Фурията на курсора

Глава 10

— И с най-голямо удоволствие и гордост — обърна се лейди Акватайн към участниците в събранието на Дианическата лига, — на някого ще представя, а на всички останали отново ще представя първата жена-холтър в историята на Алера. Моля приветствайте Исана от Калдерон.

Откритият театър на Церес беше изпълнен до край при капацитет от четири хиляди места, въпреки че само половината от събралите се бяха действителни членове на Лигата — организация, състояща се от изтъкнати жени на държавата.

И само няколко от тях носеха титла, по-ниска от графиня.

Около двеста бяха спечелили гражданството си чрез официални дуели или чрез служба в легионите, основно като рицари, въпреки че имаше и половин дузина, които бяха служили като редови легионери, скривайки своя пол, докато не се докажат в битка.

От всички тях само Исана беше достигнала своя ранг по силата на законно, официално назначение, без никакво насилие или военна служба.

В историята на Алера тя беше единствената жена, направила това.

Останалите присъстващи бяха предимно мъже, в по-голямата си част — членове на движението за премахване на робството. Включително десетина сенатори, техните привърженици и протежета в Службата за гражданство, както и членове на Блюстителите за свобода — псевдосекретната организация на войнстващите привърженици на отмяната на робството в пределите на град Церес.

Блюстителите от години преследваха роботърговците и робовладелците в града. Не беше необичайно да се намери непредпазлив търговец на роби, обесен под навеса за роби със собствените си белезници и удушен със собствените си вериги.

Възстарият Върховен лорд Церес, официалният господар на града, въпреки че всъщност не уважаваше особено Блюстителите и техните привърженици, все още нямаше решимостта да ги смаже със силите, с които разполага, така че не можеше да прекрати насилието.

Всички останали бяха или шпиони, докладващи пред Консорциума на роботърговците, или просто любопитни.

Амфитеатърът беше обществена зала, отворена за всеки гражданин на Империята.

Тълпата аплодира и емоциите обляха Исана като първа вълна на океански прилив. Тя за миг затвори очи, предпазвайки се от влиянието на техните емоции, след което стана от мястото си, усмихна се и тръгна към края на сцената, близо до подиума с лейди Акватайн.

— Благодаря — каза тя. Гласът й се разнесе ясно по целия амфитеатър.

— Дами и господа. Човек, когото някога познавах, казваше, че произнасянето на речи е сравнимо с ампутация на крайници. Най-добре е да са приключи с това колкото се може по-бързо и безболезнено.

Раздаде се учтив смях.

Тя изчака да стихне, след което продължи:

— Институтът за търговия с роби трови нашето общество. Злоупотребите стават просто непоносими, законните лостове, предназначени да гарантират сигурността, не функционират. Всеки присъстващ тук знае, че съм права.

Тя си пое дълбоко дъх.

— Но никой от вас не е бил залавян от търговец на роби незаконно и против волята си — тя погледна лейди Акватайн. — Не можете да си представите колко е ужасно да чувстваш себе си абсолютно безпомощен. Да виждаш… — тя преглътна — да виждаш какво се случва с жените в такива ситуации. Не се доверявах на слуховете за подобни неща, докато това не се случи с мен. Докато не видях всичко със собствените си очи.

Тя отново се обърна към публиката:

— Всички тези слухове приличат по-скоро на нечии нощни кошмари. Но те са верни. По време на това заседание вие чухте много освободени роби: мъже и жени, станали свидетели на зверства, които не би трябвало да имат място в общество, живеещо според буквата на закона.

— Сега ни се предоставя уникална възможност да се отървем от този раков тумор на тялото на нашето общество, да изчистим тази гнойна рана, да направим промени за по-доброто бъдеще на нашата Империя. Ние носим отговорност пред нашите съграждани, пред самите себе си и пред нашите потомци — длъжни сме да го направим. Сенатори, граждани, моля ви да подкрепите законопроекта за еманципацията, иницииран от лейди Акватайн. Заедно ние ще можем отново да обединим нашите земи и хора.

Тя се отдръпна от трибуната и кимна. Тълпата избухна в оглушителни овации.

Одобрението им я обля с нова вълна емоции и тя едва успя да се задържи на крака.

Не изпитваше никакви илюзии относно ораторските си таланти. Разбира се, привържениците ще подкрепят закона на лейди Акватайн за еманципацията. Тази реч и публичното одобрение на тълпата в края на едноседмичната среща на върха не беше нищо повече от формалност.

Тя седна на мястото си, докато сенатор Пармос заемаше трибуната, за да изрази своята гледна точка относно пламенната подкрепа на идеята за премахване на робството. Бидейки талантлив оратор и майстор да манипулира емоциите с помощта на фурии, Пармос успяваше да влияе на тълпата с часове със силата на думите си — и хората слушаха с отворена уста.

— Много добре — промърмори лейди Акватайн на седналата до нея Исана. — Имате природен талант.

Исана поклати глава.

— Бих могла да грача като врана и те пак биха реагирали по същия начин.

— Подценявате се — възрази лейди Акватайн. — Вие притежавате определена… праволинейност, бих казала. Думите ви звучат искрено. И това им придава още по-голяма тежест.

— Те не звучат искрено. Те са искрени — парира Исана. — И вече не притежавам праволинейност — продадох я преди три години.

Лейди Акватайн я дари с хладна усмивка.

— Много искрено.

Исана леко наклони глава, опитвайки се да не поглежда жената, седнала до нея.

— С това излизане приключиха ли задълженията ми за днес?

Лейди Акватайн вдигна вежди.

— Защо питате?

— Ще се срещам с брат си на вечеря при Ворело.

— Много приятно заведение — каза лейди Акватайн. — Ще ви хареса. Направихме почти всичко, което планирахме. Още една-две срещи — и ще се върна в Акватайн. Ако имам нужда от вашето присъствие, ще изпратя за вас.

— Добре, милейди — каза Исана, преструвайки се, че следи речта на сенатора. В този момент заключенията му, направени с глас, прераснал в гръмотевичен, вдигнаха на крака целия ликуващ амфитеатър.

Изгарящите емоции, раздути до бушуващ пламък от речта на сенатора и неговите фурии, дезориентираха Исана, потапяйки я в главозамайващи, вихрени потоци от чувства, от които тя изпита ентусиазъм и в същото време дискомфорт.

Исана трябваше да напусне амфитеатъра. Когато лейди Акватайн стана и започна да благодари и да разпуска събранието, Исана забърза към изхода с потока напускащи чашата на амфитеатъра. Главозамайващото въздействие на тълпата спадна веднага след като излезе от театъра.

Тя спря до малко площадче, където около изящен фонтан от черен мрамор имаше засадени дървета и цветя. Пролетта беше гореща, но от фонтана се издигаше фина мъгла, която заедно със сянката на дърветата запазваше прохладата и комфорта. Седна на издълбана каменна пейка и за няколко минути притисна пръсти към слепоочията си и забави дишането си, опитвайки се да се отпусне и да се успокои.

— Знам какво чувстваш — раздаде се до нея доста твърд женски глас. Исана вдигна глава и видя висока стройна жена с пищна рижа коса и в тъмнозелена рокля, седнала до нея на пейката.

— Това е Пармос — продължи жената, — няма да се успокои, докато публиката не стигне близо до ярост. И аз не обичам неговите речи. Твърде напудрени са.

Исана се усмихна и склони глава:

— Върховна лейди Плацида. Добър вечер!

— Холтър — каза лейди Пласида преувеличено официално. — Моля, на ти, искам да поговоря с теб.

Исана примигна:

— Ваша светлост?

Тя протегна ръка:

— Дразнех ви, холтър. Всичко друго, но не и официалните правила… Как бихте реагирали, ако ви наричам Исана, а вие мен — Ария?

— Харесва ми.

Лейди Пласида кимна рязко:

— Добре. Много граждани придават прекалено голямо значение на своя ранг, без да полагат усилия за по-голяма отговорност при изпълнение на служебните си задължения. Радвам се да се уверя, че не си от тях, Исана.

Не знаейки как да отговори вежливо, Исана просто кимна.

— Натъжих се, когато чух, че са те нападнали при сър Нед в нощта, когато се запознахме.

Исана изпита рязка болка в долната част на корема, близо до бедрата. Раната от стрелата беше заздравяла бързо, оставяйки само малък белег, който едва се виждаше върху кожата й.

— Нед беше добър човек. И Серай ми беше по-близка от просто приятелка, каквато я считах в началото — тя поклати глава. — Иска ми се нещата да бяха различни.

Лейди Плацида се усмихна, но в ъглите на тази усмивка се таеше тъга.

— Но такъв е животът. Лесно е да съдиш какъв избор е трябвало да направиш, когато вече нищо няма да се върне. Серай ще ми липсва. Не бяхме близки, но я уважавах. И винаги ме е забавлявало умението й да отрязва надути пуяци.

Исана се усмихна.

— Да. Жалко, че я познавах за толкова кратко време.

Тишината се задържа до момента, в който лейди Плацида каза:

— Срещнах твоя племенник, когато се връщаше след събитията на Зимния фестивал.

— Наистина ли? — попита Исана.

— Да. И мисля, че той е наистина много обещаващ млад човек.

Исана вдигна вежди и известно време изучава лейди Плацида, след което предпазливо попита.

— Защо ми казваш това?

Лейди Плацида махна с ръка в апатичен, умишлено разсеян жест.

— Той ме порази с възпитанието си. С ума. С яснотата на мисълта. Има много добри отзиви за него. И същото мнение имам по повод някои негови приятели. Много може да кажеш за човек, като погледнеш тези, с които е свързан животът му.

Подтекстът на казаното не се изплъзна на Исана и тя кимна, приемайки комплимента.

— Тави винаги е била много способен — каза тя, ядосана на самата себе си. — Дори прекалено, ако човек разсъждава от гледна точка на собствената му безопасност. На нищо не позволява да го спира.

— Неговото… положение — започна лейди Плацида, подбирайки внимателно думите си, — никога не съм чувала за нещо подобно.

— За нас винаги е било загадка — съгласи се Исана.

— Предполагам, че сега положението му не се е променило?

Исана поклати глава.

— Въпреки че, Бог ми е свидетел, на света има много хора, които имат много фурии, но които не могат да направят нищо полезно с тяхна помощ.

— Абсолютно вярно — съгласи се лейди Плацида. — Ти за дълго ли си в Церес?

Исана отрицателно поклати глава.

— Още няколко дни — максимум. И така отсъствах прекалено дълго от холта си.

Лейди Плацида кимна.

— Аз също имам много работа. И ми липсва съпругът ми — тя поклати глава и се усмихна. — Много глупаво и някак момичешки от моя страна. Но както и да е.

— Не е глупаво — каза Исана. — Няма нищо глупаво в това да тъгуваш по любимите си хора. Аз почти година не съм виждала брат си. Би било страхотно да го срещна тук.

Лейди Плацида се усмихна.

— Сигурно ще е като глътка свеж въздух в сравнение с това, което Инвидия те кара да правиш.

Исана се напрегна.

— Не съм сигурна, че разбирам за какво говориш.

Лейди Плацида я погледна лукаво.

— О, стига, Исана. Очевидно е, че тя дърпа нужните струни, както и факта, че участваш в това.

Честно казано, Исана трябваше да отрече. Част от сделката с лейди Акватайн беше Исана да я подкрепя публично. Но разговорът им едва ли можеше да се нарече публичен, нали? Затова тя не каза нищо.

Лейди Плацида се усмихна и кимна:

— Исана, знам колко трудно може да бъде в твоята ситуация. Трябва да поговориш с някого за това или ако те принуждават за нещо против волята ти, аз съм готова да ти предложа подкрепата си. Не знам подробностите — затова и не знам как точно мога да ти помогна, но поне мога да изслушам каквото си готова да споделиш и да те посъветвам нещо.

Исана кимна и внимателно каза:

— Това е много… великодушно от твоя страна.

— Мислиш ли, че се опитвам да получа информация от теб по този начин?

Исана примигна и неочаквано за себе си леко се усмихна.

— Ами. Няма да настоявам за нищо, но да.

— Понякога се отегчавам от тактичното лицемерие — обясни лейди Плацида.

Исана кимна и каза:

— Ако допуснем, че си искрена: за какво ти е да ми предлагаш подобна помощ?

Лейди Плацида склони глава настрани, след което хвана Исана за ръката и каза:

— Защото може да ти потрябва. Защото ми се струва, че ти си порядъчен човек, който се е оказал в незавидна ситуация. Защото по момчето, което си отгледала, мога да преценя, че ти си достойна за моето уважение — тя сви рамене. — Това не звучи много високопарно, знам. Но е истина.

Исана погледна лейди Плацида, удивявайки се все повече и повече. Ръцете им се докосваха, така че Исана можеше да усети чистата, звънка истина в гласа й.

Лейди Плацида срещна погледа й и кимна, преди да отдръпне ръката си.

— Аз… Благодаря ти — каза Исана, — благодаря, Ария.

— Понякога самото осъзнаване, че помощта може да бъде предоставена, когато се нуждаеш от нея, помага само по себе си — промърмори тя. После Ария затвори очи, наведе глава в лек поклон и напусна градинката, потъвайки в улиците на Церес.

Исана поседя още малко, наслаждавайки се на ромоленето на фонтана и прохладната сянка на дърветата. През последните три години тя все повече се уморяваше от изпълнението на задълженията си към лейди Акватайн.

Много неприятни неща бяха свързани с това, но тя най-вече се измъчваше от факта, че не може да направи нищо по въпроса. Само няколко души в цяла Алера бяха толкова силни и влиятелни, колкото лейди Акватайн.

Първият лорд, разбира се, също не би станал източник на подкрепа и утеха. Неговите действия съвсем ясно й го показаха.

Освен Гай имаше много малко хора, чиято сила можеше да се сравни с тази на Акватайн, и повечето от тях вече бяха станали съюзници. И още по-малко бяха тези, които имаха както силата, така и намерението да предизвикат Инвидия Акватайн.

Една от тях беше Върховна лейди Плацида.

Подкрепата на Ария и нейното предложение дадоха на Исана усещане за покой и увереност. Беше като да попаднеш на прохладен източник насред безкраен жарък ден.

Исана беше удивена от реакцията си. Ария просто каза няколко обикновени думи по време на случайна среща, без да я обвързва с нищо. Но Исана почувства искреността в гласа и поведението й. Усети нейното истинско състрадание и уважение.

Исана имаше подобен контакт с лейди Акватайн. Тогава тя също почувства искреност в гласа й, но тази жена беше напълно различна.

И двете жени бяха от тези, които държаха на думата си. Но това, което в Ария беше честност, в лейди Акватайн беше чисто изчисление, откровен личен интерес. Лейди Акватайн беше майстор в различен вид преговори, за които се изискваше репутацията на човек, който държи на думата си на всяка цена. Независимо дали е за добро или лошо.

Тя притежаваше ясно изразено намерение да се увери, че е платила за това, което е получила, и — което беше по-важното — е взела това, за което е платила. Честността й имаше повече общо с изчисляване на задължения и стойности, отколкото с понятията за добро и зло.

И това правеше лейди Акватайн изключително опасна. Исана внезапно осъзна, че се страхува от своя покровител — и не само защото лейди Акватайн можеше да предприеме нещо, касаещо нейните близки. Исана се страхуваше от нея лично, чак й се повдигаше.

Никога не го беше осъзнавала. Или може би по-правилно беше да се каже — никога не си позволяваше да го осъзнае.

Простото предложение за помощ от Ария създаде още една перспектива. Може би това беше глътката въздух, от която се нуждаеше Исана, за да се изправи лице в лице със страха, който криеше дълбоко в себе си. Исана си възвърна надеждата.

Тя потръпна и закри лицето си с ръце. От очите й потекоха сълзи, но тя не се опита да ги спре.

Седеше в тишината на малката градинка и оставяше сълзите й да отмиват парливия страх. След малко се почувства по-добре. Не жизнерадостна, не ентусиазирана — но по-добре. Бъдещето вече не изглеждаше издълбано на камък или потънало в мрак.

Исана призова Рил да изсуши сълзите й и да върне обичайния цвят на зачервеното й лице, след което се отправи към изхода от градинката, срещу света.