Фурията на курсора

Глава 33

Тави гледаше към горящите в далечината кораби, обмисляйки изводите, които следваха от този факт. А от тях следваше, че както и да бяха постъпвали канимите в миналото, основата на сегашните им действия се беше променила, и то кардинално.

В цялата история на Алера конфликтите с канимите винаги бяха свързани с контрола над различни острови между Алера и суровата родина на канимите, в локални битки за крайбрежни укрепления, главно в морски или смесени сражения.

На всеки няколко години рейдърски кораби на канимите се втурваха от морето към бреговете на Алера, ограбвайки и опожарявайки градовете, до които можеха да стигнат, отнасяйки всичко ценно оттам. От време на време пленяваха по някой алеранец, чиято съдба никой не можеше да изясни. Но независимо дали са станали роби или храна, краят им е бил неприятен.

По-редки бяха големите канимски нахлувания, някои от които се случваха по бреговете на такива крайбрежни градове като Парция, когато десетки кораби се бяха втурнали заедно в една грандиозна атака. Канимите бяха изгорили Парция до основи преди около четири века и поне три пъти бяха изравнявали със земята град Родос.

Но Ерен каза, че тази инвазия е безкрайно по-голяма от която и да е друга преди. Което означаваше, че те нямаха намерение да ударят Алера и да се върнат в родината си.

По някаква причина канимите смятаха да останат и последствията от това ужасяваха.

За канимите нападението им срещу Алера буквално се превръщаше в ситуация „направи или умри“. Те нямаха какво да губят, на карта беше поставено всичко и те бяха сигурни, че единственият начин да гарантират собствената си сигурност е унищожаването на народа на Алера, легионерите и холтовете, както и градовете.

Те бяха в капан, без надежда, а Тави добре познаваше този вид неистова, безстрашна свирепост, проявяваща се във всяко пленено същество.

Той наблюдава пожарите за минута, а след това се обърна към Кайтай:

— За първи път виждам море. Щеше ми се това да се случи по различен начин.

Тя не отговори, но топлата й ръка се плъзна към него и пръстите им се сплетоха.

— Как видя тези пожари за първи път? — попита я Тави. — Какво правеше тук?

— Бях на лов — каза тя тихо.

Тави се намръщи.

— На лов за какво?

— За отговори.

— Защо?

— Защото аз убих човека, когото ти искаше да накараш да говори. Сметнах, че е правилно да поправя вината си — тя премести поглед от далечните огньове към Тави. — Когато ти се върна в лагера с арестуваните, аз видях Върховна лейди Антилус да напуска града по големия мост. Оттогава я следя. Тя отиде в една местност наблизо. Мога да ти покажа къде. Може би тя има отговорите, които търсиш.

Тави се намръщи и за момент се загледа в Кайтай.

— Ти изобщо можеш ли да си представиш колко е опасна?

Кайтай сви рамене.

— Тя не ме видя.

Тави леко стисна зъби и каза:

— Тя е прекалено силна за нас, за да се справим.

— Защо? — попита Кайтай.

— Тя е Върховна лейди — отговори Тави. — Ако имаш поне малка представа на какво е способна…

— Тя е страхлива — каза Кайтай презрително. — Кара другите да правят всичко за нея, да убиват за нея. Тя наглася нещастни случаи. И то така, че никога да не бъде осъдена или обвинена.

— Което не означава, че не може да ни изгори на пепел с едно движение на ръката си — възрази Тави. — Това е невъзможно да се направи.

— Както беше невъзможно да се измъкне Макс от Сивата кула ли, алеранецо?

Тави отвори уста да възрази. После я затвори и се намръщи на Кайтай.

— Това е различно — той присви очи. — Но… защо от всички пътища тя е избрала този. Ти каза, че си е направила лагер?

Кайтай кимна.

— В тясно дефиле недалеч оттук.

Краката на Тави го боляха ужасно, а стомахът му буквално крещеше, че иска храна, особено след дългото бягане, надхвърлило силите му.

Лейди Антилус беше смъртоносен противник и без свидетели тук, в пустошта, тя почти сигурно щеше да убие и двамата, ако забележи присъствието им, но и възможността да научи повече за всякакви договорености, които предателката би могла да е сключила с враговете, беше незаменима.

— Покажи ми — каза той на Кайтай.

Тя се надигна и го поведе още по-дълбоко в нощта, зад гребена на хълма и надолу по обратната му страна натам, където от земята се извисяваха скалните кости на древни планини, изпилени от времето до заоблени хълмове, пресечени тук-там от назъбени пукнатини.

Там гъстия, нисък широколистен храсталак и големите дървета от речната долина отстъпваха място на хилави вечнозелени растения и къпинови храсти, някои от които достигаха височина от няколко фута.

Влизайки в гъсталака, Кайтай леко се напрегна и тръгна по-бавно, придвижвайки се напред внимателно и абсолютно безшумно. Тави й подражаваше в това, докато тя го водеше през тесен коридор сред дърветата.

След няколко крачки те бяха принудени да легнат и да пълзят. Малки трънчета се забиваха в Тави, без значение колко внимателно или бавно се движеше, и той трябваше да стисне зъби и да задушава болезнени стонове, за да не се издаде.

Преодолявайки изглеждащите безкрайни десетина ярда, те излязоха от гъсталаците и се озоваха в гъста борова горичка, след което Кайтай бавно пропълзя напред през сравнително откритото пространство под дърветата, а после легна на земята и повика Тави.

Той се спусна след нея, легна по корем и погледна надолу през клоните на дърветата. В незначително, полукръгло разширение на една от големите пукнатини, които прорязваха каменните хълмове, по скалната стена се стичаше вода, като образуваше басейн с размер, малко по-голям от казан на холтърски готвач, след което продължаваше пътя си надолу по камъка.

Малък огън, разположен в собствена малка вдлъбнатина, която по-добре да скрие светлината му, беше на не повече от двадесет фута от мястото, където лежаха. Лейди Антилус седеше до басейна, очевидно в самия разгар на разговор с малка и неясна човекоподобна водна фигура, издигаща се от повърхността на малкото басейнче.

— Не разбираш, братко — каза лейди Антилус с притеснен тон. — Те дойдоха тук с твърде големи сили. Дойдоха със стотици кораби, Бренсис. Които изгориха, когато стъпиха на брега.

От водната фигурка долетя тъничък, раздразнен глас.

— Не използвай името ми, глупаво дете. Това съобщение може да бъде прихванато.

„Или просто да се подслуша, лорд Калар“ — помисли си Тави.

Лейди Антилус раздразнено изсумтя.

— Прав си. Ако ни подслушат, това може да накара някой да те заподозре в измяна. Разбира се, ако всичките ти легиони, убийства и отвличания все още не са го направили.

— Да се изправиш срещу Гай е едно — отговори водната фигура. — Да бъдеш обвинен в заговор с канимите е нещо съвсем различно. Това може да накара неутралните Върховни лордове да тръгнат срещу мен. Може дори да предизвика негодувание сред северните лордове, включително и в твоя скъп съпруг, а аз работих твърде усилено, за да го допусна сега.

Гласът на фигурата стана тих и заплашителен.

— Затова внимавай. За своя. Език.

Лейди Антилус се изправи в едва забележимо изплашено напрежение и лицето й пребледня.

— Както желаете, милорд. Но вие така и не изслушахте моята гледна точка. Канимите са дошли тук не просто за да създадат този облачен покров, забавяйки войските на Първия лорд. Те са дошли тук не за обичайния си рейд и не за да осигурят отклоняване на силите му. Те имат намерение да останат завинаги.

— Невъзможно — отговори Калар. — Нелепо е. Ще бъдат изтласкани обратно в морето още преди края на лятото. Те трябва да разбират това.

— Ако изобщо го разбират — каза лейди Антилус.

Калар изръмжа нещо нечленоразделно.

— Ти на мястото на срещата ли си?

— За сключване на сделката. Да.

— Внуши на Сари безполезността на неговата позиция.

Лейди Антилус се поколеба, преди да каже:

— Той е могъщ, милорд. Повече, отколкото бях готова да повярвам. Атаката му срещу командването на Първи алерански беше… много по-впечатляваща, отколкото някога бих могла да предположа. И се случи по-бързо, отколкото мислехме. Аз бях принудена да… оставя няколко незначителни въпроса без внимание.

— Още по-голямо основание да напомниш на псето с кого трябва да се бие. Не бива да се страхуваш от примитивната му магия и го знаеш. Предай му моето предупреждение, след това се върни в Калар.

— Ами вашият племенник, милорд?

— Разбира се, Красус също е добре дошъл гост.

Лейди Антилус поклати глава.

— Той ще остане с легиона.

— Тогава поема риска върху себе си.

— Той не е готов за война.

— Той не е дете. И е достатъчно пораснал, за да взема собствени решения. Ако не е достатъчно подготвен, за да оцелее, вземайки тези решения, това не е по моя вина, нито по вина на някой друг. Включително и на родителите му.

В гласа й се прокрадна гневна нотка.

— Но, милорд…

— Стига — изръмжа фигурата на Калар. — Трябва да работя. А ти ще ми се подчиниш.

Лейди Антилус за миг го погледна, после потръпна. Накрая сведе глава.

— Да, милорд.

— Бъди силна, малката — каза образът на Калар с по-мек тон. — Близо сме до края на състезанието. Остава още съвсем малко.

После фигурата се свлече обратно в мъничкия басейн и лейди Антилус тежко седна до него. Тави видя как ръцете й се свиват в юмруци толкова силно, че ноктите й се забиха в дланите. Малки капчици кръв паднаха на каменния под на пукнатината и заискриха на светлината на пламъците.

После тя рязко се изправи и изстреля ръка в каменната стена на пукнатината. Камъкът се размекна, запулсира и се сгърчи в барелеф, изобразяващ млад мъж. В действителност… това беше изображение в естествен размер на Тави, прецизно и смразяващо подробно.

Лейди Антилус го заплю и го удари с една ръка, влагайки толкова много сила в удара, подсилен и от фуриите, че каменната глава буквално се пръсна и с грохот се посипа в облак ситни парченца.

Следващият й удар удари фигурата в областта на сърцето, а ръката й влезе до лакътя в камъка. От мястото на удара плъзнаха пукнатини, още парченца от статуята се посипаха по земята.

Тя се обърна, отстъпи на две крачки от статуята и с рев удари с ръба на дланта по останалата част от образа на Тави. Огън прониза тъмнината и тишината на нощта във взрив от светлина и гръм, а камъкът протестиращо изстена.

Облак прах и дим покри всичко наоколо. Камък се удряше в камък. Когато прахът се разсея, на мястото, където беше статуята, се виждаше гладък като стъкло под с дължина пет фута.

Тави преглътна.

До него Кайтай направи същото.

Положи неимоверни усилия да диша равно и бавно, за да се справи с плашещото треперене на ръцете си. Усети как Кайтай трепери до него. Те изпълзяха далеч от малкия лагер на Върховната лейди така тихо, както и стигнаха до него.

Безкрайно дълго се измъкваха от гъстите храсталаци, опитвайки се да не вдигат шум. На Тави му се искаше незабавно да хукне още от мястото, където зае вертикално положение. Но в непосредствена близост до лейди Антилус това можеше да бъде фатална грешка.

Затова той и Кайтай продължиха да пълзят бавно почти половин миля, преди Тави най-накрая да спре близо до потока и да издиша накъсано.

Клекнаха до потока един до друг и започнаха да загребват вода с длани. Докато пиеха, Тави забеляза, че ръцете на Кайтай треперят.

И въпреки че тя се опита да запази спокойствие, в дълбините на необикновените й очи Тави видя, че едва се сдържа.

Напиха се и известно време мълчаха. Тави намери в тъмното ръката на Кайтай и здраво я стисна.

Тя също го стисна и се прилепи до рамото му. Известно време гледаха отраженията на редките алени мълнии във водата.

В далечината Тави чу нисък, чужд, ревящ зов на канимски боен рог.

Пръстите на Кайтай го стиснаха по-здраво.

— Те идват — прошепна тя.

— Да — отговори той. После насочи поглед на запад, откъдето се чуваше зовът на рога.

Той изпита ужасно чувство на безпомощност в момента, в който внезапно и смазващо осъзна, че пред това, което се случва, той е много, много малък. Бяха се задвижили огромни сили и той не можеше да направи нищо, за да ги спре, и почти нищо, за да им въздейства.

Чувстваше се като легионер на дъска за лудус, бавен, с малка стойност и способности. Други ръце правеха ходовете, докато също като легионера в лудус, той можеше да каже малко за тези ходове и имаше още по-малко възможности, за да повлияе на резултата от играта, дори и сам да правеше тези ходове.

Това беше ужасно, неприятно, несправедливо, и той се облегна на Кайтай, търсейки утеха в нейно присъствие, в нейната миризма, в нейното докосване.

— Те идват — промърмори той. — Това няма да отнеме много време.

Кайтай го погледна, а очите й питащо се взираха в лицето му.

— Ако това е истина, ако дойдат на огромна тълпа, ще може ли твоят легион да ги унищожи?

— Не — каза Тави тихо. Той затвори очи за секунда, безпомощен като фигура за лудус и вероятно със също толкова големи шансове да бъде унищожен в стремително приближаващия мрачен финал.

Край на играта.

Вълчите бойни рогове на канимите прозвучаха отново.

Лудус.

Тави внезапно си пое дълбоко дъх и се изправи на крака, мислите му препускаха. Той погледна пламъците на горящите в пристанището на Фаундърпорт кораби, които се отразяваха в облаците, надвиснали ниско над главите им.

— Ние не можем да ги унищожим — каза той. — Но мисля, че знам как можем да ги спрем.

Тя наведе глава.

— Как?

Тави присви очи и каза много тихо:

— С дисциплина.