… Седна.

Но Седна, която си била научила урока по трудния начин, още преди предателството, извършено от баща й в далечното минало, прекрасно разбирала опасността, която Туунбак представлявал за нея, още преди да създаде чудовището, затова сега, с помощта на заклинания, произнесени на езика ириналютит, тя задействала тайната слабост, която била вградила в своето творение.

Туунбак веднага бил пренесен на повърхността на Земята и завинаги бил лишен от способността да се завръща в света на духовете или на морското дъно и да се превръща в безплътен дух. Седна вече не била заплашена.

От друга страна, Земята и всичките й обитатели се оказали в опасност.

Седна прогонила Туунбак в най-студената и пустинна част на гъсто населената Земя — вечно замръзналия район край северния полюс. Тя избрала този отдалечен северен край, а не някоя друга далечна студена местност, защото само на север, който много божества инуат смятали за център на Земята, живеели шамани, които имали някакъв опит в противопоставянето на разгневени зли духове.

Туунбак, лишен от чудовищната си безплътна форма, но все така чудовищен по своята същност, скоро променил облика си — както правят всички тупилек — в най-страховитото живо същество, което може да се намери на Земята. Той избрал формата и същността на най-умния, най-безшумен, най-смъртоносен хищник на Земята — полярната бяла мечка, — но с размерите и коварството си превъзхождал обикновената мечка така, както тя превъзхожда някое от кучетата на Истинските хора. Туунбак убивал и изяждал свирепите бели мечки — поглъщайки душите им — със същата лекота, с която Истинските хора ловят бели яребици.

Колкото по-сложна е инуа на живото същество, толкова по-вкусна е тя за хищника, поглъщащ души. Скоро Туунбак разбрал, че повече му харесва да яде хора, отколкото нанук, мечките; че му харесва повече да поглъща човешки души вместо душите на моржове и дори повече от големите, нежни и разумни инуа на косатките.

Поколения наред Туунбак поглъщал човешки същества. Обширни територии от снежния север, които някога били осеяни със села, морските простори, сред които някога плавали големи флотилии от каяци, и защитените от ветрове долини, в които отеквал смехът на хиляди Истински хора, скоро били изоставени от човешките същества, които побягнали на юг.

Ала от Туунбак няма спасение. Сътвореният от Седна тупилек превъзхождал всяко човешко същество по скоростта си на плуване и бягане, по своята съобразителност и физическа сила. Той наредил на злите духове икситкусиктюк да преместят глетчерите по-далеч на юг и да ги накарат да преследват хората, които избягали в покритите със зеленина земи, за да може Туунбак със своята бяла козина да се чувства удобно и сигурно в студа, продължавайки да поглъща човешките души.

От селата на Истинските хора били изпратени стотици ловци, за да убият създанието, и никой от тях не се върнал жив. Понякога Туунбак се подигравал на семействата на мъртвите ловци, като им връщал части от телата — понякога оставял главите, ръцете, краката и торсовете на няколко ловци в една обща купчина, за да не могат роднините им дори да проведат погребална церемония.

Изглеждало, че чудовищният душеядец на Седна се канел да погълне всички човешки души на Земята.

Но, както се надявала Седна, шаманите от стотици групи Истински хора, разположени по границите на студения север, разпространили устно послание, а след това се събрали на територията на шаманите ангакуит и разговаряли, молили се на приятелски настроените духове, съвещавали се със своите духове помощници и в края на краищата измислили план как да се справят с Туунбак.

Те не можели да убият този Бог, Който Ходи Като Човек — дори Силя, Душата на Въздуха и Седна, Душата на морето, не успели да убият тупилек Туунбак.

Но можели да го задържат. Можели да му попречат да се придвижи по-далеч на юг и да убие всички човешки същества и всички Истински хора.

Най-добрите шамани — ангакуит — избрали най-добрите мъже и жени с дарбата да чуват и предават мисли, и започнали да ги чифтосват и размножават така, както днес Истинските хора чифтосват кучетата си, за да създадат още по-силно и по-умно потомство.

Родените в резултат на това деца, които били с ясновидска дарба, били наречени сиксам йеуа, или „небесните повелители на духовете“, и били изпратени на север заедно със семействата си, за да попречат на Туунбак да убива Истински хора.

Тези сиксам йеуа можели да общуват директно с Туунбак — не чрез езика на духовете помощници туурнгайт, както опитали обикновените шамани, а чрез директен контакт със съзнанието и душата на Туунбак.

Небесните повелители на духовете се научили да призовават Туунбак чрез гърленото си пеене. Посветили живота си на общуването с Туунбак, те се съгласили да позволят на ревнивото, чудовищно създание да им отнеме способността да говорят със себеподобните си. В замяна на обещанието на убиеца тупилек повече да не ходи на лов за човешки души, небесните повелители на духовете обещали на Бога, Който Ходи Като Човек, че те — човешките същества и Истинските хора — повече няма да строят своите жилища в най-северните снежни полета. Те обещали на Бога, Който Ходи Като Човек, че никога повече няма ходят за риба и на лов в неговите владения, без първо да са поискали разрешение от чудовищното създание.

Те му обещали, че всички бъдещи поколения ще помагат на Бога, Който Ходи Като Човек да утолява зверския си апетит, като сиксам йеуа и останалите Истински хора ще ловят за него и ще му носят риба, моржове, тюлени, елени, зайци, китове, вълци и дори по-малките братовчеди на Туунбак — белите мечки. Те му обещали, че нито едно човешко същество с каяк или лодка няма да навлиза във владенията на Бога, Който Ходи Като Човек, освен за да му отнесе храна, да му пее гърлените песни, които успокоявали звяра, или за да отдаде почит на кръвожадния убиец.

Благодарение на своята ясновидска дарба сиксам йеуа знаели, че когато във владенията на Туунбак нахлуят бледоликите хора — каблуна, — това ще постави началото на Края на времето. Отровен от бледите души на каблуна, Туунбак ще се разболее и ще умре. Истинските хора ще забравят своите обичаи и език. В домовете им ще се заселят пиянството и отчаянието. Мъжете ще забравят добротата си и ще започнат да бият жените си. Инуа на децата ще изгуби покой и добрите сънища ще престанат да навестяват Истинските хора.

Когато Туунбак умре от болестта на каблуна, знаели небесните повелители на духовете, неговите студени, бели владения ще започнат да се затоплят и да се топят. Белите мечки няма да има къде да живеят и мечетата им ще умират. Китовете и моржовете няма да имат къде да се хранят. Изгубили местата си за гнездене, птиците ще кръжат в небето и ще призовават Гарвана на помощ.

Сиксам йеуа знаели, че колкото и да е ужасен Туунбак, такова бъдеще без него — и без техния студен свят — ще бъде още по-страшно.

Но много преди това да се случи, тъй като младите ясновидци, небесните повелители на духовете, можели да разговарят с Туунбак така, както умеели само Седна и другите духове — не с глас, а единствено чрез пряко предаване на мисли, — все още живият Бог, Който Ходи Като Човек се вслушал в предложенията и обещанията им.

Туунбак, който — както всички висши духове инуат — обичал да му се угажда, се съгласил. Той обещал да се храни с жертвоприношенията на хората, а не с душите им.

В продължение на много поколения ясновидците сиксам йеуа продължили да имат поколение само с мъже и жени, които притежавали същото умение. Още в най-ранна възраст всяко дете сиксам йеуа се отказвало от способността си да говори със своите себеподобни, за да покаже на Бога, Който Ходи Като Човек, че посвещава живота си само на него, на Туунбак.

След много поколения малките семейства на сиксам йеуа, които живеят много по-далеч на север от останалите Истински хора (продължаващи да изпитват ужас от Туунбак) и винаги строят жилищата си върху постоянно покритата със сняг и глетчери земя и паковия лед, станали известни под името Народа на Ходещия Бог и дори езикът на говорещите членове от семействата им се превърнал в странна смесица от наречията на всички останали Истински хора.

Разбира се, самите сиксам йеуа не говорят никакъв език — освен беззвучния език на куаманик и ангакуа, предаването и приемането на мисли. Но те си остават хора, продължават да обичат семействата си и да принадлежат към своите родове, така че за да разговарят с останалите Истински хора, мъжете сиксам йеуа владеят специален език на жестовете, а жените сиксам йеуа обикновено използват играта с опънатото между пръстите въженце, която са научили от майките си.