Фурията на курсора

Глава 15

Амара примигна, скочи и се обърна, само за да види, че Гай е застанал зад тях, излязъл иззад създаден от вятърни фурии воал, толкова тънък и лек, че тя никога не би го забелязала.

— Сър? — каза тя. — През цялото време ли бяхте тук? Но Калар…

Първият Лорд изви вежда.

— Егото на Бренсис Калар е просто чудовищно — и това е неговата чудовищна грешка. Колкото повече то расте, толкова повече засенчва хоризонта му и аз нямам нищо против да го подхранвам.

Той се усмихна.

— А и моят стар приятел Церес се нуждаеше от някой, който да му напомни на какво е способен. И Калар ни оказа тази услуга, като го направи по собствена воля.

Амара поклати глава. Тя би трябвало да го знае. Гай Секстус няма да загуби принципите си пред лицето на опасен, жесток човек като Калар, показвайки слабост или предсказуемост.

— Милорд, чухте ли какво казаха лордове Атикус и Плацида.

— Да — отговори Гай.

Амара кимна.

— Без тяхната помощ в отбраната на Церес, Калар може да успее в своя гамбит.

— Бих казал, че шансът е пет от шест — съгласи се Гай.

— Сър — каза Амара, — това… това…

Тя се задъха от възмущение и стисна устни, за да не изрече думи, от които после не може да се откаже пред лицето на правосъдието.

— Всичко е наред, курсор — каза Гай. — Можете свободно да изразявате мнението си. Аз няма да го приема като официално обвинение.

— Това е предателство, сър — избухна Амара. — Те са длъжни да дойдат да защитават Империята. От тях се изисква да покажат своята преданост, а те ви обръщат гръб.

— А нима аз не съм длъжен да демонстрирам своята преданост? — попита Гай. — Да защитавам от заплахи, много по-страшни от тези, които някога са виждали? Въпреки това те и техните близки пострадаха.

— Не по ваша вина! — каза Амара.

— Не е вярно — отговори Гай. — Аз неправилно изчислих реакцията на Калар и неговите ресурси, това го знаем и двамата.

Амара скръсти ръце на гърдите и отмести поглед от Гай.

— Всичко, което знам — каза тя, — е, че те изоставиха задълженията си. И предаността си към Империята.

— Измяна, казваш — промърмори Гай, — вярност. Силни думи. В нашите бурни времена тези понятия са твърде разтегливи.

Той повиши малко глас и хвърли поглед към далечния ъгъл на малката градинка.

— Не сте ли съгласна, Инвидия?

Втори воал, не по-малко изтънчен и незабележим от този на Гай преди малко, изчезна, отстъпвайки на високата, царствена фигура на лейди Акватайн.

Макар очите й да изглеждаха леко хлътнали, тя не показваше никакви други признаци на травми от внезапния изблик на паника в града, който порази най-силните водни призователи. Изражението й беше студено, а бледото лице — красиво и безупречно, тъмната й коса се стичаше на вълни над бялото рамо и се спускаше по алената копринена рокля.

Гривна от тънко ковано сребро, украсена с лаврови листа — знак, че си награден с Имперския лавров венец за храброст, рязко се открояваше на фона на косата й и засилваше контраста с орнамента.

— Мисля — каза тя с равен глас — че въпреки постоянните ни разногласия, ние двамата ще можем да разпознаем общата заплаха за нашите планове, когато тя се появи.

Амара задиша учестено, погледът й пробягваше от лейди Акватайн към Гай и обратно.

— Сър? Не съм сигурна, че разбирам. Какво прави тя тук?

— Аз я поканих, естествено — каза Гай. — Имаме общи интереси по този въпрос.

— Разбира се — каза Амара. — Никой от вас не иска да види лорд Калар — тя леко подчерта името — на трона.

— Точно така — каза лейди Акватайн със студена усмивка.

— Калар почти перфектно разчете времето — каза Гай. — Но ако легионите на Атикус и Плацида вземат участие, ние ще можем да го спрем. Точно в тази насока ще действате вие с лейди Акватайн, графиньо.

Амара се намръщи.

— Какви ще бъдат вашите заповеди, сър?

— Накратко — да спасите заложниците и да изключите влиянието на Калар върху лордове Плацида и Атикус възможно най-бързо — Гай кимна към лейди Акватайн. — Инвидия се съгласи да помогне. Работете с нея.

Амара почувства как гърбът й се вкаменява и присви очи.

— С… нея? Въпреки че тя е отговорна за…

— За спасението на живота ми, когато канимите нападнаха двореца? — меко каза Първият лорд. — За това, че взе под контрол ситуация, която би могла да прерасне в пълна катастрофа? За неуморните й усилия да подкрепи борбата за свобода и равенство?

— Знам как изглежда това отстрани — каза Амара с рязък глас. — Но аз също така знам и истинските й мотиви.

Гай присви очи.

— Това е и истинската причина, поради която й предложих сътрудничество — каза той. — Дори да не вярвате, че тя е способна да се ръководи от концепцията за общото благо, аз съм сигурен, че ще повярвате в нейния прагматизъм. Докато тя и съпругът й искат да ми отнемат трона, те няма да позволят на никой друг да го заеме.

— Не може да й вярвате, сър — прошепна Амара. — Ако й се представи шанс да ви се противопостави, тя ще го използва.

— Може би е така — каза Гай, — но дотогава съм сигурен, че тя ще ни помогне срещу нашия общ враг.

— Разумно — измърка лейди Акватайн. — Графиньо, уверявам ви, че осъзнавам ценността на такъв вид сътрудничество.

Очите на високата жена изведнъж проблеснаха от ярост.

— Нека оставим политиката настрана, смъртоносният опит на Калар да отнеме живота ми, както и този на моите подчинени, да лиши от живот много граждани и членове на лигата не може да бъде пренебрегнат. Всяко животно, толкова злобно и опасно като Калар, трябва да бъде унищожено. С удоволствие ще помогна на короната в това.

— А когато това бъде направено? — предизвикателно попита Амара.

— Когато бъде направено — каза лейди Акватайн, — тогава ще решим.

Амара я погледна за миг, преди да се обърне към Гай.

— Господарю…

Гай вдигна ръка.

— Инвидия — каза той. — Знам, че все още не сте се възстановили от днешните сътресения.

Тя се усмихна, изражението й беше изискано и далеч не уморено.

— Разбира се, сър. Графиньо, Върховен лорд Церес предложи безопасно и охранявано крило за гости за всички, които бяха нападнати от Безсмъртните на Калар. Моля, обадете ми се, когато ви е удобно.

— Много добре, ваша светлост — каза тихо Амара.

Лейди Акватайн приклекна в поклон пред Гай.

— Сър.

Гай сведе глава и лейди Акватайн напусна градината.

— Господарю, не ми харесва това — каза Амара.

— Изчакай — каза Първият лорд. Той затвори очи и промърмори нещо, правейки няколко бързи жеста с ръце, и Амара почувства движението на фуриите наоколо, призовани да гарантират поверителността на разговора им за известно време.

Амара вдигна вежди.

— Значи не вярвате на лейди Акватайн.

— Вярвам, че тя ще ми забие нож в гърба при първа възможност — отговори Гай. — Но мисля, че презрението й към Калар е съвсем истинско, както и желанието й да спаси отвлечените членове на Лигата — така че помощта й може да бъде безценна. Тя притежава достатъчно способности, за да направи това, Амара.

Курсорът поклати глава.

— И докато тя е заета с мен, ще има по-малко време да заговорничи срещу вас.

— По принцип — каза Гай с играеща в ъглите на устата усмивка, — да. Помисли как можеш да я използваш и да освободиш тези заложници.

Амара поклати глава.

— Той не би ги държал някъде наблизо. Не и някой толкова силен като Ария Плацида. Няма да може да я задържи, ако е някъде извън владенията си — значи има голяма вероятност да са в неговата крепост.

— Съгласен съм — каза Гай. — През последното денонощие имаше много движения в горните слоеве на атмосферата, но съм сигурен, че поне няколко пътници са се отправили към Калар. Вие трябва да си направите план за действие и да го задействате още преди изгрев-слънце.

Амара се намръщи.

— Защо, сър?

— Предполагам забеляза — каза Гай, — че всички внимателно избягваха да обсъждат една конкретна тема.

— Да. Звездите — тихо каза Амара. — Какво се случва с тях?

Гай сви рамене.

— В момента нямам нищо друго освен подозрения.

— Аз дори и тях нямам — каза Амара.

— Сигурен съм — каза Гай, — че тук са замесени канимите. Тези промени идват от запад и се разпространяват на изток. Предполагам, че причината звездите да излъчват сега такава светлина е в много високите, прозрачни облаци.

— Облаци? — промърмори Амара. — И вие не можете просто да ги изследвате?

Гай леко се намръщи.

— Честно казано, не. Изпратих десетки фурии, за да ги проуча. Не се върнаха.

Амара примигна.

— Нещо… ги е унищожило?

— Очевидно, да — отговори Гай.

— Но… не мисля, че канимите са способни на нещо толкова грандиозно. Техните ритуали им дават възможност за някакво грубо подобие на призоваване, но никога не бих си помислила, че са способни на нещо от такъв мащаб.

— Те и не бяха способни — отговори Гай. — Трябва да отбележа, че действията им имат далечни последици, с каквито досега никога не съм се сблъсквал. Вече не мога да проследя за събития, случващи се на по-далеч от сто мили от Алера Империя. Предполагам, че и другите Върховни лордове са се сблъскали със същия проблем.

Амара се намръщи.

— Но как канимите са постигнали това?

Гай поклати глава.

— Нямам представа. Но независимо какво са направили, от това пострадаха горните слоеве на атмосферата. За няколко часа полетите се превърнаха в опасно занимание. Мисля, че с течение на времето ще става още по-лошо. Затова ще трябва да се сбогувам с вас. Имам много работа и ако пътуването по въздух стане трудно осъществимо, както ми изглежда, тогава ще трябва незабавно да се задействам — както и вие.

Очите на Амара се разшириха.

— Искате да кажете… сър, че Калар е в заговор с канимите?

— Има прекалено много съвпадения: той е в благоприятни за атака позиции на няколко места едновременно и ги провежда с голяма точност и то точно в момента, когато най-силните призователи не могат да му застанат на пътя — и всичко това се случва именно в момента, когато канимите са предприели своите действия.

— Сигнал — каза Амара, — звездите за него са били сигнал за действие.

— Може би — отговори Гай.

— Но… сър, никой още не е успявал да намери общ език с канимите. Нито един алеранец никога не е… — тя млъкна и прехапа устни. — Въпреки че фактите сочат, че един човек все пак е успял. Говоря като сенатор Арнос.

— Но много по-малко уморително — отговори Гай. Той сложи ръка на рамото на Амара. — Графиньо, трябва да ви кажа две неща. Първо, ако Калар успее да предотврати появата на подкрепленията от Атика и Плацида, той най-вероятно ще превземе столицата и нейните фурии. Акватайн и другите лордове ще му се противопоставят. Империята ще се потопи в хаос. Десетки хиляди хора ще загинат и ако Калар наистина е в сговор с канимите, ще станем свидетели на разпадането на Империята.

Той понижи глас, подчертавайки всяка дума.

— Трябва да успеете. На всяка цена.

Амара преглътна и кимна.

— Второ — продължи той още по-тихо, — в цялата Империя няма никой, на когото бих могъл да поверя тази задача, освен на вас, Амара. За последните няколко години проявихте повече смелост от много курсори за целия им живот. За тях е голяма чест да служат с вас — и аз се гордея, че имам предаността на такъв достоен човек.

Амара почувства как гърбът й се изправя, когато го погледна. Гърлото й се сви, тя едва промърмори:

— Благодаря ви, сър.

Той кимна късо и протегна ръка.

— С това ви напускам — каза той тихо. — Успех, курсор.

— Благодаря, сър.

Гай махна с ръце няколко пъти и усещането за призоваване за уединение изчезна от чувствата на Амара.

В този момент лек вятър, едва раздвижващ цветята в градината, вдигна Гай от земята, без да му попречи да изплете още един воал около себе си, и той тихо изчезна в небето.

Амара още известно време гледа нагоре, когато изведнъж усети присъствието на Бърнард наблизо. Той обви с ръка талията й и тя се прилепи за миг към него.

— Не ми харесва това — каза той.

— Както и на мен — отвърна Амара. — Но това няма значение. Ти и Джиралди трябва да отидете и да информирате холтърите за случилото се тук.

— Джиралди може и сам да се справи — каза Бърнард, — аз идвам с теб.

— Не говори глупости — каза Амара, — Бърнард, ти…

— Аз съм твоят съпруг. Ветеран. Опитен ловец и призовател — той стисна зъби и каза: — Идвам с теб.

— Аз не…

— … се каниш да ме спреш. И никой не се кани.

Амара почувства как сърцето й направо ще изскочи. Тя се обърна към мъжа си, нежно го целуна по устните и каза:

— Добре. Щом настояваш.

Джиралди, накуцвайки, се приближи към тях и промърмори:

— Трябва да внимавате, сър. Не искам да бъда единственият центурион в легионите, който е загубил двама от своите командири.

Бърнард му стисна ръката.

— Наглеждай Исана. Когато се събуди, й кажи… — той поклати глава. — Няма значение. Тя знае по-добре от мен какво бих казал.

— Разбира се — съгласи се Джиралди. Той сграбчи Амара в толкова груба прегръдка, че ребрата й изпукаха.

— А вие… не му позволявайте да ви обърква.

Амара го прегърна и каза.

— Благодаря.

Старият центурион кимна, отдаде чест, притискайки юмрук към гърдите си, и закуцука през градината.

— И така, милейди — промърмори Бърнард. — Откъде започваме?

Амара се намръщи и присви очи.

— От човека, който е видял операцията на Калар отвътре и може да знае плановете му — тя погледна Бърнард и каза. — Отиваме в подземията.