Фурията на курсора

Глава 20

Исана положи ръце на гърдите на Фейд и извика Рил да й даде възможност да възприеме чувствата му, подсилени от фурията. Но предвид, че току-що се беше събудила от сериозен шок, задачата се оказа прекалено сложна.

Главата на Исана сякаш се разцепи на две от експлозията чиста болка, сърцето й се замята в паника от факта, че не може да се изправи на крака.

Тя изстена от отчаяние, но стисна зъби и се съсредоточи. Ако дадеше власт на емоциите си, това нямаше да помогне на умиращия до нея човек.

— Помощ! — изкрещя тя. Прозвуча толкова жалко и тихо, че беше сигурна, че звукът не е проникнал през затворената дъбова врата. Тя събра всичките си сили, пое дълбоко въздух и опита отново.

— Имам нужда от помощ! Лечител!

След втория вик вратата се отвори и на вратата се появи Джиралди. Той огледа с бърз поглед стаята, изруга нецензурно и със силно накуцване се втурна към Исана.

— Холтър!

— Не аз — каза тя със слаб отчаян глас. — Фейд падна. Не диша. Трябва ми лечител…

Старият центурион рязко кимна, обърна се и изтича от стаята със скорост, определено опасна за болния му крак. Извика на някого и се чу звук на тичащи крака.

Отначало се появиха стражите, а миг по-късно влезе и млада жена в обикновена бяла рокля.

Беше бледо създание, кожата й изглеждаше толкова светла, че сякаш беше прозрачна, а косата й — доста къса за такава млада жена — беше светла и тънка като паяжина. Исана беше убедена, че младостта й е истинска и няма нищо общо с таланта й като воден призовател, въпреки че не можеше да каже защо.

Очите на лечителката изглеждаха твърде големи на фона на нейното издължено, тънко и някак тъжно лице и бяха толкова тъмнокафяви, че изглеждаха черни. Тъмните кръгове от умора под очите й изпъкваха толкова силно, че приличаха на насилствено получени синини. Бързите й движения излъчваха спокойна увереност, която Исана би очаквала от някой с няколко години по-възрастен.

Младата жена приближи до Фейд, коленичи и сложи ръце на слепоочията му, движенията й бяха уверени, професионални, макар и малко уморени.

— Холтър — каза тя, съсредоточена върху фурията си и без да отваря очи, — можете ли да кажете какво се е случило с него?

— Той просто рухна — каза Исана. Джиралди се върна и тя бе разкъсвана между чувството на благодарност и смущението, когато той я вдигна обратно в леглото.

— Той започна да говори несвъзано. Разтрепери се. После получи пристъп и падна. Спря да диша и аз не можах да открия пулса му.

— Кога се случи това?

— Преди по-малко от две минути.

Младата жена кимна.

— Тогава имаме шанс — тя повиши глас, докато не зазвуча като тръбата, използвана от ревящ на бойното поле центурион. — Къде ми е ваната?!

Трима млади пъхтящи легионери вмъкнаха през вратата тежка лечебна вана с преливаща от краищата й вода. Поставиха я точно в момента, когато младата лечителка освободи Фейд от неговото наметало, колан с меч и ботуши. И при кимването й положиха отпуснатото тяло във ваната.

Лечителката се отпусна на колене зад ваната и сложи ръце на главата на Фейд.

— Отдръпнете се — каза тя с тон, който явно използваше често. Стражите бързо отстъпиха назад и излязоха от стаята. Джиралди, подчинявайки се на кимването на Исана, ги последва.

Известно време лечителката не издаваше нито звук и Исана едва се сдържа да не й изкрещи с искане да побърза. Изведнъж въздухът в стаята започна да се сгъстява, усещането беше много странно, сякаш полъх на невидим вятър започна да оказва натиск върху кожата на Исана.

Тънките кичури на лечителката се раздвижиха — един по един — сякаш се издигаха нагоре от възходящи въздушни течения, които Исана не усещаше. Тя замря за миг, след това издиша и над ваната се плъзна нещо, приличащо на малки искри.

Фейд реагира яростно, внезапно изви гръб с напрежението, присъщо на някой от ловните лъкове на Бърнард. Остана в това положение няколко секунди, след което отново се потопи във ваната и се закашля с мокра насечена кашлица.

Сърцето на Исана подскочи към гърлото й, когато робът отново започна да диша.

Лечителката се намръщи още повече и Исана видя как водата започва да кипи във ваната, напомняйки й за нейното собствено призоваване по време на изцеление, но само за миг. Лечителката направи гримаса и махна ръце от главата на Фейд.

Тя се придвижи около ваната и вдигна ранената му ръка. Развърза парцала, с който беше превързана, и подуши. После с рязко движение се извърна от раната и отново потопи ръце във водата.

— Какво е това? — попита Исана.

— Отравяне с гарово масло — отвърна момичето.

— Какво е това? — попита Исана.

— На юг много търговци на оръжие обработват стоката си със смес от масла, която включва и отвара от кожи на гаримски гущери.

— Отровна ли е? — попита Исана.

— Не винаги умишлено. Но ако сместа е била приготвена неправилно или е била варена прекалено дълго, гаровото масло се разваля. Започва да гние. И ако е било върху оръжието, с което е нанесена раната, продуктите на гниенето попадат в кръвта — тя поклати глава и се изправи. — Много съжалявам.

Исана примигна.

— Но… ти го изцери. Диша.

— Засега — тихо каза лечителката. — Предполагам, че твоят приятел е призовател на метал?

— Да.

— И е бил ранен по време на нападението?

— Защитавайки ме — тихо каза Исана. — От стрела. Тя го рани в ръката.

Лечителката поклати глава.

— Най-вероятно се е постарал да не обръща внимание на болката. Ако беше потърсил помощ в рамките на час, може би…

Исана се загледа в момичето, без да може да повярва на това, което чува.

— Какво ще стане?

— Температура. Загуба на ориентация. Болка. Възможни са и припадъци — младата лечителка се намръщи. — Няма да приключи бързо. Може би няколко дни. Но ако има семейство, трябва да изпратите за тях.

Тя погледна Исана с твърд тъжен поглед в тъмните си очи.

— Съжалявам — добави тихо.

Исана бавно поклати глава.

— И нищо не може да се направи?

— Преди можеше да се лекува. Но такова лечение отнема няколко дни и най-често довежда до смъртта както на пострадалия, така и на този, който се опитва да му помогне.

— И не сте в състояние да опитате? — попита Исана.

Лечителката замръзна за момент и каза:

— Няма да го направя.

— Велики фурии — въздъхна Исана. — Защо?

— Легиони настъпват към града на моя баща, холтър. Ще има битка. Ранените ще трябва да се връщат в строя възможно най-бързо. Ако се опитам да излекувам този човек, това ще доведе до смъртта на десетки или стотици легионери на моя баща — тя поклати глава. — Моят дълг е очевиден.

— Вие сте дъщеря на Церес? — попита Исана.

Младата лечителка леко се усмихна, въпреки че в усмивката й имаше малко радост или живот, и склони глава в поздрав. — Да, Церес Фелия Верадис, холтър.

— Верадис — каза Исана. Тя погледна ранения мъж: — Благодаря, че му помогнахте.

— Не ми благодарете — отвърна Верадис.

— Мога ли да помоля за услуга? — попита Исана.

Младата жена кимна.

— Бих искала да преместите лечебната вана близо до мен.

Веждите на Верадис се вдигнаха.

— Холтър, казаха ми, че лечебните ви умения са впечатляващи, но в момента вие не сте в състояние да лекувате.

— Предполагам, че по-добре от вас мога да преценя — тихо каза Исана.

— Опитът ми подсказва, че все още не можете — уверено продължи Верадис. — Той е важен за вас. И затова не можете да преценявате обективно.

— Това е нещо, което мога да преценя — тя погледна непреклонно към Верадис. — Значи ще ми направите услугата, лейди?

Верадис я гледа доста дълго. Накрая каза:

— Да, ще го направя.

— Благодаря — тихо каза Исана.

— Но на сутринта — продължи Верадис, — след като се наспите. Ще се върна и ще ви инструктирам. Шансовете му няма да намалеят от няколко часа закъснение.

Исана разочаровано сви устни, но след това кимна:

— Благодаря.

Верадис й кимна в отговор и като се обърна, се насочи към изхода. На вратата спря.

— Ще ви осигуря още едно легло и ще се уверя, че ще има някой пред вратата ви.

Тя замълча и вече почти излизайки от стаята, попита:

— Той ли е вашият закрилник?

— Да — тихо отговори Исана.

— Тогава имайте предвид едно нещо, преди да започнете. Ако умрете, опитвайки се да го излекувате, ще обезсмислите смъртта му. Той просто е дал живота си за своята лейди.

— Аз не съм неговата лейди — тихо прошепна Исана.

— Но сте готова да рискувате живота си за него?

— Не мога да стоя и да гледам как умира.

Верадис за секунда се усмихна и започна да изглежда, както би трябвало да е на нейната възраст, млада и сияеща.

— Разбирам, холтър. Късмет.