Фурията на Първия лорд

Глава 25

Флотът достигна Фригия малко преди зазоряване, когато черното източно небе тъкмо започваше да просветлява. Светлината на звездите и луната, отразени от снега, беше достатъчна и Антилус Красус заедно с шепа рицари Рибки бяха полетели напред, за да предадат официално съобщение на Кирик Фригия, втори син на лорд Фригия и сенешал на града, докато баща му беше на война.

— Времената се променят — каза Фиделиас. — Не мисля, че някой друг освен летците е успявал да изпревари системата за предупреждение на укреплението.

— Защо мислиш така? — попита го Тави.

Курсорът посочи към стената, от чийто бойници надничаха изненадващо малко лица.

— Ако бяха получили и намек за нещо подобно, тук щеше да се е събрал целия град.

Тави погледна назад към безкрайната река от мачти и платна, плъзгащи се над леда. Беше впечатляваща гледка за някой, който я вижда за първи път, че дори и за някой, който е порил дълбините с истинска армада. А за хората и легионерите на Фригия, повечето от които никога не бяха виждали морски съд, да не говорим за открито море, това трябва да беше неправдоподобно и внушаващо трепет зрелище.

Той погледна към застаналия до него Фиделиас с неговата туника, бричове и наметало на цивилен. Оръжията му бяха отнети. Двама рицари на метал бяха до него, на разстояние удар с меч, като оръжията им стояха в ножниците, но ръцете им не се отдалечаваха от техните дръжки. Максимус, от другата страна на Тави, също изкъсо следеше движенията на Фиделиас.

Тави го наблюдаваше по друга причина. Фиделиас изглеждаше различно от Валиар Маркус. Да, чертите му не се бяха променили, макар Тави да предполагаше, че биха могли да го направят постепенно, ако Фиделиас реши да възвърне предишния си образ. Беше нещо по-фино от това и много по-дълбоко. Начинът, по който говореше, беше част от това. Маркус винаги звучеше като интелигентен, но не прекалено образован човек, като трезвомислещ и способен войник. Речта на Фиделиас беше по-гладка и плавна, а размишленията му — по-елегантни и прецизни. Маркус винаги се държеше демонстративно твърдо и се движеше като човек, носещ допълнителната тежест на легионерска броня, дори когато не носеше такава. Фиделиас приличаше на човек, приближаващ края на една изключително активна средна възраст, движенията му бяха едновременно енергични и сдържани.

Тогава Тави осъзна какво наистина отличава Валиар Маркус от бившия курсор Фиделиас.

Фиделиас се усмихваше.

О, не беше усмивка. Всъщност човек трудно би могъл да каже, че това изобщо е усмивка. Но Тави определено можеше да я отгатне във финото изместване на мускулите на лицето му, в едва забележимото задълбочаване на бръчките в ъглите на очите му. Той изглеждаше… доволен. Приличаше на човек, намерил покой.

Тави обаче нямаше намерение да сваля охраната от него. Нещо повече, самият Тави го наблюдаваше като ястреб. Бившият курсор Фиделиас през целия си живот беше правил изключително опасни и коварни неща. И това го беше превърнало в изключително опасен и коварен човек.

— Следващата ни стъпка — каза Тави — е да получим цялата информация, която Кирик има, а ние — не. Ще я използваме, за да планираме по-нататъшното си движение.

— Това изглежда логично — каза Фиделиас.

Тави кимна.

— Бих искал да присъствате.

Фиделиас повдигна вежди и го погледна.

— Това заповед ли е?

— Не — каза Тави, — би било безсмислено. Какво ще направя, ако откажете? Да ви убия?

Бръчките в ъгълчетата на очите на Фиделиас се задълбочиха.

— Ах, да, вярно.

— Това е молба. Имате повече полеви опит от Магнус и може да имате известна представа за мисленето, стоящо зад сегашното управление на основните алерански сили. Бих оценил вашия съвет.

Фиделиас сви устни.

— Но ще му се доверите ли?

Тави се усмихна.

— Естествено, не.

Фиделиас се ухили, поклати глава и каза:

— За мен ще бъде удоволствие, ваше височество.

Кирик Фригия, сенешал на Фригия и командир на фригийските отбранителни легиони, беше само на шестнадесет години. Той беше почти болезнено слаб младеж, облечен в бяло-зелената ливрея на Дом Фригия и тъмната му коса беше достатъчно подредена, за да заслужи нападение от отряд елитни фризьори. Тъмните му очи надничаха изпод косата му, докато се покланяше на Тави.

— В-ваше височество — каза Кирик. — Д-добре дошли във Фригия.

Тави, придружен от маестро Магнус, Фиделиас и Кайтай, прекрачи прага на цитаделата на Върховния лорд и стъпи в тесния двор.

— Мастер Фригия — отговори той, като се поклони леко в отговор. — Съжалявам, че не успях да уредя пристигане в по-удобен час.

— В-всичко е наред — отговори Кирик и Тави осъзна, че младежът не заеква от нервност. Той просто си заекваше. — Ако бъдете така л-любезен да д-дойдете с мен, хората на баща ми ще ви п-прочетат доклад за последните новини от ф-фронта.

Тави изненадано вдигна вежди.

— Веднага на работа, така ли?

— Храна и в-вино очакват вас и вашите… — Сирик млъкна и преглътна, загледан покрай Тави във високата фигура на Варг, влязъл последен в двора. — Г-гости.

— Това е добре — изръмжа Варг. — Гладен съм.

Сирик отново преглътна. След това вдигна брадичка и застана лице в лице с Варг, улавяйки погледа му.

— В-вие сте д-добре дошъл като г-гост, сър. Н-но ако нараните някого под закрилата на моя баща и г-господар, ще ви убия със собствените си ръце.

Ушите на Варг потрепнаха и той доста ниско се поклони на младежа.

— Във вашия дом ще се държа, както кажете вие, млади господарю — след това се обърна към Тави и изръмжа на канимски: — Това паленце напомня ли ти на някого, Тавар?

Тави отговори в същия дух:

— Доколкото си спомням, по това време ножът ми беше опрян в гърлото ти.

— Това ти предаде известна достоверност — призна Варг.

Потискайки усмивката си, Тави каза:

— Мастер Кирик, уверявам ви, че Майсторът на войната Варг има богат опит като гост на алерански граждани и че винаги е проявявал възхитителна учтивост.

Ушите на Варг потрепнаха развеселено.

Кирик сведе глава към Тави.

— М-много добре, в-ваше височество. Оттук, моля.

Младият мъж, придружен от „почетната гвардия“, всеки от които се взираше предпазливо във Варг, ги заведе до малка приемна в цитаделата. Там дузина мъже чакаха около голяма пясъчна маса, най-вероятно щабът на младия сенешал и командирите на градските укрепления. Когато Тави влезе, всички поздравиха заедно. Тави отвърна на поздрава и кимна.

— Господа.

Кирик представи своите хора, а Тави направи същото, напълно игнорирайки Фиделиас. После той каза:

— Нека да разберем по-голямата картина към момента. Кой може да обобщи сегашното положение на нашите сили в Рива?

Канто Кантус, мъж със стоманена коса и в броня на легионер, погледна към Кирик, сякаш търсеше позволение. Кимването на младия мъж беше едва забележимо, но означаваше много. Кантус проговори едва след като го получи.

— Кратката версия е — Рива е паднала. Напълно. За една нощ.

Тави се взираше в Кантус няколко дълги секунди, сърцето му започна да бие по-силно в гърдите. Той ограничи реакцията си до забиване на нокти в китката на дясната си ръка, след това се принуди да се успокои.

— Оцелели?

— Наистина много — каза Кантус. — Принцепс Атис осъзна навреме какво се случва и евакуира по-голямата част от цивилното население на Рива. Легионите обаче платиха кървава цена за това. Те все още възстановяват каквото е останало от тях.

— Кажете ми какво стана.

Кантус даде студено, лаконично резюме на тактиките, използвани от ворда.

— Не е много — каза Тави.

Кантус сви рамене.

— Имайте предвид, че данните ни се основават на изкривени водни съобщения и на свидетелства на оцелели бежанци, които не са обучени разузнавачи. Изглежда, че всички доклади си противоречат.

Тави се намръщи.

— Ясно. Те се оттеглят. Накъде?

— К-към долината К-калдерон, ваше височество — каза Кирик. — П-позволете ми.

Младежът докосна с пръст пясъчната маса и гладките бели песъчинки се раздвижиха като вълнички и оформиха планини и долини, а плоски правоъгълни ивици показваха пътищата. Появи се миниатюрен ограден град, представляващ Рива, който почти веднага започна да се руши. Пулсациите по пътищата на североизток от Рива показваха местонахождението на бежанците. Плътните правоъгълни блокове, които ги следваха, показваха легионите. Поредица от заплашителни триъгълници, представляващи разпространението на ворда, следваха след легионите.

Тави дълго се мръщи на картата.

— Какво знаем за броя на врага?

— Изглежда са доста — отговори Кантус.

Тави въпросително вдигна поглед от масата.

Кантус поклати глава.

— През деня приближаването до ордата в обсега им на видимост е трудно, дори за летци. Постоянно водим битка за контрол на въздуха с осите, които имат. За разузнаване мога да отделя само шепа летци — и докладите им варират от триста хиляди до десет пъти повече. Досега никой ворд не е завивал на север към Фригия. Изглежда, че възнамеряват да преследват принцепс Атис.

— Не смеят да правят нищо друго — каза Тави. — Ако Върховните лордове получат шанс да си поемат дъх, могат да бъдат много, много опасни за ворда.

Фиделиас се прокашля и посочи към далечния край на североизточния път, който свършваше в Гарисън.

— От друга страна, бих казал, че песимистичните прогнози на вашите разузнавачи най-вероятно съответстват на реалността.

— Защо?

— Географията — каза Фиделиас. — Принцепс Атис търси място, което да му осигури предимство. Калдерон може да отговаря на целите му.

— Защо казваш това? — изръмжа Варг.

Тави се обърна да помоли Кирик да разшири гледката на пясъчната маса към долината Калдерон и откри, че заекващият младеж вече го прави. Тави мислено си отбеляза, че ако оцелее в тази война, непременно трябва да предложи работа на младежа. Подобна инициатива беше необичайна.

— О, благодаря ви, мастер Кирик — каза Тави и продължи: — Принцепс Атис води ворда към фуния. След като преминат западните склонове и навлязат в долината Калдерон, те ще бъдат принудени да се стълпят все по-близо един до друг. Море на север, непроходими планини на юг.

— Ще неутрализира численото им превъзходство — изръмжа Варг.

— Не само. Той отива там и защото чичо ми е превърнал това място в истинска крепост.

Фиделиас вдигна поглед към Тави и се намръщи.

— Видяхте обсадната стена, която холтърите от долината Калдерон издигнаха за по-малко от половин час във Втора Калдеронска — каза Тави. — А сега си представете, че чичо ми имаше пет години да се подготви.

Курсорът вдигна вежди и кимна.

— Няма значение. Ако численото превъзходство на ворда е толкова голямо, защитната стена сама по себе си няма да е достатъчна. И ако Атис примамва ворда в капан, той самият ще остане в него. Вече няма да има път за бягство. Няма къде другаде да отиде.

— Той го знае — каза Тави, намръщен. — Вордът също го знае. Точно затова го прави.

Кирик се намръщи.

— Ваше височество? Не разбирам.

— Той не толкова ги вкарва в капан, колкото играе ролята на наковалня за нашия чук.

Тави докосна пясъчната маса, направи леко усилие на волята и добави множество правоъгълници към пейзажа, за да представи собствените им сили. След това започна да движи фрагментите, сякаш са част от лудус игра. Когато легионите се оттеглиха в долината, вордът ги последва. Докато те изтласкваха легионите, стъпка по стъпка, предната линия на ордата продължаваше да се свива — и правоъгълниците, представящи неговите и силите на Варг, се втурнаха отзад и ги затвориха в долината.

— Ще ги ударим тук.

Варг изсумтя.

— Ние сме няколко десетки хиляди, а те са милиони. И вие искате да ги ударим.

Тави оголи зъби в усмивка.

— Тук не става въпрос за унищожаване на вордските войски, а за намиране и убиване на вордската кралица. Тя вероятно ще бъде някъде в задната част на ордата, ще ги води напред и ще ги координира.

Варг замислено размаха опашка, очите му се присвиха.

— Мммм. Смел план, Тавар. Но ако не я намерите и убиете, нашите сили ще останат лице в лице с ворда на открито. Ще ни погълнат цели.

— Не ставаме по-силни. Ако не неутрализираме вордската кралица тук, може би никога повече няма да имаме друга такава възможност. Във всички случаи ще ни погълнат цели.

Глухо ръмжене се надигна в гърдите на Варг.

— Така е. Видях края на моя свят. Ако имах възможност да направя избор като този, когато опустошаваха собствената ми земя, нямаше да се колебая.

Тави кимна.

— Тогава искам до полунощ да сме тръгнали. Ще трябва да се движим бързо, ако искаме да затворим капана. Мастер Кирик…

— З-започнах логистичната п-подготовка за вашата армия веднага щом т-трибун Антилус п-пристигна вчера следобед. Ще намерите п-провизиите на южната п-порта на града, до п-пътя. Ще ви стигнат с-само за с-седмица, но това е в-всичко, което успяхме да с-съберем за толкова време.

— Уау — възкликна Кайтай на канимски с блеснали очи. — Май се влюбвам.

Тави отговори на същия език:

— Видях го първи.

Ушите на Варг отново потрепнаха.

Тави се обърна към Кирик и каза:

— Може би сте забелязали, че сред нас има много каними. Те не са в състояние да използват нашите пътища.

Кирик бързо кимна.

— Фургони ще свършат ли работа, ваше величество?

— Прекрасно — каза Тави.

— Ще осигуря възможно най-много.

Тави срещна погледа на младежа и кимна.

— Благодаря ви, Кирик.

Кирик отново кимна и заеквайки, започна да раздава заповеди на командния състав на Фригия. Никой от мъжете не реагира с недоволство на младостта или уверения начин, по който той действаше. Те очевидно се доверяваха на компетентността на младия гражданин, което предполагаше, че той им е дал основателна причина да го правят. Тави беше още по-впечатлен.

— Два дни до Рива — промърмори Кайтай, гледайки картата. — И още два дни до Калдерон. Общо четири дни.

Тя го погледна със зелените си очи през пясъчната маса.

— Прибираш се у дома, алеранецо.

Тави потръпна. После извади ножа от колана си и го заби в пясъчната маса в западната част на долината. Именно там щеше да се реши всичко. Именно там щяха да намерят вордската кралица; или пък щеше да види своята Империя и своите хора, предадени на забравата.

Ножът продължи да трепти.

— У дома — тихо каза Тави. — Време е да завършим започнатото.