Фурията на курсора

Глава 16

— На съвещанието казахте, че убийците, изпратени от Калар, умират, но не позволяват да бъдат пленени — промърмори лейди Акватайн, когато приближиха до затворническите килии в крепостта на лорд Церес.

— Да — отговори Амара. — Така казах. Но тази успяхме да я заловим жива. Именно тя се опита да убие холтър Исана.

— Тя? — попита лейди Акватайн, гласът й звучеше заинтригувано. — Всички останали бяха мъже.

— Да. Тя е една от Кървавите врани на Калар. Може би знае нещо за плановете му. Беше от голямо значение за него.

— И значи му е предана — продължи мисълта лейди Акватайн. — Или най-малкото е била под негов контрол. Наистина ли вярвате, че тя ще ви издаде такава информация?

— Ще издаде — отговори Амара. — По един или друг начин.

Усети, че погледът на лейди Акватайн се впива в гърба й.

— Разбирам — промърмори Върховната лейди. — Това би трябвало да е интересно.

Амара сложи ръка на рамото на Бърнард, давайки му знак, и спря пред студеното каменно стълбище. После погледна лейди Акватайн.

— Ваша светлост, моля ви да запомните, че сте тук, за да ми помагате — каза тя тихо. — Разпитът ще водя аз.

Върховната лейди присви очи за миг, но кимна, и Амара продължи напред.

Тъмницата на цитаделата на Церес се използваше рядко. Изглежда, че тези прохладни места се използваха главно за съхраняване на храна.

След затворената и охранявана врата бяха подредени няколко сандъка със зеле, ябълки и различни кореноплодни. Легионер, облечен в туника с кафяво-сивите цветове на Дом Церес, стоеше пред вратата с меч в ръка.

— Спрете, сър — каза той веднага щом Бърнард влезе в помещението, — това е забранена територия.

Амара се появи до Бърнард.

— Легионер Карус, нали? — зададе въпрос тя.

Мъжът, оказал се в центъра на вниманието, отдаде чест.

— Графиня Амара? Негова светлост каза, че имате достъп до затворника.

Амара кимна към Бърнард и лейди Акватайн. — Те са с мен.

— Да, ваше превъзходителство.

Пазачът отиде до вратата и свали ключа от колана си. За миг се поколеба.

— Графиньо, не знам коя е тази жена. Но… раната й е много лоша. Тя има нужда от лечител.

— Ще се погрижа за това — каза Амара. — Тя се е опитала да говори с вас?

— Не, госпожо.

— Добре. Оставете ключовете. Искам да застанете на пост в долната част на стълбите. Не бива да ни безпокои никой, освен лорд Церес или самият Гай Секстус.

Легионерът примигна, после отдаде чест.

— Да, госпожо.

Хвана щита за ремъците и се придвижи към долната част на стълбите.

Амара лесно завъртя ключа в добре смазаната брава и отвори вратата. Тя безшумно се завъртя на пантите и Амара се намръщи.

— Проблеми? — прошепна Бърнард.

— Предполагам, че очаквах да чуя щракване. И скърцане.

— Първата такава тъмница?

— С изключение на онази, където ни заключиха заедно.

Устните на Бърнард се разтегнаха в лека усмивка и той натисна вратата, преодоля останалото разстояние и влезе първи в килията.

Спря за миг и Амара видя напрежението му и чу учестеното му дишане. Стоя замръзнал, докато Амара не го докосна по гърба, при което Бърнард отстъпи встрани.

Рук беше в незавидно положение.

Амара спря за момент до съпруга си. Кървавата врана беше прикована към тавана, белезниците се бяха врязали в китките й и тя висеше така, че краката й едва докосваха пода.

Счупеният й крак не беше в състояние да издържи изцяло тежестта й. Шест инчов жлеб я обграждаше като пръстен и беше пълен с масло, а също така десетки плаващи фитили обикаляха около пленничката, за да се предотврати използването на всякакъв вид водни фурии, които очевидно тя притежаваше, след като беше в състояние да променя външния си вид така, че да копира облика на студентката, убита преди няколко години.

Слабият й контакт със земята, както и липсата на необходимите способности, правеха използването на земни фурии безполезно. В килията нямаше дърва или живи растения, което изключваше използването на призовавания за дървесни фурии, а призоваването на огнени фурии в закрито помещение беше равносилно на самоубийство. Фуриите на метала можеха да отслабят оковите, но това щеше да отнеме повече време и усилия, отколкото Рук имаше.

Мястото се намираше дълбоко под повърхността и призоваването на фурии на въздуха бе силно затруднено — това обстоятелство важеше и за Амара, която се чувстваше некомфортно, когато няма възможност да призове Сирус.

Единствено простата находчивост на затворниците оставаше като вариант да се измъкнат, както и присъствието на някой от опитните слуги на Калар, но наблизо нямаше никой от тях. Или поне не би трябвало да има.

Рук висеше безсилно на веригите, здравият й крак трепереше от постоянното напрежение и тя едва успяваше да удържа тежестта на увесените си рамене, без да ги изкълчи. Още един ден — и така или иначе това щеше да се случи.

Главата й висеше, косата падаше по лицето. Дишането й се беше превърнало в кратки, груби хрипове, примесени със страх и болка, а едва чуващият й се глас беше сух и начупен.

Жената не представляваше никаква заплаха. Беше обречена и го знаеше. Част от Амара крещеше за бедственото положение на жената, но тя изхвърли тези мисли на състрадание от себе си.

Рук беше убийца и дори по-лошо. Беше предател на Империята, с ръце, изцапани с кръв до лактите. И все пак, когато я погледна, Амара се почувства зле.

Амара влезе в кръга от запалени свещи, застана срещу нея и каза:

— Рук, погледни ме.

Главата на Рук потрепна. Амара видя нежния блясък на свещите в очите на жената.

— Не искам да ти причинявам още повече страдания, отколкото вече си получила — каза Амара с тих тон. — Имам нужда от информация. Дай ми я и ще се погрижат за крака ти. Ще ти осигурят легло.

Рук я погледна и не произнесе нито дума.

— Това няма да промени съдбата, която ти е отредена. Но няма смисъл да оставаш в такива условия до процеса. Няма смисъл да умираш в треска и мъки, докато чакаш.

Пленената жена потръпна и раздразнено каза.

— Убийте ме. Или се махайте.

Амара скръсти ръце на гърдите си.

— Няколко хиляди легионери вече загинаха благодарение на твоя господар. И още хиляди ще загинат в предстоящите битки. Жени, деца, възрастни и немощни хора също ще пострадат и ще загинат. Това винаги се случва по време на война.

Рук не каза нищо.

— Ти се опита да убиеш Исана Калдерон. Жената, която многократно е демонстрирала лична смелост, доброта и честност. Жената, която аз смятам за приятел. Тук е граф Калдерон, нейният брат. И разбира се, аз съм сигурна, че познаваш нейния племенник. Всички те служат на Империята.

Рук дишаше често и накъсано, без да каже нито дума.

— Ще приемеш смъртта за това, което си направила — каза Амара. — Аз никога не съм била от онези, които вярват в духове, които не могат да напуснат земята заради престъпленията си в живота. Но не бих искала да мисля, че твоята неспокойна душа ще тежи на съвестта ми.

Нямаше отговор. Амара се намръщи.

— Рук, ако сътрудничиш, ние вероятно ще успеем да спрем тази война, преди тя да ни погуби всички. Това ще спаси хиляди животи. Сигурна съм, че разбираш това.

Шпионката отново не отговори и Амара се наклони, за да я погледне в очите.

— Ако ни сътрудничиш, ако помощта ти ни даде нещо, Първият лорд може да отложи наказанието ти. Животът ти може да не е приказка, но ще живееш.

Дишането на Рук стана прекъснато, тя вдигна глава достатъчно, за да погледне Амара. Сълзите, които сдържаше досега, започнаха да се стичат по бузите й.

— Не мога да ви помогна, графиньо.

— Можеш — отговори Амара. — Длъжна си.

Рук мъчително скръцна със зъби.

— Не разбирате ли? Не мога.

— Ще го направиш — каза Амара.

Рук поклати глава в уморено отчаяние и затвори очи.

— Никога никого не съм измъчвала — тихо каза Амара. — Но теорията ми е известна. Бих предпочела всичко да се реши по мирен път. Но ти решаваш. Мога да си тръгна и да се върна с лечител. Или с нож.

Затворничката дълго време мълча. После въздъхна, облиза устни и каза:

— Ако нагреете ножа, по-лесно ще избегнете грешки. Раната се затваря при изгаряне. Можеш да причиниш много повече болка с по-малко щети, при условие че не припадна.

Амара дълго и мълчаливо гледа Рук.

— Донесете си ножа, графиньо — прошепна Рук. — Колкото по-рано започнем, толкова по-бързо всичко ще свърши.

Амара стисна устни и погледна Бърнард. Той озадачено погледна Рук и поклати глава.

— Графиньо — заговори лейди Акватайн. — Може ли да поговоря с вас?

Рук вдигна глава при звука на гласа й, напрягайки цялото си тяло.

Амара се намръщи, но кимна на лейди Акватайн, чийто силует се виждаше на вратата, и приближи до нея.

— Благодаря — тихо каза лейди Акватайн. — Графиньо, вие сте представител на короната. Това е вашата професия, така че знаете много от нещата, които затворничката знае. Но вие не сте лично запозната с Бренсис Калар, как той управлява владенията си и как използва онези, които зависят от него и работят за него.

— Ако знаете нещо, което и аз трябва да знам, би било много по-ефективно, ако го споделите с мен.

Очите на лейди Акватайн бяха едновременно студени и абсолютно безстрастни.

— Тя ви помоли да я убиете още щом я видяхте, нали?

Амара се намръщи.

— Да, как го разбрахте?

— Не съм — парира лейди Акватайн. — Но тогава тази позиция може да бъде разбрана, ако се вземат предвид няколко ключови факта.

Амара кимна:

— Слушам.

— Първо — прошепна лейди Акватайн, — нека да предположим, че Калар не й се е доверявал повече, отколкото са границите на неговия обхват.

Амара се намръщи:

— Налагало му се е.

— Защо решихте така?

— Защото през цялото време тя е действала независимо от него — каза Амара. — Тя играеше своята роля в столицата, далеч от Калар, в продължение на месеци. Можеше спокойно да го предаде и той дълго време не би се досетил за това.

— Точно така — каза лейди Акватайн. — И какво би трябвало да я накара да прояви такава преданост, въпреки възможността да не го прави, а?

— Аз… — започна Амара.

— Какво би я накарало да се откаже от евентуално помилване? Да настоява да я убиете възможно най-бързо? Да моли да я убиете още от самото начало?

Амара поклати глава.

— Не знам. Предполагам, че вие знаете.

Лейди Акватайн дари Амара с лека усмивка.

— Ще ви дам една подсказка. Да предположим, че тя вярва, че е наблюдавана през цялото време, по един или друг начин. И ако се обърне срещу Калар, той ще го разбере. И независимо колко далеч е тя от него, той ще си отмъсти.

Амара почувства как всичко в нея се свива от ужаса на догадката за това, което лейди Акватайн имаше предвид.

— Той държи заложник като гарант за нейната преданост. Някой неин близък. Ако тя го предаде, той ще убие заложника.

Лейди Акватайн склони глава.

— Вижте нашата шпионка. Млада жена. Най-вероятно неомъжена и няма никой, който да я защити. Заложникът трябва да е някой, за когото тя е готова да умре, готова да понесе мъчения и мъки. Аз мисля…

— Че има дете — довърши Амара с равен, спокоен глас.

Лейди Акватайн вдигна вежда.

— Изглеждате наранена.

— А не трябва ли? — попита Амара. — А не трябва ли и вие?

— Вашият собствен господар не е много по-добър, Амара — произнесе лейди Акватайн. — Попитайте Върховен лорд Атикус. Попитайте Исана за мнението й относно решението му да заведе племенника й в Академията. Мислите ли, че той не забелязва връзката ви с достопочтения граф Бърнард? Още щом предприемете и най-малкото действие срещу него, не се съмнявайте и за миг — той ще използва всичко възможно, за да си върне контрола над вас. Просто е прекалено тактичен и добре възпитан, за да ви го плесне това в лицето.

Амара упорито избягваше да я погледне в очите. После тихо каза:

— Вие определено грешите.

Върховната лейди изви устни в поредната студена усмивка.

— А вие определено сте млада — поклати глава тя. — Изглежда, че живеем в две различни Империи.

— Аз оценявам вашето разбиране за характера на Калар — или липсата му. Но какво ни дава това?

— Методите, които използва Калар, със същия успех могат да бъдат използвани от вас — казва лейди Акватайн.

Стомахът на Амара се сви в пристъп на отвращение.

— Не.

Лейди Акватайн пристъпи още по-близо.

— Графиньо. Вашата чувствителност е абсолютно безполезна за запазването на Империята. Ако тази жена не започне да говори, вашият господар няма да може да събере достатъчно подкрепления, за да защити столицата, и независимо дали ще остане жив, на управлението му ще бъде сложен край. Хиляди ще загинат в битките. Доставките на храни ще бъдат прекъснати. Глад. Епидемия. Десетки хиляди ще загинат от това, дори без да бъдат засегнати от военните действия.

— Осъзнавам го — рязко каза Амара.

— В такъв случай, ако наистина искате да предотвратите това, да защитите Империята, на която сте се клели да служите, тогава трябва да оставите гнусливостта си настрани и да направите този труден избор — очите й горяха. — Такава е цената на могъществото, курсор.

Амара се извърна от лейди Акватайн и погледна пленничката.

— Ще говоря аз — прошепна много тихо накрая. — Ще ви уведомя кога трябва да демонстрирате възможностите си.

Лейди Акватайн склони глава встрани и кимна, че е разбрала.

— Добре.

Амара се обърна и отново пристъпи към пленничката.

— Рук — каза тя тихо. — Или трябва да те наричам Гаел?

— Както желаете. И двете имена са откраднати.

— Тогава Рук — каза Амара.

— Забравихте ли ножа? — каза пленничката. Но насмешката й прозвуча безжизнено.

— Няма да има нож — тихо отвърна Амара. — Калар отвлече две жени. Знаеш кои.

Рук не каза нищо, но нещо в мълчанието й подсказа на Амара, че тя знае за кого става дума.

— Трябва да знам къде ги държи — каза Амара. — Трябва да знам каква е системата за сигурност там. Трябва да знам как да ги освободя и как да избягам с тях.

Кратко поемане на дъх и от устните на Рук се изтръгна жалко подобие на смях.

— Готова ли си да ми кажеш? — попита Амара. Рук мълчаливо я гледаше.

— Разбирам — каза Амара и подаде сигнал с ръка. — В такъв случай смятам да си тръгна.

Лейди Акватайн — и в същото време не лейди Акватайн — пристъпи в кръга светлина от огъня. Външният й вид се беше променил, беше станала по-ниска и по-набита, роклята вече не й стоеше идеално. Чертите й, кожата, косата бяха преобразени в точно копие на Рук.

Рук наклони глава. Измъченото й лице се изкриви от ужас.

— Ще отида да се поразходя — продължи Амара с тих, безмилостен глас. — Някъде на многолюдно място. С нея. Където всички ще могат да ни видят. Където всеки шпионин на Калар може да ни види заедно.

Лицето на Рук отразяваше целия й ужас и мъка и тя погледна лейди Акватайн така, сякаш физически не е в състояние да свали очи от нея.

— Не. О, фурии, не. Убийте ме. Просто приключете с това.

— Защо? — попита Амара. — Защо ми е да го правя?

— Ако умра, за него тя ще стане никоя. Той просто ще я изрита — гласът й се накъсваше от ридания. — Тя е само на пет. Моля ви, тя е просто едно малко момиченце.

Амара си пое дълбоко дъх.

— Как се казва, Рук?

Жената внезапно увисна на веригите, изтощена от собствените си накъсани, резки ридания.

— Маша — изхриптя тя. — Маша.

Амара се приближи, принуждавайки Рук да вдигне глава, и я сграбчи за косата. Очите й сега бяха подпухнали и почти изцяло затворени.

— Къде е детето?

— При Калар — изхлипа Рук. — Той я държи близо до покоите си. За да ми напомня на какво е способен.

Амара се насили да говори твърдо и звънкият й глас отскочи от каменните стени.

— И пленниците ли държи там?

Рук поклати отрицателно глава, но жестът излезе слаб и очевидно лъжлив.

— Не — прошепна тя. — Не, не.

Амара не откъсваше очи от шпионката и я принуждаваше да гледа към нея.

— Знаеш ли къде са? Знаеш ли как да стигна до тях?

Настъпи тишина, разкъсвана от болезнените ридания и отчаянието на Рук.

— Да — каза тя накрая. — Знам. Но не мога да ви кажа. Ако ги освободите, той ще я убие.

Тя трепна.

— Графиньо, моля ви, това е единственият й шанс. Убийте ме тук. Аз няма да я предам.

Амара пусна косите на Рук и отстъпи назад. Повдигаше й се.

— Бърнард — каза тя тихо и кимна към ведрото в ъгъла. — Донеси й малко вода.

Графът се подчини, изражението му беше откъснато и дълбоко объркано. Рук не показваше никакви признаци, че го е забелязала, докато той не вдигна главата й и не поднесе черпак с вода към устните й. И тогава започна да пие с безумната, страшна жажда на затворено в клетка животно.

Амара с резки движения избърса ръката, с която беше докоснала шпионката, с края на полата си. После излезе навън и взе ключовете за оковите от дежурния легионер.

Когато се върна обратно в килията, лейди Акватайн, чиито черти си бяха възвърнали обичайното състояние, спря ръката й с израз на досада на лицето.

— Какво, позволете да узная, се каните да направите?

Амара спря и срещна студения поглед на лейди Акватайн с внезапен проблясък на желязна увереност в действията си.

Веждите на Върховната лейди литнаха нагоре.

— Какво правиш, момиче?

— Демонстрирам разликата, ваша светлост — каза тя. — Между моята Империя. И вашата.

След което отиде при Рук и я освободи от оковите. Бърнард прихвана шпионката, преди тя да падне на пода. Амара извика на легионера отвън да домъкне лечебна вана и да започне да я пълни с вода.

Рук седеше, съпротивлявайки се слабо на подкрепата на Бърнард. Тя погледна Амара с израз на пълно недоумение.

— Не разбирам — каза тя. — Защо?

— Защото идваш с нас — каза тихо Амара. Гласът й изглеждаше непознат и за самата нея — уверен и силен. — Отиваме при Калар. Ще ги намерим. Ще намерим лейди Плацида, дъщерята на Атикус и твоята Маша. И ще ги измъкнем всички от този кървав слайв.

Бърнард я погледна, а очите му внезапно по животински засветиха с ярост и безмълвна гордост.

Рук я гледаше като луда.

— Н-не… защо вие… това уловка ли е?

Амара коленичи и хвана Рук за ръката, гледайки я в очите.

— Кълна ти се в своята чест, Рук, че ако ни помогнеш, аз ще направя всичко по силите си, за да спася дъщеря ти. Кълна ти се, че по-скоро сама бих умряла, отколкото да оставя тя да умре.

Рук я гледаше в тих шок.

Без да сваля очи от пленничката, Амара сложи кинжала в ръцете й и го вдигна така, че Рук допря острието до гърлото на Амара.

После бавно свали ръцете си от оръжието.

Бърнард рязко издиша, тя почувства как се напряга. Но внезапно той отново се отпусна. С периферното си зрение тя го видя да кимва, доверявайки й се.

— Дадох ти дума — каза тя тихо. — Ако не ми вярваш, ножът е в ръцете ти. Ако искаш да продължиш да служиш на господаря си, ножът е в ръцете ти. Или тръгни с мен и ми помогни да освободя дъщеря ти.

— Защо? — прошепна Рок. — Защо ви е това?

— Защото е правилно.

Последва безкрайно дълго мълчание.

Амара гледаше Рук, спокойна и неподвижна.

И тогава ножът на Амара със звън падна на каменния под. Рук изхлипа и падна върху Амара, която я подхвана с ръце.

— Да — прошепна Рук. — Ще ви кажа всичко. Ще направя каквото искате. Ще я спася.

Амара кимна и вдигна поглед към Бърнард. Той докосна косата й с топли, нежни пръсти. После се усмихна и тя почувства как се усмихва в отговор.

— Ваша светлост — миг по-късно каза Амара, — трябва да тръгнем възможно най-рано. Пазачът вече носи лечителската вана. Бихте ли погледнала нараняванията на Рук?

Лейди Акватайн мълчаливо гледаше тримата на пода, намръщена, сякаш наблюдава изпълнение в театър на лудите.

— Разбира се, графиньо — каза тя миг по-късно с далечен глас. — Винаги се радвам да служа на Империята.