Фурията на Първия лорд

Глава 54

Тави се претърколи надясно чисто инстинктивно и миг по-късно мечът на кралицата разсече празното пространство, което току-що бе заемал. Въздушният й поток беше мощен и свиреп и жестоката турбуленция, която предизвика, почти го накара да се завърти в небето.

Докато възстанови равновесието си, кралицата вече не се виждаше. Мъглата, предизвикана от канимите, отдавна беше скрила земята от поглед и при скоростта, с която се движеха, те щяха да се видят един друг само за миг. Но Тави я чуваше или поне усещаше присъствието й. Тъпият, празен вой на въздушния й поток се разтваряше в мъглата и сякаш се чуваше отвсякъде. Но Тави знаеше, че тя е някъде там и обикаля около него.

Отлично.

Тави увисна във въздуха, протегна ръка и изстреля три огнени сфери една след друга. Те се появиха с непропорционално силен бум, последван от съскането на превърната в пара мъгла, но дори не се доближиха до вордската кралицата. Не че той го очакваше.

Кралицата нададе поредния си смразяващ писък, пропит с враждебност и ярост, и той започна да се усилва с всяка изминала секунда. Тя летеше право към него. Тави размаха меча в няколко бързи кръга и провери джоба си, за да се увери, че е готов.

Кралицата се появи: внезапен вихър от бяла коса, блестящи черни очи и издуто от вятъра наметалото, разперено като тъмни крила. Тя ускори към него с удивителна бързина и Тави вдигна меча си, сякаш възнамерява да посрещне острието й със своето.

В последната секунда той й хвърли огнена сфера, същото направи и тя. Двете фурии се сблъскаха и последва оглушителна експлозия от червени и зелени пламъци. Кралицата прелетя през тях, изчезващите огнени езици подпалиха краищата на наметалото й с пламъци в двата цвята. Острието й се стрелна към гърлото на Тави, но мечът му умело парира удара. Ударът предизвика експлозия от червени, сини и зелени искри с размерите на градски пазар и вордската кралица отново изпищя разочаровано, прелетя покрай него и веднага се обърна, за да го атакува отново.

Някъде отдолу Тави чу странния вой на канимите и кървавият камък в джоба му внезапно стана толкова горещ, че можеше да изгори кожата му. Марок беше чул сигнала му.

Мъглата около тях изведнъж се сгъсти и стана ледена, и тъмни форми се раздвижиха в нея. Дълги, извиващи се нишки от червеникава плът изникнаха от дузина различни посоки и сърцето на Тави заседна в гърлото му. Не по-малко от три кошмарни същества, призовани от канимите, се бяха появили навсякъде около него, а търсещите им пипала опипваха пространството, с капеща от тях слуз, за която Тави знаеше, че е смъртоносна киселина и отрова. Той осъзна, че е задържал дъха си, докато пипалата се извиваха около него за няколко безкрайни секунди… и изведнъж се отдръпнаха. Защитната сила на талисмана от кръвен камък, който взе със себе си, прогони съществата — или поне ги накара да търсят друга плячка.

Вордската кралица беше затрупана от дузина същества.

Пипалата посегнаха към нея, сграбчиха и дръпнаха. Тя избяга от повечето от тях, но не от всички, и изпищя от болка и гняв, когато половин дузина капещи крайници оставиха леки следи от изгаряне по привидно уязвимата й кожа. Кралицата се завъртя бясно на място и мечът й избухна в пламъци, когато започна да се прорязва път и да се освобождава от създанията на мъглата.

Тави не й даде шанс да се освободи. Той съсредоточи вниманието си върху нея и създаде най-горещата и най-жестока огнена сфера, която някога беше опитвал. Тя избухна върху кралицата с ослепителна светлина и оглушителен гръм.

Тави нямаше намерение да спазва правилата за дуели. Той определено нямаше какво да доказва на никого. И беше видял твърде много битки, за да има някаква илюзия за честен бой. Ако зависеше от него, никога повече нямаше да участва в честна битка.

Затова той удари кралицата с още една огнена сфера. И с още една. И с още една, и с още една, толкова бързо, колкото можеше да ги хвърля. Яростният й писък се присъедини към бруталните взривове на огнените сфери.

Той я обстрелва около три-четири секунди, но това не можеше да продължи дълго. Неговите сфери може и да нараняваха кралицата, но съща така всяваха хаос сред създанията в мъглата, като изгаряха пипалата им, с които държаха кралицата. В мига, в който се освободи от тях, тя спря въздушния си поток и падна като камък в мъглата. Тави зърна голо тяло с изгоряла бяла коса, наполовина покрита с черни ивици, като пържола, оставена твърде дълго на скарата. После тя изчезна.

Тави се обърна и се втурна след нея. Не можеше да си позволи да я остави да избяга.

Пламъкът се появи на пътя му от нищото и той с изненада осъзна, че кралицата се е скрила зад воал и е забавила падането си. Бързо вдигна меча си, когато пламъкът го обгърна, и привлече топлината в него, далеч от плътта си, запалвайки острието още веднъж. Тогава кралицата се гмурна към земята успоредно на него, привидение, полускрито зад воал, и само зеленият огън на меча й наистина се виждаше. Оръжията им проблеснаха и иззвъняха десетина пъти, и изведнъж земята се втурна към тях.

Тави спря първи, уплашен за секунда, че вече е твърде близо до земята, за да се справи, но успя да превърне движението си от вертикално в хоризонтално точно над участък открито поле. Високите плевели и останките от миналогодишната папрат издраскаха бронята му и той погледна през рамо, за да види как вордската кралица го следва, очевидно увредената й плът изобщо не я забавяше.

Врани. Беше сигурен, че след срещата с ужасните създания на канимите тя ще е в много по-лошо състояние. Но все пак тази среща й се беше отразила. Тя не съкращаваше разстоянието помежду им толкова бързо, колкото той очакваше.

Колко пъти е бил в тази позиция — пред някой много по-силен от него, знаейки, че само изобретателността ще му помогне да запази кожата си цяла. Като дете в долината и човек, който никога не се научи на умението да се слива с околните, това често се беше случвало с неговите връстници. Но той се беше справял и с танаденти, и със снежни котки — врани, дори кървавите овце бяха много по-големи и по-силни от него, а овните в стадата често го принуждаваха да се катери по дърветата. И всичко това, преди да напусне долината Калдерон.

Тави осъзна, че се усмихва.

Въпреки че вълнението, ужасът и яростта му изгаряха вътрешностите, Гай Октавиан се усмихваше.

Това беше игра, която младият алеранец знаеше как да играе.

Той рязко смени посоката и се изстреля право нагоре. Кралицата го последва, а въздушният й поток ревеше като ураган.

Отне му само миг да се издигне над мъглата на жреците, за да открие, че слънцето изгрява червено на източния хоризонт, точно под облачното небе, и обагря долината Калдерон в цветовете на кръвта. Вдясно от него кавалерията на канимите се беше отдала на масово клане на спящи ворди, а Варг и пехотата му се спускаха бързо към широкия фронт на мъглата, скриваща двата легиона. Хиляди пробудени ворди бързаха да им попречат и сравнително малката алеранска кавалерия нападаше всяка група ворди, за която сметнеха, че може да атакува фланговете на маршируващата канимска пехота. Звуците на битката и приглушените взривове на средно големи огнени сфери достигнаха до него, странно отслабени от мъглата.

Кралицата се появи под него няколко секунди по-късно. На неизгорялата част от тялото й се виждаха пресни следи от киселинно изгаряне и скоростта й сякаш беше още по-забавена, но очите й блестяха студено, фокусирани само и единствено върху Тави.

Тави усети как усмивката се разлива още по-широко по лицето му: „Е, ако толкова много искаш долината Калдерон, най-малкото, което мога да направя, е да ти осигуря опознавателна обиколка.“

Той изля цялата си концентрация и воля във въздушния си поток и се изстреля на северозапад, към обвития в гръмотевична буря връх Гарадос.