Фурията на Първия лорд

Глава 33

В миг Кайтай беше зад гърба му и един поглед му показа, че Красус трескаво сигнализира с ръка, искайки разрешение за атака. Тави му даде знак да остане на място и се обърна точно когато най-близката богомолка се хвърли към него.

Нямаше време за размисъл и страх. Поток от мисли, толкова бързи, че изглеждаха като една-единствена идея в съзнанието му, събраха фурии от земята, от огъня и от метала и пламтящият меч на Тави с един диагонален удар разсече съществото на две трескаво трептящи части.

Следващата богомолка вече беше по петите на първата, метафорично казано, тъй като Тави не беше сигурен дали съществата имат крака, камо ли пети. С рязко движение на китката той изпрати виещ стълб от вятър и огън в центъра на създанието с такава сила, че фуриите просто изтръгнаха два от дългите крайници от тялото му.

Тави провери през рамо — Кайтай се биеше с не по-малко от четири богомолки. Една от тях отчаяно се опитваше да се освободи от хватката на две жилави дръвчета, страничен продукт от призоваването на Тави и които сега, подчинявайки се на жеста на Кайтай, държаха ворда. Още три се мъчеха да минат през високите треви, които се гърчеха като змии и сграбчваха всеки крайник с хиляди гъвкави зелени пръсти — резултат от друг жест на Кайтай.

Тави се обърна и ги остави на нея.

Внезапната, насочена и координирана атака, действаща с удвоена сила към по-слабия, поне за един страничен наблюдател, в тази двойка, подсказваше появата на някакъв вид ръководещ интелект. Може би дори на самата кралица. Вордът се беше движил с определена посока и цел, а не със сляпата ярост на същество, защитаващо своята територия, както направи първата група богомолки.

Или може би просто ставаха по-умни.

Инстинктивно той вдигна поглед и настрани точно навреме, за да види двама вордски рицари, които се носеха към него. Те прелетяха ниско, като крайниците-коси бяха позиционирани така, че да отделят главата му от раменете, сякаш е глухарче, а те — косачи. Той се наведе и дръпна подгъва на Кайтай, предупреждавайки я за опасността, при което тя светкавично приклекна, избягвайки остриетата.

Тави се обърна и насочи меча напред. Огнено копие излетя от върха му, набъбна и погълна преминаващите рицари, мигновено превръщайки крилата им в почернели остатъци. И двамата се разбиха на земята с ужасяваща скорост, звукът на трошащите се хитинови брони се чу дори над целия околен шум. Когато се изправи, той обърна поглед към града и видя още повече ворди да се втурват над падналите отломки: стотици богомолки и хиляди восъчни паяци с техните зловещи, полупрозрачни тела, всички излъчващи новите тревожни трели.

Истинската атака, тази, от която се страхуваше, но и която умишлено искаше да предизвика, пристъпвайки напред почти сам. Тя започна миг след като той се обърна и видя вражеските редици. Очите му дори още не бяха успели да се разширят, когато цял поток от смъртоносни врагове вече се беше втурнал към него.

Той чу ужасяваща серия от щракания, сякаш хиляди мулетари бяха започнали да размахват камшиците си в единен ритъм.

— Кайтай! — извика предупредително.

Нямаше време за нищо друго. Тави вдигна ръце и извика вятъра, а той с рев се отзова и се завъртя с разкъсваща сила около него и Кайтай. Вордските оси започнаха да се забиват в този въртящ се щит с хитиновите си жила като малки кинжали и върхове на стрели. Половин дузина гневни рояци се сблъскаха с почти твърдия въздух, всеки атакуваше от малко по-различна посока. Полетът им, прав като стрела, завърши с диво завъртане, когато биваха захвърлени настрани.

Но по волята на съдбата или по чиста случайност няколко от тях все пак успяха да пробият. Тави ги довърши с няколко бързи и уверени замаха на меча, използвайки огън, както беше направил с вордските рицари.

За миг потокът отслабна и Тави погледна нагоре през отвореното пространство над вихъра, за да даде сигнал на Красус. „Шест цели, атакувайте ги.“

Красус с бърз жест потвърди, че е разбрал заповедта, и започна да подава сигнали на хората си. Няколко секунди по-късно първата уловена в клетка мълния беше освободена и проблесна през небето от облака над Тави и Кайтай до града. Голямата черно-зелена буца, където участъка кроач върху стената сякаш се издуваше в нещо като полуоформена броня, внезапно избухна в ослепителна бяла светлина. Фрагменти се разлетяха във всички посоки, а над това, което остана, за няколко секунди се издигна истински огнен стълб, заменен след това от по-обикновен, спокоен пламък.

И потокът смъртоносни оси от този ужасен кошер внезапно изчезна.

Тави свали още няколко оси и забеляза, че Кайтай използва силата на вятъра, който той поддържаше около тях, за да насочи няколко хиляди стрели-оси към вордите, все още уловени в капана на тревата. Тави се съмняваше, че отровата на осите ще бъде опасна за богомолките, но техните жила пронизваха вордския хитин доста ефективно — всеки удар предизвикваше нови струйки кръв. И много скоро с богомолките беше свършено. Кайтай насочи вниманието си към паякообразните и богомолките, които бързаха към тях откъм града, и стрелите-оси започнаха да се забиват в редиците на своите, безпомощни пред мощта на вятъра.

Над главите им избухна втори гръм, съпровождан от ослепителна светкавица. След това трети, четвърти, пети, шести. Всяка от мълниите, освободени от Красус, унищожаваше кошер… и след шестата потокът от стрели-оси, атакуващи вятърния щит, внезапно спря. Но потокът от вордски воини, насочили се към Тави и Кайтай, се приближаваше все по-близо.

— Мисля, че се получи добре — извика Кайтай.

— Съгласен съм — отвърна Тави и те заедно подскочиха нагоре, а въртящият се въздушен щит се събра под тях и ги издигна в небето, далеч извън обсега на вордите отдолу.

Или Красус беше предал информация към командването, или на Варг просто му беше писнало да чака. Раздаде се тътен на барабани и Тави видя легионите да настъпват. В центъра Варг беше разположил водещите кохорти на Тави, а по фланговете — кавалерията от таурги, докато резервна група воини беше готова да се притече на помощ, ако отпред възникнат трудности.

— Сър? — извика Красус, сочейки неизползваните мълнии. — Какво да правя с тези?

Тави посочи с пръст към разрушения участък от стената, от който се изливаше потокът ворди.

Красус кимна и през следващите няколко минути освободи цялата енергия, която бяха уловили при сутрешната гръмотевична буря, върху относително тясната пролука в стената. Мълниите прогориха кратери и оставиха тлеещи останки на ворди да лежат върху обгорената земя.

Легионите приближиха, а таургите просто смачкаха вордите, успели да проникнат през пролуката. Техните ездачи дори нямаше нужда да използват оръжията си. Бойните врани и Първа кохорта застанаха при отвора в стената и започнаха методично да унищожават ворди. Те бяха подкрепени от бойци на Варг, въоръжени с балести — тежките, носени на рамо стоманени оръжия на канимите. Височината на воините им позволяваше да стрелят над главите на алеранците, без да навредят на съюзническите сили. А когато някой стоманен болт удареше ворд, съществото падаше на земята, крещеше или просто умираше.

Вордите-богомолки бяха опасни противници. Такива бяха и най-опитните и привилегировани кохорти на Първи алерански. Тави наблюдаваше как центурионите оценяват заплахата от крайниците-коси на богомолките. Оръжията им наистина не се различаваха много от дългите сърповидни мечове, използвани от канимските рейдъри по време на последната битка с Насаг в долината, но ако не направеха съответните изменения, кохортите биха могли да понесат значителни загуби. Всички центуриони почти едновременно стигнаха до едни и същи заключения. При изкрещяване на техните заповеди първата редица клекна в ниска отбранителна позиция, докато втората насочи копията си напред, накланяйки щитовете си така, че да отклонят или отслабят всеки удар от горе на долу срещу тях или техните другари от първия ред. Копиеносците мушкаха през раменете и шлемовете на предната редица, като пречеха на вордите да се доближат прекалено близо, а всеки ворд, който успяваше да пробие напред, бързо се запознаваше с тежките стоманени болтове на балестите.

Тави наблюдаваше как водещите групи започват да понасят леки загуби. „Така наречените леки загуби“, помисли си той. Само някой, който никога не е почиствал кръв от бронята на убит легионер, смята, че „леките загуби“ са незначителни.

Далеч долу мъже загиваха, изпълнявайки неговите заповеди. Но, помисли си той, много повече щяха да бъдат убити, ако бяха попаднали под смъртоносната градушка на стрелите-оси.

След половин час отчаяна битка отново зазвучаха рогове и канимските воини с рев се втурнаха към пробива в стените, без да спират да стрелят. Кохортите бързо трансформираха линиите си, за да отворят достатъчно широки пътеки за воините. Изпълнена в разгара на битката, маневрата се получи далеч не толкова гладка, колкото би могла да бъде. Десетки каними не се съобразиха и се забиха право в редиците на кохортата, а десетки други, които се придържаха към пътеките, се блъскаха един друг в тесните пространства. И все пак канимите удариха линията на ворда като лавина от тъмночервена и синя стомана. Те се забиха в редиците на врага като клин, а свежите легионери от Свободния алерански с рев се втурнаха на помощ на своите братя.

— Кървави врани! — извика Красус на Тави. Младият Антилар го зяпаше възхитено. — Никога не съм виждал някой да прави толкова много за една сутрин.

— Тренирах — каза Тави и му намигна.

Другият мъж се усмихна уморено и поклати глава.

— Започвах да се чудя дали го имате в себе си, ваше височество.

— Това днес не означава нищо, трибун — отговори Тави. — Нищо — той вдиша дълбоко през носа и добави: — Нищо, но е добро начало. Истинският тест ще е след няколко дни.

Изражението на Красус стана сериозно и той кимна.

— Заповеди, сър?

— Вордът щеше да превърне Рива в хранилище за храна — отговори Тави. — Най-вероятно ще намерите труповете в цитаделата, въпреки че биха могли да са навсякъде. Претърсете града с екип призователи на огън, намерете това хранилище и го изгорете.

— Сър? И нашите мъртви ли?

— Никой от тях не би искал да храни ворда — каза Тави. — Така че, да. Не можем да им оставим храна тук.

— Кроача — кимна Красус.

— Именно — отговори Тави. — Щом потеглим към Калдерон, искам да претърсим всичко на пет мили отляво и отдясно и да открием всяко едно петно кроач. Ще изгорим всичко от тук до долината. Всяко едно петно. Но започнете с Рива. Действайте.

Красус удари с юмрук по гърдите.

— Да, сър.

— Красус — добави Тави. Той се поколеба, после продължи: — Ще внимавате, ясно? Те обичат да поднасят изненади. И може да има още гнезда на тези стрели-оси.

— Ако има, ще изгоря и тях, сър.

Красус започна да сигнализира на останалите Рибки в небето около себе си и всички се отправиха обратно към легионите.

Тави наблюдаваше битката при стената още няколко мига, но всичко свърши. Вордът беше разбит и алеранските редици се придвижиха напред с непрекъснат професионален ритъм, който недвусмислено свидетелстваше за тяхната увереност в победата.

— Алеранецо? — тихо го повика Кайтай.

— Добре съм — каза Тави.

Тя поклати глава.

— Днес успя.

— А? — той я погледна. — О, призоваването.

— Да. Това не те ли прави щастлив?

Той кимна.

— О, да. Предполагам. Но сега… Сега всичко лежи на раменете ми. От това няма как да се избяга.

— Винаги е било така, алеранецо мой — каза Кайтай. — Ти си просто твърде глупав, за да го осъзнаеш.

Тави изсумтя и се усмихна.

Кайтай удовлетворено кимна.

— Хайде. Трябва да се върнеш във фургона и да си починеш. Варг държи нещата под контрол.

— Трябва да остана — каза Тави. — Да наблюдавам. Кой знае, може да видя нещо, някакви подсказки за техни слабости.

Кайтай го погледна с поглед, който изглеждаше безкрайно търпелив, но и подсказваше, че дори безкрайното търпение си има граници.

— Алеранецо — каза тя през зъби, — трябва да си починеш. В твоя фургон. В твоя затворен, покрит фургон. Докато всички останали са заети с битката.

Тави примигна изненадано, след което очите му се разшириха.

— О — каза той. Внезапна усмивка озари лицето му. — О.

И Кайтай изведнъж се притисна към него. Чувствеността им беше сдържана от цялата тази стомана между тях, но целувката й беше толкова гореща, че Тави сериозно се уплаши бронята му да не се стопи. Тя се отдръпна от него, зелените й очи блестяха изпод полузатворените клепачи.

— Днес беше умен. Беше силен. Отива ти — очите й блеснаха по-ярко. — Харесва ми начина, по който изглеждаш.

Целунаха се отново, бавно и страстно. Тави се усмихна и устните му докосваха нейните, когато заговори.

— Състезание?

Очите на Кайтай блеснаха. След това тя го тласна с лакти, принуждавайки го да се завърти неконтролируемо, и полетя към лагера.

Тави се ухили и се втурна след нея.