Фурията на курсора

Глава 46

Тави нямаше нито къде да бяга, нито къде да се скрие, и ако не предприемеше нещо, просто щяха да го убият.

Ето защо, когато канимът се качи по стълбите, Тави изпусна ужасено-гневен вик и се хвърли към него с цялото си тяло, събирайки всяка капка сила и безразсъдство, което можеше да предизвика в себе си.

Блъсна силно канима в гърдите. Въпреки че той беше много по-голям, теглото на Тави в броня и импулсът му бяха повече от достатъчни, за да повалят изненадания каним, и те се плъзнаха по стълбите върху неговия гръб и тежко, с трясък паднаха върху каменната повърхност на моста.

Преди канимът да има време да се възстанови, Тави удари няколко пъти с шлема си по чувствителния нос на съществото и по лицето му, след което вдигна меча, като го държеше за дръжката с едната ръка и средата на острието с другата, след което с всички сили го заби в гърлото на канима.

Но или не беше засегнал нещо жизненоважно, или канимът беше просто твърде издръжлив, за да разбере кога трябва да умре. Той сграбчи Тави с една ръка и го отхвърли.

Тави се блъсна в ограждението от противоположната страна на моста, но бронята му пое основната сила на удара и той отново се изправи на крака едновременно с ранения каним, който беше оголил зъби и страховито ръмжеше.

— Капитане! — раздаде се възглас и огън разцъфтя в нощта, като бързо нарасна и обхвана камъка между Тави и ранения каним. В светлината му Тави едва имаше време да различи чертите на своя противник — сивокосият каним, който беше донесъл на Тави същия този меч, с който сега се сражаваше — и тогава рицарите Аери се спуснаха около него.

Те се приземиха твърдо, но преди още да докоснат земята, Насаг се извъртя и хвърли заострена стоманена пръчка като тези, които Тави беше оглеждал предния ден. Тя удари един от младите рицари в коляното със съкрушителна сила и го събори на земята.

Красус се приземи до Тави, изпъшквайки от напрежението, и изстреля огнен език в най-близкия каним. Пламъкът се получи доста слаб под проливния дъжд, но все пак накара канима да спре и това беше достатъчно.

Рицарите Аери сграбчиха Тави под мишниците и под командването на Красус се издигнаха в нощното небе. Блясък на мълния освети Насаг да хвърля още една пръчка към Красус, но младият трибун на рицарите ловко я отби с меча си, преди рицарите Аери да се издигнат над обхвата на метателните оръжия.

Но не и от зоната на поражение на смъртоносните стоманени арбалетни стрели.

Още повече бръмчащи звуци се раздадоха отдолу и рицарят Аери, който държеше Тави, изстена и падна от небето, изчезвайки в тъмнината долу. Единственият останал рицар едва не го изтърва и всичко около него диво се завъртя.

Тогава Красус зае мястото на падналия рицар и уморения отряд се спусна на втората отбранителна позиция, на стотина ярда от южния край на моста.

Следващите няколко часа се сляха в паметта в едно огромно, размазано петно мрак, студ и отчаяние. Цели две кохорти направиха всичко възможно, но бяха избити при първото зашеметяващо нападение. Най-добрата кохорта беше унищожена до последния човек, разкъсана на парчета от стоманени арбалетни стрели и стъпкана от канимските воини, водени от Насаг.

Девета кохорта в суматохата се опита да се втурне напред и да спре пробива в този край на моста, но в непрогледната тъмнина беше унищожена от войските на Насаг. Повечето от единствената центурия успяха да се оттеглят до следващата отбранителна позиция, но осем от десет кохорти загинаха на моста.

Дори ранените, които стигаха до внезапно затрупаните с работа лечители, получиха малко помощ. Просто нямаше достатъчно ръце — и хората, които при други обстоятелства биха оцелели, сега умряха от раните си, докато чакаха своя ред.

Почти шестстотин алеранци загинаха.

И това отне само седем или осем минути.

Тави си спомни изкрещените заповеди, уплашените въпроси и отговори на Първото копие. Никъде нямаше достатъчно светлина. Канимите бяха унищожили всички лампи, в които стрелите им успяха да попаднат — а поради капана, който Тави направи в южната част на града, в складовете бяха останали съвсем малко магически лампи.

Освен това Тави се оказа лице в лице с огромните канимски воини в почти пълен мрак и се сражава просто за да отстъпи и да оцелее.

Канимите превзеха двете най-близки отбранителни позиции на моста и беше трудно да се прецени кой може да стигне първи до централната арка на моста — канимите или алеранските инженери, които предприеха отчаян опит да съборят моста.

В мрака и неразборията канимите спечелиха надбягването. Тави гледаше в безпомощно отчаяние и ужас как самият Насаг прескача през многото долни укрепления до върха на моста, уби половин дузина алеранци, които се опитваха да защитят стените, и започна да сече бягащите легионери.

Тави знаеше, че ако не спре канимите сега, те ще затвърдят предимството си и ще пробият през останалите отбранителни заслони в града от северната страна на моста и ще се нахвърлят на цивилните, които се бяха приютили там с надеждата за защита.

Ето защо той и Първото копие заедно поставиха най-добрите хора пред последната стена на моста, изтощените рицари Аери на Красус се подредиха на по-ниската градска стена зад тях.

Тави направи две огромни клади от счупени мебели, заля ги с алкохол и нареди на Макс да ги запали, за да осигурят осветление на легионерите, след което да поддържат огъня с помощта на фурии. Рицарите извиха малка буря срещу канимите, както за да поддържат огъня, така и за да ги заслепят, хвърляйки проливния дъжд в очите им. Отчаяната атака, организирана от Първото копие, удари по авангарда на канимите.

Тави наблюдаваше от стената легионерите и воините, вкопчени в отчаяна и тежка битка. Но в близост до моста, когато напредването на канимите бе спряно и тъмнината беше разпръсната от светлина, предимството на нападателите отстъпи на добрата координация, дисциплината и отчаяната съпротива на легионерите. Стъпка след стъпка, с цената на много кръв, те избутаха канимите назад, докато накрая нечовешкият враг не отстъпи зад стената, за да застане самият той в отбрана.

Тави заповяда на легионерите да се оттеглят зад последната стена на моста, опасявайки се, че на открито ще бъдат отлична мишена за канимските стрелци.

И след час битката спря.

Тави се отпусна на земята зад последната им стена. Той свали шлема си и отметна глава към небето, за да се напие с дъждовни капки. През последните часове дъждът постепенно се беше увеличил. Това правеше мразовитата вечер още по-мразовита, карайки тялото да трепери от пристъпи на втрисане почти всяка минута.

— Капитане — тихо го повика Ерен. Тави не го беше чул да се приближава. — Добре ли сте?

— Просто съм уморен — отговори Тави.

— Не бива да стоите мокър под дъжда. И хапнете нещо горещо.

— Няма кога — каза Тави. — Те виждат много добре в тъмното. А ние — не. Ще ни атакуват отново преди да се зазори. Искам трибун Цимния да докара тук всички лампи, които успее да намери, всички дървета, които могат да горят, и всяка капка алкохол, която се намира в този град. Трябва да запалим колкото се може повече огньове, за да могат и нашите хора да виждат. Валиар Маркус — да преброи оцелелите. Разбери от Фос броя на загиналите и ранените и предай тази информация на Първото копие.

Ерен се намръщи, но кимна.

— Добре. Но след…

— А след това — прекъсна го Тави — вземи двата най-бързи коня, които можеш да намериш, и се измъкни.

Ерен млъкна.

— Това е твой дълг — тихо добави Тави. — Първият лорд трябва да знае на какво са способни шаманите. И за това как и какви арбалети използват. И…

Той поклати глава.

— Кажи му, че ще намерим начин да съборим моста. Каквото и да ни струва. И му предай моите извинения, че не успях да го удържа.

Последва още една мълчалива пауза, след която Ерен каза:

— Не мога просто така да взема и да оставя приятелите си.

— Не просто да оставиш. Трябва да тичаш. Колкото е възможно по-бързо — Тави се изправи, надяна шлема си, сложи ръка на рамото на Ерен и го погледна в очите.

— Ако Гай не разбере за случващото се тук, всичко е било напразно. Не го допускай.

От дъжда косата на дребния курсор беше полепнала по главата му. За миг той стоя, после отпусна глава и кимна.

— Добре.

Тави стисна рамото му в безмълвна благодарност. Поне един приятел щеше да се измъкне жив от тази месомелачка.

— Тогава се размърдай.

Ерен му се усмихна и небрежно отдаде чест, след което се обърна и побърза да се отдалечи.

Макс тихо прошепна от тъмнината до него:

— Той е прав, знаеш го.

Тави подскочи стреснато и погледна в посока на гласа.

— Врани, Макс. Току-що ми скъси живота с десет години.

Макс изсумтя и каза:

— Звучи, сякаш не вярваш да са ти нужни.

— Ти трябва да вземеш малко храна — каза Тави. — Да починеш. Много скоро ще се нуждаем от цялата ти магия.

В отговор Макс извади керамична купа изпод наметалото си и я подаде на Тави. Беше толкова гореща, че сгряваше дори през ръкавиците, но когато аромата на варено месо стигна до носа му, внезапния зов на стомаха моментално го накара да забрави за предпазливостта и той изгълта всичко почти без да дъвче месото. Макс с втора купа му правеше компания.

— Добре — каза Тави. — Мисля, че аз трябва да…

— Маркус прави всичко — каза Макс. — И каза, че ти трябва да ядеш. Седни за минута. Отпусни се.

Тави се канеше да поклати глава и да му възрази, но стенещото му тяло не му позволи да направи нищо друго, освен да се облегне отново на стената.

— Изглеждам отвратително — каза Тави тихо. — Нали?

Макс кимна.

— По-зле не съм те виждал.

Изненадващо близо се раздаде безумното ръмжене на разярен каним и шумен плясък във водата. Макс извади меча си от ножницата, преди звукът да затихне в далечината, погледът му се мяташе търсещо наоколо.

— Какви врани…

Тави дори не помръдна.

— Това е в реката под нас.

Макс изви вежди.

— Не ни ли касае, че изпращат войска в обход?

— Всъщност не. Те започнаха още с настъпването на тъмнината. Но все още не могат да стигнат до този бряг.

Макс се намръщи.

— Водни фурии?

— Да не мислиш, че бих позволил на лечителите да губят време за нещо подобно? — попита Тави.

— Калдерон, твоят ум ще те погуби — изръмжа Макс.

— Акули — каза Тави.

— Какво?

— Акули. Големи риби с големи зъби.

Макс вдигна вежди.

— Риби?

— Мммм. Привлечени са от кръвта във водата. Трибун Цимния я събра от всички кланици в лагера и града и я изсипа в реката. Акулите последваха кървавата следа от морето. Много стотици, дори хиляди. Сега изяждат всичко, което се опитва да плува там — Тави разсеяно махна с ръка към водата. — Старият рибар, който работи на тази река, ми каза, че дотук е стигнало дори малко левиатанче. Дълго е около четиридесет фута.

Макс изсумтя.

— Риби. Рано или късно те ще се натъпчат до пръсване и канимите ще прехвърлят щурмова група на тази страна на реката. Трябва да ми позволиш да изпратя някои от моите ездачи да патрулират по брега.

— Няма нужда — каза Тави. — Кайтай ще забележи всеки каним, който успее да премине реката.

— Наистина? — каза Макс. — Тя е там сама, Калдерон. Какво толкова може да прави, което петдесет от моите хора да не могат?

— Да вижда в тъмното — отвърна Тави.

Макс отвори уста, после я затвори.

— О-о.

— Освен това — каза Тави, — ако не беше там, щеше да е тук.

Макс въздъхна.

— О, да. Винаги умен.

— Не винаги — каза Тави. Гласът му беше пропит с огорчение. — Насаг ме направи на глупак.

— Как?

— Мислех, че той отлага атаката, само за да дразни Сари. Но всъщност той е искал съвсем друго. Сари беше достатъчно глупав, за да заповяда главната атака към стените да започне час преди залеза. Насаг успя да я задържа до нощта, когато канимите има сериозно предимство. Той разби портите, но след това направи така, че основните загуби от огнения капан да са сред рейдърите — Тави поклати глава. — Трябваше да се досетя какво прави.

— Дори и да се беше досетил — каза Макс, — това нямаше да промени нищо.

— А и тези арбалети.

Стомахът на Тави се сви, когато си спомни човека, когото бяха убили.

— Как можах да си помисля, че ще използват само ръчни оръжия?

— Защото преди само това са използвали — отговори Макс. — Никой не би могъл да предвиди, че ще стигнат до това. За първи път чувам да използват дротици и стоманени стрели.

— Няма значение — каза Тави.

— Не — възрази Макс. — Враните да те вземат, Калдерон! Ти предвиди повече, отколкото някой би могъл да очаква от теб. И може би повече, отколкото си длъжен. Спри да обвиняваш себе си. Не ти си изпратил канимите тук.

Поредният вопъл на каним се чу откъм реката.

Тави уморено се изсмя.

— Знаеш ли какво ме притеснява най-много?

— Какво?

— Когато бях на брега на реката, а канимите пристъпваха към мен и изведнъж тези лъвове се появиха, буквално за секунда аз… — той поклати глава. — Помислих, че може би аз съм ги създал. Че това са моите фурии. Какво не бих…

Гърлото му така се сви, че му стана трудно да диша.

В заобикалящия мрак Макс тихо проговори:

— Баща ми никога не ми е показвал материализирани фурии. Същества, разбираш ли? Както каменното куче на чичо ти или като огнения сокол на лейди Плацида. Той никога не ме е учил нещо за водата, а в библиотеката имаше само една стара книга с истории. В нея имаше воден лъв като този. Ами… В по-голямата си част аз самостоятелно изучих моята водна магия. И тъй като до мен нямаше никой, тя се появи като този лъв. Нарекох го Андрокъл — Тави не беше сигурен в здрача, но му се стори, че Макс се изчерви. — Чувствах се много самотен след смъртта на майка ми.

— Красус трябва да е чел същата книга — каза Тави.

— Да. Забавно е. Никога не съм мислил, че ще имаме нещо общо — той притеснено се размърда. — Съжалявам. Не на това си се надявал.

Тави сви рамене.

— Всичко е наред, Макс. Може би е дошло времето да спра да мечтая за собствени фурии и да започна просто да живея. Мечтая за тях толкова отдавна, но… вашите фурии изобщо не променят същността на нещата.

— Не и там, където това има значение — отговори Макс. — Не отвътре. Баща ми винаги ми казваше, че способността на човек да призовава фурии просто го прави повече от това, което е. Глупак с фурии все още си остава глупак. Добрият човек с фурии пак си е добър човек.

— Старият Килиан се опита да ми каже нещо подобно — каза Тави. — В деня на последната ни битка. Колкото повече мисля за това, толкова повече ми се струва, че може би той се е опитвал да ме накара да разбера, че на света има нещо повече от фуриите. Нещо по-значимо за живота от това, което мога да направя с тяхна помощ.

— Той не беше глупак — отговори Макс. — Калдерон. Знам какво направи. Дължа ти живота си, въпреки всичките ми призовавания на фурии. Ти си един от онези, които стояха до края. И това е двойно по-ценно за Гай. Ти победи убийци и чудовища със собствените си сили. Сражава се с командира на канимите без подкрепа на фурии, които да те защитят, и аз не познавам някой друг, който да е успявал. В този капан на юг от моста за един час загинаха повече каними, отколкото легионите са унищожили през последните десет години. И все още не знам как успя да спреш атаката им — аз си мислех, че това е краят. А ти го направи всичко това без нито една собствена фурия.

Макс леко чукна с юмрук по бронираното рамо на Тави.

— Ти, враните да те вземат, си герой, Калдерон. С фурии или не. И ти си роден за капитан. Хората вярват в теб.

Тави поклати глава.

— Вярват в какво?

— В много неща — отговори Макс. — Те мислят, че ти сигурно криеш някакви много мощни фурии, щом успя да оцелееш под удара на мълнията. Малцина от тях наистина разбраха целия план с дървените стърготини и магическите лампи. Те просто видяха как махаш с ръка и цялата южна половина на града лумва в пламъци. Ти оцеля в нападение, при което беше избита до крак най-добрата ни кохорта — а някои от ветераните в нея бяха почти на нивото на рицари на метал.

Още един каним изпищя в реката, някъде по-нататък.

— Гарантирам, че в момента се носят слухове, че ти имаш в реката фурии, които убиват всеки каним.

— Но аз нищо такова не съм направил, Макс — каза Тави. — Те вярват в една лъжа.

— Глупости — каза Макс и гласът му беше сериозен. — Ти направи всички тези неща, Тави. Понякога те те спасяваха. Някои от тях свършиха много работа. В нито едно от тях нямаше фурии — но ти ги направи.

Макс кимна с глава в посока към града.

— Те знаят, че всичко е приключило. Всеки здравомислещ човек би избягал в хълмовете. Но вместо това те са бесни. Кръвта ги зове в битка. Ти беше редом с тях в битка. Удряше каними, разнасяше червата им и пускаше кръв от хлъзгавите им носове. Хората мислят, че можеш да го направиш отново. Те ще те последват, Калдерон.

— Ти видя силата им, Макс. Знаеш, че както и преди, всичко е приключило. Ние сме уморени, изтласкани от позицията си и триковете ни свършиха.

— Хе — каза Макс. — Така действа вярата. Колкото по-лошо е положението, толкова повече човек го подкрепя вярата му. Ти им даде нещо, в което да вярват.

Тави почувства леко гадене от мисълта.

— Трябва да съборим моста, Макс. Трябва да осигурим достъп на нашите инженери до върха на арката, за да могат те да го унищожат.

— Мислех, че нямаме достатъчно земни призователи — каза Макс.

— Ако си спомняш — каза Тави, — в Клуба има доста голям брой работещи, които практикуват призоваване на земни фурии.

Макс примигна:

— Но те са танцьорки, Калдерон. Професионални, ъъъ, куртизанки.

— Които призовават земни фурии през всеки ден от професионалния си живот — отвърна Тави. — Разбирам, че каменното строителство е малко по-различно нещо, но вие винаги сте твърдели, че всяко използване на фурии в една област ви позволява да използвате дарбата и във всяка друга.

— Ами — каза Макс — да, но…

Тави вдигна вежди.

— Но?

— Да подлудиш пълна зала с легионери е едно. Да разрушиш тежка каменна зидария е съвсем друго.

— Накарах ги да тренират — отговори Тави. — Те определено не са инженери, но това не усложнява призоваването. Това е разрушение. Всичко, от което се нуждаят нашите инженери, са малко „мускули“ за призоваване и танцьорките ще бъдат точно това. Ако ги закараме заедно с нашите инженери до върха на моста, те ще могат да го разбият на парчета.

— Голямо ако — тихо прошепна Макс.

— Да.

Изведнъж Макс осъзна нещо и понижи глас:

— Докато те работят, някой ще трябва да пази гърба им. И когато целта бъде постигната, същите тези ще трябва или да паднат в реката, или да бъдат хванати в капан от южната страна на моста.

Тави кимна.

— Знам. Но няма друг начин. Това е цената, за да го направим, Макс. Трябва да издържим нощта. Ако успеем да го направим, после ние пак ще претърпим тежки загуби, когато изтласкваме канимите обратно през нашите отбранителни линии. Възможно е и да не успеем.

— Повярвай малко на хората — каза Макс. — Какво ти казах. Те вярват. Особено рибките. Те ще се сражават дяволски добре.

— Дори и да го направят — отговори Тави, — ние няма да спечелим. Това не е възможно.

— Има само един начин да го разберем със сигурност.

— И дори ако е възможно — каза Тави, — онези, който ще възпират канимите, ще умрат.

Той замълча и след това добави:

— Аз ще ги водя. Ще събера доброволци.

— Това е самоубийство — каза Макс тихо.

Тави кимна. После отново потръпна.

— Има ли начин да се направи нещо с този дъжд?

Макс се намръщи:

— Той не е направен с помощта на фурии. Мисля, че достатъчно силен призовател може да промени положението на нещата. Но за да го направи, трябва да е вътре, с всички онези виещи неща около себе си…

— Добре — каза Тави. — Враните да го вземат този дъжд. Без него те все още щяха да чакат града да спре да гори. Без него ние щяхме да направим огромен огън на моста и да го задържим до зори.

Макс изсумтя.

— Точно сега бих дал много за двадесет или тридесет рицари на огъня, вместо всички тези рицари Аери. Хиляди каними са заключени на този тесен мост. Със силна група огнени рицари щяхме да изпържим тези кучета.

Идеята удари Тави като светкавица така, че купата падна от изтръпналите му пръсти и се разби върху камъните на моста.

— Калдерон? — попита Макс.

Тави вдигна ръка, размишлявайки усилено, карайки уморения си мозък да работи по-бързо и да обмисля идеята и всички възможности.

Това трябва да сработи.

Гръм и врани, това трябва да сработи.

— Той ми каза — изненадано каза Тави, — той дяволски точно ми каза къде мога да ги поразя.

— Кой ти каза — попита Макс.

— Насаг — отговори Тави. Изведнъж той почувства как устата му се разтяга в широка усмивка.

— Макс, трябва да говоря с момчетата. Искам да извикаш брат си и всички рицари Аери. Ще се срещнем извън градските порти. Ще трябва да потренират.

Макс примигна:

— Да потренират какво?

Тави вдигна поглед към тежките буреносни облаци с техния неспирен дъжд и алени светкавици, докато канимите се придвижваха от своите позиции в Елинарх.

— Стар романски трик.