Фурията на Първия лорд

Глава 1

Антилар Максимус почука припряно и влезе в каютата.

Един от най-старите приятели на Тави, Максимус, делеше стая с него през по-голямата част от трите им години в Академията и беше един от малкото хора във флота, които можеха да отварят вратата без разрешение.

— Мисля, че трябва да знаеш — започна Макс, но после спря и се втренчи в Тави.

После затвори вратата след себе си, преди да избухне:

— Кървави врани, Калдерон. Да не си болен?

Тави хвърли мътен поглед на Макс иззад малката масичка, където седеше прегърбен над картите.

— Снощи не спах добре.

Красивото, мъжествено лице на Макс се озари от бърза, момчешка усмивка.

— Аха. Трудно е отново да спиш сам в студено легло, след като си свикнал с топло.

Тави гневно впи поглед в него. Усмивката на Макс стана още по-широка.

— Не ме разбирай погрешно. Мисля, че е добре капитанът на собствения ти легион да е по-спокоен и уравновесен, отколкото би могъл да бъде. Аз съм само „за“ капитанът да има жена. Да видим дали ще мога да намеря някакъв заместител, ако не сте прекалено придирчив, капитане.

Тави вдигна чашата си с чай.

— Ако не млъкнеш, докато го допия, ще счупя тази чаша в дебелата ти глава.

Макс скръсти ръце на гърди и се облегна на вратата с безгрижна усмивка.

— Както е угодно на ваше височество.

Споменаването на титлата уби и малкото добро настроение, което Макс беше донесъл със себе си. Тави знаеше, че дядо му е мъртъв, но не беше казал на другите. В крайна сметка не можеше да го докаже, а Алера беше дала да се разбере, че не възнамерява да се показва пред други.

Освен това имаше значителна разлика между това да си законен наследник и да си заел поста на Първи лорд.

Тави изтласка мислите от съзнанието си. Тези проблеми тепърва щяха да имат своето време. Първо трябваше да оцелее днес.

— Дошъл си тук с причина, Макс?

Усмивката на Макс също избледня. Той кимна леко сковано.

— Красус се връща. След няколко минути ще е на палубата.

Тави се изправи и изпи останалия силен чай. Съмняваше се, че леките стимуланти в него ще му помогнат кой знае колко след поредната изтощителна нощ на уроци с Алера, но беше склонен да опита.

— Съобщете на Магнус и Първото копие. Дайте сигнал на „Чистокръвен“ и поканете Варг да дойде на „Слайв“ възможно най-скоро.

— Вече е направено — каза Макс. — Дояж си поне сухара.

Тави се намръщи, но се обърна и взе закуската си — обикновено парче корабен сухар, твърд и сивкав хляб, приготвен с част от последното им брашно и с добавка някои от по-малко вредните части на убит левиатан.

— Няма да пропусна тази възможност — каза той, принуждавайки се да погълне храната. Ако нещата се объркат днес, можеше да няма шанс да яде по-късно.

— Мислех си — каза Макс, — че Кайтай може да е права.

Тави поклати глава.

— Ако е така, не го разбирам.

Макс се засмя.

— Виж, Тави. Ти си мой приятел. Но понякога си очарователно сляп.

— Какво имаш предвид?

— Ти си кървавият принцепс на Алера, човече — отговори Макс. — Ти си кървавият модел за подражание, или поне би трябвало да бъдеш.

— Това е нелепо — каза Тави.

— Разбира се, че е — отговори Макс. — Но независимо дали ти харесва или не, това е, което тронът изисква. По всяко време и по всякакъв начин ти трябва да се държиш като най-почтения и достоен млад гражданин на Империята.

Тави въздъхна.

— И какво?

— И принцепсът на Империята не може да си позволи неща, които тичат наоколо и го безчестят — каза Макс. — Любовниците са едно. Но копелетата — съвсем друго.

Устата на Макс се изкриви при думата. Собственият му баща, Върховен лорд Антилус, беше заченал Макс с танцьорка, която е обичал. Вторият му син, Красус, се беше родил легитимно, лишавайки Макс от каквато и да е титла и претенция. Тави знаеше, че целият живот на Макс, включително значително ограниченото приемане от гражданите на Империята, до голяма степен беше следствие на липсата на легитимност.

— Това наистина не е проблем, Макс — каза Тави. — Никога не е имало друга освен Кайтай.

Високият антиланец въздъхна тежко.

— Пропускаш смисъла.

— Тогава може би трябва да ми го обясниш.

— Смисълът е, че такива неща като „с кого спи принцепсът“ имат значение — отговори приятелят му. — Съперничещи си претенции към короната са причинявали войни и преди, Тави. И дори по-лошо. Врани, ако старият Секстус беше оставил незаконно дете или две да тичат из Алера, великите фурии знаят какво можеше да се случи, след като убиха баща ти.

— Съгласен съм с теб — каза Тави. — Има значение. Но все още чакам смисъла.

— Смисълът е, че до миналата година Империята не знаеше, че си син на Септимус, а дори тогава ти беше далече, във вътрешността, воюваше. Определено не привличаше много посетители.

— Така е.

— Когато се върнем у дома, това ще се промени — отговори Макс. — Всички ще те гледат като ястреби. Ще се бъркат в живота ти по всякакъв начин, който можеш да си помислиш, и вероятно по някои, които не би могъл дори да си представиш — и всеки гражданин с дъщеря дори и в най-малка степен на подходяща възраст ще се надява да я превърне в следващата Първа лейди.

Тави се намръщи.

— Искаш да се ожениш за Кайтай — каза Макс. И това не беше въпрос.

Тави кимна.

— Тогава ще разстроиш много хора. И те ще изкривят всяка малка информация, която могат да получат срещу нея. Ще се опитат да окажат натиск върху Кайтай по какъвто и да е начин — и ако просто продължиш отношенията си с нея както досега, ще ги улесниш да се организират срещу теб.

— Макс, наистина не ме интересува какво мислят — каза Тави.

— Не бъди идиот — отговори приятелят му с уморен глас. — Ти ще бъдеш Първият лорд на Алера. Трябва да ръководиш нация, пълна с могъщи граждани с взаимно противоречащи си интереси. Ако не можеш да получиш достатъчно подкрепа, за да постигнеш това лидерство, много хора ще страдат заради това. Например ще искаш да изпратиш помощ на опустошен от наводнения район, но ще откриеш, че е блокирано от Сената, или може би е задушено някъде в комуникационната или финансовата верига. Ще вземаш решения в спорове между лордове и Върховни лордове, с които са се обърнали към теб, и ще откриеш, че и двете страни правят така, че да изглеждаш зле независимо от решението — и в крайна сметка, защото това е бил смисълът на всичко, някой ще се опита да ти отнеме короната.

Тави потърка брадичката си, докато изучаваше Макс. Думите на приятеля му бяха… не това, което той наистина очакваше от него. Макс имаше фантастичен инстинкт за анализ на тактически и стратегически ситуации, дар, който обучението му в Академията беше изострило и усъвършенствало — но този вид разсъждения беше нехарактерен за стария му приятел.

Тави си пое дълбоко дъх и кимна с разбиране.

— Кайтай е дошла при теб да говори за това.

— Преди няколко седмици — потвърди Макс.

Тави поклати глава.

— Кървави врани.

— Не знам дали ще сработи — каза Макс. — Имам предвид да превърнеш ухажването си в полупублично събитие.

— Мислиш ли, че би могло?

Макс сви рамене.

— Мисля, че това ще даде на хората, които те подкрепят, начин да се противопоставят на всички, които ще се опитат да използват Кайтай, за да създадат опозиция. Ако я ухажваш със същото уважение, с което е прието да се ухажва млада алеранска лейди от висшето съсловие, тя би имала по-висок статус в обществото — той се намръщи. — И освен това…

Тави почувства внезапното нежелание на приятеля си да говори. Той поклати глава, усещайки как ъгълчетата на устните му бавно се извиват в усмивка.

— Макс — каза той тихо, — просто го кажи.

— Кървави врани, Калдерон — издиша Максимус. — Аз съм този, която използва момичета за еднократно удоволствие. Ти винаги си бил умният, надареният. Този, които ходеше на всяко занятие, учеше и го правеше добре. Ти едва можеш да контролираш фурии, а измисли такива начини да ги използваш, за които никой преди не си е и помислял. Ти тръгна срещу каними и марати, както и срещу кралиците на ворда, и все още си цял — той срещна погледа на Тави и продължи: — Знам, че се отнасяш към Кайтай не така, както аз — към любовниците си. Тя не е приятелка. Ти се отнасяш към нея като към равна. Като към своя половинка.

Тави кимна и измърмори:

— Да.

Макс сви рамене и сведе поглед.

— Може би тя също заслужава малко романтика, Калдерон. Няма да ти навреди, ако положиш малко усилия и я накараш да се почувства специална. Не защото може да се сражава или на практика е принцепс на нейния народ, а защото искаш да й покажеш колко държиш на нея.

Тави беше зашеметен и известно време само се взираше в Макс.

Макс беше прав.

Той и Кайтай бяха заедно от дълго време. Споделяха всичко помежду си. Всеки път, когато тя си тръгваше, той усещаше огромна, тревожна дупка в себе си, която категорично отказваше да се запълни. Толкова много неща им се бяха случили, а той никога не й каза за дълбочината на чувствата си. Разбира се, тя знаеше — точно както той можеше да усети нейната привързаност към него — благодарение на странната връзка, установила се между тях.

Но за някои неща трябва да се говори, преди да станат реалност.

А за някои неща не се говори. Те просто се правят.

Кървави врани. Той никога не попита какви са брачните обичаи на нейния народ. Дори не беше си го помислял, за да се поинтересува.

— Врани — тихо каза Тави. — Аз… Макс, мисля, че си прав.

Макс разпери ръце.

— Да. Извинявай.

— Всичко е наред — каза Тави. — Тогава… предполагам, че докато търся начин в днешна Алера да приемат помощта на каними и докато разбера как да победя ворда и как да получа достатъчно подкрепа, за да стана наистина Първи лорд, ще трябва да включа в графика си и грандиозен романс.

— Ето защо ти си принцепс, а аз съм само прост трибун — каза Макс.

— Аз… не съм много сигурен какво значи да си романтичен — каза Тави.

— Както и аз — весело каза Макс. — Но от друга страна, не е нужно много, за да се подобри това, което беше досега.

Тави издаде ръмжащ звук и посегна към празната чаша.

Макс отвори вратата и отдаде чест, удряйки с юмрук по бронята на гърдите, докато широко се усмихваше на Тави.

— Ще посрещна идващите лодки, ваше височество, и ще се погрижа всеки да намери пътя до вашата каюта.

Тави стисна чашата. Не си струваше да я хвърля по Макс пред очите на всички. Той я остави, погледна Макс с поглед, който обещаваше по-нататъшно възмездие, и каза:

— Благодаря, трибун. Затворете вратата след себе си, ако обичате.

Макс излезе и затвори вратата, а Тави уморено се облегна в стола си. Погледна картите, поставени на масата, и извади една, която не беше показал на останалите. Алера беше помогнала за съставянето й. Тя отразяваше разпространението на кроача на територията на Алера, подобно на гангрена, плъзнала по тялото от лоша рана.

Към момента вордът наброяваше няколкостотин хиляди, а може би и милион същества.

Тави тъжно поклати глава. Замисли се дали това говори нещо за ситуацията в света; може би нашествието на ворда изобщо не беше най-големият проблем, пред който е изправен. Не беше сигурен, но това определено означаваше нещо.