Черната призма

57.

— Изглежда толкова… мръсен — каза Кип. След като бе видял богатството на Големи Яспис и магическите здания на Хромария, Гаристън определено не го впечатляваше.

— Мръсотията е най-малкият му проблем — отбеляза Гавин.

Кип не беше сигурен какво означава това, но съжаляваше, че е бил в безсъзнание, когато с Гавин минаха за първи път през града. Ако тогава бе видял Гаристън, без съмнение щеше да остане впечатлен. Той щеше да е най-голямото сборище на хора през живота му, пък макар и не най-чистото. Алкалдесата на Ректън никога не би търпяла такива купчини боклук, каквито Кип виждаше изтикани в уличките току до пристанището, в непосредствена близост със сандъци, които в много случаи съдържаха храна. Отвратително.

В пристанището имаше поне четирийсет кораба. То бе защитено донякъде от дига с големи пролуки в нея. Лив видя как Кип гледа дупките и се чуди дали имат някакво предназначение.

— Окупаторите никога не са се напъвали особено да помагат на нас, бедните изостанали тирейци — каза тя. — Кейовете срещу тези зевове се дават на местните. Трябва да видиш как бързат капитаните, когато иде зимна буря. Войниците се събират в кулите и приемат облози кой кораб ще се разбие.

Скулът, задвижван от Лив и задъхания Кип, се носеше покрай галери, галеаси, корвети и рибарски лодки, пълни с местни хора, които кърпеха мрежите си. Мъжете и жените спираха работа, щом зърнеха скула и екзотичния му екипаж. На Кип му се сгряваше сърцето да види отново тирейски лица. Това го караше да се чувства у дома. А после видя и враждебността, изписана на тези лица.

„Е, не си падат много по притеглящи чужденци. Всъщност е разбираемо.“

— Къде отиваме? — попита Кип.

Командир Железни посочи към най-високата и величествена сграда. Оттук всичко, което Кип можеше да види, бе кулата с идеална яйцевидна форма и шпил, сочещ към небето. Една дебела ивица около най-широката ѝ част бе инкрустирана с мънички кръгли огледала, не по-големи от палеца на Кип. В светлината на следобедното слънце изглеждаше сякаш кулата пламти. Над и под огледалната ивица имаше подобни ивици от цветно стъкло.

— За това се досещах — рече Кип. — Имах предвид къде да спрем скула?

— Ето тук — каза Гавин и посочи една гладка стена в точката, най-близка до една порта. Това не бе място за приставане и улиците се намираха поне на четири крачки над морското равнище.

Въпреки това Кип и Лив насочиха лодката — доста умело, помисли си Кип — към стената. Носът на скула се потопи по-дълбоко във водата, когато в предната му част разцъфтя син луксин и се протегна навън. Веднага щом докосна стената се втвърди и образува стъпала, като по този начин едновременно закрепи скула на място и им предостави лесен изход.

— Още не съм свикнал с всичките тези магии — каза Кип.

— Аз съм на трийсет и осем — каза командир Железни — и също не съм свикнал. Просто реагирам малко по-бързо. Грабвайте раниците.

Изкачиха се по стъпалата до улицата. Местните ги оглеждаха с любопитство. След като се събраха всички, Гавин докосна един ъгъл на стълбите и всичкият луксин на скула загуби стабилност, разпадна се на прах, пясък или лепкаво вещество в зависимост от цвета си и потъна във водата. Жълтият дори проблесна слабо, когато голяма част от него се превърна обратно в светлина. Внезапно освободена от тежестта на скула, водата подскочи лекичко нагоре. Гавин, разбира се, не обърна никакво внимание.

„Това е нещо нормално за него. В що за свят съм навлязъл?“ Ако Гавин бе на вечеря и изпуснеше ножа си, щеше да си притегли нов, вместо да стане и да го потърси. Ако чашата му беше мръсна, щеше да си притегли нова, вместо да избърше старата. Това породи у Кип една мисъл и той попита:

— Гавин… ъъъ, лорд Призма, защо притеглящите не носят луксин?

Гавин се ухили.

— Понякога носят. Очевидно жълтите нагръдници и тем подобни са високо ценени в битка, но предполагам, че имаш предвид дрехи.

— Ти поне използваш магия за всичко — рече Кип.

— Такъв съм си — отвърна Гавин. — Един нормален притеглящ не би си скъсил живота само за да не му се налага да спре скула на петдесет крачки по-нататък. Е, някои биха, разбира се. Истината е, че едно време, като бях момче, имаше мода да се носят луксинови дрехи. Ако приложиш достатъчно воля, дори някои видове запечатан луксин могат да станат доста гъвкави. Скоро се появиха притеглящи-шивачи, които се специализираха в изработката на дрехи. Но повечето хора не можеха да си ги позволят, а ако си ги правиш сам, има куп грешки, които би могъл да допуснеш. Някои са сравнително безобидни, като например да направиш крачолите на панталона си прекалено твърди. Но ако допуснеш грешка при притеглянето, ризата ти може да се разпадне на прах по средата на деня. Или пък — Гавин прочисти гърло — някои палави момчета може да се научат как да разпечатват луксина, изтъкан от шивачите-притеглящи. И тези момчета биха могли да предизвикат хаос на някое паметно празненство, на което дамите, охарчили се дори за луксиново бельо, да се озоват в сериозна беда. — Стисна устни, за да скрие усмивката, напираща при този спомен. — Е, след споменатия случай модата секна доста внезапно.

— Това вие ли сте били? Чувала съм за това празненство — каза Лив.

— Каквото и да си чувала, сигурен съм, че е било доста преувеличено — промърмори Гавин.

— Не, не е било — възрази Железни.

Гавин сви рамене.

— Бях лошо дете. За щастие съм се променил много оттогава. Сега съм лош мъж. — Усмихна се, но усмивката не стигна до очите му. — Ето, започва се — добави, когато към тях се приближиха трима рутгарци.

И тримата носеха дрехи, които на Кип му приличаха на вълнено одеяло с изрязана дупка за главата, внимателно сгънато така, че при широките им кожени колани да се образуват плисета. После дрехата — туника ли беше? — се спускаше до коленете на мъжете. Макар че краката им бяха голи, вълната изглеждаше съвсем неподходяща за тирейския климат и тримата се потяха обилно. Бяха обути в кожени сандали, макар че тези на стражите бяха вързани към броня, покриваща пищялите. Двамата стражи носеха по един пилум, гладиус и грубоват пищов на коланите си. Крачещият начело мъж, който явно бе шефът, имаше бродерия по подгъва и гърдите на туниката си. Държеше свитък, на едното му рамо висеше голяма торба, а на колана му — тежка кесия. Чифт безцветни очила стояха ниско на носа му.

Безцветни очила ли? Кой притеглящ би използвал безцветни очила?

Но докато мъжете се приближаваха, Кип осъзна, че той изобщо не е притеглящ. Очите му бяха чисто кафяви. Освен това и тримата бяха бледи, което Кип предполагаше, че е често срещано при рутгарците. Кожата им едва бронзовееше и макар да не бяха толкова бледи и луничави като Кървавите горяни, пак приличаха на призраци. Косата им бе с нормален тъмен цвят между кафява и черна, но права и фина. Крачеха с нещо като властност или надменност. Кип хвърли поглед към Лив. Тя определено тълкуваше поведението им по втория начин. Гледаше ги с презрение. На Кип му се стори, че е готова да им се изплюе в краката.

— Аз съм помощник-управителят на пристанището — каза мъжът. — Къде е вашият съд? Таксата се определя в зависимост от размера му и условията на престоя.

— Боя се, че размерът на нашия съд в момента е пренебрежимо малък — каза Гавин.

— Благодаря, но аз ще преценя това. Къде пристанахте?

— Точно ей тук. — Гавин посочи.

Помощник-управителят погледна надолу, после се озърна покрай стената, присвил очи. На петдесет крачки нямаше никакви кораби. Той скръсти ръце и стисна челюсти, сякаш Гавин му се подиграваше.

— Таксата не е голяма, но уверявам ви, че глобата при опит за неплащане на такса е!

Единият от стражите го потупа по рамото, но мъжът не му обърна внимание.

— Така и трябва — отвърна Гавин все така любезно и му подаде едно писмо.

Мъжът го задържа ниско, така че да го вижда през очилата си, сякаш щеше да притегли от буквите думи.

— О — каза той тихо. — Охо!

Главата му се вдигна рязко и той се втренчи в очите на Гавин през очилата си.

— О! Милорд Призма! Хиляди извинения! Моля ви, милорд, нека ви придружим до крепостта. За нас ще бъде голяма чест.

Гавин кимна.

— Мислех си, че ще ги сграбчиш с магия и ще ги раздрусаш хубавичко — каза Кип, щом тръгнаха след стражите и помощник-управителя.

— Има си време, когато да размяташ идиоти — отвърна Гавин. — Този човек просто си върши работата.

Навлязоха в сянката на крепостта, чиято северна стена почти надвисваше над пристанището. Горе обикаляха стрелци и се взираха надолу към тях.

— Освен това — каза Гавин, — ако започнеш да мяташ луксин наляво-надясно, никога не знаеш кой ще отвърне със стрелба.

Помощник-управителят заговори с охраната на портата. Последваха множество скришни погледи към Гавин. Кип беше зает да зяпа крепостта. Портата, както и цялата крепост, бяха от дялан травертин, меко зелен и гравиран с кръстосани щрихи, за да изглежда като плетеница. В портата имаше изрязани множество процепи за стрелба. Когато стражите я отвориха, Кип видя, че зад нея има малко голо пространство, напълно затворено, с процепи за стрелба отвсякъде, а след това — друга порта. Стражите на втората порта, която бе отворена, носеха мускети с дула като фунии, по-къси от мускетите на стражите в Хромария.

В момента Кип се намираше до Железни, затова го попита:

— Защо мускетите им са толкова къси?

— Защото са различен вид — каза Железни. — Вместо с куршум ги зареждат с пирони или вериги. От близко разстояние можеш да улучиш четири-пет човека едновременно. Или да пробиеш солидна дупка в един. Вършат добра работа при размирици. Мъж, прерязан наполовина, е също толкова мъртъв като мъж с малка дупчица в сърцето, но действа доста по-разубеждаващо на останалите в тълпата.

— Ясно — промълви Кип и преглътна.

След още няколко пропускателни поста, на които към тях се присъединиха няколко по-старши стражи, започнаха да се изкачват по етажите. На третия подминаха отворената врата на стая с изглед към морето и Гавин спря, огледа я и бързо влезе.

Железни, Кип и Лив го последваха.

Беше просторен апартамент, пълен с картини, възглавници, паравани с изрисувани по тях ловни сцени, камини, няколко канделабъра и големи ветрила с дълги дръжки, с които робите да веят на своите господари. Накъдето и да погледнеше Кип, всичко искреше, блестеше и сияеше.

— Това — обяви Гавин, когато ескортът влезе след тях, — ще свърши работа…

— Да, лорд Призма, разбира се, това са стаите за почетни гости. Ще осигурим…

— За слугите ми — довърши Гавин. — Кип, Лив, вярвам, че можете да не се забърквате в неприятности, докато уредя въпроса с настаняването ни?

— Да, разбира се, милорд Призма — отвърна Лив и в гласа ѝ имаше официалност и зрялост, непознати за Кип.

— Започни уроците на Кип по притегляне. Ще се отбия да видя как сте, след като свърша някои неща.

— Разбира се — каза Лив и направи реверанс. Кип се поклони леко и моментално се почувства ужасно глупаво. Не умееше да се кланя. Там, където бе израснал, никой не се кланяше.

— Железни? — рече Гавин.

Железни повдигна вежда — аха, значи сега искаш да дойда с теб?

— Това е най-добрият ти шанс да видиш как изритват от стаите му един надут рутгарски губернатор. А може би и още някой, ако имаш късмет. Току-виж се окаже човек, когото познаваш.

Устните на Железни трепнаха.

— Именно простичките удоволствия правят живота прекрасен, нали?