Фурията на курсора

Глава 30

Тави хвърли одеялото и униформените панталони в димящите развалини, където доскоро беше командирската палатка на капитан Сирил.

— Добре — обърна се той към Фос, сядайки на земята. — Готов съм да чуя това.

— Капитанът е жив — каза Фос. Лечителят-ветеран изглеждаше изтощен, а сивите кичури в косата и брадата му изпъкваха по-ясно, отколкото предишния ден. — Но нищо повече. Не знам дали изобщо някога ще се събуди. И не знам колко полза ще има от него, ако все пак се събуди.

Тави изсумтя и се постара да запази спокойно и хладнокръвно изражение на лицето си. Не беше сигурен доколко добре се справи.

Да лъжеш леля си не е същото като да се преструваш на спокоен и компетентен, когато всичко, което наистина искаш, е да бягаш, крещейки от сърце, и да се опитваш да се скриеш някъде.

Около него легионът продължаваше да се подготвя за битка. Викането и криенето не беше опция.

— Първото копие ще бъде на крака след час или два — продължи Фос. — Старият Маркус е имал късмет. Излезе от палатката, за да донесе още чаши за чай, когато това се случи. Максимус успя да стигне до него и да го извади от огъня. Отърва се с няколко белега.

— Кой би се усъмнил в това — каза Тави.

Фос показа зъби.

— Точно така — той замълча за секунда, после прочисти гърлото си и продължи:

— Имаме още двама оцелели.

— Кои? — попита Тави.

— Това е въпрос — каза Фос, — на който не мога да отговоря.

Тави недоумяващо се намръщи.

— Ще трябва да ни кажат, ако се събудят. Изгарянията им са доста тежки. Изглеждат така, сякаш са им одрали кожата. Някои от тях бяха толкова горещи, че парчета броня се бяха разтопили по тях — въздъхна Фос. — Виждал съм тежки изгаряния. Но никога толкова лоши.

— Кажете — каза Тави. — Виждали ли сте лейди Антилус тази вечер?

Фос дълго мълча, преди накрая да отговори:

— Не, сър.

— Щеше ли да има значение, ако тя беше тук?

Фос изсумтя.

— Възможно е. Може би. Трудно е да се каже със сигурност, сър.

Тави кимна и погледна Макс, който бързаше към тях.

— Първото копие оцеля.

Макс започна да се усмихва, после се сепна, оказал се в центъра на вниманието, и отдаде чест. Тави замръзна поради неудобната формалност, но също поздрави в отговор.

— Поне това е нещо, сър — каза Макс. — Спомагателните сили са готови да се включат. Четиристотин конници и осемдесет разузнавачи.

— А конете? — попита Тави.

Макс направи гримаса.

— Липсват ни два куриерски.

— Липсват ни два от най-бързите коне. И не можем да намерим лейди Антилус — Тави поклати глава. — Изпитвам желание да направя неприятни заключения.

— И аз изпитвам същото желание — гласът на Макс спадна до ниско, глухо ръмжене.

Фос изсумтя.

— Мислите, че е някак свързана с това, което удари по капитана ли, сър?

Тави се намръщи. Ако изрази подозренията си на глас сега, в сегашното си положение, на един от своите офицери, те щяха да имат юридическата сила на официално обвинение.

— Няма как да го знам със сигурност, центурион. Но имам много въпроси, на които бих искал да получа отговори.

Макс се намръщи.

— Направете списък, сър. Ще измисля няколко оригинални начина да ги задам.

— Докато си зает с това — каза Тави — оседлай коня. Сега ти ще изпълняваш задълженията на трибун на спомагателните сили. Искам да си с тях, когато намерят канимите.

Макс изсумтя.

— А моите рибки, сър?

— Кажи на Шулц, че ще изпълнява задълженията на центурион.

— Той не е готов — каза Макс.

— В момента той е най-подходящият кандидат — отвърна Тави. — Не искам да разбивам центурии и да слагам за командири непознати за рибките.

Макс кимна.

— Ще взема кон.

— Намери един и за мен — каза Тави. — Ще дойда с теб.

Фос и Макс си размениха погледи.

— Ъъъ… — започна Макс. — Капитане…

Тави вдигна ръка.

— Трябва да видя срещу какво се изправяме, Макс. Не знам нищо за тази проклета местност наоколо и трябва да я огледам, ако ще се сражаваме тук. И по същата причина искам да видя канимите.

— Те са големи, сър — каза Макс. — Имат зъби. Силни са като бикове и наистина са бързи. Това е практически всичко, което трябва да знаете.

— А може би не всичко — каза Тави и гласът му се извиси. — Доведи ми кон, трибун.

Несъгласието на Макс беше ясно написано на лицето му, но той отдаде чест и каза:

— Да, сър.

После уставно се завъртя на пети и излезе с маршова стъпка.

— Благодаря за доклада, Фос — каза Тави. — Мисля, че трябва да разположим първия си лазарет до южната страна на моста. Ще се нуждаем и от втори от тази страна, в случай че ни изтласкат тук. Направете ги и двата, центурион.

— Разбрах, капитане — каза Фос и отдаде чест.

Тави вдигна ръка и каза:

— Не, чакай. Направете ги и двата, трибун по медицина.

Фос направи гримаса, но когато отново отдаде чест, в очите му нямаше и намек на неподчинение.

— Битка с каними и повишение в службата. Денят няма как да стане по-лош.

Щом Фос си тръгна, Ерен безшумно приближи. Младият курсор седна с кръстосани крака до Тави и с уморен поглед започна да наблюдава суматохата в лагера.

Миг по-късно нисък, масивен на вид центурион приближи с бързи крачки и отдаде чест на Тави.

— Капитане.

— Центурион Ерасмус — каза Тави. — Това е сър-курсор Ерен, агентът, който ни донесе новината за нашествието на канимите.

Ерасмус замръзна.

— Човек от Осмо копие го обвинява в нападение срещу него.

— Пренебрегване на служебни задължения във военно време, опит за убийство и предателство — тихо каза Тави.

Лицето на Ерасмус почервеня. Така и трябва да бъде, помисли си Тави. Тези престъпления се наказваха със смърт. Нито един центурион не би искал да види хората си осъдени и екзекутирани, независимо от причината.

— Честно казано, центурион — каза Тави. — Нямам намерение да убивам никой от легионерите, особено ветераните, независимо от причините, стига да имам някакви алтернативи. Ако това нашествие е толкова голямо, колкото изглежда, ще ни трябва всеки един меч.

Ерасмус се намръщи на Тави и предпазливо каза:

— Да, сър.

— Възложих на сър Ерен да разпита вашите легионери. Честно казано, подозирам, че са твърде глупави за предателство, но…

Той показа с ръка разрушенията около себе си.

— Безусловно, ние не можем да си позволим да рискуваме нашата безопасност. Някой е подсказал на канимите къде да ударят. Сър Ерен, разберете какво знаят задържаните.

Той замълча, борейки се с неприятно усещане в стомаха, след което допълни:

— Използвайте всички необходими средства.

Ерен дори не мигна. Той спокойно кимна на Тави, сякаш е измъчвал задържани достатъчно често, за да може спокойно да го направи.

— Центурион Ерасмус — каза Тави. — Идете с него. Давам ви шанс да убедите хората си да ни сътрудничат, но нямаме много време и ще разбера откъде е най-вероятно да очакваме удар в гърба. Разбрахте ли?

Ерасмус отдаде чест.

— Да, сър.

— Добре — каза Тави. — Вървете.

Когато си тръгнаха, от мрака се появи Магнус. Той отиде при Тави с чай в обикновена калаена чашка. Тави я прие с благодарност.

— Всичко ли чухте?

— Да — тихо отговори Магнус. — Не мисля, че трябва да напускате града.

— Това е планът на Сирил — каза Тави.

Магнус не каза нищо, но Тави почувства мълчаливото му неодобрение.

После отпи от горчивия, ободряващ чай.

— Фос каза, че скоро ще изправи Валиар Маркус. Той ще изпълнява задълженията на трибун по тактиката. Уверете се, че той знае, че ще искам от него да поеме отговорността за отбраната на града и придружаване на невъоръжени цивилни през моста към северния бряг на реката.

— Да, сър — тихо отвърна Магнус.

Тави се намръщи и го погледна.

— Все още не съм сигурен, дали не трябва да прехвърлим командването на легиона на Маркус.

— Ти си следващото звено в командната верига — тихо възрази Магнус. — Първото копие е старши центурион и е посветил целия си живот на службата, но той не е офицер.

— Както и аз — сухо каза Тави.

Магнус се замисли за момент, след което каза:

— Не съм сигурен, че му се доверявам.

Тави спря чашата пред устата си.

— Защо?

Магнус сви рамене.

— Всички офицери, много от които са изключително силни призователи на фурии, са мъртви. Как е успял да оцелее?

— Имал е късмета да бъде извън палатката в този момент.

— Прекалено голям късмет — каза Магнус, — не мислиш ли?

Тави погледна разкървавените кокалчета на ръцете си. Все още не беше успял да ги обработи или бинтова както трябва.

— Като мен.

Магнус поклати глава.

— Късметът обикновено не идва толкова често. Валиар Маркус трябваше да умре на тази среща. Но той оцеля.

— Точно като мен — отчетливо произнесе Тави. И след малко добави с неутрален тон: — И точно като теб.

Магнус примигна.

— Аз разговарях с трибуна на градското опълчение.

— Прекалено голям късмет — каза Тави, — не мислиш ли?

Магнус го погледна за секунда, а след това одобрително се усмихна.

— Правилно мислите, сър. Точно от това имаме нужда сега.

Тави изсумтя.

— Все още не съм сигурен, че съм готов.

— Готов си толкова, колкото трябва да бъде готов всеки трети подтрибун по снабдяването — каза Магнус, — и си по-добър от повечето от тях, повярвай ми. В легиона има достатъчно ветерани, които си разбират от работата. Ти просто трябва да изглеждаш спокоен, уверен, умен и да се постараеш да не ни вкараш в някоя засада.

Тави погледна към останките на палатката. Лицето му се изкриви от болка.

В това време врани изпълниха небето над главите им, дрезгаво грачеща маса от птици, хиляди на брой. Небето над Тибър и Елинарх почерня, а те се носеха на югозапад.

Прелитаха покрай тях най-малко две минути и когато проблясък от алена светкавица прониза облаците над главата му, Тави успя да види крилата и клюновете им, техните опашки и пера, черни с червено, движещи се в плътна маса, така че изглеждаха като едно същество.

После те отминаха, но никой от курсорите на поразената от буря земя не каза нищо. Враните винаги знаеха кога се задава битка. Знаеха как да намерят телата на падналите и да пируват с тях.

След няколко секунди Магнус въздъхна.

— Трябва да се обръснете, сър.

— Зает съм — каза Тави.

— Виждали ли сте някога капитан Майлс необръснат — тихо каза Магнус. — Или Сирил? Това очакват легионерите. Това ги обнадеждава. Трябва да им го дадете. И да се погрижите за ръцете си.

Тави го погледна за секунда, след което бавно въздъхна:

— Добре.

— Между другото, аз категорично не съм съгласен с вашето решение относно Антилус Красус. Той трябва да бъде в килията с другите заподозрени.

— Вие не бяхте там — каза Тави, — не видяхте очите му.

— Всеки може да излъже. Дори и вас.

— Да — съгласи се Тави. — Но тази вечер той не ме излъга.

Тави поклати глава.

— Ако беше участвал в заговора с майка си, щеше да замине с нея. А той остана. Изправи се срещу мен лично. Не съм сигурен в умствените му способности, но той не е предател, Магнус.

— Но все пак, засега не знаем каква вреда може да нанесе майка му в бъдеще…

— Ние не знаем докрай в какво е замесена тя — тихо каза Тави. — Докато го разберем, трябва да сме внимателни в думите си.

Магнус не изглеждаше щастлив, след като чу тези думи, но кимна.

— Между другото, Красус е може би най-мощният призовател, останал в нашия легион, с изключение на Максимус, и е единственият, който е тренирал с рицарите-рибки. Той е единственият вариант за техен командир. Ако сте направили грешка, сър, той ще бъде в състояние да унищожи всичко, което легионът се опитва да постигне.

— Не греша.

Магнус отново стисна устни, после поклати глава и въздъхна. После извади малко ковчеже изпод могилката пръст, изрита от мълнията, и го отвори. Извади отвътре малък комплект за бръснене и купичка.

Напълни я с вряла вода.

— Максимус трябва да се върне скоро. Ти се избръсни — каза той, — докато аз намеря подходящо за ездач оръжие.

— Смятам да огледам, а не да се бия — каза Тави.

— Разбира се, сър — каза Магнус и му подаде комплекта, — предполагам, че предпочитате меч пред боздуган.

— Да — отговори Тави и взе комплекта.

Магнус спря и каза:

— Сър. Мисля, че трябва да помислите за назначаването на няколко телохранителя.

— Капитан Сирил не използваше никакви телохранители.

— Не — отвърна Магнус с критичен тон, — не използваше.