Фурията на курсора

Глава 28

Капитан Сирил гледа Ерен няколко дълги мига. После замислено изду устни.

Той се взря в много яркото сребро на една от личните монети на Гай, раздавани на курсори като знак на неговата власт. Мина минута, преди да попита:

— Сигурен ли сте?

— Да, сър — каза Ерен, гласът му беше мрачен и спокоен.

Те стояха вътре в командирската палатка на капитана, със спуснати сенници, осветени единствено от светлината на две нежни жълти лампи с фурии. Когато пристигнаха, Сирил вече беше облечен в броня и ги очакваше без следа от сън в очите. Одеялото му беше старателно сгънато върху стандартен сандък в ъгъла. Като на войник, когото сочат за пример.

Кратко мълчание след доклада на Ерен, което Магнус използва, за да долее чай в чашата на капитана. Макс безмълвно протегна празната си чаша към Магнус.

Магнус изненадано вдигна вежди и мина с каната покрай него. Макс се усмихна и сам напълни чашата си, след което направи същото и с чашата на Тави.

— Маркус? — попита Макс.

Валиар Маркус поклати глава, отказвайки. Грозният стар центурион стоеше до капитана и се почесваше по главата.

— Сър, длъжен съм да задам въпроса, дали това не е някаква измама. Канимите никога не са идвали към бреговете на Алера в такова количество.

Ерен изглеждаше съсипан и уморен, но настръхна от думите на Първото копие.

— Наричаш ме лъжец ли, центурион?

— Не — отговори Първото копие и срещна погледа на Ерен. — Но човек може да казва истината и в същото време да греши.

Ерен стисна ръце в юмруци, но Сирил с твърд поглед го спря.

— Първото копие има право да е предпазлив, сър курсор — каза той на Ерен.

— Защо? — поиска да знае Ерен.

— Времето е такова — каза Сирил. — Легионите на Калар се надигнаха срещу войските на Първия лорд.

Ерен ококорено го погледна.

— Какво?!

Сирил кимна.

— Церес е под обсада. Към момента войските на Калар са отрязали източните Върховни лордове. Плацида и Атика пазят неутралитет. Ако Калар успее да създаде фалшива канимска заплаха и в резултат на нея алеранските легиони се размърдат, той може да разпръсне привържениците на Гай до такава степен, че те да загубят своето числено предимство.

Ерен поклати глава.

— Видях ги със собствените си очи, капитане. Стотици кораби, движещи се пред бурята, която направи всичко това, направи полетите невъзможни, лиши ни от възможност бързо да предаваме съобщения, за да сме предупредени. Това не е просто рейд.

Първото копие изсумтя.

— Защо това не е предадено по официални разузнавателни канали?

— Защото когато слязох в пристанището на Редстоун установих, че моят контакт сред курсорите е бил убит миналата седмица. Не посмях да се разкрия, опасявайки се, че неговите убийци ще търсят и други курсори.

— Правдоподобно обяснение — каза Сирил. — Но е трудно да се потвърди. На мен ми е заповядано да пазя моста, сър Ерен, а не да се подготвям за инвазия. Мисля да изпратя група за проверка…

— Капитане — каза Ерен, повишавайки тревожно глас. — Нямаме време за това. Корабът ми изпревари армадата на канимите, но не с много. Ако поддържат скоростта си, те ще акостират в пристанището на Фаундърпорт в следващите няколко часа. По този бряг няма много други пристанища. Очевидно е, че трябва да поемат контрол над Елинарх или да се изложат на риск от нападение от няколко посоки.

Той посочи на юг.

— Те ще дойдат тук, капитане. Утре по това време тук, зад близките хълмове, ще имате най-голямото военно присъствие на каними в историята на Алера.

Сирил за миг се намръщи за Ерен, след което погледна Първото копие.

— Врани — промърмори Маркус, опипвайки многократно чупения си нос.

— Защо? — попита той. — Защо тук? И защо точно сега?

Прозрението озари Тави като светкавица.

— Неправилен въпрос, центурион — Тави погледна Сирил и каза. — Не „защо?“, сър. А „кой?“.

— Кой? — попита Сирил.

— Този, който е с тях — отговори Тави.

Настъпи тишина.

— Не — каза Макс след минута. — Нито един гражданин на Алера не би се забъркал с канимите. Дори Калар. Това… не, това е немислимо.

— И — каза Тави — това е най-вероятното обяснение. Тази буря ни заслепи и сериозно навреди на способността ни да координираме действията си.

— Тя прави същото, което и Калар — потвърди Първото копие.

— Но той знаеше кога ще дойде тази буря. Знаеше накъде ще бъде насочена. Знаеше къде ще удари. Силите му вече бяха събрани и в движение — Тави погледна Сирил. — Тази буря нанася много повече вреди на Гай, отколкото на Калар. Единствената загадка е как канимите са съобщили на Калар, че тя е на път да започне.

Тави задъвка устни.

— Би трябвало да му дадат някакъв сигнал.

— Като например червени звезди? — изръмжа отвратено Първото копие. Той изруга мръсно и сложи ръка върху дръжката на меча си.

— Нападението на Калар започна в нощта с червените звезди. Точно както и канимите.

— Кървави врани — каза Макс. Той поклати недоверчиво глава. — Кървави врани…

Сирил погледна Първото копие и каза:

— Ако превземат Елинарх, ще се стрелнат, оставяйки средните земи на Плацида от северната си страна и реката от другата да защитават фланговете им, и ще имат възможност да опустошат земите на Церес от юг.

— И няма дори един пълен легион на осем-деветстотин мили, сър — каза Първото копие. — И не можем да поискаме подкрепления по въздуха. Никой няма да успее да се свърже с нас за това време, за да даде някакви инструкции.

Той мрачно стисна зъби и каза:

— Тук сме сами.

— Не — спокойно го поправи Сирил. — Ние сме легион. Ако ние не се борим, хората в градовете и холтовете ще останат сами срещу канимите.

— Рибките не са готови, сър — предупреди Валиар Маркус. — Не и за отбраната на града.

— Каквото такова. Това е, с което разполагаме. И, велики фурии, те са алерански легионери — Сирил кимна. — Ще се сражаваме.

Очите на Първото копие проблеснаха и зъбите му се оголиха във вълча усмивка.

— Да, сър.

— Центурион, съберете всички офицери тук. Абсолютно всички. Изпълнявайте.

— Сър — каза Маркус, отдаде чест и излезе от палатката.

— Антилар, вие трябва да предадете моята заповед на кавалерията и спомагателните сили — да имат готовност за незабавно тръгване. Ще изпратя днес Фантус и Кадиус Адриан оттатък моста, за да забавят придвижването на евентуалния им авангард, да разузнаят всичко каквото успеят, и да осигурят на цивилното население възможност да избягат, ако е необходимо.

— Сър — каза Макс. Той отдаде чест, кимна на Тави и излезе.

— Магнус. Отидете в града и се свържете със съветник Вогел. Предайте му моите почитания и го помолете да изпрати всички лодки, които може да изпрати, нагоре по реката, за да разпространят новината за нахлуването на канимите. След това го помолете да отвори арсенала на града. Имам нужда от толкова опълченци, колкото може да въоръжи и да изпрати в строя.

Маестро Магнус отдаде чест на капитана, кимна на Тави и излезе.

— А ти, Сципио — каза Сирил и погледна напрегнато и с любопитство към Тави. — Ти изглежда притежаваш талант да намираш неприятностите.

— Аз предпочитам да мисля, че те ме намират, сър.

Капитанът му отговори с мрачна усмивка.

— Осъзнавате ли по-общите връзки между това, която разбрахме за отношенията между Калар и канимите, и опита да се попречи на сър Ерен тук?

— Да, сър — каза Тави. — Това означава, че вероятно Калар има възможност да събира разузнавателни данни вътре в самия легион и че също така може да предприема различни действия, които ще ни направят по-уязвими за канимите.

— Много вероятно — каза Сирил, кимайки в съгласие. — Дръжте очите си отворени. Предайте съобщение на мадам Цимния, че придружаващите легиона трябва да имат готовност да се оттеглят зад стените на града, когато битката стане неизбежна.

— Сър — каза Тави и отдаде чест. — Трябва ли да се върна тук за събранието на офицерите?

— Да. Ще започнем след двадесет минути — Сирил спря и погледна от Тави към Ерен. — Вие двамата, добра работа.

— Благодаря ви, сър — каза Тави и склони глава в посока на Сирил, за да потвърди догадката на капитана. След това си размениха кимвания с Ерен и той напусна палатката.

Тави забърза през разкъсвания от светкавици мрак на започващия да се събужда от нощния си ступор лагер. Навсякъде се чуваха гръмки заповеди, нервно пръхтене на коне и дрънчене на брони.