Ужас

Вторник, 25 април 1848 г.

Лейтенант Ървинг много ми допадаше. Той оставяше впечатлението за порядъчен и внимателен млад мъж. Не го познавах много добре, но по време на всичките тези тежки месеци — особено през седмиците, в които прекарвах времето си не само на „Еребус“, но и на „Ужас“ — аз нито веднъж не видях лейтенанта да се измъква от задълженията си, да разговаря грубо с моряците или да се обръща към тях или към мен по друг начин освен внимателно и с професионална учтивост.

Знаех, че капитан Крозиър е изключително дълбоко потресен от тази загуба. Той беше толкова блед, когато пристигна в лагера някъде след два часа тази нощ, че аз бях готов да заложа професионалната си репутация на това, че не е възможно човек да бъде по-блед. Но капитанът пребледня още повече, когато научи страшната новина. Дори устните му станаха бели като паковия лед, който беше пред очите ни през по-голямата част от последните три години.

Ала колкото и да харесвах и уважавах лейтенант Ървинг, аз трябваше да изпълня професионалните си задължения и да потисна всички спомени за нашите дружески отношения.

Свалих от трупа остатъците от облеклото на лейтенант Ървинг — копчетата бяха откъснати от всичките пластове дрехи, като се започне от жилетката и се приключи с дългото му бельо, а пропитата в тъканите кръв беше замръзнала и ги бе превърнала в твърда като желязо, набръчкана маса — и наредих на помощника ми Хенри Лойд да ми помогне да измия тялото на лейтенанта. Водата, получена от разтопяването на лед и сняг — за което помощниците на господин Дигъл използваха част от въглищата, донесени от корабите, — беше адски ценна, но ние бяхме длъжни да окажем на младия Ървинг тази чест.

На мен, разбира се, не ми се наложи да направя обичайния си разрез във формата на преобърнато Y от тазовите кости до пъпа, тъй като убийците на лейтенант Ървинг се бяха погрижили за това.

В процеса на работа, както обикновено, си водех записки и правих скици с болящите ме от студа пръсти. Причината за смъртта не беше загадка. Раната на шията на лейтенант Ървинг бе нанесена от поне два силни удара с гладко острие и той беше умрял от загуба на кръв. Сериозно се съмнявам, че в тялото на злочестия млад офицер бе останала и една пинта кръв.

Трахеята и ларинксът му бяха разсечени и по шийните прешлени се забелязваха вдлъбнатините от острието.

Стомашната му кухина беше разтворена чрез многократно разрязване с късо острие през кожата, плътта и съединителната тъкан и почти всичките му горни и долни черва бяха изрязани и извадени от тялото. Далакът и бъбреците на лейтенант Ървинг също бяха разрязани с някакъв остър предмет или предмети. Черният му дроб липсваше.

Пенисът на лейтенанта беше ампутиран приблизително на един инч над основата си и също липсваше. Скротумът му бе разрязан по средата и тестисите му бяха изрязани. За разрязването на мъдната торбичка, надсеменника и серозната обвивка са били необходими многократни движения с острието. Възможно е на този етап ножът на убиеца да се е притъпил.

Въпреки че тестисите липсваха, остатъците от семеотводните канали, уретрата и значителна част от съединителната тъкан в основата на пениса се бяха запазили.

Макар по тялото на лейтенант Ървинг да се забелязваха множество синини — много от тях бяха съвместими със симптомите на развиващ се скорбут, — никъде другаде не се виждаха сериозни рани. Интересно, че на ръцете до лактите и по дланите му не се забелязваха разрези, свидетелстващи, че се е отбранявал.

По всичко личеше, че лейтенант Ървинг е бил нападнат абсолютно неочаквано. Убиецът или убийците му бяха прерязали гърлото, без той да има и най-малката възможност да се защити. Известно време им беше отнело изкормването и ампутирането на интимните му части чрез повтарящи се режещи движения.

При подготвянето на тялото на лейтенанта за погребението, определено за днес, аз заших врата и гърлото, доколкото беше възможно — след като подплатих с известно количество подлежаща на разлагане влакнеста материя (сгънат пуловер от собствената раница на лейтенанта с личните му принадлежности) коремната му кухина, за да не изглежда тя хлътнала под униформата, когато мъжете се изреждат да му отдават почит, — и се приготвих да зашия колкото се може по-добре и коремната кухина (голяма част от тъканта бе унищожена или липсваше).

Ала в последния момент се поколебах и реших да направя нещо необичайно.

Разтворих стомаха на лейтенант Ървинг.

Аутопсията не го изискваше. Нямаше никакво съмнение какво е причинило смъртта на младия лейтенант. Нямаше повод да проверявам за патологични или хронични заболявания — всички ние страдахме от скорбут в една или друга степен и умирахме бавно от глад.

Но въпреки това аз разтворих стомаха. Той изглеждаше странно раздут — повече, отколкото би се увеличил в резултат на действията на бактериите и причинените от тях процеси на гниене в този изключително студен климат — и никоя аутопсия не можеше да бъде смятана за приключила без изследването на подобна аномалия.

Стомахът му беше пълен.

Скоро преди смъртта си лейтенант Ървинг беше погълнал значително количество тюленово месо с кожа и много лой. Храносмилателният процес едва беше успял да започне.

Ескимосите го бяха нахранили, преди да го убият.

Или може би лейтенант Ървинг беше разменил далекогледа, чантата си и няколко лични предмети за тюленово месо и лой.

Ала това не беше възможно, тъй като помощник-калафатникът Хики беше докладвал, че е видял как ескимосите убиват и ограбват лейтенанта.

Тюленовото месо и рибата бяха на ескимоската шейна, която господин Фар беше използвал, за да докара тялото на лейтенант Ървинг обратно. Фар беше докладвал, че са изхвърлили доста предмети — кошници, някакви готварски съдове, предмети, които са били подредени и привързани над тюленовото месо и рибата, — за да могат добре да нагласят тялото на лейтенанта върху леката шейна. „Искахме да го настаним колкото се може по-удобно“ — беше казал сержант Тоузър.

Значи ескимосите първо са му предложили от храната си, дали са му известно време да я изяде — а може би дори и да я смели, — след което отново са си опаковали шейната, преди да го нападнат с такава жестокост.

Да се отнесеш с някого като с приятел, а след това да го убиеш и така да го осакатиш — възможно ли е да се повярва, че съществува толкова вероломна, злобна и варварска раса?

Какво може да е причинило тази рязка промяна в настроението на местните? Възможно ли е лейтенантът да е казал или направил нещо, което да е нарушило тайните им табута? Или просто са искали да го ограбят? Месинговият далекоглед ли е причината за ужасната смърт на лейтенант Ървинг?

Съществува още една вероятност, която е толкова чудовищна и неправдоподобна, че с огромно нежелание я записвам тук.

Ескимосите да не са убивали лейтенант Ървинг.

Но в това също няма никакъв смисъл. Помощник-калафатникът ясно заяви, че е ВИДЯЛ как шест или седем местни нападат лейтенанта. Той ги е ВИДЯЛ да крадат чантата на лейтенанта, далекогледа му и други предмети — макар че наистина е странно, че не са открили пистолета му и не са пребъркали джобовете му. Помощник-калафатникът Хики каза днес на капитан Фицджеймс — аз присъствах на разговора, — че той, Хики, е НАБЛЮДАВАЛ от разстояние как диваците изкормват нашия приятел.

Той се скрил и гледал случващото се.

Все още е тъмно като в рог и много студено, но капитан Крозиър и още няколко мъже смятат след двайсет минути да потеглят към мястото на убийството и кръвопролитната разправа с ескимосите, което се намира на няколко мили от лагера. Вероятно труповете все още лежат в долината.

Току-що приключих със зашиването на лейтенант Ървинг. Тъй като съм ужасно уморен — не съм спал повече от двайсет и четири часа, — ще наредя на Лойд да облече лейтенанта и да извърши последните приготовления за днешното погребение. По волята на Провидението Ървинг беше донесъл от „Ужас“ своята парадна униформа в раницата с лични вещи. Той ще бъде облечен с нея.

А аз отивам да попитам капитан Крозиър дали мога да придружа него, лейтенант Литъл, господин Фар и останалите до мястото на убийството.