Фурията на курсора

Глава 49

Амара яростно размишляваше, опитвайки се да намери алтернативен изход. Застави се да оцени ситуацията от безстрастна, лишена от емоции гледна точка.

Няма непобедими врагове и напълно безнадеждни ситуации. Трябва да има нещо, което те биха могли да направят, най-малкото за да подобрят шансовете си, което означаваше, че тя трябва да направи някаква оценка на възможностите и способностите на противника.

И веднага осъзна, че ситуацията може да не е напълно безнадеждна. Вярно, след тях имаше няколко десетки рицари Аери, но само двадесет от тях служеха в Калар постоянно.

Останалите се бяха върнали в Калар с господаря си — а това означаваше, че доскоро те са пътували, вероятно са полетели още преди зазоряване и че може да не издържат на дълго преследване — особено ако бъдат принудени да изразходват част от енергията си за борба с вятъра.

А после и друга мисъл й мина през ума. Шумът от толкова голяма група рицари Аери, движещи се на малка височина, нямаше да е никак малък. Те например много ясно чуха рицарите на лейди Акватайн да захождат, няколко минути преди да стигнат до кулата. И определено щяха да чуят двайсет пъти повече призователи на вятър да се приближават поне три-четири пъти по-рано, преди те действително да влязат в крепостта. Което можеше да означава…

Всъщност сега, когато размишляваше за това, едва ли можеше да има друго обяснение. Най-вероятно Калар не беше прекарал последните десет или единадесет дни, летейки над самата земя, както Амара и нейните спътници.

Присъствието му беше абсолютно необходимо в един или повече от легионите му — и той просто не можеше да прекарва ден след ден на път. Макар да беше жесток, безмилостен и нечовешки амбициозен, той не беше глупав.

Което означаваше, че Калар и неговите рицари са минали през горния слой на атмосферата по много по-традиционен начин, след половин или ден и половина пътуване. Първият вариант му даваше време да долети от Церес обратно в Калар, а вторият вариант беше горе-долу достатъчен, за да се върне от военния лагер, наблюдаващ легионите на лорд Парция.

И ако Калар можеше да прекарва войски през горните слоеве на атмосферата, когато останалата Империя беше ограничена от облачния покров, създаден от канимите, то това му даваше огромно предимство във военната кампания.

Това също така означаваше, осъзна тя със студен прилив на гадене, че той е в състояние да преодолява пречката, създадена от канимите за летене в горните слоеве на атмосферата, когато дори Гай не успяваше, само защото на Калар му го позволяваха. Това означаваше заговор с най-злия враг на цялата Империя.

Калар беше сключил сделка с канимите.

Глупак. Може ли да се намери по-добър начин да заяви на враговете на Алера, че тя е уязвима? Или по-сигурен начин да отблъсне от себе си гражданите на Алера, които в противен случай може да запазят неутралитет?

Впрочем, дали са неутрални или не, в тази ситуация за Амара нямаше никакво значение. Тя и всички останали по това време отдавна ще са мъртви, ако Калар наистина може да използва горните слоеве на атмосферата, докато те са принудени да летят ниско.

Но полетът на голяма височина е както напълно скрит, така и напълно сляп. Калар не можеше да вижда през облаците по-добре от другите. Макар да лети по-бързо, може да прелети покрай тях и да ги подмине, така че ако променят курса си, преследвачите ще ги изгубят.

Да го направят веднага след бягството бе най-добрият им вариант — да се опитат да се откъснат от преследващите ги рицари Аери, които вероятно бяха уморени след пътуванията си. Това се отнасяше ако не за всички, то поне за най-слабите от тях.

А и не беше невъзможно за двете Върховни лейди да затруднят преследването им още повече. Вярно, лейди Плацида и лейди Акватайн вече бяха уморени от усилията си — но Калар също беше уморен.

Амара кимна на себе си и взе решение. Тя разсеяно отбеляза колко секунди бяха пропилени, откакто за пръв път видя преследвачите, но беше сигурна, че разсъжденията й са правилни. Те дори имаха реален шанс да избягат.

Тя се плъзна по-близо до екипажа и им даде сигнал да полетят с най-голяма скорост. Командирът им отговори с утвърдителен знак и веднага подаде сигнали на своите хора, след което те призоваха фуриите и ускориха. Амара им кимна и се втурна надолу, за да полети редом с прозореца на каретата.

— Преследват ни! — извика тя. — Калар и между четиридесет и петдесет рицари Аери. Но неговият ескорт би трябвало да е уморен, щом са пристигнали днес. Ще се опитаме да се откъснем от тях.

— Екипажът е претоварен! — извика Алдрик в отговор. — Хората няма да могат дълго да поддържат такава скорост!

— Ваши светлости — обърна се Амара към лейди Плацида и лейди Акватайн. — Бихте ли помогнали на нашите летци или малко да забавите преследвачите? Ако успеем да се откъснем от тях, може да не ни се наложи да се сражаваме.

Лейди Акватайн дари Амара с мимолетна хладна усмивка. После погледна лейди Плацида и каза:

— Предполагам, че аз съм по-осведомена да създам проблеми на Калар и компания.

— Както желаете — каза лейди Плацида с мрачно кимване, подкрепяйки отпуснатото тяло на Рук. После се наведе през каретата и подаде на Амара дръжката на дългото острие, което беше взела от покоите на Калар. — В случай че вашата осведоменост е сравнима с тази на лейди Акватайн, графиньо.

Амара взе меча с благодарно кимване и размени поглед с Бърнард. След това прелетя от другата страна на екипажа, дълго гледа лицето му в прозореца и покри устните му с целувка.

— Ще се върна — каза тя.

— Бъди внимателна — отвърна той дрезгаво.

Тя отново страстно го целуна, след което призова Сирус и се изви над екипажа с меч в ръка.

Това беше последвано от практически най-нормален полет, с изключение на няколко дребни детайла. Около тях вятърът свиреше и виеше. Пейзажът се търкаляше на стотина метра по-долу толкова бавно, че беше трудно да се повярва, че изобщо се движат.

Дребни неща променяха рутинно изглеждащия полет. Екипажът се люлееше и вибрираше, когато носачите се опитваха да използват въздушни течения, като се движеха рязко в една или друга посока или маневрираха нагоре-надолу с няколко фута, опитвайки се да увеличат скоростта си малко повече.

Амара усещаше поривите на вятъра около себе си — понякога те улесняваха усилията на Сирус, понякога малко ги затрудняваха, когато воля и талант, по-големи от нейните собствени, се бореха за контрол над небето.

Уменията на лейди Плацида със сигурност им позволяваха да се движат по-бързо и с по-малко усилия, отколкото можеха сами, но Амара беше сигурна, че фуриите на Калар им пречат — намирайки се толкова близо до центъра на своите владения, той имаше огромно преимущество в сравнение с външни хора.

Силата на лейди Акватайн беше като мрачен шепот, който бягаше по-бързо от Амара и другите рицари Аери, пречейки на въздушните потоци на преследващите ги рицари, като отслабваше уменията им и ги принуждаваше да работят по-усилено, за да поддържат темпото.

След няколко мига Амара видя как първият изтощен рицар внезапно намали и се отказа, изчерпал способностите си да продължи преследването. През следващите две мили още няколко се „оттеглиха в кулоарите“, но не толкова бързо и не в такива количества, на каквито се надяваше Амара.

Най-лошо от всичко беше една малка и проста истина.

Калар и неговите рицари бавно, но неотклонно съкращаваха разстоянието между тях.

Носещите каретата виждаха това много добре, но можеха да направят много малко, независимо колко изнервящо бе за тях да наблюдават какво се случва. Амара ги гонеше безмилостно, неведнъж отговаряше на яростните им сигнали със заповед да продължат да следват зададения курс с максималната възможна скорост. През следващия час тя беше възнаградена с изчезването от погледа на още двадесет и шест отказали се от преследването вражески рицари.

Някакъв инстинкт я накара да вдигне поглед към небето над тях и когато вражеските рицари съкратиха разстоянието до може би петдесет ярда, тя видя вълнението в тежките сиви облаци над главата си, нишки мъгла се протегнаха надолу, усуквайки се в спирали, сякаш рицари Аери ги влачеха след себе си, въпреки че такива не се виждаха.

Тя в последния момент разбра какво вижда пред себе си и изкрещя в неистов опит да предупреди носачите. Само тези от лявата страна на каретата я видяха, но разбраха какво означават паническите й жестове и като се извиха в сбруята си, хвърлиха цялата сила на своите фурии в опит да променят посоката на движение.

Усилията им рязко наклониха каретата на една страна, а загубата на подемна сила я изпрати в бързо и стремително падане, мъжете от противоположната й страна направиха всичко възможно, за да предотвратят свободното падане.

Амара прелетя от другата страна само секунда преди да види през колебаещите се очертания на стремително приближаващата се завеса пет летящи фигури да атакуват в класическа копиевидна формация, като се гмуркат между нея и отклоняващата се карета. Тя забеляза искрящите яки на рицарите Аери — отново тези от враните проклети Безсмъртни психари, помисли си тя — и внезапно срещна погледа на самия Върховен лорд Калар.

От натоварването, отчаяните амбиции и яростта и без това мършавото му лице така се беше изострило, че беше започнало да прилича на лисича муцуна, а очите му горяха от чиста омраза, докато той прелетя покрай тях, а пикиращата му атака пропадна заради предупреждението на Амара.

Но въпреки че скритата от завесата атака на Калар бе забелязана, преди да стане прекалено късно, в известен смисъл тя успя. Каретата забави и най-бързите рицари Аери я нападнаха, размахвайки мечове.

Амара пикира към техните рицари Аери и изкрещя:

— Снижете се! Колкото може по-близо до земята!

Неистово изтощените хора реагираха незабавно, гмуркането им даваше достатъчно скорост, за да останат пред нападателите си за още няколко мига, а Амара маневрира, като широко се изви в едната посока — а после рязко в другата с цялата скорост, която можеше да й придаде Сирус, плъзгайки се във въздушния поток на най-близките до каретата рицари, които във възбудата от преследването бяха доста изпреварили своите другари.

Амара дори не се опита да използва меча си. Вместо това тя стисна зъби и изкриви ръцете и китките си така, че да се завърти в тясна спирала. После призова Сирус да й добави скорост и се понесе след уморените рицари.

В момента, в който тя профуча покрай тях, бързото й движение се превърна във вихър, който ги завъртя странично спрямо равнината на тяхното движение и разпръсна половин дузина рицари Аери като сухи листа от есенен вятър. Тактиката едва ли беше оригинална, а и всеки рицар Аери имаше сериозно обучение, което да му позволи бързо да се върне към преследването, внезапно прекъснато от подобна буря.

Но това обучение изобщо не предвиждаше противодействие на подобна тактика по време на полет само на десет-петнадесет фута над върховете на дърветата, докато Върховни лордове и лейди се борят за влияние над ветровете, при това в края на изтощително преследване, което вече беше намалило броя им до по-малко от половината от първоначалния.

По-уморените рицари Аери щяха да се възстановят и да ги настигнат след броени секунди.

Но Амара не им даде толкова време.

От въздушния поток, създаден от нея, мъжете попаднаха в неконтролируема спирала. Тя чу гаден тъп пукот, когато един от тях удари твърдия ствол на особено висок дъб. Що се отнася до останалите, четирима от тях паднаха в гъсталака, но поради високата им скорост крехките горни клони на дърветата се огънаха и ги пропуснаха, когато се блъснаха в тях.

Ако имат много, много късмет и успеят да избегнат сблъсък с дебелите клони на дърветата, те дори биха могли да оцелеят от падането.

Последният от рицарите Аери, благодарение на Амара, беше захвърлен нагоре при стълкновението с бурния насрещен въздушен поток — но той възстанови равновесието си дори по-бавно от курсора.

Докато беше зает, Амара отново пресече траекторията на полета му и насочи меча си към гърба му. Острието беше идеално остро и звената на разсечената броня се разлетяха от удара. Нанесената рана не беше дълбока, но шокът и болката бяха достатъчни, за да разсеят рицаря и той се присъедини към изчезналите сред клоните на чакащата гора свои другари, изгубвайки се от погледа й.

За миг очите й се задържаха в короните на дърветата на мястото, където мъжът падна. Не можеше да си позволи да почувства угризения, отвращение или лицемерно съчувствие към мъжете, които беше осакатила и убила. Но все пак тя току-що уби шестима души. Разбира се, направи го в името на Империята и като самозащита, но то дори не беше битка.

Толкова уморени, те можеха да оцелеят в създадения от Сирус яростен вихър само случайно, както се случи с последния мъж. Но дори той не видя приближаването на нейния меч. Беше нормално да убиеш врага си в сражение, но това не беше нормално сражение. Не съвсем. Това беше екзекуция.

Това я плашеше. Плашеше я толкова, че можеше да я накара да действа още по-ужасно, защото тя знаеше — ако направи същата грешка, ще бъде убита също толкова лесно. Най-малкото един призовател на вятър сред нейните врагове може да я нападне от небето също толкова умело, колкото тя току-що нападна уморените рицари.

Тя беше толкова уязвима, колкото и другите смъртни, всъщност дори повече, като се има предвид, че цялото й облекло се състоеше единствено от нелепо късата туника от червена коприна. Предвид скоростта й и пълната липса на броня, ако падне върху дърветата, моментално ще бъде разкъсана и нарязана на парченца.

Врани, в същото време, благодарение на нейния костюм, кожата й започва да гори от насрещните въздушни потоци и да се напуква на места, които рядко биваха изложени на такова въздействие. Но в крайна сметка тя смяташе да оцелее.

Амара отмести поглед от дърветата и събра мислите си, връщайки се към своите задължения. Тя погледна и видя, че каретата се е отдалечила малко от нея. После се огледа и установи, че дузина рицари, жадни за отмъщение за свалените си братя, я настигат, използвайки скоростта на свободното падане, за да излязат на дистанция, достатъчна, за да я поразят.

Амара изчака, докато те стигнат достатъчно близо над нея, рязко зави настрани и след това се втурна нагоре с цялата скорост, на която беше способна, надявайки се да се откъсне от тях. С това набиране нагоре и в тяхното състояние поддържането на подобно темпо може би щеше да им е прекалено тежко и те изобщо нямаше да успеят да продължат преследването.

Но не се получи така, както се надяваше Амара. Тези рицари летяха в близки триъгълници от по трима души във всеки — формация, която е трудна за поддържане без дълги тренировки съвместни полети. Въпреки че на водещия човек не му беше лесно да лети, тези по фланговете бяха много по-стабилни и им беше по-лесно да използват потока.

Крайният резултат от този строй беше, че двама можеха да си почиват, докато третият отмяташе по-тежката част от работата, като се сменяха през определено време. Това беше чудесно за дълги полети и означаваше, че тези хора са наясно с тънкостите на своя занаят.

Бързите рицари, които тя свали, сигурно бяха по-млади, по-малко опитни, вероятно от онези, които са били оставени в Калар, когато лорд Калар е започнал своята кампания. А тези сега явно бяха ветерани.

Едното крило я следваше с настойчива предпазливост, достатъчно близо, за да остава „на опашката“, но без изобщо да се опитва да я атакува. Другото крило предприе бавно, постепенно издигане, докато останалите започнаха да я притискат по фланговете и леко отпред.

Това си беше проблем и тя го знаеше. Вражеските рицари Аери използваха предпазливата, безмилостна тактика на вълча глутница. Бавно издигащото се крило в крайна сметка щеше да се издигне на всяка височина, каквато и да е тя, макар и прилагайки не толкова големи усилия.

Най-близката група почти й дишаше във врата и я принуждаваше да маневрира и да изразходва сили, докато те от време на време сменяха водача си с малко по-отпочинал рицар. Двете крила по фланговете я държаха „в клещи“ и я дебнеха да направи грешка, при което веднага щеше да стане лесна плячка на преследвачите, или докато издигащата се група не заеме положение за атака отгоре, при което най-вероятно щеше да хвърли сол в Сирус и да я изпрати на среща със смъртта.

В крайна сметка тя трябваше да се отърве от значителна част от останалите рицари Аери. Но докато те я преследваха, Калар с неговите Безсмъртни сигурно ще атакува каретата.

И Бърнард.

Амара стисна зъби, опитвайки се да измисли какво друго може да направи. Алени мълнии пронизаха облаците над главата й и последвалият гръм разтърси стомаха и гърдите й и болезнено удари по тъпанчетата й. Амара хвърли поглед към облаците.

— Оу — каза на глас, — това е ужасна идея — тя си пое дълбоко дъх. — Макар че мога да предположа, че нямам особен избор.

Тя кимна категорично и взе решение.

После отново призова Сирус и се понесе към гръмотевиците и кърваво-ярките мълнии в буреносните облаци на канимите.