Фурията на Първия лорд

Глава 43

Всъщност Амара се чувстваше неудобно в старата стая на Бърнард в Бърнардхолт-Исанахолт-Фредерикхолт, но старейшина Фредерик настоя да я предостави на граф и графиня Калдерон. Беше видяла стаята само веднъж и то за кратко, когато Бърнард й беше донесъл чифт обувки, принадлежащи на покойната му съпруга, по време на събитията, довели до Втора Калдеронска.

Съпругът й беше прекарал голяма част от живота си в тази стая. Трудно беше да не се чувства неудобно тук. Това й напомни в каква голяма част от живота му тя не е присъствала, за да я споделят. Бърнард не остана тук дълго, след като тя влезе в живота му.

Тя бавно обиколи стаята. Беше достатъчно просторна за малко семейство, ако нямат нищо против да са малко по-нагъсто, но не и чак толкова голяма, колкото онази, която заемаха в Гарисън. Тя се опита да си представи как голямата камина осветява стаята в тиха зимна вечер, децата спят на малки легълца пред нея, а бузките им розовеят и…

Амара се отърси от мисълта. Тя никога няма да му роди деца, колкото и да й се иска или да фантазира за това. Във всеки случай цялото упражнение беше смешно. Имаше по-важни неща, върху които трябва да се съсредоточи.

Вордът беше отблъснат и не се появи отново в следобедните часове, но със сигурност нямаше да отсъства дълго. Евакуацията на най-източната половина на долината, всички да се оттеглят зад последната отбранителна линия в Гарисън, не беше завършена. Вордът със сигурност нямаше да чака много, затова тя беше дошла в тази стая — за да се опита да поспи малко във времето, което й оставаше, преди врагът отново да се появи. Не беше спала от дни.

Аманда въздъхна и свали бронираното си наметало. Само ако Фредерик-старши, сегашният холтър, не беше главният отговорник за гаргантите. Огромните зверове бяха изключително полезни в холта, но смърдяха — не точно неприятно, но много силно. Миризмата им беше навсякъде. И това не беше някакво допълнение към декора, което човек лесно да игнорира.

Е, освен ако не работиш всеки ден с гарганти, предположи тя. От друга страна, Амара беше изтощена. Тя пусна оръжията и бронята си до голямото обикновено легло и потъна в него със стон. О, фурии, истинско легло! Не беше спала на нищо друго освен на одеяло или като цяло на студена земя, откакто боевете бяха възобновени. Но дори и така тя не можеше да се отърси от чувството на дискомфорт. Всъщност то прерасна в усещане за силно безпокойство.

Амара седна, свали обутите си крака на пода и се наведе, за да развърже ботушите. Тя сграбчи дръжката на кинжала, скрит вътре, призова Сирус, за да ускори ръката си, и хвърли ножа към празното място до зейналата камина, на не повече от шест фута от нея.

Кинжалът проблесна във въздуха със свистене и стоманата срещна стомана с остър звън и порой от зелени искри.

Амара се хвърли над леглото, без да чака да види резултата от хвърлянето си. По пътя тя грабна колана си с оръжието, изтегли гладиуса и задържа колана да виси свободно във все още ранената си лява ръка. Металната ножница, висяща близо до тежката катарама, беше най-доброто импровизирано оръжие, което можеше да намери в тази стая.

Тя прецени разстоянието от леглото до вратата.

— Не се притеснявайте — каза спокоен женски глас. — Няма да стигнете до там. Не мога да ви позволя да избягате.

Въздушният воал изчезна, разкривайки…

На Амара й отне малко време да разпознае Инвидия Акватайн, и дори тогава тя успя само защото разпозна хитиновата броня и създанието на гърдите й. Дългата тъмна коса на жената беше изчезнала. Така беше и с по-голяма част от снежнобялата й кожа, заменена от червени белези от изгаряния. Ъгълчето на едното й око беше провиснало от белег, но иначе очите бяха останали същите и спокойният й неумолим поглед беше смразяващ.

— Ако си тръгнете сега — с хладен глас каза Амара, — можете да избягате, преди Плацида да ви настигне.

Инвидия се усмихна. Това се отрази ужасяващо на белезите й. Един от тях се напука и започна леко да кърви.

— Скъпа графиньо, не ставайте смешна. Те не знаят, че съм тук, както и вие не знаехте. Считайте се за късметлии, че не съм дошла тук, за да ви навредя.

Амара отново прецени разстоянието до вратата.

— Въпреки че ще го направя — продължи Инвидия, — ако опитате нещо глупаво. Сигурна съм, че сте наясно колко малко колебание ще имам, ако трябва да ви убия.

— Колкото малко ще имам и аз, когато ви убия — отговори Амара.

Усмивката на Инвидия се разшири. Струйка кръв се стече по устните й и по един много бял зъб.

— Дръзко малко нещо. Е, ако искате, ще танцуваме. Но ако го направим, вие ще умрете и го знаете.

Амара стисна зъби, всичко в нея кипеше — враните да я вземат, тази жена беше права. На открито, с възможност за маневриране, Амара имаше реален шанс да оцелее срещу Инвидия. Но в тази миризлива стая, заобиколена от камък? Щеше да е мъртва, преди писъкът й да достигне до най-близкия страж. Не можеше да направи нищо, за да промени това, и осъзнаването едновременно я ужаси и ядоса.

— Много добре — сковано каза Амара след миг на колебание. — Хванахте ме. Защо сте тук?

— За преговори, разбира се — отговори Инвидия.

Амара дълго я гледа. Накрая изсъска:

— Проклета убийца. Вървете при враните.

Инвидия се изсмя. Беше горчив, обезпокоителен звук, направо зловещ от някакво странно поражение на изгореното й гърло.

— Но вие дори не знаете, графиньо, какво мога да предложа.

— Предателство? — предположи Амара с отровно саркастичен глас. — В крайна сметка това е нещо обичайно за вас.

— Точно така — каза Инвидия. — Но този път ще работи във ваша полза.

Амара присви очи.

— Това, което се случва сега, Амара, е краят на всичко. Освен ако кралицата не бъде спряна, Алера ще умре.

— И вие ще… какво точно? Ще я убиете вместо нас?

Инвидия оголи зъби.

— Бих, ако беше възможно. Но не мога. Тя е твърде силна. Прекомерно.

— Тогава бих казала, че имате малко за предлагане — отговори Амара.

— Мога да ви кажа местоположението на нейния кошер — каза Инвидия. — Където може да я намерите. Там, където тя е най-уязвима.

— Направете го.

Инвидия стисна малко по-силно дръжката на меча.

— Отчаяна съм, графиньо. Не идиотка. Няма да ви дам тази информация без гаранции.

— Какви? — попита Амара.

— Моят имунитет — каза тя. — Пълна безнаказаност за всички мои действия преди и по време на този конфликт. Имам имение на североизточната граница на Февърторн. Ще приема изгнание и домашен арест там до края на живота си.

— А в замяна — тихо каза Амара — ще ни дадете местоположението на вордската кралица.

— И ще участвам в атаката — допълни Инвидия. — Ако всеки Върховен лорд се включи и вложи всичко от себе си срещу нея, ако я уловим в кошера й и ако времето е правилно подбрано, това може да е равностойна битка. И това е най-добрата възможност, която ще имаме от този момент до края на света, който според мен ще се случи след по-малко от седмица.

На Амара й се искаше да изкрещи пълното си пренебрежение и презрение към тази полуизгоряла предателка, но се застави да се отдръпне от емоциите си и бавно си пое дъх. Заложени бяха милиони животи. Не можеше да си позволи умората, страха или гнева да ръководят действията й. Тя беше обучена и беше служила като курсор на короната, и дължеше на своите учители — дори на Фиделиас — повече, отколкото да си позволява прибързани гневни думи, реагирайки като сърдито дете.

Отне й повече от минута да успокои съзнанието си, да забави дишането си, да постигне състояние на яснота и да помисли за предложението на предателката.

— Остава въпросът за доверието — каза накрая. — Което конкретно за вас го няма. Защо не трябва да допуснем, че това предложение е капан и опит да убиете нашите най-силни призователи?

— Уместен ли е скептицизмът в тази ситуация, Амара? — попита Инвидия. — Кралицата не е глупава. Знае, че сте готови на всичко, за да я убиете. Тя и подобните й играят тези игри от много дълго време. Тя няма и най-малкото намерение да ви позволи да я видите, още по-малко — да я атакувате. И дори да унищожите армията й, след няколко седмици на прага ви ще се появи нова. Алера не е в състояние да спре подобна инвазия. Вече огромна територия е под контрола на ворда и вие нямате достатъчно хора, които да заменят падналите. Така че можете ли да си позволите да не ми вярвате?

— Несъмнено — отвърна Амара. — Определено бих предпочела да преценявам шансовете си в борба срещу честен противник, отколкото да сложа съдбата на света във вашите очевидно коварни ръце.

Инвидия леко наклони глава, очите й се присвиха.

— Искате нещо.

— Мислете за това като за гаранция — каза Амара. — Покажете ми колко струвате и тогава ще имаме шанс да сключим сделка.

Инвидия вдигна ръце.

— Какво искате от мен?

— Числеността и местоположението на ордата, разбира се — отговори Амара. — Както и времето и мястото на следващата атака и всякаква информация, която притежавате за войските на ворда извън нашето полезрение.

— Да ви дам цялата тази информация? — уточни Инвидия. — На кралицата няма да й отнеме много време да осъзнае, че е предадена. Ще оцелея от нейния гняв не по-успешно, отколкото от среща с Върховните лордове.

Амара сви рамене.

— Това не прави плана по-малко привлекателен.

Очите на Инвидия блеснаха в мълчалив гняв.

— Дайте ми тази информация — тихо каза Амара. — И ако се потвърди, можем да обсъдим по-нататъшното ни сътрудничество. В противен случай си вървете.

— Дайте ми думата си — каза Инвидия, — че честно ще изпълните сделката.

Амара се усмихна.

— Вие… вие, Инвидия, ме молите да ви дам думата си? Не намирате ли ирония в това?

— Знам какво означава думата за вас — каза тихо Инвидия. — Знам, че ще я спазите.

— Вие не знаете какво означава — отговори Амара. — Нямате ни най-малка представа. Може да виждате почтеност в другите, да виждате как функционира, да виждате как тя ги ръководи. Но вие не знаете какво е това, предателко.

Инвидия оголи зъби.

— Дайте ми думата си — каза тя. — И аз ще ви дам това, което искате.

Амара присви очи за кратко, след което каза:

— Добре тогава. В рамките на моята власт и влияние ви давам думата си, Инвидия. Бъдете честна с мен и аз ще направя всичко по силите си, за да изпълня вашите искания по сделката. Въпреки че трябва да ви предупредя — не знам каква ще бъде реакцията на принцепса към вашето предложение. Нито мога да я контролирам.

Инвидия я гледаше напрегнато, докато говореше. След това бавно кимна.

— Не мисля, че принцепсът ще бъде загрижен за някого още дълго.

— Имате предвид бившия ви съпруг?

Лицето на Инвидия се изкриви в лека изненада.

— Той е още жив?

Амара умишлено направи пауза, преди да отговори, поставяйки акцент на тишината.

— Засега — каза тя накрая. — Предполагам, че Първата лейди все още е в плен на кралицата?

Инвидия изви устни в мрачна усмивка, като спря за точно същия период от време, преди да отговори.

— Тя е държана в кошера заедно с Арарис Валериан. Виждате ли, графиньо? Можем да работим заедно.

Амара бавно кимна с глава.

— Така е, Инвидия. Но нямаме много време.

— Тя е била тук? В този проклет холт? В тази проклета стая? — беснееше Рокус. — Кървави врани, защо не вдигнахте тревога?

— Може би защото Инвидия със сигурност щеше да я убие? — търпеливо подсказа Фригия. — Което обяснява и защо от всички нас тя е избрала да се обърне именно към графинята.

Рокус се намръщи.

— Исках да кажа, след като си е тръгнала. Можехме да хванем кучката, преди да се е върнала в своята пещера или където там отива.

— Може би трябва да оставите графинята да говори? Така ще има възможност да ни разкаже всичко — спокойно предложи лорд Плацида.

Лейди Плацида се намръщи и протегна ръка, сякаш в опит да спре съпруга си, но после я отпусна. Старият Церес седеше на стол до вратата и се намръщи.

— Благодаря, ваша светлост — каза Бърнард. — Скъпа?

— Инвидия дойде тук, за да се опита да сключи сделка.

Всички просто я гледаха шокирани, с изключение на стария Церес, който изсумтя.

— Това не е изненадващо — каза той. — Глупаво е, но не и изненадващо.

— Защо не, ваша светлост? — попита Амара.

Тя знаеше, но ако някой от Върховните лордове в стаята още не го беше разбрал, то по-добре беше заключението да дойде от един от тях, а не от нея.

Церес сви рамене.

— Защото за Инвидия животът винаги е бил да мести хората като фигури на дъска за лудус. Според нейното разбиране това, което се случва в момента, не е толкова различно от обичайния начин на правене на бизнес в Алера. По-трудно, по-унизително, по-неприятно, но тя не разбира какво е да загубиш любим човек…

Той прочисти гърлото си. Синовете на стареца бяха убити по време на въстанието на Върховен лорд Калар и първоначалното настъпление на ворда.

— Какво може да направи това на тялото. Как променя нещата. Тази жена в живота си никога не е обичала нищо друго освен властта.

Амара кимна.

— Тя търси по-благоприятна позиция за договаряне. Да използва тези, които може, и да изостави тези, които не може.

Фригия замислено поглади прошарената си червена брада.

— Мисля, че казахте, че тя е в капан и е принудена да служи на ворда. Тази голяма буболечка на гърдите й е единственото, което я поддържа жива.

— Да — каза Амара, — което означава, че тя знае или мисли, че знае някакъв начин да го преодолее.

— Какво предложи тя, графиньо? — попита Плацида.

Амара им повтори разговора си с Инвидия и завърши:

— И каза, че когато сме готови да говорим с нея, трябва да изстреляме три зелени сигнални стрели. Тя ще се свърже с нас.

Настъпи потискаща тишина.

— Мислите ли, че е сериозна? — попита Рокус. — Кажете ми, че не мислите, че тази кучка е сериозна.

— Мисля, че може и да е — бавно каза лейди Плацида.

Фригия поклати глава.

— Това е капан.

— Проклет скъп капан — замислено каза лорд Плацида. — Ако информацията, която ви е дала, графиньо, е вярна, тогава можем да я използваме, за да им нанесем сериозни щети.

— Не мислиш като проклетата буболечка — отвърна Рокус. — Тя може да си позволи да загуби милион войници, ако това означава да пречупи най-силните ни призователи.

Лейди Плацида кимна.

— И ако разположим нашите войски, за да се възползваме от тази информация, а тя ни лъже, вордът ще може да се възползва. Те ще знаят как са разположени нашите войски за противодействие на атаката. Ако Инвидия лъже, те могат да го използват в своя полза.

— Ха! — излая внезапно лорд Плацида.

— О! — възкликна в същото време лорд Церес. — О, графиньо, сега разбирам. Добре изиграно!

— Благодаря, ваша светлост — тихо каза Амара, кимайки на всеки от тях.

Рокус се намръщи.

— Какво?

— Не се опитвайте да разберете — промърмори Фригия. — Ще се нараните.

— Вие не разбирате нищо повече от мен — отвърна му Рокус.

Лейди Плацида потърка носа си с палец и показалец и бавно издиша.

— Графиньо, моля. За мое добро, моля ви, обяснете.

Амара се поклони леко на лорд Плацида.

— Ваша светлост, бихте ли го направили?

Лорд Плацида й върна поклона и каза:

— Графинята е създала ситуация, при която всички пътища, с изключение на последния, ще завършат в наша полза. Не можем да бъдем сигурни в резултата от нападението срещу кралицата, каквото и да се случи. Но можем да тестваме честността на Инвидия, като гледаме следващата атака на ворда.

— И ако тя лъже? — попита лейди Плацида.

— Ако лъже, значи го прави по някаква причина — отвърна Церес. — Например защото вордът трябва някак да ни отслаби. Ще държим този коз в ръкава си, без да се опитваме да го използваме при следващата атака. Ще поддържаме защитата си и ще се оттеглим към Гарисън, когато евакуацията приключи, точно както е по план. Няма да им дадем шанс да ни използват. Резултатът от тази война във всеки случай ще зависи от убийството на кралицата, а не от унищожаването на армията й.

Лейди Плацида кимна бавно, докато си играеше с единствената дълга плитка на червеникавокафявата си коса.

— Но ако вордът ни атакува по начина, по който Инвидия казва, че ще го направят, няма да можем да им причиним сериозни загуби. Ще пропуснем възможността.

— Но пък ще знаем, че казва истината за нещо — каза Амара. — Ние не губим нищо. И каквото и да се случи, ще знаем нещо, което частично ще потвърждава надеждността на информацията, получена от Инвидия.

— Знаем, че сестра ми и Арарис са живи — промърмори Бърнард.

Очите на лейди Плацида се разшириха.

— Мислите, че зад това стои Исана?

— Мисля, че е една възможност — каза Амара. — Историята как Исана е спасила Арарис от отравяне с гарик е широко известна. Ако Инвидия вярва, че Исана може да я спаси от отравяне, както е спасила Арарис, би могла да предаде ворда. Тя е решителна и много интелигентна.

— А Исана би ли направила подобно нещо? — попита лейди Плацида.

— Няма значение — каза Амара. — Въпросът е, че Инвидия вярва, че може. Каквато и да е истината, изглежда Инвидия смята, че може да й бъде хвърлен спасителен пояс.

Лорд Антилус успя да изрази дълбокия си скептицизъм с шумно изсумтяване.

— Знам — каза Амара. — Тя е интригантка. Но е напълно възможно да мисли, че може да намери изход от тази ситуация, така, както го е правила толкова много пъти преди. Ако случаят е такъв — ако тя ни казва истината за следващата атака, тогава вероятно ни казва истината и за това, че ще ни заведе при вордската кралица.

Тя се намръщи.

— И има още нещо. Нещо, което тя наистина можеше да пропусне. Тя каза, че принцепсът скоро няма да притеснява никого, и не говореше за Атис.

Стаята изведнъж стана напълно тиха. Въздухът изпука от напрежение.

— Мисля, че Октавиан е близо — каза Амара.

— Ако Инвидия или кралицата го нападнат, той е мъртъв — каза Фригия. — Откога е придобил способностите си? Най-много година? Без официално обучение? Няма начин да е усвоил достатъчно техниките на призоваване, за да ги използва. И колко души би могъл да води със себе си, като се има предвид, че е акостирал в Антилус… преди около седмица? Колко рицари Аери имаше в Първи алерански?

— Двадесет и шест — тихо каза Плацида. — Включително синовете ви, Рокус.

Рокус не каза нищо, но изражението му беше мрачно.

— Сигурно се опитва да стигне до нас — каза Фригия. — Малка, бързо движеща се група за незабавна защита, може би летяща под воал, ако е достатъчно добър за това. Това е единственото нещо, което има смисъл.

Плацида кимна.

— И ако говорят за унищожаването му, то вероятно той е достатъчно близо, за да може кралицата да го атакува.

— Не — поправи го Бърнард с тих, твърд глас. — Тя е достатъчно близо до него, за да я атакува той, ваша светлост.

— Ако кралицата е по-силна от Инвидия, тя е по-силна и от Октавиан — каза Фригия. — Толкова е просто. Той едва ли е нещо повече от момче.

— Той осуети плановете на Инвидия и Атис, когато беше момче — изръмжа Бърнард, без да откъсва очи от Фригия. — Съмнявам се, че планира да се изправи срещу нея на арената или в залата за дуели. Бихте изглеждали като глупак, ако го отпишете, ваша светлост.

Фригия присви очи и брадата му настръхна.

Рокус сложи ръце на раменете му.

— Спокойно, Ган. Не го правете по-лошо, отколкото вече е. Ами ако бях говорил за сина ви по този начин, а?

Лорд Фригия замръзна за миг, после наклони глава към Бърнард.

— Той е ваша кръв. Не мислех, преди да говоря. Моля да ме извините.

Бърнард кимна.

— Останете съсредоточени — каза лейди Плацида. — Не можем да знаем какво да правим с Октавиан, докато не го намерим или той не се свърже с нас. Възможно е да го иска по този начин. Не можем да знаем дали Инвидия няма да ни предаде в последния момент. Но ако приемем, че тя ни казва истината… единственият въпрос е дали ще тръгнем срещу нея, знаейки, че това може да е капан и може да вървим към смъртта си. И като стана дума — дори и да е искрена, пак можем да умрем.

Рокус бавно издиша.

— Може би трябва да поканим Форция, Атика и Рива.

Церес поклати глава.

— Боя се, че те никога не са били бойци. В близък бой ще бъдат по-опасни за нас, отколкото за ворда.

— Това е нашата възможност — тихо каза лорд Плацида. — И не мисля, че ще имаме по-добър шанс. Не мисля, че имаме избор, дори да е капан. Аз съм „за“.

Лейди Плацида мълчаливо преплете пръсти с тези на съпруга си. Церес се изправи, като бронята или костите му изскърцаха. Фригия погледна Рокус и каза:

— Може би най-накрая ще видя как ви сритват задника.

— Когато се върнем, вие и аз ще проведем разговор, в който ще загубите зъби — отговори Антилус. — Защото ще ги избия от устата ви. С юмруци.

— Мисля, че всички разбрахме какво имате предвид още в края на първото изречение, глупако!

— Момчета, момчета — каза Ария с топъл глас. — Така или иначе няма значение, стига тя да казва истината за следващата атака. Дотогава няма да променяме никакви планове, нали?

— Точно така — каза Бърнард. — Лежим ниско и чакаме. Ще се срещнем отново в Гарисън и ще поговорим за следващата стъпка, след като видим какво ще се случи. Ако тя казва истината, ще го разберем след около три часа.

Срещата приключи. Върховните лордове се върнаха на позициите си на стената, оставяйки Амара и Бърнард сами в стаята. Бърнард я погледна със спокойните си зелени очи за няколко секунди и попита:

— Какво премълча?

— Какво те кара да мислиш, че премълчавам нещо, скъпи? — попита Амара.

Той сви рамене.

— Предполагам, защото те познавам прекалено добре — той наклони глава и се намръщи, след което бавно кимна. — Говори много за следващата атака на ворда. Съсредоточи цялото им внимание върху нея. Значи ще се случи след това — смръщи вежди, докато размишляваше. — Инвидия ще ни предаде в кошера.

— Да — тихо отвърна Амара. — Ще го направи.

Бърнард бавно вдиша.

— И какво ще направим по въпроса?

Стаята, помисли си Амара, изглежда доста по-уютна без присъствието на Върховните лордове. Тя наведе глава и затвори очи, опитвайки се да не мисли много за това, което трябва да направи, след което прошепна:

— Ние ще й позволим.