Фурията на курсора

Глава 42

— Много добре — каза лейди Акватайн. Тя кимна на Одиана и каза: — Време е да сменим дрехите.

Одиана бързо отвори раницата си и подаде на Амара нейната маскировка.

Амара погледна алената коприна в ръцете си и попита:

— А къде е останалото?

Алдрик стоеше до прозореца на кръчмата и гледаше към улицата. При думите й високият мечоносец погледна назад към Амара, изпръхтя в опит да сдържи смеха си и се обърна.

Одиана не прояви такава сдържаност. Красивата водна вещица отметна глава назад и избухна в смях, който звучеше твърде силно за стаята, която бяха наели от навъсения каларански кръчмар.

— Ах, ах, господарю мой. Тя се изчерви. Не е ли прелестна?

За свой ужас Амара разбра, че Одиана е права. Усещаше, че бузите й горят така, че може и вода да свари на тях, и нямаше представа какво да прави с това.

Това не беше от ситуациите, с които я бяха обучавали да се справя. Тя се отдръпна от лейди Акватайн и нейните васали и вдигна маскировката си.

А тя се състоеше от рокля от червена коприна със семпла кройка, държаща се на две тесни копринени панделки. Деколтето, ако това изобщо можеше да се нарече така, беше опасно дълбоко — а задната част на дрехата би трябвало да я оставя гола почти до талията. Ако се плъзне, ще се задържи чак на бедрата й, ако има този късмет.

— По-бързо, размърдай се — упрекна лейди Акватайн Одиана. — Покажи й останалото.

— Да, ваша милост — отвърна Одиана с лек реверанс.

После тя извади чифт леки сандали с ремъци, които се пресичаха, обвивайки крака до коляното, две елегантни сребърни гривни, изработени под формата на виещи се бръшлянови стъбла, обшита с мъниста шапка, която леко напомняше на капак, и обикновена, гладка метална лента.

Яката на подчинението.

Това беше устройство на роботърговците, изковано от фурии, за да държи този, който го носи, в подчинение на собственика на роба. То можеше с болка да извади от строя този, който го носи, но можеше и, което беше още по-жестоко, по прищявка на собственика на роба да го накара да изпита противоположни усещания и то със същата интензивност. Яките за послушание понякога се използваха и за обуздаване на особено опасни призователи, въпреки че подобни случаи бяха изключително редки в историята. Но ориентировъчно през миналия век, когато робството беше навлязло в епохата на мрачния си разцвет, тяхното производство и употреба бяха получили по-широко разпространение. Продължителното въздействие на яката заплашваше с гибел разума и силата на волята. Постоянно изтезавани с болка и удоволствие, жертвите бяха принудени да се подчиняват на своя господар и да изпитват удоволствие от това. След известно време, често години, такива роби се превръщаха в животни в човешки облик, тяхната личност биваше унищожена и заменена от простото, но неустоимо въздействие на яката. И което беше най-страшното, те бяха безумно щастливи от такова съществуване.

Хората с по-развита сила на волята често успяваха да се противопоставят максимално на тази безчовечност, с която се сблъскваха другите, поне временно. Но нито един не го преживяваше без последствия. Почти всички безнадеждно полудяваха.

— Червен — пропя Одиана и като се изправи на пръсти, се понесе в лек танц. Копринената й рокля промени цвета си от бледосин на розов. — Вие сега сте с такъв цвят, курсор.

— Няма да сложа яката — тихо каза Амара.

Лейди Акватайн удивено вдигна вежди.

— Защо?

— Чувала съм колко опасни могат да бъдат, ваша светлост — каза Амара. — Имам категорично мнение относно идеята да сложа подобно нещо на врата си.

Одиана се изкикоти, покривайки устата си с длан, тъмните й очи блестяха, гледайки Амара.

— Не е нужно да се страхувате толкова, графиньо — прошепна тя. — Честна дума. След като яката щракне на мястото си, вече няма да можете да си представите живота без нея.

Тя потръпна и облиза устни.

— Крещиш през цялото време, но само отвътре. Крещиш и крещиш, но можеш да се чуеш само насън. Във всичко останало е доста сладко — тя хвърли леко обиден поглед на Алдрик. — Моят господар не желае да ми я сложи. Колкото и да съм непослушна.

— Мълчи, любов моя — промърмори Алдрик. — Тя ти влияе лошо.

Той погледна Амара и каза:

— Яките са фалшиви, графиньо. Направих ги от кухненски ножове тази сутрин.

— Това не са игрите, които обичам да играя — изсумтя Одиана. — Той никога не ме оставя да правя това, което ми харесва.

Тя се отвърна от Алдрик, хвърли втори костюм, същият като на Амара, към лейди Акватайн, а трети остави за себе си.

Лейди Акватайн преценяващо огледа Амара и каза:

— Ще ви сложа малко грим, който ще накара очите ви да изглеждат по-съблазнителни, мила.

— Това не е необходимо — сухо каза Амара.

— Необходимо е, графиньо — тихо се обади Рук. Невзрачната млада жена седеше на стол в най-отдалечения от Алдрик и Одиана ъгъл.

Очите й бяха унили, бръчки от умора и притеснение прорязваха челото й.

— Робите за удоволствия на Калар, които той предоставя на своите подчинени и на личната си охрана, са нещо обичайно в замъка. Привлечени от Калар, роботърговците постоянно се състезават помежду си и не жалят никакви средства. Дрехи, козметика, парфюми. Всичко, което се сетите, за да привлекат допълнително внимание.

— Като говорим за парфюми — промърмори лейди Акватайн, — къде е достопочтеният граф Калдерон? Всички миришем така, сякаш сме прекарали последните няколко дни в път.

В следващия миг вратата на стаята се отвори и Бърнард влезе.

— Банята е готова — каза той тихо. — От другата страна на залата, втората врата от края. Има само две вани.

— Предполагам, че ще е твърде самонадеяно да се надявам на прилична баня — каза лейди Акватайн. — Просто ще трябва да се редуваме. Амара, Рук, срамежливките отиват първи.

Рук се надигна, вземайки дрехите си, същите тъмни цветове, които носеше, когато Амара я залови. Амара стисна устни в тънка линия, когато вземаше дрехите си, и се обърна към вратата.

Бърнард се облегна небрежно на вратата и вдигна ръка.

— Не мисля така — каза той. — Не искам тя да остава сама с нея.

Амара вдигна вежди.

— А защо не?

— Независимо дали има какво да губи или не, тя е майстор-убиец на бунтуващ се Върховен лорд. Бих предпочел да не си сама с нея в банята.

— Или може би — предложи Одиана — той просто иска да види как изглежда госпожа Кървава врана под дрехите си.

Ноздрите на Бърнард се разшириха и той се взря в Одиана. Но вместо да каже нещо, той погледна Алдрик.

Високият мечоносец просто стоя в течение на няколко секунди. После бавно издиша и каза на Одиана:

— Любов моя, по-кротко. Позволи им да го обмислят на спокойствие.

— Аз просто исках да помогна — благочестиво отвърна Одиана, заставайки до Алдрик. — Едва ли е моя вината, ако той така…

Алдрик плъзна ръка около Одиана и положи широката си, покрита с белези ръка върху устата й, като леко я придърпа към себе си. Водната вещица утихна веднага и Амара си помисли, че очите й излъчват самодоволство и удовлетворение.

— Мисля — каза Амара на Бърнард, — че във всички случаи би било разумно да има чифт очи, които да наблюдават залата. Ще пазиш ли вратата?

— Благодаря, графиньо — каза лейди Акватайн. — Слава на фуриите, че поне някой в тази стая е разумен.

— Ще отида първа, графиньо — каза Рук тихо.

Тя пристъпи до вратата, свела поглед, и изчака, докато навъсеният Бърнард не отстъпи встрани.

— Благодаря ви.

Амара се плъзна след нея, а Бърнард я последва. Рук влезе в стаята с ваните, а Амара се канеше да я последва, когато почувства ръката на Бърнард на рамото си.

Тя спря и го погледна отново.

— Враните да го вземат, жено — каза той тихо. — Толкова грешно ли е да искам да те защитя?

— Разбира се, че не — каза Амара, като едва не остави усмивката да се появи на лицето й.

Бърнард се намръщи, после се огледа и завъртя очи.

— Кървави врани — въздъхна той, — ти ме изкара, за да ме защитиш.

Амара го потупа по бузата и каза:

— Поне един човек в онази стая е луд, Бърнард. Друг един вече се опита да те убие. А друг може да те убие, да скрие тялото ти и да ми разкаже някаква приказка, когато се върна от банята.

Бърнард се намръщи и поклати глава.

— Алдрик не би направил това. И няма да ти навреди.

Амара наклони глава настрани и се намръщи.

— Защо реши така?

— Защото аз не бих го ударил в гръб и не бих навредил на Одиана.

— Вие двамата сте го обсъждали?

— Не е необходимо — отговори Бърнард.

Амара поклати глава. После понижи глас и прошепна:

— Ти си твърде благороден за такава работа, Бърнард. Твърде романтичен. Алдрик е професионален убиец и е лоялен на Акватайн. Ако тя му заповяда, той ще те убие. Не си позволявай да мислиш друго.

Бърнард известно време гледа лицето й. После се усмихна и каза:

— Амара. Не всички са като Гай. Или Акватайн.

Амара разочаровано въздъхна, като в същото време почувства вълна от топлина, породена от вярата на съпруга й, че в окръжаващите ги човешки същества би трябвало да има нещо благородно, дори и в такъв хладнокръвен и жесток наемен меч.

Знаеше кога и тя мислеше по същия начин. Но това време беше много далеч зад нея. То приключи в момента, когато наставникът й я предаде, и то я предаде на мъжа и жената, които сега бяха в стаята с лейди Акватайн.

— Обещай ми — каза тя тихо, — обещай, че ще внимаваш. Независимо дали се разбирате двамата с Алдрик или не, бъди много внимателен, когато му обръщаш гръб. Нали?

Бърнард се намръщи, но неохотно кимна и се наведе, за да сложи лека целувка на устните й. Изглежда искаше да добави още нещо, но алената рокля на Амара прикова погледа му и той вдигна вежди изненадано.

— Какво е това?

— Моят костюм — каза Амара.

Ухилването на Бърнард изглеждаше почти хищническо.

— А къде е останалото?

Амара го награди с безизразен поглед, но като усети как бузите й бързо почервеняват, се обърна и с твърда походка влезе в банята, като затвори вратата зад себе си.

Рук вече седеше в една от малките вани и бързо се миеше. Тя скромно прикри гърдите си с ръце, докато вратата не се затвори. След това продължи да се мие, наблюдавайки изкосо Амара.

— Какво гледаш? — тихо попита Амара. Думите й прозвучаха много по-войнствено, отколкото искаше.

— Майстор-убиец на действащия Първия лорд — отговори Рук, в гласа й се усети лека сянка на ирония. — Предпочитам да не оставам сама в банята с нея.

Амара вдигна брадичка и погледна студено Рук.

— Аз не съм убиец.

— Въпрос на гледна точка, графиньо. Или може би ще кажете, че никога не сте убивали на служба при вашия лорд?

— Никога не съм стреляла в гръб от засада — каза Амара.

Рук едва забележимо се усмихна.

— Много благородно — каза тя, после се намръщи и сведе глава на една страна. — Но… не. Вашето обучение е различно от моето. В противен случай не бихте се изчервявали толкова лесно.

Амара се намръщи на Рук и си пое дълбоко дъх. Нямаше смисъл да се кара с бившата кървава врана. Нямаше да спечели нищо, но щеше да загуби време. Вместо безсмислен, груб отговор, тя се съблече и влезе във ваната.

— Обучението ми като курсор не включваше… такъв род методики, не.

— Сред курсорите няма ли креватни шпиони? — попита Рук със скептичен тон.

— Срещат се — каза Амара. — Но всеки курсор се оценява и обучава леко различно. Нас ни насърчават да използваме силните си страни. За някои това включва обучение в съблазняване. Моята подготовка беше фокусирана върху други предмети.

— Интересно — произнесе Рук, тонът й беше откъснат, професионално безпристрастен.

Амара се опита да отговори със същата интонация.

— Както разбирам, вашата собствена подготовка е включвала съблазняване на мъже?

— Прелъстяване и удовлетворяване, както на мъже, така и на жени.

От изненада Амара изпусна сапуна.

Рук си позволи намек за смях, но той бързо замря и тя намръщено сведе поглед към водата във ваната.

— Успокойте се, графиньо. Това не беше по мое желание. Аз… не мисля, че дори в мислите си бих се върнала към подобна ситуация, ако някак мога да го избегна.

Амара въздъхна.

— Мога да си представя. Дъщеря ви.

— Страничен продукт от моето обучение — тихо каза Рук.

— Баща й?

— Може да е един от десет или дванадесет мъже — хладнокръвно отговори Рук. — Обучението беше… интензивно.

Амара поклати глава.

— Не мога дори да си го представя.

— Никой не трябва да може да си представи такова нещо — каза Рук. — Но Калар решително настоява за подобно обучение за своите жени-агенти.

— Това му дава голяма власт над тях — каза Амара.

— Без да прибягва до яки — съгласи се Рук, в гласа й се долавяше горчивина. Тя се остърга с парче плат рязко, почти злобно. — Оставя умовете им недокоснати. За да могат по-добре да му служат.

Амара поклати глава. Тя дори не можеше да си представи такова нещо. Жизненият й опит като любовница едва ли беше голям и се състоеше от един млад мъж, който я заслепи в Академията и беше с нея три прекрасни месеца, преди да намери смъртта си в огъня, който привлече вниманието на Първия лорд. И Бърнард. Който я караше да се чувства красива и невероятна — и обичана. Тя дори не можеше да си представи какъв трябва да е този студен процес, неразпален от огъня на любовта и страстта. И какво е да се чувстваш просто… използвана.

— Съжалявам — каза тихо Амара.

— Вината не е ваша — отговори Рук. Тя покри очи и чертите на лицето й започнаха да се променят.

Промените не бяха нито драматични, нито впечатляващи, но когато отново я погледна, Амара не би могла да каже, че пред нея е същият човек.

Рук излезе от ваната, избърса се и започна да облича тъмните си дрехи.

— Да бъдеш тук е толкова безопасно, колкото във всяка друга част на града, графиньо. Собственикът знае за кого работя и вече е имал възможност да докаже, че може да бъде сляп и глух, когато е необходимо, но колкото по-бързо се махнем оттук, толкова по-добре.

Амара кимна, приключи къпането възможно най-бързо и излезе от ваната, за да се избърше и да си сложи своята „одежда“.

— По-лесно е да го облечете отдолу, отколкото да го дърпате върху себе си — посъветва я Рук. — И нека ви помогна със сандалите.

Което и направи. Амара затегна последните връзки на прасците си, огледа се и реши, че изглежда повече от нелепо.

— И така — каза Рук. — Разходете се.

— Моля?

— Разходете се — повтори шпионката. — Ще се наложи да се движите по различен начин, ако трябва да ви представям за нова наложница.

— О — каза само Амара. Тя отиде до стената и обратно.

Рук поклати глава.

— Още веднъж. Сега се опитайте да се отпуснете.

Амара се подчини, но се стесняваше все повече и повече с всяка крачка.

— Графиньо — каза Рук с поверителен тон, — трябва да разклащате бедра. И следете гърба си. Трябва да изглеждате като робиня, която е толкова свикнала със задълженията си, че ги чака с нетърпение и им се наслаждава. А вие изглеждате така, сякаш отивате на пазар — Рук въздъхна. — Гледайте.

С тези думи шпионката замръзна, позата й леко се промени. Тя леко присви очи, изви устни в ленива усмивка и се плъзна напред. Бедрата й се люлееха при всяка крачка, раменете й бяха изнесени назад, гърбът й леко се изви. С цялото си същество тя принуждаваше — или канеше — всеки, който е наблизо, да я гледа.

Рук се завъртя на пети и каза на Амара:

— Ето така.

Промените, настъпили в тази жена, бяха поразителни. В един момент тя изглеждаше точно като куртизанка в спалнята с младия си господар, след като е изпила половин бутилка вино, обогатено с афродизиак. А в следващия тя вече беше откровено привлекателна делова млада жена със сериозна външност.

— Ето какво се очаква от вас. Да приковавате погледите на всички, покрай които минете. И така трябва да бъде.

Амара поклати глава.

— Дори в това — тя погледна към костюма си — аз не съм жена, която мъжете обичат да гледат.

Рук поклати глава.

— Мъжете обичат да гледат всичко, което диша и е леко разголено. Разберете го — тя наведе глава на една страна. — Представете си, че те са Бърнард.

Амара примигна изненадано.

— Какво?

— Представете си, че отивате при него — каза спокойно Рук. — В нощ, когато сте решили на него дори и през ум да не му мине да иска да е някъде другаде, а не с вас.

Амара отново почувства как се изчервява. Но тя се взе в ръце, затвори очи и се опита да си го представи. Без да отваря очи, тя обиколи стаята, представяйки си покоите на Бърнард в гарнизона в Калдерон.

— Вече е по-добре — призна Рук. — Още веднъж.

Тя го направи още няколко пъти, преди Рук да остане доволна.

— Сигурна ли си, че това ще сработи? — тихо я попита Амара. — Твоят начин да попаднем там?

— Това е най-малкото, за което се притеснявам — отговори Рук. — Аз ще ви заведа там. И ще намеря къде държат вашите пленници. Трудностите ще започнат по-късно, когато ще трябва да се измъкваме оттам. С Калар винаги е така.

Бърнард почука на вратата и учтиво попита:

— Дами, готови ли сте?

Амара улови погледа на Рук и кимна. После наметна шал върху косата си и закрепи стоманената яка около врата.

— Да — каза тя. — Готови сме.