Фурията на Първия лорд

Глава 3

— Дръж гърба си изправен — призова Амара. — Притисни още малко петите.

— Защо? — извика момичето на понито. Тя препускаше в тренировъчния манеж, който войниците от малкия кавалерийски отряд на Гарисън бяха направили. На практика той представляваше изкоп в меката земя, дълбок четири фута, широк около сто ярда и двойно по-дълъг.

— Това ще ти помогне да пазиш равновесие — извика Амара от ръба на изкопа.

— Аз нямам проблем с равновесието! — настоя момичето.

— За момента е така — каза Амара. — Но ако Аякс направи нещо, което не очакваш, може и да имаш.

Осемгодишното момиче имаше черна къдрава коса и тъмнокафяви очи.

Тя вдигна глава и изсумтя — жест, който изключително много напомняше на Калар Бренсис-младши. Амара сложи ръце на корема си и леко потръпна.

— Опитай се да използваш повече краката, Маша — извика тя. — Дръж главата си изправена. Представи си, че отгоре имаш чаша с вода и не искаш да я разлееш.

— Това е глупаво — отговори Маша и се усмихна на Амара, докато минаваше покрай нея.

После весело извика през рамо:

— Защо ми е да вземам чаша вода, след като ще яздя пони?

Амара усети, че се усмихва. Усмивките бяха достатъчно редки през тази дълга, безжалостна зима. Сред всички велики и ужасни събития, които се случваха в Империята, беше твърде лесно да се забрави един изгубен живот, дори и той да беше изгубен в смела и самоотвержена постъпка в името на страната. В сравнение с всички останали изгубени животи един живот беше като капка в морето.

Но тази подробност нямаше значение за Маша, когато Бърнард каза на момиченцето, че майка й няма да се върне при нея.

Желанието на детето беше просто: то искаше майка си. Този единствен изгубен живот бе превърнал света на малкото момиче в мрачна пустош. Маша не проговори повече от седмица и все още я измъчваха кошмари. Отначало Амара и Бърнард се бяха опитали да я успокоят и да я върнат в собственото й легло, но пътят по дългия коридор, за да го върнат за четвърти път през нощта, беше твърде уморителен, когато човек от дни не е спал достатъчно. Сега детето често просто идваше по коридора и се качваше в леглото им за уюта и топлината, предлагани от онези, които се грижеха за него, и спеше, сгушено между тях.

Великите фурии бяха свидетели, че Маша заслужава шанс да се усмихва и да изпитва радост.

Дори и да не продължи дълго.

Утринната тишина беше нарушена от далечния рев на въздушни потоци, вдигнати от няколко куриери или рицари Аери, носещи се в ясното пролетно небе. Амара се намръщи към Гарисън, след което призова въздушната си фурия Сирус и вдигна ръце пред лицето си. Фурията пречупи светлината между дланите на Амара, за да й осигури по-добра видимост, и тя успя да забележи няколко далечни тъмни фигури на фона на синьото небе, летящи на северозапад, югозапад и изток.

Тя се намръщи. Всеки, летящ на изток от Гарисън, напускаше територията на Алера и се насочваше към дивите земи, където се намираха владенията на варварите-марати. В посока югозапад беше разположен обширният лагер при Рива. На северозапад се намираше градът-щит Фригия, сега почти лишен от своите защитници и изнемогващ под тълпите бежанци от окупираните от ворда части на Империята, което не го отличаваше много от Калдерон.

Амара използва момента, за да огледа още веднъж долината, като обходи с поглед акри, акри, акри и акри палатки, навеси, преустроени каруци и фургони, каменни заслони, израснали направо от земята, и други временни жилища. В Рива нямаше достатъчно място дори за една десета от хората, останали без дом заради нашествието. Те бяха разпределени около градовете, разположени между Рива и Фригия, включително до самия град Щит, и долината Калдерон доброволно пое своя справедлив дял от това бреме. И сега действащият Първи лорд незабавно беше утроил притока на бежанци.

Беше леко кошмарно да се примирят с това, което означаваше нашествието. Поради замръзналата през зимата земя, оскъдните припаси и почти пълната липса на медицински грижи възрастните хора и децата страдаха ужасно. Погребални клади горяха всяка вечер. С настъпването на пролетното размразяване, ускорените от фурии посеви бяха започнали да облекчават недостига на храна, но за много алеранци храната идваше твърде късно — със седмици или дори само дни.

Първото пони на Маша беше изоставено, когато тя беше евакуирана от предната линия на нашествието на ворда, като начин да убеди майката на детето Рук да поеме мисия на короната. Аякс беше пристигнал само дни преди това, подарък за детето от Хашат, водачката на Конския клан на маратите. Ако конят беше изпратен две седмици по-рано, почти сигурно щеше да бъде откраднат, заклан и изяден от гладуващите бежанци.

Бърнард се беше заел с проблема с бежанците с енергията, типична, доколкото Амара можеше да разбере, за коренните жители на долината Калдерон. Цял живот, прекаран в борба за оцеляване в дивите покрайнини, им беше дал чувство за самодостатъчност, увереност и независимост, което беше необичайно сред свободните. За съпруга й внезапният наплив на алеранци не беше просто проблем: това беше и възможност.

В продължение на няколко седмици усилията да се осигури подслон за всеки един в долината се превърна в организирано движение, подпомогнато от отряда на инженерите на легиона на Бърнард и холтърите на долината, които сякаш възприемаха притока на непознати като предизвикателство към чувството им за гостоприемство. И след като движението набра скорост, Бърнард използва структурата, която беше установил сред бежанците, за да насочи усилията си към укрепване на защитата на Калдерон и значително разширяване на земите, подходящи за хранителни култури.

Беше невероятно какво могат да направят хората, когато обединят усилията си.

Внезапен тропот на копита изтръгна Амара от мислите й и до нея се появи едър мъж на мускулест кон. Конят не хареса начина, по който ездачът дръпна юздата, за да го спре, и силно изцвили, след което се изправи на задни крака и заудря във въздуха с предните си копита. Цвиленето стресна малкия Аякс на арената. Понито рязко подскочи във въздуха и изви тялото си с грациозността на котка. Маша изкрещя и започна да пада.

Амара протегна ръка напред, пращайки Сирус да забави и смекчи падането на детето, и внезапен порив на вятъра плъзна по дъното на арената. Благодарение на усилията на Амара и меката земя (умишлено подготвена точно за поводи като този) момичето се приземи повече или по-малко безопасно.

Аякс, очевидно доволен от себе си, препусна с пълна скорост по арената, като разтърсваше грива и виреше високо опашка.

— Бърнард — възкликна Амара.

Граф Калдерон се намръщи на едрия скопец, като по този начин го успокои, скочи от него и завърза юздите му за един от високите колове на оградата.

— Извинете ни — каза той и кимна към коня. — Този идиот направо започва да се тресе, ако някой направи опит да му каже нещо. Дори не искам да мисля какъв е бил, преди да го кастрират.

Амара се усмихна и двамата заедно слязоха на арената, където Маша лежеше и подсмърчаше. Амара прегледа момичето за наранявания, но не откри нищо по-сериозно от няколко синини. Тя й помогна да се изправи, като й шепнеше мили и нежни думи, докато Бърнард присви очи и насочи земните си умения към Аякс, като постепенно спря гордия малък кон. Бърнард извади парче меден восък от джоба си и го подаде на коня, говорейки тихо, докато хващаше Аякс за юздите.

— Гърбът и главата изправени — каза Амара на детето. — Петите навън.

Маша подсмръкна няколко пъти, след което каза:

— Аякс трябва да бъде по-внимателен.

— Може би — каза Амара, опитвайки се да скрие усмивката си. — Но той не знае как. Така че трябва да тренираш правилната позиция.

Момичето хвърли предпазлив поглед на понито, което послушно ядеше лакомството от ръката на Бърнард.

— Мога ли да тренирам утре?

— По-добре да се качиш още сега — каза Амара.

— Защо?

— Защото ако не го направиш сега, може би никога няма да не решиш да се върнеш — отвърна Амара.

— Но язденето е страшно.

Тогава Амара наистина се усмихна.

— Ето защо трябва да го направиш. В противен случай, вместо ти да контролираш своя страх, страхът ще контролира теб.

Маша се замисли сериозно за момент. После каза:

— Но ти каза, че страхът е добър.

— Казах, че е нещо нормално — отговори Амара. — Всички се страхуват. Особено когато се случи нещо лошо. Но не бива да позволяваш на страха да те откаже.

— Но ти престана да работиш като курсор на Първия лорд — каза Маша.

Амара усети как усмивката й избледнява.

Зад Маша Бърнард старателно потърка устата си с ръка.

— Това беше различно — каза Амара.

— Защо?

— По много причини, които няма да разбереш, докато не пораснеш.

Маша се намръщи.

— Защо не?

— Хайде — изръмжа Бърнард и пристъпи напред. Той с лекота вдигна детето във въздуха и го сложи върху седлото на понито.

Графът беше едър мъж с широки рамене, тъмните му коса и брада бяха изпъстрени със сребърни нишки. Ръцете му бяха големи и здрави, втвърдени от постоянна работа, но въпреки това с детето той беше нежен като котка с котенцата си.

— Още веднъж в кръг, както преди — каза той спокойно. — И после ще отидем да обядваме.

Маша взе поводите в ръце и прехапа долната си устна.

— Мога ли да яздя бавно?

— Разбира се — каза Бърнард.

Маша цъкна с език и поведе Аякс по външната стена на арената, като от усилията да държи гърба си изправен на практика го наклони назад.

Петите й се опираха в ребрата на понито.

— Е? — попита Амара, когато детето се отдалечи на няколко ярда.

— Исана идва.

— Отново? Тя беше тук преди три дни.

— Сенатор Валериус е успял да събере кворум в Сената — каза Бърнард. — Той планира да оспори законността на брака на Септимус.

Думите предизвикаха лош вкус в устата на Амара и тя се изплю на земята.

— Има моменти, в които ми се иска да беше ударил този егоист малко по-силно.

— Имаше много объркване по време на спасителната операция — каза Бърнард. — И Валериус не искаше да млъкне. И постоянно ми ходеше по нервите.

Той сви устни и се замисли.

— Следващия път в тази ситуация ще постъпя по различен начин.

Амара се засмя леко и поклати глава, наблюдавайки ездата на Маша.

— Кървави врани — изръмжа накрая през стиснати зъби. — Дори и сега, когато е заложено всичко, тези идиоти си играят игричките. Ще продължават да сключват сделки под масата, докато вордите не ги разкъсат на парчета — сякаш вордът е някакво временно неудобство!

— Налага им се да се преструват така — каза Бърнард. — В противен случай би трябвало да признаят, че са били глупаци, когато не са се вслушали в предупрежденията, които им отправяхме преди пет кървави години.

— И това би било ужасно — каза Амара. Тя обмисли ситуацията за момент. — Ако Валериус спечели, това ще даде на Акватайн всяко оправдание, от което се нуждае, за да запази короната, дори ако… дори когато Октавиан се върне.

Бърнард изръмжа утвърдително.

— Какво ще правим?

— Говори със сестра ми — каза Бърнард. — Разберете кои сенатори могат да бъдат привлечени на наша страна.

Маша и Аякс почти бяха завършили бавната си разходка по арената.

— Как е тя?

— По-рано се усмихваше — каза Амара. — Шегувам се. Почти се смее.

Бърнард въздъхна тежко.

— Добре, добре. Поне днес се случи нещо хубаво. Ако можехме да постигаме по толкова всеки ден, всичко би могло да се насложи доста добре.

— Би могло — каза Амара.

Той я погледна, след което нежно покри ръката й със своята.

— А ти как си?

Тя стисна пръстите му, усещайки спокойната им сила и грубите мазоли по загрубялата от работа кожа.

— Жената, чиято смъртна присъда на практика подписах, ми повери да защитавам и възпитавам детето й. А по-малко от ден след това аз убих бащата на Маша. И всяка нощ, когато сънува кошмари, това малко момиче тича при мен, за да се почувства по-добре — Амара поклати глава. — Не съм сигурна как трябва да се чувствам по този въпрос, любими.

Приближавайки се, Маша вдигна поглед към Амара. Тя се убеди, че гърбът й е изправен, а усмивката й беше едновременно горда и напрегната.

Амара почувства как се усмихва в отговор. Тя просто не можеше да се сдържи.

Пред лицето на надигащия се ужас усмивката на детето сама по себе си беше знамение за победа.

Бърнард ги погледна и кимна, очите му сияеха.

— Защо не отлетиш заедно с нея обратно в Гарисън? Аз ще доведа Аякс и ще посрещнем Исана в моя офис.

Амара хвърли поглед към съпруга си и бавно и нежно го целуна по устните. След това се насочи към Маша, като пътьом надяна кожените си ръкавици. Малкото момиче видя това и се усмихна.

Амара замислено прехапа устни, докато обмисляше думите на мъжа си.

Може би е прав. Може би малките победи се наслагват в нещо по-голямо.