Фурията на курсора

Глава 13

Без предупреждението на Исана Амара щеше да загине.

Очите й внимателно следяха какво има пред тях, в търсене на двамата мъже, които като сенки ги следваха от амфитеатъра след представянето на Бърнард.

Пронизителен писък на ужас накара Амара да погледне към далечната част на пещерата, където видя трибуна на флота Мандус — гърлото му беше прерязано дълбоко и прецизно. Той падна на колене и се свлече на земята, за да умре там.

Когато Исана изкрещя предупреждението си за атаката, Амара стоеше с гръб към убийците. Тя се обърна и успя да се изплъзне от бързия първи удар на най-близкия нападател.

Другите двама мъже нападнаха Бърнард и Исана и на него му беше трудно да се защитава със сестра си в ръце.

Амара призова Сирус и фурията й се втурна в пещерата. Тя се изви като вихър към двамата мъже, за да ги прихване още във въздуха. Единият изхвърча през пътечката и падна в басейна.

Другият сграбчи с ръка клона на едно от дърветата и се просна на земята до Бърнард. Убиецът се извърна към съпруга на Амара с меч в ръка, но забавянето от няколко ценни секунди, осигурени от Амара, направи тази атака неефективна.

— Джиралди! — изрева Бърнард. Той се обърна и хвърли Исана в ръцете на сивокосия войник.

После графът на Калдерон грабна един от тежките дървени столове и с огромна сила, генерирана от фуриите, хвърли шестдесетфунтовия стол в убиеца, като го сплеска в скалната стена на пещерата.

Амара изхвърли ръка и удари нападателя си с мощен порив на вятъра, но мъжът извади малка шепа сол от колана си и я хвърли, при което Амара почувства как Сирус потръпва, а концентрираната сила на фурията й се разсейва под въздействието на солта.

Обикновен наемен убиец не би посмял да се хвърли напред, дори и да държи в готовност торба със сол, което означаваше, че мъжът е дошъл специално за Амара.

Убиецът се втурна напред със скоростта на професионален воин и направи два остри удара. Амара чисто избягна първия, но втория се плъзна по бедрото й, оставяйки плитка, но дълга резка, която започна да гори като огън.

— Долу! — изрева Бърнард. Амара падна на земята в мига, когато Бърнард хвърли масивен дървен стол.

Столът се вряза в убиеца с приглушен звук на счупени кости и отхвърли мъжа върху ствола на дърво.

Убиецът се оттласна от ствола, хвана стола и го хвърли в басейна.

И въпреки че ребрата му бяха силно деформирани от силата на удара на Бърнард, изражението на лицето му изобщо не се промени — странна лека усмивка, съчетана с широко отворени очи.

Амара шокирано гледаше убиеца, който отново вдигна меча си и се насочи към нея — ударът, който би трябвало да го убие, само леко беше намалил скоростта му. Тя започна да отстъпва, но изведнъж откри липсата на опора под краката си и скочи, опитвайки се да се хване за клона на надвисналото над басейна дърво.

Мечът на убиеца изсвистя във въздуха зад нея, но пропусна, а мъжът с яростно ръмжене загуби равновесие и падна в басейна.

Зад Бърнард първият от убийците се надигна след удара на графа на Калдерон и въпреки че лявата му ръка безпомощно се клатеше, счупена на няколко места, той тръгна напред с меч в ръка и същата луда усмивка на лицето си.

Бърнард сложи маса между себе си и убиеца, направи крачка назад, замахна и ритна масата в него в опит да го спре. Убиецът загуби равновесие и в секундите, докато се опитваше да се изправи, Бърнард вдигна ръка, стисна я в юмрук и извика:

— Брут!

Брут, земната фурия на Бърнард, откликна на призива му. Камъкът започна да се огъва в тежки пулсации и изведнъж придоби формата на огромно каменно куче.

Зелени скъпоценни камъни блестяха там, където трябваше да са очите на кучето; Брут отвори уста, демонстрирайки два реда черни обсидианови зъби. После се нахвърли върху убиеца, игнорира няколко удара на меча му и затвори челюст около крака му, блокирайки придвижването му.

Без да се колебае нито за секунда, убиецът замахна с острието си и отряза собствения си крак, за да се освободи от хватката на Брут, след което отново се насочи към Бърнард, макар по-тромаво и затруднено, като губеше много кръв всяка секунда и издаваше ужасни писъци.

Шокираният Бърнард за миг се поколеба и това беше достатъчно, за да може убиецът да стигне до него. Брут тръсна глава, за да хвърли отсечения крак встрани. На фурията й трябваха безкрайно дълги секунди, за да се обърне. Амара стисна зъби — на практика тя беше в капан, увиснала на клона.

Можеше да използва фурията си, за да полети нагоре и да се върне на земята, но дотогава щеше да е твърде късно — Сирус не се беше възстановила достатъчно, за да може бързо да я отнесе при Бърнард.

Всичко се случваше много бавно. Някъде на една от издатините, която се намираше по-високо от тази, на която се намираха самите те, избухна светлина, последвана от гръмотевичен взрив. Някъде другаде стомана се удари в стомана. Още повече писъци като ехо се носеха из пещерата.

Бърнард не беше бавен, особено като се имаха предвид размерите му, но нямаше онази скорост, която би му дала равни шансове да се сражава невъоръжен с убиец. Когато убиецът нападна Исана, той се хвърли между нея и острието му. Мечът порази него, съпругът на Амара извика от болка и падна.

Убиецът сграбчи Бърнард за косата, но вместо да пререже гърлото му, той просто захвърли ранения мъж настрани и вдигна меча си, за да атакува Исана.

Отчаяна, Амара заповяда на Сирус не да я пренесе при убиеца, а да я тласне в обратна посока. Тя се вкопчи в клона, докато отслабената фурия на въздуха я блъскаше в гърба и го огъваше. После рязко освободи фурията и се оттласна с всички сили.

Клонът, извит под натиска на вятъра, рязко се изправи обратно. Амара се завъртя на клона, използвайки го, за да ускори и да се обърне, и скочи към убиеца с краката напред.

Заби пети в гърдите му, опитвайки се да усили удара с цялото си тяло. Ударът се получи толкова силен, че главата на мъжа рязко се блъсна напред и веднага след това отскочи назад. Тя чу счупването на шийните прешлени и убиецът се свлече като безформена купчина окървавено месо, а Амара падна отгоре му.

Тя веднага се отблъсна от него, хвана меча му и застина на колене. Кръв обагри зелената й рокля. Тя впери шокиран поглед в мъжа.

Убиецът, все още вкопчен в живота, с горящи от безумие очи издаде последен, кратък, яростен вик.

— Братя!

Амара се огледа. Няколко нападатели бяха приключили кървавото си дело и когато умиращият мъж извика, лицата на дузина негови съратници с метални нашийници и очи на лунатици се обърнаха към нея.

Пътят им към изхода, който минаваше през дърветата и втората каменна арка, вече беше изпълнен с повечето от нападателите. Бяха отрязани от него.

— Бърнард — каза тя, — чуваш ли ме?

Бърнард със скок се изправи на крака, лицето му пребледня и се изкриви от болка. Огледа се, видя приближаващия мъж и посегна към следващия стол.

Изохка от болка, когато го хвана, и Амара видя прободна рана на гърба му.

— Ще можеш ли да летиш? — попита той със слаб глас. После затвори очи и столът в ръцете му започна да се извива и да се гърчи, сякаш направен от върбови клонки.

Детайлите на стола се удължиха, разделиха и сякаш по собствена воля се събраха в едно цяло, вече под формата на масивна бойна тояга, изпълнена със смъртна опасност, когато се приведе в действие от призовател на земя.

— Ще можеш ли да летиш? — попита той отново.

— Няма да те оставя.

Той й хвърли бърз поглед.

— Ще можеш ли да отнесеш сестра ми?

Амара направи гримаса и поклати глава.

— Не мисля. Сирус беше ранена. Едва ли и сама ще успея да полетя, камо ли да нося някого.

— Тя е при мен, Бърнард — каза Джиралди намръщено. — Но трябва да я отведеш. Аз ще ви прикривам.

Бърнард поклати глава.

— Ще останем заедно. Някой от вас виждал ли е хора, които да се бият така?

— Не — отговори Амара.

— Не, сър.

— И са доста — добави Бърнард.

Група от няколко човека вече си проправяше път към тях и се готвеше да атакува. Още близо дузина им блокираха изхода и бавно настъпваха, за да ги нападнат едновременно с първата група. На горните первази се разгаряха пожари. Пелена от дим тровеше въздуха, закривайки кървавите звезди.

— Да — тихо се съгласи Амара. Ядосваше се от треперенето на собствения си глас, но не можеше да го овладее. — Които и да са те.

Бърнард и Амара застанаха гръб в гръб и впиха погледи в приближаващите нападатели.

— Ще изпратя Брут насреща им — тихо каза Бърнард, — ти се постарай да ги отблъснеш. Ще пробием през тях.

Планът беше безнадежден. Брут, въпреки огромната си сила, не притежаваше скорост и беше труден за използване в близък бой.

Освен това, да използва фурията само по себе си означаваше, че се лишава от лъвския дял от силата, която можеше да получи от нея. Тези хора, които и да бяха, притежаваха много умения и безумна решителност. Нямаше да стигнат до изхода.

Но какво друго им оставаше? Единственият вариант беше битка гръб в гръб, докато не бъдат убити.

Планът на Бърнард им вдъхна искрица надежда, но Амара знаеше, че като цяло няма значение какво ще направят, просто малко ще отложат неизбежния край.

— Готова ли си? — попита той тихо.

Амара стисна зъби.

— Обичам те.

Той издаде нисък звук на задоволство, както често правеше, след като я е целунал, и тя чу бойното ухилване, което разпъна устните му.

— И аз теб.

Чу го да си поема дълбоко дъх, както и мъжете, подготвящи се да ги нападнат, и изрева:

— Брут!

И, както и преди, огромният каменен пес израсна от земята. Той се хвърли към групата, разположена на каменните первази, и тътнещото му ръмжене беше със звук на камъни, сблъскващи се един с друг с невероятна сила.

Първият убиец вдигна оръжието си, но каменното куче просто се втурна към него, наведе глава и го блъсна с рамо в гърдите.

Кървава пяна плисна от устата на убиеца. Брут замахна с огромната си глава и убиецът полетя върху двама от спътниците си.

Единият от тях извика и падна по гръб от перваза долу на камъните, на няколко инча от повърхността на водата.

Изохка сподавено и се свлече в басейна. Другият се спъна и падна, Брут скочи върху него и започна да работи с лапите си като с чукове, превръщайки го в безформена маса.

Бърнард се придвижи зад Брут и Амара се втурна след него. Зад нея мъжът, който беше замръзнал за миг при вика на Бърнард, скочи напред със свръхчовешка грация и с пълно презрение към болката и смъртта.

Тоягата на Бърнард изсвистя и удари още един нападател, но тя чу болезненото му изръмжаване, предизвикано от раната, която го тормозеше при всяко движение. Брут продължаваше да изпълнява задачата си, но в това време убийците, намиращи се по-далече, вече бяха забелязали каменното куче.

Един от тях прескочи Брут, тъй като беше невидим за него във въздуха, и нападна Бърнард. Зад него другите нападатели отстъпиха към дървения мост, за да не докосват с крака каменния под на пещерата.

Амара чу дишане зад себе си и едва успя да се обърне и да парира тежкия удар на най-близкия нападател. Силата на удара я изтласка върху Бърнард, чието придвижване напред беше спряно от убиеца, преградил пътя му с меч в ръце.

Амара отрази още един удар, притиснала гръб към съпруга си, и призова Сирус да ускори движенията й, доколкото може. Ответният й удар беше като сребърно-алено петно от окървавена стомана и улучи нападателя в шията точно над стоманения нашийник.

Но се оказа твърде повърхностен, за да разкъса артерията на шията му, и той изпусна вик, който приличаше по-скоро на стон на удоволствие, отколкото на агония, след което продължи атаката с удвоена сила.

Бърнард закрещя от напрежение, след което последва глух звук. Стомана изсвистя във въздуха и Бърнард отново изкрещя.

— Не! — възкликна ужасено Амара.

Но след това зад убийците, които продължаваха да настъпват към нея, Амара видя мъж в бяла изцапана туника на готвач или чистач, която се различаваше от белоснежните туники на нападателите. Беше със среден ръст и телосложение, косата му беше дълга, сплъстена и прошарена.

Той скочи върху пътечката по котешки тихо, стиснал старо износено острие в дясната си ръка, и с едно просто безмилостно движение го заби в основата на черепа на единия от убийците.

Мъжът падна, сякаш просто беше заспал на място. Виновникът за това вече се беше плъзнал към следващия нападател, тъмните му очи искряха зад завесата от сплъстена коса. Вторият го постигна същата съдба, но той пусна острието си и то падна на пода с характерен звук, на който реагира с обръщане най-близкия от останалите убийци.

— Фейд? — изкрещя Амара и отново парира.

Робът дори не се забави. Късата прическа от едната страна контрастираше на дългата коса от другата, която прикриваше отвратителните белези от изгаряния на бузата, клеймо на легиона за страхливците, избягали от бойното поле.

Мечът на Фейд с изящно лъжливо движение строши оръжието на убиеца с презрителна лекота, така че следващият удар отнесе горната част на черепа на мъжа.

Фейд изрита умиращия човек, така че той полетя в стоящия отпред противник, след което просто тръгна напред по каменната пътечка. Ръката му с меч правеше прости, къси движения, които изглеждаха съвсем неефективни. Но те разрязваха мечове и тела с проста, спокойна лекота.

Всеки удар нанасяше щети в главата или шията и когато убийците падаха, мечът на Фейд ги довършваше, за да не мърдат. Нищо повече.

Последният от тях, противникът на Амара, хвърли бърз поглед през рамо. Амара изкрещя боен вик и с две ръце удари с трофейния извит меч.

Ударът беше точен и оръжието с цялото си острие здраво заседна в черепа на убиеца. Мъжът замръзна, потръпна и мечът падна от ръката му.

Фейд хвана меча за дръжката и го измъкна от черепа на убиеца, след което го хвърли по-далече и промърмори:

— Извинете, графиньо.

Амара за секунда замръзна шокирана, след което се плъзна настрани, за да пропусне Фейд. Робът изблъска Бърнард настрани към стената и пое предназначения за холтъра удар със собственото си оръжие.

Фейд продължи да напредва към дървения мост като танцьор, а мечът му продължаваше да описва кръгове, да отразява удари и да убива. А убийците не спираха да атакуват.

Но те умираха. И дори не бяха близо до това да ги достигнат.

В течение на четири-пет секунди Фейд мина през десетина мъже, оставяйки единия без крака като подарък за Брут, а друг хвърли в басейна.

На другата страна на пътечката той приклекна с меча си в готовност, оглеждайки пространството около себе си.

— Ф-фейд — изръмжа Бърнард.

— Носете Исана — отсече робът. — Графиньо, зад вас има стълба.

Той хвърли извития меч и побърза обратно през моста, за да подхване ранения Бърнард и да му помогне да се изправи.

— Фейд — отново каза Бърнард със слаб глас. — Имаш ли меч?

Той не отговори на Бърнард.

— Трябва веднага да ги изкараме оттук — каза той на Амара. — Размърдайте се и се дръжте заедно.

Амара кимна, подхвана холтъра и последва мечоносеца.

— Какво правиш тук? — попита Бърнард. — Фейд, мислех, че си в столицата.

— Мълчете, графе — отвърна Фейд, — губите много кръв. Пестете сили.

Бърнард тръсна глава и потръпна от напрягане.

— И-Исана!

— С мен е — обади се Джиралди.

Бърнард примигна, кимна и отпусна глава, след което продължи да се клатушка, подпирайки се на Фейд.

Мъртви тела и кръв бяха изпълнили ресторанта. Убийците с нашийници не бяха пощадили никого от тези, до които бяха успели да се доберат.

Възрастни мъже и жени и дори деца лежаха там, където ги бяха настигнали — ранени, мъртви или умиращи. Фейд ги поведе далеч от ресторанта, на улицата, където нощният кошмар от нападението се оказа още по-страшен.

Мнозина бяха успели да се измъкнат от ресторанта, въпреки че раните им бяха фатални. Рани, изглеждащи незначителни, можеха след секунда да се окажат фатални. Мнозина от онези, които бяха решили, че са избегнали смъртта, бяха оживели само за да умрат на улицата.

Хора крещяха и тичаха навсякъде. Звуците от сигнални тръби и барабани на гражданския легион на Церес вече приближаваха към това място.

Останалите лежаха свити на земята и ридаеха в неконтролируема истерия, подобно на Исана. Проблесна светлина и Амара с отвращение разбра, че това, което така беше поразило Исана, беше направило същото и с всички тези хора.

Всички те бяха водни призователи, малкото, които можеха да спасят живота на ранените.

Всички те бяха поразени. Някои се опитваха да затворят раните си и да спрат кръвотечението, но всичко, с което разполагаха, беше само вода и собствените им дрехи.

Кръв се беше разляла в алена локва с дълбочина половин инч и ширина тридесет-четиридесет фута.

И тогава огромните камбани на крепостта Церес с дълбоки, тревожни удари започнаха да бият тревога за легиона на града. Камбаните призоваваха легиона на оръжие.

Градът беше нападнат.

— Кървави врани — шокирано прошепна Амара.

— Движи се — изръмжа Фейд. — Не можем да я оставим…

После робът внезапно вдигна поглед. Бързо пусна Бърнард и се хвърли между Джиралди и Исана, протягайки ръце.

Черна стрела със сиво-зелено оперение проблесна във въздуха и се заби в лявата ръка на Фейд. Широкото й острие щръкна от плътта му.

Без да трепне, той протегна меча си към най-близкия покрив, където една неясна сянка бързо изчезна от погледа.

— Графиньо! Спрете го!

Амара измъкна меча от ръката на Фейд, призова Сирус и се извиси в небето. Озова се на покрива и видя тъмна фигура с лък в ръка да прикляква с намерение да се спусне от покрива.

Яростта и страхът потиснаха способността на Амара да мисли. Това беше чист рефлекс, който накара Сирус да се втурне напред и с внезапен порив на вятъра да събори скриващият се човек от двайсет фута на земята. Стрелецът се приземи долу с болезнено тупване и нададе изпълнен с болка пронизителен писък. Беше жена.

Амара се втурна надолу в алеята, приземи се на камъка до съборената жена и удари с меча си веднага щом тя се опита да вдигне лъка си. Мечът разби дървото и жената падна на земята с още един писък.

Амара допря меча си плътно до гърлото на стрелеца и притисна толкова силно, че върху острието се появиха капки кръв. Сега можеше да разгледа жената на светлината от близката лампа и тя свали качулката й.

Беше Гаел, или по-точно беше маската на главния шпионин на Калар, Рук, която тя използва по време на службата си като курсор в столицата, за да събира информация в лагера на враговете на Калар.

Жената срещна погледа на Амара, чертите й бяха приятни, но обикновени, лицето й беше бледо. Единият й крак беше усукан под неестествен ъгъл.

И тя заплака.

— Моля ви — прошепна тя на Амара, — графиньо, моля ви, убийте ме.