Фурията на курсора

Глава 14

Събитията се развиваха с такива темпове, че Амара ги запомни като проблясъци на отчаяни съобщения, изкрещени команди и придвижване от една сграда до друга, докато паникьосаният град Церес се готвеше за битка.

Вече късно през нощта всичко приключи със съвещание в личната градина на лорд Церес, в стените на кулата на Върховния лорд, последния редут и бастион на отбраната на града, а също и най-безопасното място в града.

Амара пристигна първа с Бърнард и Джиралди. Бърнард беше като обезумял след лечебната вана на призователя на вода и отказваше да остави Исана незащитена нито за минута след нападението в ресторанта.

Джиралди настояваше, че трябва да остане наблизо, за да защити своя граф, но Амара това не я заблуди. Мъжете бяха решили, че тя се нуждае от защита, дотолкова бяха притеснени от случилото се.

Сух стар майордом им показа градина, устроена просто — цветя и дървета, които могат да се намерят във всеки холт в Империята, която Върховен лорд Церес беше посадил със собствените си ръце, естествено.

Градината беше разположена около идеално кръгло езерце. Огледалната му повърхност отразяваше цветовете на ниските лампи с фурии в цялата градина, както и мрачната червена светлина на звездите.

Прислугата им приготви храна, а стомахът на Амара напомни, че са били нападнати, преди тя да има възможност да се нахрани.

Джиралди се увери, че тя и съпругът й са седнали, след това им донесе храна и ги наблюдаваше сякаш са негови внуци, и чак след като се увери, че са се нахранили, седна с малко парче сирене, хляб и кана с ейл.

Почти веднага след това пристигна лорд Церес. Сред гражданите на Империята Церес Мациус беше нещо като уникат — сивокос, възрастен мъж.

Или защото нямаше талант да поддържа външна младост, или просто не му пукаше да я поддържа. Имаше слухове, че способностите на Церес като призовател на вода са слаби, въпреки че Амара нямаше как да разбере дали слуховете се основават на факти или просто тези слухове са започнали да ги приемат за факт.

Церес беше със среден ръст и стройно телосложение, с дълго мрачно лице и дебели силни пръсти. Когато влезе, двама мъже с каменни лица го придружаваха от двете му страни, като не сваляха ръце от мечовете си.

Виждайки Бърнард и Джиралди, двамата мъже спряха и присвиха очи. Бърнард и Джиралди им върнаха погледите със спокойна невъзмутимост.

— Интересно, графиня Амара — промърмори Церес, тонът му беше капризен. — Трябва ли да им позволим да се подушат помежду си и да станат приятели, или трябва да ги вържем на поводи към различни стени, за да избегнем неприятности.

— Ваша светлост — усмихна се Амара и стана, за да се поклони ниско. — Те ще се държат прилично.

Церес взе ръцете й в своите, усмихна се, кимна и се обърна назад.

— Сигурно си права. Господа, ако искате да се биете днес, бих предпочел това да не се случва в моята градина. Съгласни?

Двамата телохранители кимнаха и отстъпиха назад с половин стъпка, но не повече. Джиралди се усмихна и се върна към храната си.

Бърнард също се усмихна и се поклони на Церес.

— Разбира се, ваша светлост.

— Граф Калдерон — каза Церес. — Добре дошли. Макар да се страхувам, че сте посетили моя град в не най-подходящото време.

— Аз съм тук, ваша светлост — твърдо каза Бърнард. — И ви предлагам цялата помощ, която мога да ви предоставя.

— Благодаря — каза Церес без следа от ирония. — Графиньо, още някой ще дойде ли?

— Да, ваша светлост — каза тя. — Но това може да отнеме много време. Повечето от оцелелите бяха тежко ранени в резултат на паниката в града.

Церес изсумтя и сковано се разположи зад богата и красиво резбована дървена катедра.

— Разбирам — той хвърли поглед към Бърнард. — Вашата сестра…

Той примигна, сякаш леко се съмняваше:

— … холтър. Жената-холтър. Тя е талантлива призователка на вода, нали?

— Да — каза Бърнард.

— Как е тя?

— Изтощена. Спи — отговори Бърнард. — Имаше труден ден, дори преди звездите да се променят.

— Паниката беше изключително болезнена за тези, които са чувствителни към такива неща. Ако има нещо, което мога да направя, за да й помогна, моля, уведомете ме — каза Церес.

Бърнард склони глава.

— Благодаря ви, ваша светлост. Вашето предложение да се настаним в охраняеми стаи беше повече от щедро. Сега тя си почива съвсем спокойно.

Церес примигна към Джиралди.

— Това ейл ли е? Истински честен ейл?

Джиралди се оригна.

— Врани и гръмотевици — каза Церес. — Имате ли и друга халба, войниче?

Джиралди имаше. Церес отпи, изпусна дълбока въздишка и отново седна на своето място.

— Моята дъщеря, разбирате ли — обясни той. — Не дава на стареца да пие добре отлежал ейл. Казва, че било лошо за сърцето ми.

— Да умреш можеш от всичко — Джиралди се огледа. — Така че не е ли по-добре да е от няколко пинти ейл?

— Самата истина — каза Церес. — Момичето има златно сърце, но това не го разбира.

Той погледна през рамо към бойните зъбци, извисяващи се над градината, и лицето му се изкриви от дълбоки бръчки, показвайки безпокойство и скръб, които бяха отпечатани в сенките на лицето му. Амара го наблюдаваше как седна, за да отпие бавно ейл и да чака тези, които трябваше да пристигнат.

Това не отне много време. След половин час градината на Върховен лорд Церес беше изпълнена с посетители.

— Е — каза той, оглеждайки се с малко изгубено изражение на лицето. — Предполагам, че трябва да започнем.

Церес се надигна. Отиде на мястото си със съжаление на лицето и почука по стоящия до вече празната му халба ейл гонг.

— Лордове, лейди. Добре дошли. Макар че поводът можеше да е и по-радостен — той леко се усмихна. — Помолих ви да се съберем тук от името на Първия лорд и неговия курсор, графиня Амара. Графиньо.

Лорд Церес се отдалечи от катедрата с видимо облекчение на лицето.

Амара се поклони на Церес, извади от джоба си малка монета и я хвърли в басейна, казвайки:

— Вода на Амарант, разкрий думите на своя повелител.

Повърхността на водата около мястото, където падна монетата, започна да кипи.

После водната гърбица се оформи и започна да прилича на висок, строен мъж в зрелите си години, цветовете на туниката и панталоните бавно се появиха върху мъжа — бяха сините и червените цветове на Дома на Гай. По същия начин косата му се покри с на пръв поглед преждевременно сива коса, въпреки че изглеждаше почти на осемдесет години.

Амара склони глава.

— Милорд, готови сме.

Образът на Първия лорд се обърна към Амара и кимна.

— Нека продължим. Лордове Плацида и Атикус — той направи жест и две водни фигури започнаха да се оформят от двете му страни. — Те също ще се присъединят към нас.

Амара кимна и се обърна към останалите в градината.

— Лордове и лейди, знам, че последните часове бяха плашещи и объркващи. Първият лорд ме инструктира да споделя информацията, която имаме за последните събития.

— Ние все още не знаем кой стои зад нападателите и нямаме подробна информация за тези, които са ударили снощи — каза Амара. — Но знаем, че те нападнаха почти всеки член на Дианическата лига, а също и преподавателите и сътрудниците на Колегиума по тактика, капитана и трибуните на Първи цересиански, както и няколко офицера, които са присъствали на симпозиума в Колегиума.

— Убийците са действали смъртоносно и ефективно. Върховна лейди Родес беше убита, както и Върховна лейди Фригия, сенатор Пармос и седемдесет и шест други граждани, които са били мишени за убийците. Още няколко граждани, включително лейди Плацида, са изчезнали безследно.

Тя бръкна в чантата до себе си и извади заключващия се нашийник за подчинение — устройство, което търговците на роби използваха за контрол на проблемните роби.

— Това, което знаем със сигурност, е, че всеки от нападателите е носил нашийник за подчинение, като този тук. И на всеки от тях има гравиран надпис „Безсмъртен“. Всеки от хората, участвали в атаката, е бил на възраст около двадесет години или по-млад. Всеки от тях е проявил почти свръхчовешки способности да издържа на болка и те очевидно действат без страх и чувство за самосъхранение на собствения си живот.

— Абсолютно сме сигурни, че тези Безсмъртни, поради липса на по-добър термин, роби с помощта на нашийника за подчинение още от деца са били обучавани и тренирани да бъдат войници. Най-просто казано, те са много умели луди, без съвест, без съмнения, не изпитват болка и са идеално подготвени да пожертват своя живот, но да изпълнят мисията си. По-малко от една от четири мишени е оцеляла след нападението.

Тихи коментари обиколиха градината. Едър пълен мъж с тъмна коса и стоманено сива брада, облечен в доспехи на легионер, прогърмя:

— Всички ние имаме някаква представа какво могат да правят. А знаете ли кой ги е изпратил?

Амара си пое дълбоко дъх и каза:

— Пълното разследване би трябвало да приключи до няколко дни, но предвид времето на събитията, аз съм сигурна, че ще го намерим. Снощи, очевидно едновременно с атаката тук, Върховен лорд Калар е мобилизирал легионите си.

Няколко души гръмко ахнаха. Тихото шушукане отново се разнесе из цялата градина, гласовете звучаха по-нервно и нетърпеливо.

— Един от легионите на Калар е нападнал западните подножия на Парция и е пресякъл Гаул през залива. Трети парциански легион е бил принуден да предаде крепостта на Уайтхароу и легионите на Калар сега контролират преминаването от Черните хълмове.

— В същото време — продължи Амара, — още два легиона са нападнали Втори церески, като са ги изненадали. Нападателите са били безпощадни. Оцелели са по-малко от сто души.

Лицето на лорд Церес пребледня още повече и той отпусна глава.

— Тези легиони — каза Амара, — вече се движат към града. Техните рицари Аери и други части вече са тук и ние очакваме основната част от войските да пристигнат следобед.

— Пфу — разнесе се подигравателен глас от края на градината. — Това е просто смешно.

Амара се обърна към говорещия, сенатор Арнос, облечен в униформата на учен от Колегиума по тактика и с арогантно изражение на лицето.

— Сър? — попита тя учтиво.

— Калар е амбициозен, но не е глупак. Искате да ни накарате да повярваме, че той е започнал открита война с цялата империя и е оставил града си незащитен?

— Незащитен ли, сър? — меко попита Амара.

— Три легиона — поясни лорд Арнос. — Всеки от Върховните лордове има три легиона под свое командване. Такъв е законът.

Амара бавно примигна, гледайки Арнос, след което каза:

— Спазващите закона Върховни лордове не тръгват на война срещу цялата империя и не изпращат луди фанатици да избиват своите съграждани. Най-общо казано.

Тя продължи, обръщайки се вече към останалите присъстващи:

— В допълнение към вече споменатите войски, още два легиона на Калар са превзели мостовете през Гаул при Хектор и Вондус. Разузнаването предполага, че още един легион ще пристигне тук след два дни и че лордът държи поне един легион като мобилен резерв.

Тя погледна към сенатора.

— Ако това ще ви накара да се почувствате по-добре, сър, Калар също така има легион, разположен в Калар, за да защитава града си.

— Седем — промърмори сивобрадият войник. — Седем проклети легиона. Къде, враните да го вземат, е крил цели четири легиона, графиньо?

— В момента това е от второстепенно значение — каза Амара. — Важното е, че ги има и ги използва.

Тя си пое дълбоко въздух и огледа всички.

— Ако силите на Калар превземат Церес, нищо няма да стои между тях и столицата.

Този път нямаше мърморене — само мълчание.

Дълбокият равен глас на Първия лорд избълбука:

— Благодаря, графиньо. Лорд Церес, в какво състояние е вашата отбрана?

Церес се намръщи и поклати глава.

— Не сме готови за това, сър — откровено призна каза. — С унищожен Втори легион имам само Първи легион и Гражданския легион, разположен по стените — ще бъдем много разпръснати. Срещу цели три легиона и техните рицари няма да можем да издържим дълго. Ако и самият Калар се присъедини към тях…

— Спомням си един млад войник — каза Гай, — който веднъж ми каза, че колкото по-отчаяна и безнадеждна е битката, толкова повече би искал да се срещне с нея лице в лице и да удържи победа. Че живее за подобни изпитания.

— Този войник е пораснал, Гай — каза Церес с уморен глас, без да вдига глава. — Той се ожени. Той има деца. Внуци. Той е остарял.

Гай изучава Церес известно време, след което просто кимна.

— Първи имперски трябва да премине северния проход от Черните хълмове, докато Втори имперски осигурява защита на столицата. Ще пренасоча Трети имперски към вас на помощ, но те не могат да дойдат по-рано от силите на Калар. Легионът на короната обаче беше на маневри на юг от столицата и аз им заповядах да ви се притекат на помощ час след първото нападение. Те се придвижваха цяла нощ марш на скок, сър Майлс би трябвало да пристигне при вас със своите хора до няколко часа.

Церес издиша, видимо успокоен.

— Добре, много добре. Благодаря, стари приятелю.

Гай кимна, строгите му черти за миг се смекчиха. После каза:

— Това не променя факта, че все още сте по-малко, но всичко, което трябва да направите, е да устоите. Вече помолих Върховни лордове Плацида и Атикус да изпратят свободните си войски, за да ги обединим с Трети имперски. Акватайн, Родос и Парция ще обединят сили, за да върнат мостовете над Гаул.

Церес кимна.

— Направят ли го, вие ще отрежете легионите на Калар от подкрепления или пътища за отстъпление.

Образът на Гай кимна.

— Трябва само да издържите, Мациус. Не рискувайте хората си в нещо героично.

— ОТЛИЧЕН СЪВЕТ — изгъгна глас, който сякаш се разнасяше от водата в басейна. Той се отрази в стените около градината, неприятен и рязък.

Басейнът отново започна да кипи и на обратната му страна се издигна още една форма, която се оформи в човек, когото Амара разпозна като Бренсис Калар, Върховен лорд Калар.

Лично той нямаше особено внушителна фигура — висок, но слаб, очите му винаги сякаш бяха в сянка, лицето му беше мършаво, с непреклонен поглед, с права тънка коса, а също и куц. Но фигурата, образувана от водата на фонтана, освен че беше два пъти по-висока от останалите фигури в него, а и мускулите й бяха по-изваяни от тези, с които Калар беше надарен в действителност.

— Господа. Дами. Надявам се, че към момента формата на бъдещето вече е очевидна… е, не чак за всички, но поне за тези, които са останали живи — зъбите на изображението се показаха в лисича усмивка. — Засега останали живи, във всеки случай.

Амара хвърли поглед към образа на Гай. Първият лорд насочи погледа си от нея към Церес. Старият Върховен лорд седеше много тихо и много незабележимо, без да мърда.

— Бренсис — каза Първият лорд, гласът му беше спокоен, — да разбирам ли, че признавате пред всички присъстващи тук, че сте виновен за тези убийства? И че незаконно сте повели войски срещу вашите колеги Върховни лордове?

Образът на Калар се обърна към Първия лорд и каза:

— С нетърпение чаках това още от дете, Гай.

Той затвори очи и удовлетворено въздъхна.

— Затвори си твоята от враните взета уста, старче.

Образът на Калар рязко стисна ръката си в юмрук и водната фигура на Гай изведнъж се пръсна на отделни капки, които паднаха обратно в езерото.

Амара и всички останали в градината ахнаха шокирано при тази демонстрация на сила от страна на Калар.

Той просто прекъсна контакта на Първия лорд през езерото, демонстрирайки такава сила на призовател на вода, последствията от която бяха ужасяващи. Ако Калар действително имаше същата или по-голяма сила от Първия лорд…

— Долу старото — каза Калар и образът му се обърна към намиращите се в градината. — И приветствайте новото. Помислете си внимателно, скъпи алеранци, какво избирате. Всички знаем, че Домът на Гай ще падне. Той няма наследник и играе игри, залагайки на карта цялата Империя и като не иска да признае загубата на властта си, той иска да завлече всеки от вас в гроба със себе си. Можете да бъдете част от следващия Велик период на алеранската цивилизация — или ще бъдете погребани под неговата основа.

Сенатор Арнос стана и погледна образа на Калар.

— Ваша светлост — каза той. — Макар вашата сила и решителност да имат много доказателства, разбира се, трябва да разберете, че вашата военна позиция е несъстоятелна. Откритата ви реч беше смела, но не можете да се надявате, че ще устоите на обединената мощ на другите градове на Империята и техните легиони.

Калар оглушително се засмя.

— Обединена мощ? — попита той. — Церес ще падне в течение на ден и аз ще атакувам самата Алера Империя. Няма достатъчно свободни сили, за да предотвратят това.

Образът се обърна към лорд Плацида и каза:

— Сандос, нямах представа, че Ария има родилно петно на лявото бедро — погледът му се насочи към образа на лорд Атикус. — Елиос, мога ли да направя комплимент на вашата дъщеря за нейната прекрасна коса — кичур от нея ще ви бъде доставен с куриер, за да знаете, че тя е при мен на добре охранявано място.

— Охранявано място? — рязко попита Амара.

Калар кимна.

— Много охраняемо. Милорди Атикус и Плацида, аз никога не съм имал кавги с вас или с вашите градове и не искам да имам сега. Държа в ръцете си тези два гаранта за вашия неутралитет. Не ви моля да се откажете от нито един обет или да се обърнете срещу Първия лорд — просто не заставайте на пътя ми. Давам ви думата си, че ако направите това, когато вълненията се уталожат, те ще ви бъдат върнати цели и невредими.

Церес бавно се изправи на крака и отиде до ръба на басейна.

— За това ли дойдохте тук, Калар? — попита той тихо, без да поглежда изображението. — За да обещаете на съседите си, че няма да ги нападате, дори ако вие нападате други пред очите им?

— Аз изложих условията си за тях — каза Калар. — Но моите условия за вас са малко по-различни.

— Слушам — тихо каза Церес.

— Предайте ми града си — каза Калар. — И ще оставя вас и семейството ви живи. Ще бъдете свободни да си тръгнете и да започнете начисто във всяко друго място в Империята.

Очите на Церес се присвиха.

— Искате да ме изхвърлите от дома на семейството ми? Искате да ме накарате да зарежа хората си?

— Трябва да ми бъдете благодарен, че изобщо ви давам избор — отговори Калар. — Ако ме предизвикате, ще бъде много трудно за вас и за вашия род. Обещавам да бъда последователен. Знам имената на всички, старче. На трите ви дъщери. На сина ви. На единадесетте ви внука.

— Заплашваш бебета с оръжие ли, Калар? Ти си луд.

Каларус избухна в смях.

— Луд? Или ясновидец. Само историята ще реши — а всички знаем кой пише историята.

Зъбите на Калар се показаха още веднъж.

— Предпочитам да се бия с вас, за да мога да ви унищожа. Но и двамата знаем, че вие вече не сте боец, Мациус. Вървете си, докато все още е възможно.

Върховен лорд Церес мълчаливо гледа образа на Калар минута, преди да вдигне ръка, да я стисне в юмрук и да изръмжи:

— Махай се от моята градина.

Водите на басейна се завихриха и образът на Калар, подобно на Гай, се разпадна на капки вода и се срина обратно в езерцето.

— Заплашваш внучката ми. Ще ти счупя мършавата шия, ти, страхлив плужек — изръмжа Церес към езерото.

После се обърна към събранието.

— Дами и господа, имам град, който да защитавам. Приветствам всяка помощ, която бихте могли да предоставите. Но ако няма да се биете, трябва да напуснете града възможно най-бързо — той се обърна и хвърли тежък поглед към езерото, където преди малко стоеше Калар. — Ако не можете да помогнете, то поне не ми се мотайте в краката, да ви отнесат враните.

Когато старецът, обвит в ярост като в плащ, се обърна на пети и излезе от градината, ръмжейки заповеди към своите стреснати от външния му вид хора, гласът му се отразяваше от стените.

Другите в градината просто гледаха след Церес, шокирани от промяната му. После започнаха да си говорят тихо, а болшинството станаха, за да си тръгнат.

Амара се обърна към образите на лорд Плацида и лорд Атикус:

— Лордове, ако обичате. Преди да си тръгнете, имате ли да предадете нещо на Първия лорд?

Водните фигури кимнаха и Амара изчака, докато градината отново опустя.

— Лордове, мога ли да знам вашите намерения?

Лорд Плацида, грозен, жилест мъж със среден ръст и кристално сини очи, поклати глава.

— Не съм сигурен, графиньо. Но ако Ария е при него, тогава…

Върховният лорд поклати глава.

— Има редица опасни скитащи фурии, които се въздържат да причиняват вреди само поради волята на моята жена. Ако тя умре, без да е предприела необходимите мерки, за да ги удържи, няколко хиляди мои холтъри ще умрат. Нямам никакви съмнения в изпращането на моите легиони в бой, но не съм готов да пожертвам населението на цели холтове. Жени. Деца. Семейства.

— И ще оставите Империята да рухне заради това? — попита Амара.

— Империята ще оцелее, графиньо — каза Плацида и гласът му се втвърди. — Само лицето под короната ще се промени. Никога не е било тайна, че не искам да имам нищо общо с политиката на короната. Всъщност ако не трябваше открито да подкрепим пажа на Гай, моята жена сега щеше да бъде с мен, невредима и в безопасност.

Амара стисна зъби:

— Много добре, ваша светлост.

Тя се обърна към Върховен лорд Атикус:

— А вие, сър?

— Вече дадох на Гай една дъщеря — каза Атикус, гласът му стана малко по-горчив. — Моята Кария, взета за съпруга и оставена за заложница в столицата. Сега Калар е взел другата ми дъщеря. Но има малка разлика. Гай ме моли да жертвам хора и кръв, докато Калар ме моли просто да стоя настрана.

Той се ухили и започна да плюе думите:

— Що се отнася до моето мнение, вие можете да се разкъсате взаимно на парчета и нека враните да оглозгат костите ви.

Той се обърна и водната фигура се разтвори в басейна.

Лорд Плацида се намръщи след думите на лорд Атикус.

— Не харесвам Калар или това, което той отстоява — каза той на Амара. — Нямам никакви противоречия относно това да го срещна на бойното поле. Но ако съм принуден да избирам между живота на Първия лорд и живота на жена ми и хиляди мои поданици, аз няма да избера Гай.

— Разбирам — тихо каза Амара.

Плацида кимна.

— Кажи на Гай, че няма да имам нищо против легионите да минават през моите земи. Това е максимумът, който мога да направя за него.

— Защо? — попита го Амара и гласът й стана още по-тих.

Плацида замълча за момент. После каза:

— Повечето Върховни лордове се женят по сметка. Или за политически съюз.

Образът на Плацида поклати глава, отдръпвайки се в простора на басейна: — Аз я обичам, графиньо. И продължавам да я обичам.

Амара гледа вълничките по повърхността на басейна още известно време, след това въздъхна и седна на най-близката пейка. Поклати глава в опит да се концентрира, докато милион мисли минаваха през главата й.

Секунда по-късно тя вдигна поглед и видя Бърнард, който й предлагаше голяма халба от ейла на Джиралди. Тя го изпи на една голяма глътка.

Калар беше много по-силен, отколкото можеше да се очаква, и беше намерил начин да тренира и да премества цели легиони. Беше безжалостен, умен, а най-лошо от всичко според Амара беше, че обвиненията на лорд Церес бяха депресиращо точни.

Всъщност Калар наистина можеше да е толкова луд, колкото твърдеше Церес. И въпреки че силите на Империята са достатъчни, за да го победят, сега Калар бе избрал особено подходящ момент за удар и удари в най-уязвимото място. Ако действа достатъчно бързо, превратът му можеше да успее.

Честно казано, нямаше никаква идея какво би могъл да предприеме Първия лорд, за да го спре.

От една страна можеше да разбере постъпката на Плацида, но от друга кипеше от ярост, мислейки за решението му да обърне гръб на Първия лорд. Той беше Върховният лорд на Алера. За лорд Плацида трябваше да е въпрос на чест да се притече на помощ на Първия лорд в случай на бунт.

Амара не желаеше лошото нито на лейди Плацида, нито на невинните й поданици, разбира се, но не можеше просто да се съгласи с избора на лорд Плацида, предвид неговите задължения като гражданин и лорд на Империята.

Усети тежестта на пръстена на Бърнард на верижката около врата си. Едва ли точно тя имаше право на такива обвинения. В крайна сметка не беше ли поставила собствените си желания над отговорностите си?

Бърнард седна до нея и бавно въздъхна.

— Изглеждаш изтощена — каза той тихо. — Трябва да поспиш.

— Скоро — отговори тя. Дланта й легна върху неговата.

— Какво мислиш? — попита я той. — За всичко това?

— Лошо — още по-тихо отговори тя, — много лошо.

Гласът на Гай прозвуча от малката градина, силен и доволен.

— Или може би виждате само това, което лежи на повърхността, графиньо.