Фурията на курсора

Глава 12

Басейнът на Ворело бе едно от най-красивите места, в които Исана някога беше стъпвала. Трапезарията, разположена в изкуствена скална пещера, обхващаше в себе си кристален басейн и изглеждаше, сякаш се състои изцяло от дървета и лози, засадени в скалата и прераснали в живи прегради, мостове и стълби.

Масите бяха подредени върху скални первази около басейна на различни височини. Няколко маси бяха поставени върху плоски камъни, извисяващи се директно от басейна, а служителите на хотела превозваха клиентите до тях в изящни лодки, привеждани в движение от водни фурии.

Цветни лампи с фурии излъчваха светлина над всяка маса, цветовете им постоянно и плавно се променяха от един нюанс в друг.

Отстрани това приличаше на облак светулки, пърхащи над повърхността на водата. Множеството светлини над басейна го правеха невероятно красив, а променящите се във времето цветове създаваха сенки по стените на пещерата и различни полутонове на всяка маса.

Певците, предимно млади жени, стояха на няколко каменни первази или седяха на ниско висящи дървесни клони.

Прекрасните им трогателни гласове пееха в тишината за красота и печал. Музиката, чийто източник не можеше да бъде определен, струеше през залата, съпровождайки техните гласове.

Един от прислужниците отведе Исана до маса, поставена на скалист перваз над басейна и обрамчена от дългите, силни корени на извисяващите се наоколо дървета. Тя едва успя да седне на стола си, когато Бърнард и Амара се появиха заедно с Джиралди на опашката.

Исана се изправи за нежната мечешка прегръдка на по-малкия си брат и веднага разбра, че нещо се е случило. Всичките му чувства казваха, че е изпълнен до краен предел с такова вълнение и радост, каквито тя не беше усещала в него откакто…

Дишането на Исана се ускори. Оттогава, откакто беше женен. Тя хвърли поглед на лицето му, на щастливата му усмивка, след което погледна Амара.

Графинята изглеждаше както обикновено — сдържана, прекрасна и непредсказуема. Имаше топла, медено кафява кожа, характерна за населението от южните части на слънчева Парция, правите й тънки коси бяха със същия цвят, което й придаваше, когато не се движеше, сходство с някои статуи, изобразяващи ловци — тяхната фигура, форма, бързина и заплаха.

Исана вече знаеше, че това е само част от личността на графинята. Красотата й се виждаше най-добре в движение, когато ходеше или летеше.

Исана погледна към Амара и графинята отклони поглед. Бузите й пламнаха, а обичайно сдържаните й емоции се промениха, превръщайки се в нещо младо, момичешко и ентусиазирано.

Тя се размърда притеснено на мястото си и без никакъв поглед или думи ръцете им с Бърнард едновременно се намериха една друга и тя отново се успокои.

— Е — обърна се Исана към брат си. — Трябва ли да поръчвам бутилка за нещо специално?

— Откъде ти хрумна? — попита Бърнард със самодоволен тон.

— Защото не е глупава — промърмори Джиралди. Огромният сивокос центурион въпреки накуцването си заобиколи Бърнард, за да се поклони учтиво на Исана.

Тя се засмя и нежно го прегърна. Джиралди се усмихна, очевидно доволен, и каза:

— Глупости, никакви специални напитки за мен! Просто нещо, от което като изпия достатъчно, за да мога да кажа, че храната е добра — това ми трябва.

— В такъв случай нямате нужда от нищо — каза Амара, — храната тук е отлична, въпреки че чревоугодниците от родния ми град не могат да я понасят. Мисля, че това е така, защото просто не им харесва, когато някой се осмели да готви толкова добре, че трябва да преяждат.

Джиралди изсумтя и се огледа.

— Ами, не знам. Ужасно много „бели кости“ има на това място — той кимна към окръжаващите ги маси. — Ей там Върховна лейди Парция обядва с дъщерята на Върховна лейди Атика. Двама сенатори ето там. И лорд Мандус от Родос. Той е трибун на флота в техния военноморски флот. Те не са от типа хора, които се срещат заради добрата храна.

Амара се засмя.

— Ако храната не ви е по вкуса, центурион, ще платя на някой да ви донесе пържола и халба бира.

Джиралди се усмихна и млъкна.

— Ами добре тогава.

Исана замря, за да докосне мислено Амара. В гласа и поведението й имаше топлина, каквато никога досега не беше усещала.

Исана уважаваше Амара и виждайки нея и Бърнард заедно, при това толкова неприкрито щастливи, й беше много трудно да не сподели чувството на привързаност на брат си към младата жена. При това Амара беше облечена с рокля, което също противоречеше на това, с което беше свикнала Исана.

Исана не пропусна факта, че курсорът носи рокля в наситено зелено и кафяво, които цветове Бърнард беше избрал за себе си, а не мрачните, приглушени тонове червено и синьо, които обикновено се използваха от курсори и други служители на короната.

Исана винаги се стараеше да се държи дистанцирано в отношенията си с Амара, момиче, лично предано на Гай Секстус. Неприятните чувства, които изпитваше към Първия лорд, се бяха разпрострели и към Амара.

На някакво ниво на подсъзнанието си тя осъзнаваше, че е несправедливо да прехвърля греховете, извършени от Първия лорд, на курсора, който му служи. Но въпреки всичко тя нито веднъж не даде шанс на Амара да покаже собствената си същност.

Явно беше дошъл моментът, в който ситуацията трябваше да се промени. Бърнард несъмнено обожаваше младата графиня, която очевидно правеше по-малкия й брат безумно щастлив.

Ако изводите на Исана бяха правилни, то Амара ще е до него наистина, и то за дълго време. Тази причина беше достатъчна за Исана да признае факта, че беше длъжна поне да се опита да изглади отношенията си с курсора.

Исана се наведе към графинята и каза:

— Днес изглеждаш прекрасно, Амара.

Бузите на курсора отново се зачервиха, тя погледна Исана в очите и след секунда се усмихна.

— Благодаря.

Исана се усмихна и се обърна, за да седне, когато Джиралди издърпа назад стол за нея.

— Благодаря ви, центурион.

— Госпожо — отвърна старият войник. Той изчака Амара да заеме своето място, след което се отпусна в стола си, като се облягаше на бастуна и кривеше от болка.

— Състоянието на крака ви така и не се е подобрило? — попита Исана.

— Не толкова, че да забележа.

Исана се намръщи.

— Ще имате ли нещо против и аз да погледна?

— Графът доведе някакъв известен лечител от Рива. Той вече достатъчно рови там. Проблемът не е в раната. Просто кракът остарява — отговори Джиралди с лека усмивка. — Достатъчно е бягал, Исана. И все още мога да марширувам. Ще се справя с това. Така че не се притеснявайте.

Исана почувства леко разочарование и съжаление в гласа на Джиралди, но това беше дреболия в сравнение с неговата решителност и гордост — или може би по-точно неговата самоудовлетвореност, форма на вътрешен покой.

Джиралди беше тежко ранен в битката с ворда при Ерикхолт, но това по никакъв начин не се отрази на изпълнението на задълженията му — да се бие, защитавайки Империята.

Беше прекарал целия си живот в легионите и в служба на Империята и не правеше разлика между тези две неща. Исана реши, че това знание е в основата на мирогледа на стария войник.

— Как мина представянето ви? — попита тя, поглеждайки първо към Джиралди, а после и към Бърнард.

— Доста добре — промърмори Бърнард.

— Доста добре с войниците — поправи го Джиралди. — Сенаторите са убедени, че всички ние сме селски простаци, забаламосани от маратите, а за ворда може изобщо да не се безпокоят.

Исана се намръщи:

— Това не звучи много обнадеждаващо.

Бърнард поклати глава:

— Сенаторите няма да им се наложи да влязат в битка. Ще отидат легионите.

Що се отнася до Исана, тя ясно чу, че човекът иска сам да се убеди в нещо.

— Но нали Сенатът управлява разходите на короната за военни цели?

— Е, да — намръщено потвърди Бърнард.

— Направихме всичко възможно — каза Амара, поставяйки ръката си върху тази на Бърнард. — Няма никакъв смисъл да обвиняваш себе си за реакцията на сенатора.

— Така е — каза Джиралди. — Той нищо не съобразяваше още преди да обещаеш да му скъсиш езика.

Исана удивено погледна Джиралди и Бърнард. Брат й се задави и се изчерви.

— О, боже — промълви тя.

Слугата сервира леко вино, плодове и хляб и обяви, че скоро вечерята ще бъде сервирана.

— А вие, холтър? — попита Амара веднага след като слугата си отиде. — Какви са успехите на Лигата на срещата на върха на аболиционистите?

— Пълен успех — отговори Исана. — Сенатор Пармос внесе нашия законопроект за разглеждане от Законодателното събрание днес по обяд. И смята да подкрепи предложението на лейди Акватайн.

Амара вдигна вежди.

— Наистина ли?

Исана се намръщи.

— Толкова ли е невероятно?

— Всъщност да — каза Амара. — Доколкото разбирам ситуацията, в Сената всички опити за еманципация би трябвало да бъдат блокирани от южните сенатори. Родос и Калар имат достатъчно гласове, за да блокират всякакви начинания от такъв род.

Исана вдигна вежди. Информацията на Амара несъмнено идваше от разузнавателната мрежа на короната.

Ако Амара не е наясно с промяната в баланса на силите, тогава е възможно същото да важи и за Първия лорд.

— Родезианските сенатори обявиха, че ще подкрепят аболиционистите.

Амара замръзна на стола си.

— Всички?

— Да — каза Исана, — мислех, че вече знаеш.

Амара поклати глава, устните й се свиха. Исана усети нарастващото безпокойство на курсора.

— Кога се случи това?

— Не съм сигурна — каза Исана. — Чух разговор между двама членове на лигата по време на пътуване с лейди Акватайн. Преди около три седмици, мисля.

Амара се надигна, гласът й трепереше.

— Бърнард. Трябва незабавно да се свържа с Първия лорд.

Бърнард притеснено се намръщи.

— Защо? Амара, какво става?

— Прекалено дълго е — каза Амара, погледът й беше отчужден. Речта й стана рязка, отразявайки трескавата работа на мисълта. — Калар е притиснат в ъгъла. Той няма да води тайна игра. Не му е до това. От момента, в който получи писмото, до… ние още не сме готови. Врани, не сме готови!

Исана почувства, че тревогата на курсора започва да прераства в страх.

— За какво говориш?

Амара рязко тръсна глава.

— Съжалявам. Не мога да го обсъждам. Не и тук — тя бързо се огледа. — Бърнард, спешно трябва да стигна до реката. Исана, моля за извинение за прекъснатата вечеря…

— Няма нищо — тихо каза Исана, — всичко е наред.

— Бърнард — каза Амара.

Исана погледна брат си, който, намръщен, беше насочил поглед към небето над отворената пещера.

— Защо звездите станаха червени? — тихо попита той.

Исана също се намръщи и погледна към небето. Истинската красота на звездите не се виждаше в озареното от фурии вечерно небе на Церес, но най-ярките от тях все още се забелязваха.

Цялата западна част на небето беше изпълнена с малки точки червена светлина. В тези няколко секунди, докато наблюдаваше небето, тя забеляза, че бялата светлина на звездите се разпространява много бавно, докато в същото време алената се разливаше със скоростта на вълна, изпълвайки цялото небе.

— Някой си играе с фуриите? — промърмори тя.

Всички певици една по една млъкнаха и музиката в пещерата замря, възцари се тишина. Всички наоколо вдигнаха очи и сочеха нещо. Безразборният поток от емоции удари по чувствата на Исана.

Амара се огледа.

— Не мисля така. Никога не съм виждала подобно нещо. Бърнард?

Братът на Исана поклати глава.

— Нищо подобно не съм виждал — той на свой ред погледна Джиралди, който също поклати отрицателно глава.

Объркването около Исана прерасна в нещо по-плътно, почти осезаемо, с оттенък на нарастващ страх. През следващите секунди валът от емоции продължаваше да нараства, обърквайки я все повече и повече.

След миг емоциите атакуваха Исана толкова бурно, че тя вече не можеше да разбере кои от тях са нейни и кои — чужди.

Това само по себе си беше болезнено, тя изведнъж осъзна, че се бори за възможността да разсъждава разумно. Бързо стисна глава в ръцете си.

— Исана — чу тя гласа на Бърнард. Звучеше като идващо отдалече ехо. — Добре ли си?

— Твърде много хора — едва изпъшка Исана. — Уплашени. Всички са уплашени. Объркани. Уплашени. Не мога да го отблъсна.

— Трябва да я измъкнем оттук — каза Бърнард. Той заобиколи масата и вдигна Исана на ръце. Тя се опита да спори, но натискът върху чувствата й беше прекалено силен, за да се съпротивлява.

— Джиралди — каза той, — каретата!

— Веднага — отговори Джиралди.

— Амара, оглеждай се за онези двамата, които ни преследваха. Бъди готова да се биеш, ако се наложи.

Исана усети напрежението в гласа на Амара.

— Мислиш, че това е нападение?

— Мисля, че сме невъоръжени и уязвими — отговори Бърнард, — така че се махаме.

Исана почувства как брат й започва да крачи и отвори очи точно навреме, за да види басейна, покрай който той минаваше, напускайки пещерата.

Тя отчаяно призова Рил, за да може фурията да отмие емоциите й и да ги пренесе във водата. Ако не можеше да им се съпротивлява, може би щеше да може да ги пренасочи?

Натискът намаля, въпреки че да управлява това призоваване беше трудно. Но това й беше достатъчно, за да си спомни поне името си и да дойде на себе си достатъчно, за да започне да осъзнава какво се случва наоколо.

Внезапно вълнение, възбуда и тръпка от битка нахлуха в нея, карайки я да се почувства така, сякаш стои до леярска пещ.

Тя вдигна поглед и видя обърканите гости и служители в залата да подскачат и да тичат в посока към изхода. Сред тях имаше няколко мъже в белоснежните туники на персонала на ресторанта, които се движеха с професионални, разчетени движения, ясно осъзнаващи какво точно трябва да правят.

В този момент един от мъжете, които бяха близо до Мандус, трибуна на Родезианския флот, с рязко движение обърна главата му назад и с отработен замах на ръката преряза гърлото му.

Още по-ярък изблик на вълнение накара Исана да вдигне поглед. Други трима души дебнеха на перваза над тях, готови за действие. Всеки беше облечен в бяла туника, всеки беше въоръжен с извито късо страховито острие. И всеки от тях имаше на врата си стоманен нашийник.

Нейният собствен ужас задуши призоваването й и тя потъна в океан от объркване и страх.

— Бърнард! — успя само да изкрещи Исана.

И тримата убийци скочиха върху тях.